Автор: Траяна Кайракова

Понякога, ама само понякога се правя на домакиня. Не за друго, ами да не се разлигавят много домашните любимци. Не ща да си развалям репутацията на мързелива  и пишман домакиня. Не съм от тях, как`Сийке! И преди да са ни залели със снимки на козунаци и курабии, агнешки трътки и плешки, ще ви кажа за моите. Няма аз пък да се блъскам с хората, нека съм първа.

В Добруджанския край курабии не се правят. Или поне у нас не се правеха. Като дойдох тука, да ги облагородявам в Тракия, как не ме мъчиха с едни курабии. Бе не ща, а чИ не ща. И децата не проядоха. В първите години правех рецептата на мама и баба. Нали знаете – прясно мляко, яйца, захар, али-бали. Че на стайна, че на омайна температура, че не знам още какво си. Сетне бухай 200 пъти тесто, ако нямаш друга работа, може и 300, пали печки, прави сауни, поти се като магаре на мост и те така. Сетне дойдоха на мода кулинарните блогове. Ако си въобразявате, че и оттам не съм минала, ама много жестоко се лъжитИ! Още ми се ветрее блогът в мобилното пространство, ама напоследък нямам никакво време и с него да се занимавам. Май само червен сняг не съм доставяла от Дубай, ама не се знае, има време. Покрай кулинарките там, тъй се изпедепцах, че не е истина. Забравих за сауните, блъскането и потенето. Напук на всяка логика, козунака го правя с кисело мляко или заквасена сметана. Има логика, ши знайте! Киселото активира явно бързо маята, пък едни конци стават, гоблен да ви ушия билям! Ако имате хлебопекарна, хакайте всички продукти там. Става и в миксер, който меси. Ако нямате, не си запрятайте много ръкавите, няма да ви се наложат големи мъки. Ако не можете да месите и точите, ама вземете изгледайте някой клип бе! Щом дъщеря ми в Германия по клипове се научи, значи няма невъзможни неща. Пък да не ви разправям как точи – с бутилка! Няма и точилка да мъкне оттука я! В краен случай стегнете ръце в юмрук и бухайте в тая купа, все ще стане някакво тесто.

На Великден шоколад, коприна и... ориз

А сега да ви кажа и рецептата. Малко продукти, щото ако се окъкате, да не ви е яд сетне и да ме замеряте с камъни. Сакън! Не съм за бой аз, макар да нося и на такъв. Вземете си 1 кубче жива мая или 1 пакетче умряла, демек суха. Сложете го в ½ кофичка кисело мляко и го рзаджуркайте да се стопи маята. Две яйца разбийте с 1ч.ч. захар, ама с вилица, не с миксер, ама пак леко, няма да се морим, казах ви. Сложете яйцата, млякото с маята, добавете 40 мл. олио и 60 мл. разтопено масло. Настържете лимонче, хакнете някоя ванилия, отпийте глътка ром и сложете 2-3 с.л. от него също вътре при другите продукти. После спокойно можете да го допиете. Каква е тайната на сладкия козунак? Не е в многото захар! Хич! Колкото повече захар сложите, толкова по-бавно или хич няма да ви втаса тестото, щото става тежко. Купете си какъв да е течен подсладител. Ей туй е! Сложете две супени лъжици и сте готови! Добавете около 600 грама брашно. Бъркайте с една лъжица, сетне пуснете юмруците в ход. Толкоз, туй то! Номерът е тестото да не лепне. Ако трябва, добавете още мъъъъъънинко брашно. Оставете тестото поне за час да втаса. Покрийте го с бяла кърпа като булка, пък ако нямате, с каквато хавлия ви е под ръка. Пригответе си шоколад, сладко, локум, ядки, стафиди, каквото ви душа сака. Щото у нас единият не ядял орехи, другият стафиди, третият сладко. Те ушите ми изядоха, сега, моля ви се, претенции!

Разделете си тестото на 3 топки. От тях все ще успеете да докарате три правоъгълника. Къде с точилка, къде с бутилка, къде с ръце, както можете. Наплескайте на всеки правоъгълник течен или начупен шоколад, ядки, патки, каквото сте решили.  Ха сега го направете на руло. Гледайте хубаво да го завиете, че да не ви изпадат работите, дето сте хакнали одеве. Сплетете трите рула на плитка, туй няма как да не го знаете. Сложете в тава, застлана с хартия за печене, с оризова не става, моля ви се, пробвала съм, лепне и не се яде. Други плетки аз трудно правя. #Остъйманашеснайсетсъм го накарах наизуст да научи „офицерското“ копче, дето е вид плетка, че сега той плете, ама с много зор и кандърми. Докато се надигне сабахлям, аз съм опекла поне три козунака. Кой ще ти го чака да плете! Намажете с един разбит жълтък, поръсете щедро със шекер и слагайте във фурната на 50 градуса. Емен-емен след 20 минути ще е втасал пак пустият му козунак. Ха сега увеличете на 170 градуса отгоре и отдолу фурната. Печете до златисто. Вентилатор не пускам, щото баба нямаше и не ме е научила. Стане ли златист, готов е! Къщата мирише, народът се капе със слюнки, вие стискате палци да стане чудо. Не препичайте козунака, нито го чакайте да стане черен – все пак няма да го носите на гости на арабско семейство, че да сте в тон с него. Колкото по- препечен е, толкоз по-сух! Ако все пак ви се случи и нямате пукнат конец или даже нишчица, хич да не ви пука! Казвате на челядта, че точно тъй е трябвало да стане, и си свиркате! Все пак ще имате един сладък хляб, на който няма да му простят.

Моите форми са малки и от тази доза правя два малки козунака. Детето в Германия си направи форма от хартия за печене и пак стана, тъй че и в тенджера да го сложите, все ще излезе нещо. Ще видите българския козунак на фона на катедралата в Кьолн. Моите пък на плота у дома. Толкоз от днешния урок.

Предвиждам да ви занимая и с яйцата, които боядисваме. Така че, ако не сте кулинар, не искате да имате нищо общо с готвенето и прочее, досадила съм ви, сега е баш моментът да спрете да ме четете! Ако пък не, веднага оскубете кокошките на село, но най-добре става с оскубани токачки и чакайте следващата порция кулинарни резИлтати от мен!

Пък…ако сте направили тоз ми ти козунак, вземете го снимайте и пуснете тука, че да видим става ли нещо от вас като ученици, че и от мен като учител.

Още от Траяна:
Само да му дойде времето!