Мария Пеева
Главен редактор
Преустановява се присъственото обучение във висшите училища и в центровете за извънкласни занимания. Срокът на действие на тези мерки към момента е двуседмичен – от 12 до 26 март. Това реши софийския оперативен щаб на заседанието си днес.
По предложение на директора на СРЗИ д-р Пенчев се обмисля затягане на мерките при продължаващ ръст на заболеваемостта с преустановяване на посещенията в големите търговски центрове и фитнес залите. Столична община, Столичната здравна инспекция и СДВР започват засилени проверки за спазването на мерките в търговските обекти, ресторанти и заведения, както и в градския транспорт. Препоръчва се на работодателите да се насочат към организация с работа от вкъщи или на смени, където е възможно. В домовете за социални услуги на територията на Столична община се забраняват посещенията на външни лица. На територията на Столична община се забранява провеждането на организирани екскурзии, фестивали и събори, при които се планира събиране на голям брой хора на открито. Софийският оперативен щаб предлага на министъра на образованието да измести датите за ученически състезания и олимпиади, които са планиране за месец март, в това число и пролетните математически състезания, планирани за края на месеца.
По последни данни София премина прагът от 500 заболели на 100 хил. души. Притеснителен е фактът, че средната възраст на заразените с COVID-19 продължава да спада, като към днешна дата е 51 години. По данни на Столичната здравна инспекция общият брой на ваксинираните граждани на територията на Столична община е над 86 хил. В днешният ден продължават ваксинациите на граждани, които ще бъдат членове на секционни комисии на парламентарните избори и са заявили желание да бъдат ваксинирани. В последната седмица екипите на СДВР са проверили 298 търговски обекта. Над 1400 проверки са направени от екипите на Столичен инспекторат в търговските центрове, както за носене на маски, така и за надопускане на струпване на по-голям брой посетители. 1912 са проверките за спазване на карантината.
Автор: Мария Пеева
Обичате ли мюсли? Кога опитахте за първи път?
Някога, в далечните години на детството ми, никой не беше чувал думата “мюсли” и здравословното хранене не беше актуална тема. Но аз имах късмета да ме отгледа баба ми Миче, а тя бе жена твърде изпреварила времето си по отношение на здравословния начин на живот. За да придобиете представа колко беше различна от повечето баби по онова време, ще допълня, че беше вегетарианка, а след като мина 80 години, стана и веган. Всеки ден печеше хляб с квас, нещо, за което никой не беше чувал тогава. Изобщо от нея съм научила неща, за които хората сега пишат цели книги. Живя до 98 години и беше изключително интересен човек. В ранното ми детство не ходех на градина, тя се грижеше за мен и всяка сутрин ми приготвяше необичайна за тогавашните представи закуска, която обожавах - прясно мляко с овесени ядки и мед, в което добавяше ябълки, сушени сливи, или сезонни плодове. Казваше й “закуска за кончета” и ми разправяше как кончетата тичат бързо и са силни, защото ядат овес.
Днес 17-годишният ми син, фитнес маниак и участник в маратони, който използва няколко приложения за добра форма и здравословно хранене, закусва много подобна на моята някогашна закуска, само че вече се нарича “мюсли”.
Какво изобщо означава тази дума? Зарових се да разбера.
Популярността на мюслито дължим на швейцарския лекар д-р Максимилиан Бирхер-Бенер, който се счита за един от пионерите на здравословното хранене. В началото на миналия век той основал санаториум в Цюрих, където в основата на лечението заложил здравословна диета с ядки, зеленчуци и плодове, в която неизменно присъствало мюслито. Теорията на д-р Бирхер за суровоядството противоречала на предписанията на диетолозите в онези времена, които залагали най-вече на бял хляб и червено месо. Но мюслито и различните рецепти с него се харесали много и оттогава насам то става все по-популярна закуска навсякъде по света. А произходът е от швейцарската дума “mus”, която означава каша, наквасена в течност храна.
