Автор: Таня Чавдарова

Отдавна се каня да пиша по тази тема, горе-долу от една година. Аз няма да остана анонимна, нито искам детската градина, в която е детето ми, да е анонимна. Казвам се Таня Чавдарова, майка на тригодишно момиче, което е прието и ходи с желание в 88 ДГ „Детски рай“, София, кв. „Дружба“ 2.

Аз съм от онези обсебващи майки, които си гледат децата до 3 години, които кърмят дълго и спят в едно легло с тях, които се водят по бебето не само за храненето, а за всичко в живота им. И това не се вписва в системата ни. Въпреки финансовите неудобства, всеки прави своите избори в живота. За мен и съпруга ми беше по-важно да си гледаме детето, отколкото да имаме пари. Затова си останах вкъщи трите години, знаейки че с детската градина ще е трудно или невъзможно.

Когато подадох документи за кандидатстване в първа група, от трите детски градини в моя квартал имаше само една, в която има прием. В другите две, които са реновирани, имат нова настилка от онази меката на площадките и хубави катерушки, които се ползват с добра репутация, имаше нулев прием. Всички деца от яслата отиват на градина и моето дете няма място там. В нашата детска градина нови катерушки и мека настилка няма. Има няколко играчки направени от палета или други подръчни материали, няколко пясъчника и много, ама наистина много пространство, големи дървета и миризма на спокойствие. Всяка група си има своя площадка и въображение да я използва. В нашата детска градина има една яслена група и три първи и това беше нашият шанс да се класираме. Приети, щастливи и малко притеснени започнахме, но нещата бързо се подредиха. Детето, което до този момент ходеше с мен и в тоалетната, свикна за няма и месец. Имахме трудни моменти, разбира се, плачене насън, че не иска да ходи, но свикна изключително бързо и вече поне 10 месеца ходи с желание. Тайната – любовта на учителите към работата им и към децата. Всеки ден момиченцата имат нови прически, защото госпожата след сън им прави прически, всеки ден госпожите ги гушкат, милват, хвалят и им показват обич. Да, карат им се, повишават им тон – успейте вие да надвикате 30 деца. Но ги обичат и децата усещат това и се чувстват добре.

Един ден дъщеря ми ми казва, че госпожата била наказала еди-кои си деца. Естествено, като майка, мен това веднага ме вкара в защитен режим - как така ще наказват децата. Но попитах какво е било наказанието – да стоят седнали до госпожата. Та това какво наказание е, като децата се бият да са до нея, за да си играе с тях… Лятото, през времето, в което няма детска градина, моята малка дъщеря беше на „бабина градина“ в двора на баба бяхме направили басейн, пясъчник, хамак, палатка, люлка, а тя докато играе на „частната“ си детска площадка казва на баща си: „Тате, ти знаеш ли, че г-жа Григорова е най-добрата и красива госпожа на света?“. Останахме без думи, стана ни толкова мило. Детето, което е откъснато от детската градина, не е виждало госпожата си от месец, ей така от нищото се сеща за нея и то с толкова мили думи. Толкова сме благодарни, че то се чувства добре и обича да ходи на градина. Толкова сме благодарни на грижите на учителките ни.

Призванието да работиш с деца

Но проблемите си ги има. И те не са от детската градина, от учители, директори, медицински сестри, лелки и чистачки. Те идват от системата.

Още след първата родителска среща, плаках. Отидох, очаквах да видя къде дъщеря ми прекарва по-голямата част от деня, да разбера как минават дните им, как се справя. Върнах се с тежестта, че на тези хора, които гледат децата ни, им се налага да просят за условия, в които да ги гледат. Не мога да опиша неудобството, което бе изписано на лицата на госпожите, когато трябваше да се обърнат към над 30 родители да поискат тоалетна хартия, сапун, вода… за децата. Трябваше да поискат учебни помагала, моливи, пластилин, лепила и други пособия, с които да си вършат работата и да обучават децата, не просто да ги пазят, докато родителите са на работа. Така ми се сви сърцето. Има фирми, в които работодателят ти осигурява и храна, и напитки през работния ден, освен средствата, за да работиш, а тези жени, застанали пред нас търсят помощ, за да имат условия да си вършат работата, не просто да пазят децата ни физически здрави, а да ги учат, да ги възпитават… Дори в частните градини, където таксите са около 10 пъти по-високи, в началото на годината ти искат отделно пари за консумативи и това е в реда на нещата и никой не се противи. В държавните е забранено да се искат пари на родителите, в държавните градини родителите се възмущават, че трябва да дадат пари за консумативи. Защо? Нима тези пари не са за нашите деца, нали всички после искаме децата да са се научили да рисуват, да оцветяват, да лепят, изрязват… Как, като не искаме да даваме консумативи за това?

След този шок, последва другият – сборните групи. Все още за мен няма логично обяснение защо се смесват първа и четвърта група заедно. Едните са големи и не искат „бебетата“, а другите са малки и се притесняват и плашат от големите, не могат да играят или се учат на нещо заедно. Защо сборните групи означават смесване на всички възрасти?

И все пак да кажем, че за кратките сборни групи по време на зимната и пролетната ваканция не се впечатлих много, но за сборуването на децата от първи юни до петнадесети септември ми дойде в повече. Отделно, че през август градината не работи и има една дежурна на около 10 градини.

