Политологът Екатерина Шулман споделя възгледите си за това „изпуснато“ ли е поколението Z, става ли асексуално, може ли отсъствието на мотивация да бъде преимущество и как публичността се превърна в новата форма на насилие. Според нея схващането, че младите хора са инвестиция в бъдещето се нуждае от някои корекции.

В традиционното общество, с ниска продължителност на живота, поколенията се сменят бързо, но сега ситуацията е различна. Увеличава се срокът на активен живот, удължава се срокът на детството. Затова е важно да изследваме поколенческите ценности, семейните отношения, стиловете родителство, отношението към половата принадлежност и промените, които настъпват в последните години.

Сега всички проучвания за междупоколенческите и семейните отношения показват един интересен факт. Ние сме свикнали да смятаме, че конфликтът между поколенията е заложен от природата – децата винаги се бунтуват срещу родителите си, такъв е животът. Но не си даваме сметка до каква степен конкретните условия, в които живеем, са способни да изгладят този конфликт или да го изострят.

Повечето поколенчески изследвания имат маркетингов характер: компаниите искат да разберат на кого на продават стоките и услугите си. Според проучване, една от малкото претенции на децата към родителите е, че не ги подготвят за това как да живеят, не им дават инструкции. Културата на съвременното общество се основава на факта, че предишното поколение е предало опита си на следващото.

Те са толкова различни

Почти невротичният стремеж бързо-бързо да натрупаме умения и навици у детето, за да е подготвено за живота, се смени с усещането, че не е нужно нищо да „инсталираме“, защото не знаем как ще се промени светът утре. У хората все по-често се проявява убедеността, че най-важното все пак са отношенията, любовта.

Когато някой твърди, че сме изпуснали днешното поколение, той не говори за всички пораснали деца, а за своите собствени. Тази формулировка е справедлива за мнозина, но не за всички. Човешката природа взема своето.

Вълненията по повод ниския морален облик на днешните млади хора всъщност са традиционен социален механизъм за предаване на опит. Изследвания сочат, че в напредналите общества все по-далеч във времето се отлагат практики, които по-рано са се смятали за маркери на порастването: хората по-късно опитват алкохол, да пушат (или не започват въобще) и по-късно започват полов живот.

Поколението Z по-малко се интересува от сексуалните теми в сравнение с предишните поколения. Асексуалността е новият тренд и той ще се развива. Не се е подобрила статистиката само по два вида престъпления – киберпрестъпленията и кражбите на мобилни телефони.

Отсъствието на мотивация у днешните младежи, за което често говорим, всъщност е изключително ценно качество за хората, на които им предстои да живеят в общество, в което работата им не се цени. От човека ще се изисква да комуникира с останалите, да създава и поддържа отношения, да организира другите.

Ценността на семейството обаче ще продължава да расте, защото хората ще прекарват все по-голяма част от времето си у дома. Дистанционната работа и възможността да си осигуриш всичко необходимо онлайн ни връщат в домовете.

Как работи поколението Y

Хората, на които тези тенденции не допадат, наричат новата култура на отношенията слабост. Твърдят, че тя превръща във фетиш жертвите, чиято цел е да получат привилегии.

Когато се снижава общото ниво на насилието, особено на физическото, тази култура изработва нови форми на агресия, първата сред които е принудителната публичност. Както в традиционното общество, и в новото всичко се базира на репутацията. Никой няма нужда от професионализма ти. Продаваш някакъв продукт, чийто централен елемент е личността ти.

Друг интересен извод е, че днешните педагози не вярват особено във възпитанието, но пък силно вярват в наследствеността. „Възпитание? – Това е супер, но детето все пак ще заприлича на родителите си. Ние живеем заедно и тъй като това са моите деца, от моя мъж, не смятам, че са по-глупави от мен. Те сами ще натрупат необходимите навици.“

Както показва практиката, главното препятствие по пътя към успеха и щастието не са недостигът на знания и навици (те се придобиват), а собствените ни страхове, тревожността, различните психични разстройства, които стремително се увеличават. Ако всичко това го няма, ако човек е психически здрав, може да постигне всичко, което пожелае.

Препоръчваме ви още:

Днешните деца - какво ги чака утре

Gap Year или какво е "празна година"?

Как се чувстват децата в нестандартните семейства

Това прекрасно писмо ни изпрати една млада жена, която с болка и обич изразява тревогата си за възрастната си майка. Споделяме го с вас, не само защото е толкова красиво и искрено, но и защото това е сериозен проблем за много възрастни хора в България, които сякаш губят волята си за живот. 

Вече съм пораснала и съм мама, а моята мама е златна баба. Това писмо е до нея и до всички, които смятат, че да се грижиш за себе си има давност...