Някъде по същото време в Щатите д-р Келог създава заедно с брат си фабрика за производство на корнфлейкс - зърнената закуска, която понякога не съвсем точно наричат мюсли. Но докато мюслито е на основата на сурови овесени ядки, то корнфлейксът, както и названието му подсказва, е от царевични зърна, които се обработват, за да се превърнат в люспи, топчета или дори буквички. И едната, и другата закуска си имат своите привърженици. В моето семейство например аз и моят фитнес-гуру син сме фенове на мюслито с плодове, а двамата ми по-малки предпочитат корнфлейкс, може би заради шоколада.
Мюслито впрочем също се разбира добре с шоколада. Изобщо днешните разновидности на тези продукти са толкова много, че не може изобщо да ни омръзне.
А как ги консумираме? С мляко най-вече, кисело или прясно. Попадала съм на рецепти с плодов сок, но не съм опитвала. Вкусни са и с мляко от кокос или бадем, за всеки, който избягва лактоза.
Идея:
Добавете половин чаша от любимото си мюсли към тестото за кекс или мъфини. Вкусът се обогатява, все едно сте изпробвали съвсем нова рецепта.
Впрочем диетолозите също препоръчват мюсли. Твърдят, че намалява холестерола, а фибрите му са полезни за храносмилателната система и се отразяват чудесно на перисталтиката. Спортистите го уважават, защото е засищаща храна, която дава много енергия и в същото време се разгражда бавно.
Най-общо казано - излиза, че мъдрата ми баба е била права. Може и да не разказвам това на тийнейджъра ми. Нека си мисли, че е открил топлата вода.
Идея:
Мюслито става още по-вкусно, ако се накисне в мляко предварително. Зърнените закуски обаче е добре да се залеят с мляко директно преди употреба, за да запазят приятния си хрупкав вкус.
И накрая, малко засрамено, но откровено, ще ви кажа едно голямо предимство на мюслито, което всяка майка знае, дори и да си трае. Приготвя се за нула време. Няма по-бърза закуска. А сутрин всяка секунда е ценна, нали?
ПС. Имам и неприятна случка с корнфлейкс, ще ви я разкажа за финал да се посмеете. Алекс беше съвсем мъничък и толкова обичаше този вид закуска, че настояваше всяка сутрин да закусва точно нея. Дотук добре, но един ден излязохме на разходка, потрябва ми кърпичка, бръкнах в дамската чанта и измъкнах оттам цяла шепа сухи шоколадови топчета. За миг се изумих, после бързо се досетих чии малки ръчички са сътворили белята.
- Алекс! Какво си направил? Защо, маме, си изсипал корнфлейкса в чантата ми?
- Да си имам, ако огладнея. - отговори той невъзмутимо.
Пак се разминах леко. Беше пропуснал прясното мляко.
Честит ден на мюслито на всички любители на тази вкусна и здравословна закуска!
На снимката виждате млад учен, който изучава молекулярната структура на шоколада, открит в мюслито.
“Честит ден на…!” е кампания на Lidl, която ни напомня, че всеки ден е празник и винаги има повод да се усмихнем.
А когато няма, можем да си го създадем сами. Кой ще ни спре?
Вижте също:
Автор: Ина Зарева
- Колко години вече не цъфти, чедо?
- Единадесет станаха. Бях още в онази квартира. Ти ми го донесе да го насадя, помниш ли?
- Хубава беше онази къща. Красива и слънчева. И хубаво място му намерихме. Поливаше ли го редовно?
- Е, нали щеше да изсъхне цялото досега?! Поливах, как да не поливах.
- Да не си му сменяла често мястото? Цветята хич не обичат да ги местиш. Малко са като хората – хареса ли им някъде, не им се мърда. Ако насила ги сложиш на друго място – страдат. Абе цвете е още, живурка там, ама ни цвят, ни мирис...
- Да бях купила цялата къща, казваш, че да е щастливо цветето?
- А! Хубаво, че се преместихте. Просторно е сега за децата. И пак е светло. Много хубаво, че е светло. Аз на тъмно не мога, чедо. Цяла вечност, ако съм на тъмно, поне докато съм жива да ми светло и пред очите, и на душата. Инак съклет ме хваща и ми се мре.
- То цветето не умря за толкова години, та ние ще мрем, я се стегни!
- Не умря, ама не цъфти. Много ме е яд.
