Автор: Мария Пеева

В майчинскате групи обсъждаме всяка година първия учебен ден, а сега темата има и нов аспект -  мерките за безопасност в настоящата ситуация, тържествата или по-точно липсата им. Признавам си, че училищните празници ще ми липсват. Всъщност би трябвало да са ми поомръзнали - всичката тази суматоха, вълнения, глъчката на стотици деца, струпани в училищния двор. Въпреки това ни се иска да изживеем тази радост, може би най-много на нас, майките на първокласници. Сред тях съм и аз, както и Христина  Хаджийска.

Дори да не я познавате, вероятно сте забелязали усмихнатото й семейство на брошурата на ЛИДЛ за септември - майка, татко, момче и момиче, и четиримата красиви, стройни и усмихнати като модели. А не са. Съвсем обикновено семейство от Пловдив са, и двамата военни. Не знам дали е от професията й или просто си е такава, но много ме впечатли как дисциплинирано и оптимистично се справя Христина с положението. Обадих й се за интервюто и обсъдихме с нея новата учебна година. Оплаках се, че ми е малко тъжно, задето няма да има тържество. А тя кротко, но решително отсече:

- Ще си направим наше. Може би малък пикник с книги или нещо такова интересно и забавно.

И разказа как за приключването на детската градина малката й дъщеричка с нетърпение чакала празненството, с трепет избрали рокля и се подготвили като за първи бал. Празникът се отменил, за съжаление, но въпреки това Христина на бърза ръка измислила изненада - да направят на детето фотосесия сред природата. И нагласили малката принцеса с рокля и прическа като за истински бал, а после намерили едно розово поле и направили чудна семейна сесия.

Разказа ми още как за рождените дни на децата си изработва сама украсата. Помолих я да сподели разни идеи и тя ми прати тези снимки. Само си представете колко време й е коствало да изработи всички тези аксесоари, каква любов и внимание е вложила, за да зарадва децата си и всички техни гостенчета. Убедена съм, че и за новата учебна година ще намери начин да направи празника на децата незабравим.

Дълго мислих след разговора с Христина, от която всъщност исках да взема интервю за семейните им спортове и излети, те са много активно и атлетично семейство. Но разговорът пое в друга посока и благодарение на него взех важно решение за себе си. Тази година ще си изпратя първолачето до входа на училището, ще го целуна, ще му помахам, ще се обърна и ще си отида, защото ситуацията е такава, различна и извънредна. Но дори да ми е тъжно, детето ми няма да разбере това. Няма да разбере също така, че се тревожа за какво ли не - дали ще е здрав, дали ще обикне учителката си, дали тя ще го харесва, какъвто ми е палав и своенравен, дали ще му е интересно, дали ще си учи уроците с желание или ще гледа да се измъкне, дали ще си намери приятели, дали някой ще се държи лошо с него, дали той ще е мил с другите деца, дали ще се храни добре, дали ще се сеща да си мие ръцете, да пие вода, да пази дистанция. Няма да узнае и опасението ми, че децата губят толкова много нормални неща, които сме приемали за даденост като тържествата по разни училищни поводи, лудуването из двора, прегръдката на учителката, споделянето на закуската с другарче и всякакви такива обичайни емоции, които са неделима част от училищния живот.

Всичко това ще спестя на детето си, защото то няма никаква вина, че светът сега е различен. Ще го мисля, но няма да му покажа, че се притеснявам. Защото това е неговият ден, неговата година и неговият живот. И ще направя каквото зависи от мен да е щастливо. Ще изберем заедно раница и пособия, нова книжка за него и книга-подарък за училището, ще организираме малък семеен празник, може да си направим и весела фотосесия, може би излет или пикник. Ще бъдем слънчеви и усмихнати, защото децата ни го заслужават, но също така защото и ние го заслужаваме. Благодаря ти, Христина, че ми го напомни. Понякога дори аз, отчаяната оптимистка, имам нужда от това.

В рубриката ни с посланиците на ЛИДЛ всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейството на минишеф Ивет от Варна, веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.