В България се наблюдава една ужасна и тъжна тенденция хора, след определена възраст, да неглижират здравето си до степен да идат на лекар, когато вече няма накъде. Да казват – „закога да се оперирам, лекувам, глезя, променям начина си на живот“. Да смятат, че времето им е минало, че са стари и не може да им се помогне. Да чакат да си идат...

Знам, че те е страх, мамо. Знам, че те е страх от старостта и това, че ще си по-слаба, по-малко можеща. Но ти си ценна, защото те има, това стига!

Страх те от диагнози, лекари, промени. Мен също ме е страх. Но да намериш причината е половината решение, нали!? Ще се справим заедно.

Страх те да не тежиш на децата си... Но как ще тежи Мама? Позволи ми да съм до теб и да се погрижа, както ти си се грижила и грижиш за мен.

Страх те е, защото пред някои неща си безсилна. Безсилна съм и аз, но няма да те дам, не и без борба.

Уроците, които научих от мама

Казват, че детето трябвало да се погледне през очите на майка си, за да види колко е прекрасно.

Може би майките трябва да се погледнат през очите на децата си, за да видят колко са важни, ценни и обичани - завинаги.

Грижете се за себе си, майки, независимо дали сте на 50, 60, 70 или 100, защото възрастта е само цифра, когато има толкова много обич за споделяне!

Обичам те, мамо!

Препоръчваме ви още:

Господи, колко си хубава, майко!

Майките също сънуват

Земните ангели са с образ на жена

Автор: Валентина Вълчева

Учили са ме да бъда състрадателна. „Малките чавдарчета са добри другарчета.” А аз в това отношение съм поне двойно обременена, защото съм била не само чавдарче, но и пионерче, преди да ми се натресе демокрацията, която да ме уведоми, че това са пълни дивотии. По-лошо – социалистически дивотии. Срам значи!

Все едно. Казват, че е похвално да си състрадателен и бях съвсем доскоро. Тоест, докато не изчислих, че тази ми остатъчна соц-добродетел не е започнала да ми влияе зле, да не кажа пагубно дори. Във финансов аспект имам предвид. Една простичка сметка показва, че ако преди излизането „на кафе” ми е струвало около 3 лева, то днес същото това излизане плюс необходимостта да съм състрадателна ме вкарват понякога в двойно по-голям разход. А цените на кафето и кóлата не са се повишили особено.

Какво имам предвид? Излизам на кафе. Разбира се, останалите 2/3 от „Тройната коалиция” закъсняват. Не много – само с някакви си 15-ина минути, – но това време е напълно достатъчно да се пробват трима социално по-слаби от мен да ме уверят, че просто съм длъжна да подпомогна житието-битието им с 20 до 50 стотинки и/или цигара („не пуша” не е оправдание, ако правилно разчитам невербалните сигнали), и/или вафла (?). Веднъж са ми искали и яйце.

Последна си пробва късмета една бабка, която познавам почти като член от семейството си, защото от има-няма десет години все събира от хората по улиците пари за риванол за един порязан пръст. И винаги показва въпросния пръст, дебело бинтован. Подчертавам – от десет години! Правилно сте прочели.

Общо взето за това време отношенията ни са навлезли в някаква рутина, която и двете сме довели до съвършенство – тя се пробва, аз я отсвирвам. Без драми, без обвинения и неизяснени аспекти… Простичко и ясно. (Иска ми се и отношенията ми с някои други хора да бяха също толкова изчистени, но… няма пълно щастие.)

На няколко маси зад тази дебне следващата, която (ако не ме лъже паметта) е наред здравословно и обикновено предпочита цигари вместо пари. С добре отработена физиономия, някъде между зверския поглед и неизречената закана за физическа саморазправа, ако наруши границите на личното ми пространство, я отказвам от идеята за милионен път да ме пита дали все пак не съм пропушила междувременно и дали няма да ѝ услужа с една цигара. А на онази с перманентно пострадалия пръст давам непоискан съвет – да отиде най-накрая да го ампутира. Така и двете ще мирнем… Евентуално… Може би… Всъщност едва ли. Може и да съм лошо чавдарче, но съм добър реалист.

Умора на съчувствието

Не ме разбирайте погрешно! Мисля си, че все пак съм добър човек. (И ако чуя нещо друго, ще грабна тризъбеца!) Нямам нищо против да жертвам някой лев в полза на някой наистина закъсал. Нито аз ще обеднея, нито той ще забогатее. Но когато виждам, че го очакват, просто защото така е по-лесно… Хайде, нЕма нужда! В тези географски ширини за почти никого не е лесно, в това число и за мен. На когото това му се струва непоносимо, може да потърси обяснение на жълтите павета. Според родните дипломати в България всъщност не е чак толкова зле като цяло… (Не знам с какво се друсат тия хора, но искам от същото!)