- Нали видя, че всичко опитах – и го пресаждах, и го торих, и на слънце, и на сянка - единайсет години – пукнат цвят не даде. Виж твоите – всяка саксия е като градина. А то – само едни тъжни зелени клонки провисило.
- Всяко нещо има душа. А всяка душа иска грижа. Това да запомниш от баба си.
Ето, пак намеква, че много работя и не се грижа достатъчно за цветята, потъвам в недоволството си. Трябвало време да им отделя, да им кажа добра дума, да им покажа, че ги обичам... Как да ѝ обясня, че време нямам да говоря с децата си, камо ли с цветята. Не е нужно. Баба знае. Всичко знае. Особено за цветята.
- Ще цъфне, бе чедо, как няма да цъфне. Все някой ден. Виж онази роза там – една суха клечка беше, а сега – гора! Един ден реши – и избухна. Ама светлинка ѝ трябваше. И малко повече грижи.
Като си помисля за баба, си представям роза. Имаше една точно до стълбите, на които стотици пъти ме посрещаше и изпращаше. Като малка заравях лице в нея и потъвах в нежнорозовата коприна, а после с мъка се отделях и от мекотата, и от аромата ѝ. Бях сигурна, че баба и розата са едно и също. Магическите сили и на двете изобщо не поставях под съмнение.
Баба ухаеше на роза, а лицето ѝ бе меко, досущ като листата ѝ. Като пораснах реших, че това са били детски фантазии. Докато един ден не я видях грижливо да нанася розово масло върху кожата си. Почувствах се толкова горда, че съм открила тайната ѝ!
Да, баба беше роза. Фина, деликатна, цветна, горда, а когато е нужно и бодлива. Тя успяваше да спаси всяко живо същество - да му вдъхне сили и живот. Затова и не можеше да се примири как любимото ѝ цвете, което всяко лято избухваше като цветна дъга при нея, точно мен не искаше да дари, макар с един – единствен цвят.
Баба си тръгна сред розов облак през следващата пролет. Дълго след това не можех да виждам цветове, да различавам аромати и да усещам вкусове. Детството ми ме прибра в безцветна пластмасова кутия, както аз бях прибрала него преди време. Живеех стерилно, безвкусно и безцветно.
До лятото.
Тогава цветето от баба цъфна.
За първи път от дванадесет години.
Гледах го през целия ден. И следващия. И по-следващия. Цветовете му подсушаваха сълзите ми и изпросваха усмивка. Докосвах ги непрекъснато, да се уверя, че са истински и потъвах ли, потъвах в цветния им водопад. А после бавно изваждах себе си от кутията и започвах отново да се подреждам.
През следващото лято в саксията отново нямаше нито един цвят. Цветето потъна в обичайната си безмълвна си зеленина, която продължава и сега. Но вече не минава ден, без да погаля уморените му клонки. Знам, че когато е нужно, цветовете отново ще се върнат.
Защото всяка душа иска грижа.
Може да харесате също:
Автор: Любов Даскалова
Здравей, малко екранче! Привет, мои малки ситни буквички, които се нижете като чертички на бяло-синьото осветление на луминофорестото правоъгълниче! Ако не си сложа очилата, ще гледам само линии, а като пусна лаптопа за учебния час, ще виждам само ситни пощенски марки от една серия. Ако не сложа очилата, не виждам и буквите на клавиатурата, което веднъж ми донесе главоболия. Шефът беше решил да раздава служебни ангажименти в тъмната част на денонощието, а аз реших, че след около месец обучение от вкъщи в разнообразна среда ще съм добила нова професионално-квалификационна-следдипломна-степен – „Умения на машинописка“. Уви, тогава ескалиращата самоувереност се бе разляла като руйно вино на бяла покривка преди да дойдат гостите. Такъв текст без очила и на мижаво осветление от нощна лампа му бях сътворила на шефа, че след него беше събирал Етичната комисия да разчете и разтълкува посланието. Но, понеже те не успели да свържат по смисъл обърканите думи, някои от които с множество значения, та началникът го беше пращал и на Езикови справки в БАН. От там го бяха питали дали още пускаме ученици да преминават от клас в клас, вместо да повтарят. Така се разминах с наказанието… Но и аз си взех поука, пиша вече на размер 18 и проверявам старателно всичко, което глава-пръсти-клавиатура са сътворили, че понякога се къса връзката.
