Автор: Иванка Могилска

„Не трябва ли майката да се посвети изцяло на майчинството през първите две години от раждането на детето?“, попитаха ме в ефира на едно радио предаване. Бяха ме поканили да говорим за това как се съчетават грижите за бебето с работа от къщи.

„Не знам – изненадах се искрено аз. - Не знам какво трябва.“ После се окопитих и развих по-смислен отговор, но този въпрос и до днес не ми дава мира. Вероятно, защото съм избрала да си гледам бебето и да работя. Защото не вярвам, че всички родители и деца са излети по един калъп. И не на последно място, защото смятам, че заради подобни „трябва“ много жени се отказват от неща, които ги правят щастливи в името на детето.

С което често вредят повече на същото това дете, отколкото ако разпределят времето си между него и работата или хобито си.

Вярно е, майчинството се дава, за да се съвземе жената след раждането, да свикне с новия си живот и да се погрижи бебето да се чувства наистина добре дошло в свят, изпълнен с колики, сърбящи венци, запарващи памперси и недоспали хора, които ту му се усмихват, ту го гледат отчаяно и неразбиращо, докато то с тричасов рев се опитва да им подскаже, че кърмата не му стига.

Шестте тайни на работещите майки

От друга страна, има много причини, поради които една жена да продължи да работи, докато си гледа детето. И нито една от тях не ми се струва осъдителна.

Може парите от майчинството и заплатата на партньора ѝ да не стигат.

Може изобщо да няма партньор и да трябва да се оправя сама.

Може да иска да остане, доколкото е възможно, независима от половинката си. Да не забравяме, че едни от най-честите жертви на домашно насилие са младите майки, които не ходят на работа, седят у дома, гледат детето и нямат други доходи освен парите от майчинството.

Може години наред да е развивала собствен бизнес. Треперила му е като на малко дете, трепала се е, за да го закрепи. Спокойна е, че той ще функционира и без нея месец-два, даже три, но е наясно, че няма как да се отдаде изцяло на майчинството за две години, освен ако не се откаже от всичко постигнато до момента.

Ако пък досега е работила като фрийлансър, ситуацията е още по-деликатна. Може да подсигури клиентите си за месец-два напред, може те да намалят поръчките си и да ѝ дадат повече време за изпълнението им, но едва ли някой от постоянните ѝ клиенти ще я чака две години без да потърси друг фрийлансър.

Възможно е също, просто да ѝ доставя удоволствие да работи. Представете си, че обича професията си, че благодарение на нея се чувства полезна на околните. А също и че удовлетворението от работата ѝ помага да балансира тревогите около детето, първоначалното съмнение, че не знае какво да прави с малкото същество, че може би не се справя добре.

Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое?

Всички тези случаи са напълно възможни, нали?

И във всеки от тях, ако майката успява да съчетава грижите за хлапето с професионалните си задължения, защо да не го прави? Не е ли по-вероятно бебето да се чувства добре, дори да получава с два-три часа по-малко внимание дневно, ако майка му е спокойна, удовлетворена, усмихната. Вместо да е обсипано с грижи до задушаване от нервен и недоволен родител.

Така че, нека бъдем по-внимателни с „трябва“.

Всеки си има път и знае най-добре кое го кара да се чувства щастлив – 24-часовото бдение над едно малко същество или умело разпределеното време между него и други задачи.

Няколко месеца след като синът ми се роди, две-три приятелки, с пораснали деца, ми казаха, че винаги ще изпитвам чувство за вина спрямо детето си. Все ще се намери нещо, което ще ми се струва, че съм можела да направя иначе, да постъпя по-умно, да реагирам по-адекватно. Може и да са прави, не знам, аз съм още в началото на майчинството. Но не бих искала да се чувствам виновна, че и други неща, освен малкото същество, ме карат да се усмихвам, да изпитвам радост и удовлетворение.

Да не спираш да живееш с идването на детето ми се струва един от най-големите подаръци, които майката може да направи и на себе си, и на любимото си същество.

Ако и пред вас е поставен въпросът „Да работя или да се отдам изцяло на майчинството?“ и прецените, че имате желание и сили и за двете, не се колебайте. Действайте. Времето и това как се чувствате двамата ще покаже какво трябва и какво не.

Успех!

Не винете мама

За автора:

Иванка Могилска е копирайтър и създател на блога за фрийлансъри "Свободна практика"  - полезен за всеки, който иска да се научи как да печели и работи за себе си. Има няколко издадени книги (стихове, романи и разкази), малък син и много осъществени, и все още неосъществени, планове за пътешествия.

Препоръчваме ви още:

Да поиграем на майки

"Аз мислех, че ще правиш кариера, а ти... "