Докато аз удържам позициите, „Тройната коалиция” пристига, плътно следвана от три рошави и необяснимо мърляви хлапета на видима възраст между 5 и 8 години. И тези ги знам. Те са гърмяни зайци вече. Никога нищо не искат в прав текст – просто застават на метър-два от теб и те зяпват дружно с погледа на изпаднал Гаврош. Особено гаврошовски става погледът, ако случайно държиш нещо за ядене. Идеята явно е да се почувстваш като последната презряна буржоазна въшка и да прежалиш някаква скромна лепта в замяна на чиста съвест.

Тц! Не на мене тия! Аз когато съм се учила да гледам така, тези са били още в Планов отдел. И аз го мога, бе. Царица съм! Особено пред таксиметрови шофьори, инкасатори и продавачите на съботния пазар. Нямате представа какви отстъпки можете да си изпросите, ако се научите да докарвате достоверно влажния поглед на видра, пипнала тежък грип.

Една от „коалицията” ни не издържа на психоатаката и посяга към чантата си. Знам как да я спра.

- Нали помниш! Ако имаш за тях, плащаш сметката!

Неписано правило, което сме наложили отскоро в опит да спасим една на друга бюджета поне отчасти.

- Ама те са…

- Пие ми се бърбън!

Не ми се пие, ама ако се изръси пред гаврошовците, ще си го викна, пък каквото ще да става!

Тя обаче преценява, че чистата съвест не струва чак колкото двоен бъбрън. Не точно днес де. Умно момиче!

Усетили, че им спъвам бизнеса, тримата рошльовци започват едно интензивно ръчкане в ребрата едно на друго. Явно вариант А не сработва. Минават на вариант Б. Излъчват най-голямото (момче ли момиче?!) за говорител на групата и то ни атакува фронтално. Изглежда гони ефекта на изненадата.

- Како ма, гладни сме!

Какво съвпадение! Аз също. Но предпочитам да само да попитам:

- И аз какво да направя?

- Ми… дай дваЕсЕ ст`инки, к`во! – свива рамене то, все едно ми казва: „Абе ти наистина ли си толкова тъпа, или го постигаш с тренировки?!”

- Защо не ви дадат майка ви и баща ви?

- `Щото нЕмат.

- А защо нямат?

- `Щото нЕмат работа.

- А защо нямат работа?

Шах и мат!

Явно съм задала безкрайно сложен въпрос, защото отговор няма. Следва нова серия ръчкане в ребрата и шушукане, след което ме обливат още по-влажни погледи. Със сигурност в тях се е давила безславно съвестта на далеч по-състрадателни от мен бивши чавдарчета.

Добре де. Объркана съм. Аз имам ли вина за положението на тези хора? Длъжна ли съм по някакъв начин да си купувам чиста съвест от тях на цени от 20 до 50 „ст`инки”? Една по-лоша част от мен твърди, че не съм задължена, освен ако не изпитвам необходимостта да го правя. Казва ми, че дължа съчувствие, но не и пари. Че чистата съвест няма цена или поне не в „ст`инки” и левчета, които да раздавам по улиците на хора, които просто така са свикнали да съществуват.

Не, далеч не е същото като да дадеш за благотворителност – за болен човек, за добра кауза, за нещо полезно и градивно, за нечие здраве и бъдеще, но истинско бъдеще, човешко. А да просиш си е бизнес, при това доходоносен, ако са верни градските легенди. И ако предметът на този бизнес е чистата съвест, аз определено не мисля, че имам нужда от нея на такава цена.

Препоръчваме ви още:

Райчо, който не стана мой

Струва ни се, че на детската площадка или в парка децата ни са сравнително защитени и не ги грози опасност, защото са под контрола ни. Но лятото е време за удоволствия, които могат да създадат неприятности. За какво трябва да внимаваме?

Батутът

На пръв поглед това е едно безобидно забавление. Мек, без остри ъгли и опасни механизми. Но силният вятър може да го превърне в летяща заплаха. Затова първото, за което трябва да се огледаме, е дали е добре заземен и надеждно ли е обезопасен. Твърде високите батути също не са добра идея, защото детето лесно може да се прехвърли през борда им и да падне там, където вече няма да е толкова меко. Това, че наследникът ни се забавлява в любимата си атракция, изобщо не ни освобождава от грижата за наблюдението му. Знаем колко опасни едно за друго могат да бъдат неконтролируеми хлапета, които скачат в затворено пространство. Вероятността да се сблъскат и наранят е много голяма.

