Автор: Траяна Кайракова

Надявам се, че през уикенда сте оскубали пернатия добитък, ако сте ходили на село или сте хванали някой гълъб на терасата. Значи… Дупредих ви оня ден, че ще ви занимая с Ицата за Великден. Ако не сте изпълнили заръките ми, това си е лично ваше извращение. И сега направо към обучението. Какво ме е прихванало да ви обучвам, хич хабер си нихт, но предполагам, че и мене ме цапна цялата тая лудост покрай онлайн даскалските истории, тъй че прости ми, Боже, и вий, драги зрителЕ! И тъй, да започваме.

Най-важни са, разбира се, Ицата. Бели, дами и гускода, бели! Не селски, не леко бежови, а дибидюс бели! Вече ги продават навсякъде в големите вериги, не се стискайте, не са по-скъпи от другите. Направете си кефа, моля ви се. Щото баш кефът цена няма! Знаете си, че от вечерта ги оставяте навън, а не да презимуват в хладилника. С една гъбка, по-скоро с обратното й на тая гъба, дето не знам как се казва, ама е едно рошаво, лекичко позатривате розовия печат на пустите яйца. Няма да се махне целия, ама поне ще се позамаже. Умийте ги хубаво, да не ви се свиди водата. Вярно, че кубикът й мина цената на петрола, ама пък веднъж е Великден все пак! Сега за варенето. Варила съм ги върху кърпа, а чИ върху тях друга кърпа, посипвала съм със сол и оцет, баяла съм им, прекадявала съм, слагала съм ракия, пържоли, уиски, каквото са ми казвали в тенджерата, все тая. Варила съм и в отрязана кора от яйца, в джанта от гума и в чашки от сутиен, пак все тая. Ако ще се пукат, ще се пукат. Пука ли ми на мене? Изяждаме си пукнатите и не ни дреме. Напоследък слагам десетина яйца върху дебела хавлия, повивам ги като бебета, посипвам малко сол и оцет. Варя на среден котлон 15 минути нейде. И пак казвам, каквото има да става, ще става, не му мислете много. Защо са ви бели яйца? Щото и с най-проста боя да ги вапцате, ще имате убийствени цветове. Но… за цветове по в друго писание.

На мен любими, най-ефектни и най-мързеливи са ми яйцата с перушинки от токачка. Затуй и първо ще ви занимая с тях, щото все пак трябва да оскубете токачките, моля ви се! С други пера не става, гарантирам ви. Миналата година оскубах капана за сънища на щерката, ама не! Не е същото. Всяка година се сещам в последния момент, че нямам пера. Нина, Златка, Петя и не знам кой още ми мъкнат пера по тревога. Ама ако намерят! Едната я пращам в един парк с токачки, дето познава шефа му. Другата звъни на един селски кмет, дето и той има токачки, третата в не помня къде. Пък що народ ми носи патешки, пъдпъдъчи, магарешки яйца, туй е друг въпрос. Миналата година ми хрумна( пак 2 дена преди цялата процедура естествено), че токачки има в нашия зоопарк. Едно хубаво временце се бе люснало, не като сега чиста Коледа, и се прежалих. Даже отидох пеша, да не повярва човек, до зоопарка. Оказа се, че тия пернати гадини са ги пуснали да се разкарват напред – назад. Срамота! Ами запрете ги, да му се не знае! Мене ме мързи да ходя, как ме виждате да ги гоня и скубя по кърищата?! За мой късмет намерих една клетка със запрени добитъци. Таман се бяха накокошинили и бяха нахвърляли перушина вътре и малко навън около мрежата. Сега… вътре няма как да вляза, отвън перцата са малко, ама няма какво. Тъй и тъй съм ги набарала, ще си вземам, няма накъде. Надупвам се аз прилежно и почвам да чегъртам от дупките на мрежата пустите му перушини. Разбира се, че преди туй се бях огледала дали има живи хора, щото не съм много красива гледка в тая поза и изотзад изобщо. Докато се пъна и пуфтя, до мене застават майка с детенце.

- Мамо, мамо, тая лелка защо събира акото на пиленцата? Акото яде ли се? А, мамо?

- Не, маме, сигурно ще си прави лекарство – мъдро отбелязва младата и умна майка.

Тъй зверски я изгледах изпод иззад чатала си, щото не мога да се надигна, че направо ме разбра и изнесе хлапето на безопасно място. Лекарство, моля ви се! Само такова не съм си правила направо! Събрах си, колкото можах, и гордо се понесох към къщи. Сварените яйца трябва да са ви изстинали. Вземате един белтък – суров, и лекичко го разчалквате с вилица. Казала съм ви – никакви излишни усилия и никакво морене. Разглеждате си яйцето, намирате мястото с розовия печат. Вземате от четките за рисуване на детето. Потапяте в белтъка и мажете лекичко върху печата или върху каквото е останало от него. Лепвате перушинката. Внимателно минавате пак с белтък върху нея. Изсъхва веднага. Става една красота и чудо без грам усилия, като изключим акцията по намиране на пустите перушини! Оттам насетне оставате домашния добитък да плеска, както си иска другите яйца. Вземате си кафето и сте готови за празника! Толкоз! Пък какви други работи правя, другия път, щото не ми се иска да се уморявам с толкоз писане.

Хубава седмица, бели патици любими! И не забравяйте да оскубете токачките!

П.С. Нито един добитък не е пострадал умишлено от мен! Винаги е било случайно!

Още техники за боядисване на яйца вижте тук: 

Великденски яйца - идеи за боядисване

Още от Траяна:

ТенджУра ли бе да я опишеш?