Миналата седмица ни натовариха с отговорната задача да направим родителска среща през Zoom. Викам си – лесна работа! Пускам срещата, изговарям си рецитала от последните осем родителски срещи, който го знам наизуст като възрожденска поезия и гася тока после.
Настройвам срещата и пращам линк във Viber групата на родителите. То там си тече една перманентна среща на танцуващи GIF-чета, коледни рецитали, 78 пъти думата „Ехо!“ и 94 – „Честит понеделник“ или „Петък е!“ на Скафето. Искам само да разясня, че тази група се чете от 7 човека, но по стар български обичай информацията се разнася през телефонни разговори, които се явяват задълбочен аналитичен разбор на цялата образователна система от 70-те години до вчера.
Аз съм вече много уверена как стоя на екран, дори съм си мислела, че мога да издам сборник с PR-напътствия на съвременната българска учителка и нейния облик в електронния прозорец в учебните часове във всевъзможна среда. Това какъв цвят червило се възприема добре от синия филтър на екраните, колко руж да оклепам на бузите така, че да не приличам на Ким Дейвис. Както и да не забравям очилата, защото понякога се налага и да пиша нещо в чата… И много е важно кучето да не лае от щастие по печащото се пиле с картофи във фурната, а папагалът да не се е настроил да изнася рецитал. Ако котката е разгонена, винаги е добре да мяука на аквариума, отколкото да създава в ефир филмова музика за хорор индустрията. Не, че не се е случвало котката да е на балкона и да е решила да го играе вещица, както и дивият й вой да не е събирал наплашени граждани да звънят на 112 с цел спасяване на нечий живот. Случвало се е. Но аз се чувствам вече доста уверена и мога да кажа, че освен PR-ски наръчник, мога да издам и продуцентски такъв.
15 минути до виртуалната родителска среща.
Влизам да хвърля едно око има ли някой там. Четири майки са с включени камери и микрофони и обсъждат как се решава задачата по математика на 46 страница в сборника. Има микрофония, от някъде се чува гласът на Юксел Кадриев.
10 минути до виртуалната родителска среща
Седем майки са на екран и микрофон, две по две си говорят, една говори на мъжа си какво има да пазаруват от Кауфланд.
5 минути до началото, щото то срещата вече тече
Всички микрофони са включени, слушаме новините от четири телевизионни емисии, два семейни съвета, едно куче и три глобални разговора, в които участват всички. Говори се за задължителното носене на маски в час, задачата по математика от преди малко и къде ще се ходи по време на ваканцията.
Начало
„Добър вечер, скъпи родители! Започва наш…“. Така започва виртуалната родителска среща – точно на третата секунда идва първият залп от „Добър вечер!“, „Здравейте!“, „Здрастии!“, „ Здрастиии на всичкиии, Елена, ще ти пиша на вайбър след малко!“, „Привет и от мен!“ , „Бау-бау-бау!“ – и куче от някъде се включва в ефир, котката ми изчезва от стаята.
Втори опит да продължа: „Започва нашата родителска среща, ще си говорим за дисциплината, оценките и какво ни предстои в оставащите седмици до края на първия учебен срок“. Четири акаунта са си изключили камерите и микрофоните, останалите са в ефир. На екраните се виждат кухненски шкафове, хладилници с магнити, пердета и щори, осем телевизора, преминаващи членове на семейства, шест деца, два полилея и един фикус бенджамин. Лицата на участниците са усмихнати.
„До момента успехът на класа е много добър, но…“ дванадесет майки едновременно питат за оценките на децата им. Подсещам ги да използват за информация електронния дневник, чуват се осем реплики „Ааа, да бе, вярно, че можеше и там“. През същото това време влизат двама родители на срещата и всички сме удостоени с „Добър вечер!“ без значение от темата. Някъде на заден план върви реклама на паста за зъби.