Люлките

И това удоволствие не бива да бъде използвано, преди да го огледаме внимателно. Първото, на което трябва да научим детето, е да се пази от съседните люлки при слизане и качване. Обърнете внимание и на връзките, които закрепват люлката към лоста. Друга важна подробност е възрастта, за която са предназначени. Обикновено това е указано на табелка пред площадката, ако разбира се, тя отговаря на техническите изисквания за подобно съоръжение. Важно е основата върху която е изградена люлката да е мека, защото това ще предотврати ужасните последствия при евентуално падане. В един идеален случай, площта около тях е заградена и достъпът на деца, които не ги ползват, е ограничен. Но както знаем реалността у нас е друга. Затова трябва да внимаваме не само за детето, което люлеем, но и за всички останали дребосъци, които кръжат неконтролируемо около люлките. 

Въртележки

Едва ли някой би си помислил, че тази атракция може да е опасна. Но тъй като много малка част от тези съоръжения са с бордове, някои по-чевръсти хлапета могат да решат да се пораздвижат и да напуснат въртящото се удоволствие, защото им е омръзнало. Други решават да слязат от кончето или слончето, което е много красиво, но неподвижно и твърде високо за едно тригодишно дете. Подобни маневри са изключително рискови, а бързата реакция е затруднена от факта, че набралото инерция съоръжение има толеранс на въртене, който изключва внезапното спиране. Това от само себе си налага извода, че докато малкото дете се върти, трябва се въртят и родителите.

Футболни вратички

В сезона на Световното първенство по футбол този спорт се радва на огромна популярност и сред малките. Историята обаче помни случаи, в които недобре закрепеното съоръжение е падало и нанасяло травми на дете. Безопасността изисква да се провери устойчивостта на вратичките и здравината на метала, който може да бъде нападнат от ръжда и по тази причина неособено надежден.

Блъскащи се колички

Тези малки, декоративни електромобилчета всъщност развиват респектираща скорост. Опасността нараства и от факта, че детето я контролира чрез педал, чиито възможности не осъзнава. Друга опасност е възможността от късо съединение. Все пак всички колички се движат с ток, а мрежата е точно над главите на пилотите. Известни са случаи на инциденти вследствие на токов удар. Затова е най-добре преди да пуснем хлапето да пори арената с количката си да огледаме внимателно къде точно сме се озовали. Макар тези автомобилчета да са с гумени бордове, при по-висока скорост силата на удара не се омекотява особено. Затова трябва да сме проверили и надеждността на предпазните колани. Това по принцип е грижа на аниматорите, които обслужват атракцията, но както знаем, изключенията по-скоро са правило.

Стена за катерене

Да, има обезопасяващи колани. Да, в основата има и инструктор, който направлява катеренето на детето и може да реагира бързо в случай на нужда. Но ако то изпитва ужас от високото е по-добре да му спестим екстремното преживяване. В паниката си децата могат да си навредят много повече, отколкото предполага съоръжението. Това е повод да напомним, че е добре да проверим, ако има такава възможност, дали подобни развлекателни центрове имат застраховка при инциденти и да пазим билетите или електронните карти, защото това е начинът да докажем, че сме използвали въпросното съоръжение в случай на инцидент.

Влакчета на ужасите

Въпреки че тези съоръжения имат възрастово ограничение, по-екстремно настроените родители пренебрегват забраните. В негативната хроника за инциденти с такива забавления има случаи на дерайлиране, на падане вследствие дефектни предпазни колани. И да не забравяме основното предназначение на тази атракция е да ужасява. Наистина ли детето ни иска това?

Зорбинг

Едно от най-популярните развлечения в морските курорти. Огромните надуваеми топки, в които можеш да се търкаляш по водата категорично не са забавление за малки деца, дори да виждаме подобни примери наоколо. Въздухът в едно такова кълбо е недостатъчен и силно замърсен. Освен това никога не знаеш кога полиетиленовото изделие ще се спука отнякъде и дали разгорещеното дете няма да се окаже във водата преждевременно.

Въжени атракции

Те са едни от най-рисковите. Ако решим да пуснем детето си да играе по тях, трябва да сме го обезопасили. На повечето такива места, инструкторите предлагат предпазни колани. Не бива да пренебрегваме тази застраховка срещу инциденти, дори детето ни да е ветеран в подобен род забавления. Хлапетата не са най-концентрираните същества, а въжените атракции изискват много внимание и предпазливост.

Водни пързалки

Всяка година четем за инциденти във водните паркове и пързалки, а някои от тях за съжаление са фатални. Когато пускате детето на такава атракция, задължително проверете дали аниматорът, който отговаря за нея, следи децата да изчакват предишния, който се е спуснал. Инцидентите обикновено се случват, когато едното дете падне върху другото, затова ако забележите, че участниците не се изчакват, по-добре не пускайте детето си. Освен това спазвайте препоръките за позволена възраст и килограми.

Материала подготви Янка Петкова.

