Автор: Дебра Либерман

Колкото и ужасна да беше 2020, възможността й да разкрие истинската сила и слабост на нашите отношения беше неочаквана екстра. Когато ни сполети ужасна беда, дали ще е смърт в семейството, развод, изгубено състояние, публично унижение или глобална криза, истинските приятели изпъкват над претендентите.

Дори и странно да звучи, сериозните трудности са кръстопътни моменти. Те ни дават шанс да различим фалшивите приятели от изпитаните и верните. Лесните времена, когато всичко върви добре, не предоставят моменти на истината, в които да видим кой ще дойде на помощ, когато сме в тежко положение. Всъщност иронията е, че в добрите времена по-малко сме сигурни кои са нашите приятели, а това прозрение може да ни осени само в трудности. И наистина през изминалата година съм благодарна, че преживях заздравяване на връзката с хора, които преди не са ми били толкова близки, но също и разпада на връзки, в които не съм се съмнявала. Някои отношения издържат силния стрес, други се разпадат като крехки кости.
Като еволюционен психолог правя проучвания на социалните отношения и емоции над 20 години. Приятелствата са важна категория отношения, които са еволюирали вследствие на необходимостта да имаш допълнителни хора, освен семейството, които да инвестират в твоето добруване. Но как да накараме хората да се загрижат за нас - да насочат време, пари и социални ползи към нас вместо към себе си или към роднините си?

Отговорът е: като станем ценни за тях.

Еволюцията на приятелствата разчита на способността ни да разпознаем уникалната полза, която могат да ни предложат други хора. Тази полза може да включва обичайните заподозрени: престиж, статус и привлекателност, но има и цяло съзвездие от причини, поради които да ценим друг човек: може би е от същата политическа партия, харесва същата храна, обича голфа, сърфа или шаха, или говори безкрайно за “Междузвездни войни”. Приятелствата започват, когато един индивид види полза в друг и направи жест към него: “Можеш да вземеш телефона ми, ако ти трябва да се обадиш”. “Мога ли да ти помогна да пренесеш това?” Тези действия служат като стръв, която хвърляме, за да преценим дали обектът си търси нов приятел. Сигнал, че е благодарен за жеста означава, че е захапал стръвта. Гняв и раздразнение са индикатори, че направо сме се хабили.

Приятелите, без които (не)можем

Това, което започва като банална размяна на реплики, може да се развие в дълбока връзка. Ако ви демонстрирам, че ви ценя, тогава си струва и вие да ме цените. Ако ме цените повече, това може да ме накара и аз да държа повече на вас и така нататък. До степен да станем толкова ценни един за друг, че да имаме общ интерес да се поддържаме взаимно, което ще ни е от полза в трудни времена.

Разговорът за цената и ползата от приятелството звучи пресметливо и студено. И наистина е. Но това е рационалното зад причината, поради която съществуват нашите мисли и чувства. Вие не изчислявате съзнателно вероятността човек да ви цени или ползата, която ще имате от връзка с него - вместо това алгоритмите, които правят тези изчисления генерират изходни решения от неосъзнатото като “харесване”. Случвало ли ви се е да срещнете някого, да си говорите с часове и да останете с чувството, че сте намерили изгубения си брат, сестра или сродна душа? Шансът е, че сте забелязали сходства и сте оценили ползите, които бихте имали от бъдещи отношения с него, което е генерирало чувство за мигновена близост. Взаимната валидация, когато е силна, може да създаде приятелства като по учебник.

Но трудната част е да разберете кои индивиди просто казват, че ни ценят и кои са склонни да останат до нас и в трудностите. Приказките са евтини и обещанията лесни. “Ще ти помогна, ако имаш проблем. “Винаги можеш да ми искаш пари.”, “Остани да спиш у нас.” Обещанията не струват нищо, ако приятелите ни нямат нужда от помощ, пари или покрив. Както се казва, делата говорят повече от думите. Затова и пандемията се оказа неочакван (уви, и нежелан) шанс да изпитаме истинската сила на нашите приятелства.

И докато 2020 се отдалечава в перспективата на времето, това е идеалното време да преосмислим отношенията си и да приложим старата поговорка към себе си и към другите: Приятел в нужда се познава.

Превод: Константин Пеев

Авторът Дебра Либерман е асистент по психология в университета в Маями, главен редактор на списание “Еволюция и човешки бихейвиорем” и сътрудник по проекта “Публичните гласове на 2020”.