Трети опит да продължа „Имаме проблем с дисциплината. Има деца, които се вижда, че са участници в часа, ама като ги попитам нещо – не отговарят, което ме кара да си мисля, че в този момент правят нещо съвсем различно.“. Успявам да кажа първото цяло изречение, което ми повдига леко настроението. Влиза нов родител на срещата и с победоносен патос казва „Здравейте на всички, как сте?“. Никой не му отговаря. Аз се настройвам да говоря по темата: „Ето, например, в часа по БЕЛ в четвъртък исках да разбера какво са написали децата в учебните тетрадки на трето упражнение, но шест от тях въобще не си включиха микрофоните, да не говорим за камерите“. В този момент две майки ме питат „Извинете, как да си изключа микрофона в момента?“, „Госпожо Даскалова, може ли да ми кажете решението на задачата по математика на 46 страница от сборника?“, някъде звъни звънец на врата, чува се „Аз ще отворя!“ куче лети зад камерата с радостен лай. Влиза нов родител и казва „Добър вечер на всички!“, един татко пита дали имам още какво да кажа за дисциплината. В този момент се чува детско гласче, камерата е пусната, малката Ася е в скута на майка си и разказва, че баба й я е викнала да закусва, докато сме имали час по БЕЛ.
Тийн жаргон - речник за родители
Пет майки ме контраатакуват – „А защо сте намалили толкова много часовете, госпожо Даскалова?! Как не Ви е срам да взимате пълна заплата, а да работите наполовина?“. Сещам се, че някъде това е описано, май в наредба беше. Всички пазят тишина, за да чуят колко ме е срам, че взимам цяла една учителска заплата, аз обаче отговарям по темата, че работим по заповед на директора, който много добре знае какво трябва да се прави. Една майка ме прекъсва с „Извинявам се много на всички, но на мен ми се налага да изляза от родителската среща, защото имаме билети за театър“. От няколко изключени камери по микрофоните се чуват реплики „Абе, как може на това КОВИД време да се бута някой в един салон с болни хора, бе!“. В този момент – “Здравейте на всички, аз сега влизам в тази родителска среща. Бях до сега на родителската среща на по-голямата ми дъщеря от шести „б“. Ще ми кажете ли какво пропуснах?“. Две майки се впускат да обясняват за дисциплината, една пита знае ли се решението на задачата по математика от сборника на 46 страница. В спортната емисия се говори за Антъни Джошуа и Кубрат Пулев, чува се репликата „Котенце, сложила ли си сол на шкембе-чорбата?“, гладен татко вдига кен с бира и казва с много настроение „Наздраве на всичкии!“.
Чува се глас без кадър „Госпожо Даскалова, моята прекрасна дъщеря си е забравила в училище очилата. Става ли да ги потърсите в съблекалните на салона по физическо или в кабинета по трудово, както и в шкафчето й? И да ни ги донесете, че съм хоум офис.“. Следват още три сходни заявления за изпълнение на издирваческа, а веднага след това и куриерска дейност. Казвам, че работя от вкъщи, а училището е затворено за посетители. Половината родители са възмутени от моето бездушие, чува се глас отдалеч „Хайде, започва „Черешката на тортата!“, „Мамо, ака ми се!“, два мобилни телефона звънят с различни мелодии в ефира.
Думата взема мъжки глас, няма включена камера. „Добър вечер, аз съм дядото на Андрей! Искам да кажа, че часовете са много кратки! Математиката и българският трябва да се изучават и по време на физическото, музиката и трудовото, за да растат децата умни! Освен това, госпожо Даскалова, искам да кажа, че още от мое време домашното се записваше на дъската в десния ъгъл горе, за да може всеки да си го запише в тетрадките и да го изп…“ тук следва прекъсване от „Приятна вечер! Оставям Ви, че ме чакат за вечеря. После някой да качи записа от срещата!“ . Чуват се още седем „Довиждане!“, „Приятна вечер!“ , „Чао и от мен!“… обаче и хората изчезват. Остават 10 човека.