Препоръчваме ви още:

Да действаме веднага! 6 екстремни ситуации с малчуганите

Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

Как да съхраним летните спомени

Някои от нас все още изпитват носталгия по времето, когато тичахме боси по двора, та дори и на улицата, и скачахме в локвите да се разхладим. Сега боси деца можем да видим само по плажната ивица или около басейна.

Както обикновено се случва, когато нещо стане масова практика, в началото винаги има един специалист, който някога някъде се е произнесъл, че ходенето бос е вредно за малкото дете. Чуха се твърдения, че подобна практика не бива да се упражнява дори вкъщи. Затова с прохождането започнахме настойчиво да обуваме пантофки с висок борд и ортопедична стелка, за да е фиксирано крачето и да се формира правилно ходилото му. След време обаче специалистите преразгледаха собствените си препоръки.

Как се отразява босото ходене на детското краче

Мнението на специалиста

Наистина честият досег на ходилото до равна повърхност може да причини плоскостъпие. Но децата рядко се задържат на едно място, през цялото време ходят или тичат. Така подпомагат развитието на мускулите си, затова обезателно трябва да имат възможност да го правят. Обувките, които фиксират позицията на крачето и крепят глезена, могат да бъдат ползвани при разходка по улиците.

Колкото по-рано детето започне да ходи босо, толкова по-добре.

Активното формиране на стъпалото започва с първите крачки и завършва към 7-та година. Важно е да не се пропусне този момент, защото след тази възраст вече ще е късно. За да победим физиологичното плоскостъпие, което се смята за нормално при децата в доучилищна възраст, трябва редовно да се натоварва крачето с ходене по неравна повърхност. Тя принуждава мускулите да работят, укрепва свода и има много важна роля при правилното формиране на ходилото.

Детето ходи на пръсти. Нормално ли е?

Важните препоръки

През лятото излизайте сред природата по-често и оставяйте детето да ходи босо. Нека бяга по тревата, дори по леко каменливи, неравни пътечки.

През зимата използвайте ортопедични килимчета. Те чудесно имитират твърдата или мека повърхност на тревата и пътеките, камъчетата, издатините на естествения път.

Ако имате възможност и място, купете малък батут. Когато детето скача мускулите се натоварват и извивката на свода се увеличава.

Оставете детето да ходи босо по дивана или спалнята. Това са меки, неравни повърхности, които също тренират мускулите на ходилото.

Не обувайте с пантофи детето вкъщи. Според ортопедите ходенето бос дори по равна повърхност е за предпочитане пред ходенето с обувки.

Всъщност тези препоръки са актуални и за деца с ортопедичен проблем. Тези, които имат изкривено ходило и ползват специални обувки със стелки, коригиращи посоката на стъпалото, също трябва да имат възможност да ходят боси. Защото това е единственият начин да тренират мускулите на ходилото, които са пасивни в обувката.

Децата трябва да имат възможност да натоварват ходилата си. И най-качествената обувка не може да разреши проблемите им, по-скоро ще ги задълбочи. При плоскостъпие мускулите на стъпалото се пренапрягат и се увеличава натоварването върху ставите (коленните, тазобедрените, кръстните и на гръбначния стълб). Затова по-късно, в периода на пубертета, детето може да страда от главоболие, остеохондроза и др. За такива деца разходките пеш са препоръчителни, както и тичането с боси крачета и носенето на ортопедични обувки. Но при плоскостъпие ходенето вкъщи по равна повърхност на бос крак не е препоръчително.

Закаляването през първата година

Закаляване

Другото много важно преимущество на босото ходене е естественото закаляване, с минимални усилия от страна на родителите и без неприятни усещания за детето.

Когато сте сред природата, в течение на деня температурата на въздуха се променя, макар и слабо. По обяд може да е 25-30 градуса, привечер да падне до 20. Този контраст е от полза.

Не бива да се страхувате да оставяте детето босо вкъщи. Не бива да бързате да обуете чорапките, ако ходилата ви се сторят студени. Те обичайно са по-хладни от която и да било друга част на тялото. Полезно е да насърчавате босото ходене не само през лятото, но и през зимата, вкъщи. Така детето бързо се адаптира към ниските температури, укрепва и боледува значително по-рядко.

Източник: Wdayday

Препоръчваме ви още:

Как да научим детето да не боледува

Автор: Мая Цанева

„Money makes the world goes round….“ , щом чуя тази песен, винаги се сещам за един кадър от филма „Мама мия“, в който трите приятелки гледаха през един счупен прозорец към яхта в морето.

Ще ви разкажа една история, в която три приятелки (не) говорят за пари, защото знаят колко е важно да уважаваш чуждите пари.