Не се чувствам виновна, че имам дете!

Тук моите познания по въпроса и личните ми наблюдения и предложения са следните:

1. Искаме едно и също
Най-много ме натъжава как изразяването на несъгласие към това сборуване пред учителките на дъщеря ми се приема като нападки към тях. Мили учители, ние родителите сме от вашата страна на барикадата. Ние искаме децата да се гледат в по-малки групи, при по-добри условия, което ще подобри вашата работна среда. Това, че не искаме да се смесват групи, особено възрастово, не е само защото моето дете не обича по-малки/големи деца, а защото на вас ще ви е по-трудно да задържите интереса на всички. Ние, родителите, не сме против „голямата“ ви отпуска, искаме ви свежи и отпочинали на работа, за да имате енергията и търпението да ни гледате любопитните и пълни с енергия деца, да откликвате на нуждите им, да разширявате светогледа им. Ние благородно завиждаме за отпуската, но не и за тежестта на работата ви. Интересите ни са общи, но защо не се борим за тях, не знам.

2. Системата ни е ВИНОВНА
Защо се правят сборни групи? Защото учителите трябва да си ползват отпуската и няма кой да ги замества. Рядко им се позволява през учебната година да ползват отпуск, затова всяка ваканция трябва да се оползотвори. Дотук чудесно, но времената се менят. Бабите и дядовците все още работят и няма как да гледат внучето цяло лято. Съществува и другата тенденция, с късното родителство, при която бабите и дядовците нямат физическата възможност да се справят с отглеждането на внучето. Родителите работят, работодателите не позволяват цяло лято да сме отпуска, а и колко отпуска? 20 дена е отпуската на един родител, а 23 работни дни има месец август. Ще кажете - има двама родители, да, ама кого по-напред да пусне  работодателят, като над половината му служители искат през август да си ползват отпуската? Ако не искаш детето да е в сборна група и в същото време да е разделено от своите приятели, как ще излезеш от работа за три месеца и половина?

"Системата" я правим ние

И тук идва въпросът ми.

Нима основната цел на яслите и детските градини не е родителите спокойно да ходят на работа, докато децата им са на сигурно място, където освен това ще се социализират, ще придобият умения и знания, ще се научат как да се държат като единици от обществото и да спазват обществените порядки? Тогава защо не се пригодиш към днешната действителност, в която родители, баби и дядовци работят през лятото и не им осигуриш спокойствието, за да са по-продуктивни и така цялата икономика и респективно Държавата просперира. Вместо това създаваш служители, които се чудят къде да огреят по-напред; които да вземат болнични, защото една сборна група означава обмяна на още вируси и бактерии, които децата преболедуват; разсеяни, непродуктивни служители, които мислят как ли детето им плаче в градината, а те не могат нищо да направят; хора, които бързат да си тръгнат от работа, за да вземат детето си две минути по-рано; служители, които отиват разстроени на работа, защото са оставили плачещото си дете, което до последно не е искало да се пусне от тях? За кого тази система е добра? И преди да си кажете, че търся само проблемите, имам и решения.

До детската градина и назад

Решения на проблемите

Начален учител ми разказва как едно време през лятото, учителите с по-малко отпуска са замествали учители в детските градини. В днешно време срочният трудов договор, дори за ден, е напълно законен. Затова може да се наемат на срочни договори хора, които да заместват основните учители в детските градини. Студентите имат нужда от стаж по специалността – чудесна възможност за летния сезон.

Да не се смесват възрастови групи и в месеца на затваряне на градината да има адекватно количество отворени, ако се налага юли месец да почиват половината градини, август другата. Така ще се сборуват само две градини в една, а не десет в една. Като цяло групите са твърде големи, не може една група да е от 30 деца и тъкмо през лятото са станали 20 (една по-приемлива бройка) и те веднага ги обединяват, за да са пак 30.

Разбирам липсата на места в детските градини в големите градове, градини трудно и бавно се строят, но тогава увеличете броя служители, които се грижат за тях. По този начин и случаите на насилие от страна на учители към деца ще намалеят, защото ще може по-адекватно да се гледат, ще има още възрастни свидетели, които да предотвратят проявата на своеволие на свой колега.

Няма как да искаме качествена грижа за децата си, ако няма добри условия за служителите, които сме натоварили с тежката задача да се грижат за тях. И не става въпрос за заплати, става въпрос за условия на труд, за отношение към тях, за престиж на професията. Ако ние, родителите, не се отнасяме с уважение и респект към учителите и децата ни няма да го правят, а после очакваме резултати.

А за подбора на учителите да не говорим. При днешното положение, в което няма уважение към труда им, все те са виновни и трябва да се грижат за повече деца, отколкото им е по силите, дали качествените кадри ще кандидатстват за учителски места или ще отидат в някоя фирма, където освен осигурените условия да си вършат работата, ще имат и осигурени лични социални придобивки.

В заключение бих искала да кажа, че аз като родител съм благодарна на учителите, които работят въпреки нас родителите, въпреки условията на труд и въпреки обществената нагласа. Благодарна съм, че попаднахме в градина, в която всички са усмихнати и работят с желание и любов.

Прочетохте ли

Така можем да си караме още 100 години