Една майка взема думата „Чакайте да Ви покажа колко хубава картичка сме направили с детето за Коледа! Ще я подарим на комшийката Иванова, която в неделя ни донесе чиния с баклава и баница“. Три майки искат да видят баклавата и питат за рецептата, едно дете слага картичка пред камерата. Всички се радваме на детско-майчинското творчество. Дядото не е забравил мисълта си и продължава “… домашното да се записва на дъската и също така да Ви помоля, ако е възможно и акуратно, да съблюдавате децата какво правят по време на междучасията, защото те все пак са на училище и не е редно де се говорят неприлични думи, за които в училище не трябва да има никаква толерантно…“ . Тук четири майки питат защо в междучасията децата са оставени на произвола на съдбата, а аз се опитвам да обясня, че те все пак са си по къщите и е неясен метода как да въздействам дистанционно.
То дистанционно, дистанционно, ама е учене и не е като да сменяш програмите на телевизора или да включваш или изключваш климатика.
Мъжът ми мина покрай разклонителя, спъна се в кабела и изключи компютъра за шести път от онлайн обучението. Включих го набързо, влязох в Zoom, но вече нямаше никой на родителската среща.
А при Вас как е положението? Аз отивам да пиша за важните неща във вайбър групата…
Може да харесате също:
Единният информационен портал вече работи. Вчера вкарах моите данни и установих, че вече е отбелязано, че съм ваксинирана.
Ето къде можете да се регистрирате за ваксинация срещу COVID-19. Информацията и снимките са от страницата и сайта на министерство на здравепазването.
Регистрацията в системата се състои от 4 лесни стъпки:
1. Въвеждате своите личните данни;
2. Въвеждате своя телефонен номер или електронна поща;
3. Избирате предпочитания от Вас вид ваксина;
4. Избирате ваксинационен център и удобен за Вас час за посещение.
След успешна регистрация ще получите съобщение за потвърждение.
Имунизираните с първа доза ще получат автоматична регистрация в системата и ще бъдат уведомени за поставянето на втора доза от ваксината.
Напомням, че ваксинирането е доброволно. Напомням също, че е и единственият начин да се върнем към нормален начин на живот, който науката и медицината ни предлагат. Освен, разбира се, ако вирусът просто не се “умори” и не затихне от само от себе си.
Ето откъде можете да намерите още полезна информация.
1)ОФИЦИАЛНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ВАКСИНИРАНЕ ПРИ РАЗЛИЧНИ СЪСТОЯНИЯ И БОЛЕСТИ
080014515
Безплатна телефонна линия на Национална пациентска организация всеки делничен ден от 9-18 ч - за всички хора и пациенти, които искат да зададат индивидуалните си въпроси за ваксините спрямо заболяванията, състоянието си и терапията, която приемат, могат да се свържат с д-р Великова и д-р Бацелова на посочения телефонен номер.
2) Група Ваксини - https://www.facebook.com/groups/vaksini
3) Въпроси и отговори за ваксините тук.
4) Препоръки на основните експертни медицински съвети ето тук.
5) Можете да следите за съвет и достоверна информация в социалните мрежи д-р Аспарух Илиев, д-р Борис Таблов, Д-р Христиана Бацелова и Д-р Цветелина Великова, имунолог
Напомням ви това кратко и ясно обяснение на д-р Илиев за ваксините:
И трите одобрени за употреба ваксини (на Pfizer/BioNTech, на Moderna и на AstraZeneca) се прилагат мускулно, в рамото, като две отделни дози. Препоръчителният интервал между поставянето на първа и втора доза е различен: Ваксината срещу COVID-19 се поставя от медицинско лице в разкритите в страната ваксинационни пунктове и в кабинетите на общопрактикуващите лекари или от мобилните ваксинационни екипи. Преди поставянето на ваксината гражданите попълват т.н. Информирано съгласие за ваксинация срещу COVID-19. След като бъде приложена доза от ваксината, имунизираните остават за около 15 мин. под медицинско наблюдение. Ваксините срещу COVID-19 са безплатни и по желание. Имунизацията не е обвързана със здравноосигурителния статус на гражданите.
В тази статия споделям и за своята ваксинация, без да спестявам неприятните странични ефекти. На всички здраве, на болните - скорошно и пълно възстановяване!
Имам си една приятелка, която е с мен от най-ранно детство и ще остане с мен до последния ми ден. Искам да ви разкажа за нея, защото днес тя има празник.