Имало едно време три приятелки. Две от тях се знаели от по-дълго време, отколкото си спомняли, а третата влязла в компанията по-късно, но бързо си станали близки. Първата имала хубава работа, деца и банкова сметка, която управлявала като кораб в бурно море. Често била на ръба на корабокрушение, но някак успявала да удържи руля. Втората също имала работа и семейство. Тя управлявала финансите като платноходка в малко по-спокойни води. Разбира се, попадала и в бури, но успявала да не хлътне в плитчините на бързи кредити и тежки липси. Третата приятелка имала работа, семейство, но се била возила и на яхта, и била плавала в далечни води. Децата и на трите ходели в държавни градини и се обличали както с дрехи от намаления, така и с подарени от близки.

Трите жени ценели приятелството си. Те знаели, че то е по-скъпо от великолепен диамант и може лесно да се изгуби като пластмасова, но скъпа на децата ни играчка, която струва три дни рев. Затова ценели времето си заедно и подкрепата, която не струва пари или пък много пари: имало кой да вземе децата от градина и да ги остави да създадат в къщата му безпорядък, друг да сготви неустоими мъфини и да донесе млечен грах от село, или да подари уикенд извън града в къща със собствен басейн, да сподели нов модел плейстейшън или да купи скъпа книга. Подаръците по Коледа били предварително уговорени по стойност, а излизанията на коктейли – съобразени със заплатата или хонорара на една или комисионната на друга.

Всяка била наясно кога на едната й изтича срока на кредита, на другата й трябва спешно ски екип за детето, а третата се готви за скъпа почивка, но няма кой да наглежда къщата или да разхожда кучето. Количките на наследниците, дрехите им, играчките циркулирали между тях, без капка притеснение, защото всички те имали/са имали финансови корабокрушения и безоблачни дни в океана. Най-трудните им моменти били, когато се опитвали да управляват кораба си в море от бурни пари. Тогава си припомняли, че парите са средство, а не цел… и „все ще ги изкараме, а после и изхарчим тия пусти пари“.

Мамешката мафия

Веднъж трите инвестирали неблагоразумно и след това си изпатили, разбира се. Отнело им време да възстановят приятелския си баланс, а после да върнат и корабите си в относително спокойни води. Затова се разбрали да не си мешат финансите, особено семейните. И се научили да казват „не“, когато е необходимо.

При спешни случаи си помагали с дискретност и точност, на която биха завидели и швейцарски банкери. Целта била никой да не затъва сериозно или потъва, защото това щяло да разруши и отношенията им. С „чисти сметки, добри приятели“ влизали в бурите, а с малките разходи се справяли с хитрост. Децата им знаели, че храната, която майките носят, е за всички им. Приятелките пазарували с мисълта за вкусна, а не гурме кухня. И нито едно дете не оставало гладно, зле облечено или на тъмно.

И трите обичали морето. Искали най-доброто за себе си и за семейството си. Но „Money makes the world goes round….“ А светът е нещо повече от пари. Те са средство, което ни позволява да живеем така, както ни се иска или както се стремим. Именно убеждението, че парите са средство, а не цел, спасявало приятелството на тези жени. Те се грижели никоя да не остане без средства, които да я свалят от борда. И някак успявали да се спасяват, да живеят в относителен мир и най-вече, никоя да не остане сама. Защото, ако си сама, и с пари, и без пари, все си зле. Те уважавали собствените и чужди пари, но също така и приятелството си: затова не говорели за пари. Само ги инвестирали умно - в отношения, които нямат цена.

Препоръчваме ви още:

Имаш ли приятели?

Всичко знам, сестро

Диана, ти си страхотна жена!

Читателка на популярен сайт изпрати следното писмо до редакцията му с молба да го публикуват за повдигане на духа на всички жени, които и в отпуск по майчинство продължават да работят.

Често в социалните мрежи може да се прочете следния съвет: „На децата до тригодишна възраст категорично не трябва се пускат филмчета и да им се включва телевизор.“ И услужливо се цитира статия, която налага извода – майките, които пускат филмчета, са безотговорни, егоистични и убиват децата си. Иска ми се да запитам авторите: „Вие някога оставали ли сте поне за минута с малко дете? Предавали ли сте отчети? Провеждали ли сте конферентни разговори? Заработвали ли сте нещо повече от няколкото сребърника майчински?“

Работя от първия месец в майчинство, „отпускът“ ми продължи три седмици. Три седмици, които прекарах в болницата. Искам да споделя какво е да си работеща майка с малко дете. Този текст е в подкрепа на жените, които съвместяват майчинството с работа.

Шестте тайни на работещите майки

Не вярвай на това, което виждаш

Инстаграм прелива от снимки на идеални работещи майки. Ето тук тя прави йога, заедно с бебето, и стяга задника си. На следващата снимка строи басейн с балони от хидрогел. А тук е при козметичката. На другата снимка готви органична вечеря. А, ето тук е на кафе с приятелки. На тази снимка изнася презентация на конференция. Във всеки пост въпросната майка пише, че отпускът й не е повод да забрави за себе си, а време за личностно и физическо развитие и усъвършенстване.

Тази майка беше мой кумир. Всеки път се питах, щом тя може да работи и да гледа детето си, аз по-некадърна ли съм, че не мога като нея? И всеки път, отменяйки часа за маникюр заради поредния майстор вкъщи, се чувствах неспособна да се справя, чувствах се като жена, която вече не се грижи за себе си. Докато заради един маркетингов проект не ми се наложи да работя с майки-блогърки и не се запознах с кумира си лично. Наистина беше свежа, с маникюр, в отлична форма, с фалшив "Луи Витон". Но фалшива се оказа не само чантата. Оказа се, че „истинската работеща майка“ не работи по кой знае какви проекти, ангажиментите й отнемат час-два седмично най-много, цялото останало време посвещава на блога си.

А за да си освободи време за фотосесиите и редките работни срещи, привиква едната от двете баби, които за щастие живеят в същия град. Парите ги изкарва мъжът й, а тя работи, „за да не ми е скучно и да не се превърна в една от мамите“. Тази среща подкопа вярата ми в социалните мрежи. Жалко, че нямах много време да се разстроя истински, защото ме чакаха четири незавършени презентации, недописана статия и две писма, на които трябваше да отговоря до сутринта.

Аз съм майка и още нещо

Прости им, Боже

Наскоро се чух с приятелка, която ме покани в един проект. Често си споделяме разни неща извън работата. Връстници сме, около 30-те. С тази разлика, че аз имам дете, а тя - още не. И ето че колежката ми казва: „Не разбирам жените, които се оплакват, че отглеждането на дете е сложно и тежко занимание. Да работиш по пет проекта едновременно – ето кое е тежко. Звънят клиенти, снимки, клипове, съвещания, отчети! “

В живота ми има и от едното, и от другото. И да си призная, майчинството ми се отдава много по-трудно, изтощава ме много повече и изисква много повече ресурси. Клиентите не се втурват при теб, когато си в тоалетната, не ти късат бельото, когато търсят да сучат, не те отвличат от подготовката на презентация в три през нощта, за да им дадеш цица или да ги погладиш по дупето.

Нито една майка не казва, че да работиш в офис и да изкарваш пари е лесно, защото знае, че това не е така. Тогава защо жените, които все още нямат деца, си позволяват да разсъждават по темата как се отглеждат те? Ние все пак знаем колко далеч от теорията е практиката.

Криворазбраното майчинство

Ти винаги ще се чувстваш недостатъчно добра майка

Добрите майки приготвят безглутенова каша за закуска, която всичките им деца ядат с удоволствие. Добрите майки знаят 150 развиващи игри. Добрите майки слагат на гърне детето, преди да е навършило и два месеца. И, разбира се, добрите майки не пускат анимация на децата си.

Работещите майки слагат чинийката и лъжичката на масата и ако детето не яде, решават, че не е гладно. Работещите майки устройват занимания по ранно развитие по време на разходка, показвайки как изглеждат истинските кученца, вместо да ги разглеждат с детето по картите на Глен Доман. Работещите майки пускат филмчета, за да изкарат парички, които после ще изхарчат за детето и може би една много малка част за себе си.

Аз съм мързелива майка

Приспи вътрешната си богиня

Всички знаем, че най-важно за жената е да канализира ведическия поток уникална хармония в себе си. Каква е основната й „работа“ – постигане на хармония, удовлетворяване, съзидание и захранване на вътрешния енергиен поток. Задачата на жената е да подкрепя мъжа и да се занимава с това, което наистина й е интересно, а ако това не е така, тя не е истинска жена и не използва потенциала на чакрите си. За това ни предупреждават всички успешни основателки на ведически онлайн училища с тригодишен опит; модни гурута с цели две собствени линии и, разбира се, коучи, които са напуснали незадоволителната си работа след 30-та си година, за да просвещават другите.

Естествено, всяка работеща майка би искала да се занимава с нещо прекрасно. Да пече сладкиши или да изработва красиви кутии за изписване. Но кой знае защо за подготовката на франчайза на тракторния завод или маркетинга на магазина за авточасти плащат повече, а ведическите биткойни, които канализират потоците вътрешна енергия, още не са стандартизирани по ICO. И това, като се замислиш, е много хубаво.

Да е умна, но не много!

Сънят е за слабаци

Настъпва нощ. Градът заспива. Майките се будят. Най-популярният съвет, който чуваш, когато си в майчинство, е да спиш, когато спи детето. Когото и да попиташ, ще ти го каже. Но ако питаш кога да работиш, всички ще започнат да те омайват с витиевати разсъждения за приоритетите и тайм мениджмънта, за това колко удобни са графиците. Без да съм толкова компетентна мога категорично да заявя: без детегледачка или баба, можеш да работиш, само когато детето спи. За целта се налага да се будиш в пет сутринта или да си лягаш по същото време. Но съветът да спиш с детето не е за теб.