Бях невръстно хлапе, когато се намерихме. В началото не я разбирах много добре, но гласът й ме успокояваше. Харесваше ми да слушам как ми разказва най-различни истории и приказки. Докато пораствах, тя растеше с мен и се сближавахме все повече. Сякаш аз надничах в душата й, а тя в моята. Чрез нея научавах все повече за света и многообразието на живота, а много често намирах и себе си в думите й. Признавам си, невинаги я харесвах и не всичко в нея можех да приема. Понякога ме отегчаваше, друг път дори ме дразнеше. Случвало се е да не спя заради нея или да ме натъжи, но нерядко и ме е разсмивала до сълзи.
С времето все повече се привързвах към нея, станахме неразделни. Пътувахме заедно с автобуса до училище, а после ми правеше компания в метрото до работа. Споделяше с мен всичките ми делници и не се отделяше от мен на почивки и празници. Случвало се да си разлея кафето върху нея, да я изцапам с пясък на плажа или да скъсам красивата й дреха. Прощаваше ми. Когато децата бяха малки, кротко и търпеливо ме придружаваше на разходките в парка и ме изчакваше на пейката да й обърна внимание. И до ден-днешен заспивам с нея всяка вечер и понякога насън довършвам разговорите ни.
Разбира се, тя се променя, както се променяме всички ние. Ту е развълнувана и напрегната, ту ласкава и спокойна, ексцентрична и палава, или изискана и стилна. Понякога отговаря на очакванията ми, друг път избира да ме изненада и всяко от лицата й, а тя има хиляди, е способно да извиква нови и различни емоции в мен.
Общуването с нея ми дава много - не само познания и преживявания, но и цели светове. Среща ме и с нови хора, с които споделям обичта към нея. Защото тя не е само моя приятелка и вярвам, вече сте разбрали за кого говоря.
За книгата.
В някои страни по света на първия четвъртък през месец март се чества световният ден на книгата, тази наша вярна спътница, към която се обръщаме за всичко - за да научим нещо ново, за да разберем по-добре света, но и просто да се позабавляваме или да отдъхнем след работния ден.
С цялото си сърце желая да предам на децата си тази обич към книгата и да им разкрия нейната вселена. Ако успея в тази мисия, значи съм свършила една от важните си задачи като родител. Защото “Читателят живее хиляди животи, преди да умре. Човек, който не чете, живее само веднъж.“.
Ще завърша с нещо смешно. Книгите понякога изкарват наяве неподозирано лоши черти у нас. През целия си живот съм задигнала нещо чуждо един-единствен път. Бяхме цялата огромна фамилия на екскурзия в Лондон и наехме къща. Там започнах една книга от библиотеката на собственика и… НАИСТИНА не знам как се озова в багажа ми. Но има голяма вероятност да съм я пъхнала сама. Добре, признавам си, задигнах я, защото исках да си я довърша. За свое извинение ще кажа, че после ми стана гузно и писах на хазяина, той каза да не се притеснявам, че не му трябва и изобщо да не я връщам, а аз вместо това му пратих ваучер за онлайн книжарница.
Беше хубава британска кримка, не че това ме оправдава.
И накрая - не забравяйте занапред в първия четвъртък на март да честитите деня на книгата на всички нейни приятели!
С тази статия исках просто да ви разкажа как се научих да чета сам-самичка на 5 годинки и защо до ден-днешен това е най-любимото ми занимание, а тя взе, че се превърна в истинска ода на книгата. И по-добре, защото с нея започваме кампанията на Lidl “Честит ден на…!”, която в продължение на цяла година ежеседмично ще ни напомня, че винаги има повод да се усмихнем, а когато няма, можем да си го създадем сами. А междувременно в Lidl можете да намерите не само книги, но и всякакви малки наслади за душата, с които четенето се превръща в още по-специален ритуал - като почнем от чаените свещи, сладките изкушения и ароматния чай, та чак до лакомствата за котката, която е полегнала в скута ни и наднича в страниците.
ПС. Какво четете сега?
Може да харесате също:
*Цитатът “Читателят живее хиляди животи, преди да умре. Човек, който не чете, живее само веднъж.“ е на Джойен Рийд – менторът на Бран в „Танц с дракони“, петата книга от „Песен за огън и лед“ на Джордж Р.Р Мартин