P.S. Скъпи работещи майки! Това, което правите, е прекрасно. Това е отлична инвестиция за времето, когато отпускът ви ще свърши. Освен това е възможност да осигурите на детето си повече. Знам, че работата по време на майчинство не е отдаване на 200 процента. Но не забравяйте, че това не е завинаги. А дотогава – усмихвай се и бачкай!

Препоръчваме ви още:

Да работя или да се отдам изцяло на майчинството

Автор: Мери

Всеки да гледа от собствената си камбанария е чудесен съвет, който обикновено даваме на другите. Тревата на съседа може да не е по-зелена, но е засадил розов храст, а това е неприемливо, след като всички засадиха теменужки. Защо ли не му дадем съвет как да отреже бодливия храст? Хората без деца често биват съветвани, насърчавани, критикувани... Най-вече от следните четири типа  "доброжелатели".

1. Борещите демографския срив

Те са разнообразна група граждани, от цъкащи онлайн покер до известни журналисти, спортисти и продуценти. Половината от тях не са се възпроизвели, даже нямат партньори, но имат ясна и конкретна визия за бъдещето на страната. Започна се с групови кръщенета, чакам да се стигне до групово правене на секс пред НДК. Или групово раждане. Крайните родолюбци сигурно ще раждат в народни носии върху живи магарета. Само си представете една национална кампания, хвърчат безплатни тестове за овулация, тестове за бременност... В сутрешните блокове се канят гинеколози и нумеролози, едните се съветват с другите: "След два дни Марс преминава в знака на Стрелец, чудесен период за насрочване на раждане." А какво ще правят с жените и мъжете, които все още не искат деца? Предполагам безплатни семинари, уебинари, шокова терапия, ще се показват снимки на самотни старци под звуците на лаещи гладни ротвайлери.

Моля, не ни учете кога да раждаме

2. Религиозните

Симпатични, често млади хора под 30, най-вече момчета. Една немалка част от тях още не са били влюбени или са се разочаровали. Дали заради това са се обърнали към вярата... един Бог знае. Те не се притесняват да дават съвет на жените какво трябва да правят с живота си, колко деца да родят, как да ги гледат. На въпроса имат ли идея, че и едно дете се гледа трудно, че е нужно отдаването и на двамата родители, те имат готов отговор: "Едно дете е нищо, ще израсне егоист, 4-5 са нещо друго, трудно е само в началото. Жената, ако е смирена и уважава съпруга си, с радост ще го дари с тази благодат, той ще помага (под "помага" се разбира, че ще отиде до магазина за пелени, или един ден той ще сготви вечеря, от него да мине). Щом има любов, всичко останало е без значение, ако жената се преумори, изпадне в депресия, или не дай Боже започне да изисква, то е, защото е горда и суетна. Едно време бабите са гледали по осем деца и са работили на полето". Младите романтици не знаят колко са близо до документите за развод или до машината за талаш.

3. Хората с репродуктивни проблеми

Сега сериозно. Наистина съчувствам, всички съчувстваме. Не знам през какво минавате. От все сърце ви желая тази ваша мечта да стане реалност и скоро да я вземете в ръце. Знам, че в такъв момент не търпите чуждо мнение, още по-малко разни алтруисти да ви говорят за осиновяване. Но не ни съдете, не е редно да се извиняваме всеки ден, на всеки.

Търпимост и търпение

4. Разбиращите, НО…

Обикновено разбират, искат да бъдат толерантни, но не им идва отвътре. Имат заучени фрази: "Разбирам, но още не си срещнала подходящия мъж.", "Разбирам, но не знаеш какво изпускаш.", "Разбирам, но един ден ще съжаляваш.". Колко по-хубаво ще е, ако бъдат честни: "Разбирам, но не те разбирам, ти си зла егоистка."

Текстът на Мери може и да подразни някого. Но нека помислим - дали ще ни е приятно, ако нашето собствено решение да ИМАМЕ деца постоянно бъде критикувано или обсъждано. Ако всеки се чувства задължен да ни дава съвети и препоръки, да ни назидава или порицава? Да станеш родител под натиска на близките си или на общественото мнение, без вътрешната необходимост от това, е може би най-лошият избор. Майчинството може да е мечта, потребност, смисъл, радост, привилегия, понякога и уморително бреме. И да, преди всичко е щастие. Със сигурност обаче не е задължение. А вие как мислите?

Препоръчваме ви още:

Стигмата

Съжалявам, че станах майка!

Митът за идеалното