Автор: Мария Пеева

Един от въпросите, които работещите майки често чуват, е дали имат време за себе си. Ако питате мен, този въпрос сам по себе си е парадоксален. Все едно някой се интересува имаме ли време за европейско кино или градинарство. Да бъдеш “себе си” не е хоби или странично занимание, за да отделяш специално време за това. Да си майка, професионалист, съпруга, домакиня - това е “себе си”, това е твоята личност. Ти си “себе си” във всеки един момент от живота си, което фактически означава, че цялото ти време е за “себе си”. Друг е въпросът дали имаш достатъчно време за бродерия, пилатес, карти таро и четене на книги, конна езда, аюрведа, вана с ароматни соли, 8-часов сън и изобщо за всички лежерни и приятни неща, които свободните и необвързани жени, (които освен това са и богати наследнички и не им се налага да работят), вероятно правят през всичките 24 часа на денонощието. През тези 24 часа нашето “себе си” е заето да отстоява изборите, които е направило на даден етап от живота си, а именно - майчинство, съпружество, кариера и така нататък. И най-хубавото е, че ние си ги отстояваме с радост и гордост, а ако понякога си позволяваме да изплачем пред приятелка, то е най-вече с чувство за хумор. При това не търсим съчувствие, а съпричастие и повод да се посмеем. Изобщо да си работеща майка е чудесно, удовлетворяващо и вдъхновяващо, както всяка от нас ще ви потвърди. Стига да не улучите момента, в който рине сняг, за да си изкопае пъртина до дома, натоварена с едно-две деца на гърба и пазарска чанта с продукти от първа необходимост (нищо работа - десетина килца), които тепърва ще готви за вечеря. 

Хубавото е, че ние, работещите майки, сме едно кораво племе, което оцелява при всякакви обстоятелства и се справя с всевъзможни бедствия - зомби нашествие, варицела, земетресения, телефонни измами, въшки, косопад и ушни инфекции, и дори съседи-фенове на Шошана. Богатият ни опит ни е научил на някои малки тайни. С тези от вас, които успяха да посетят Академията за родители в София преди седмица, вече ги обсъдихме, а сега ще ги споделя и тук, за да ги изпробвате, ако все още не сте ги открили сами.

1. Първото, на което всяка работеща майка се научава, е да делегира права и задължения.

Най-трудно е да повярваме, че и друг може да се справи не по-зле от нас с домакинството, особено собственият ни съпруг. Истината е, че повечето мъже имат желание да се включват в домакинската работа, а ако нямат такова, можем просто да седнем да си поговорим и да им кажем ясно какво очакваме от тях. Семейството е малка общност, в която всеки има права, отговорности и задължения. Можем да си разпределим задълженията според това кой какво обича и умее да прави. В крайна сметка домакинството не е ядрена физика и всеки достатъчно зрял човек може да поеме своя дял от него, а не да чака като малко дете жена му да се върне от работа, защото не знае как да си пусне котлона.

Когато децата станат на подходяща възраст, те също могат да участват пълноценно в домакинстването. А някой ден ще са ви благодарни, че сте ги подготвили за реалния живот и могат да се справят сами, без да разчитат някой постоянно да ги обгрижва. Тук може да видите списък с домакинските задължения по възраст, който много родители намират за изключително полезен.

2. График, списък, система. Структурата облекчава ежедневието на работещата майка.

В едни далечни времена бях ужасно неорганизирана личност, която спонтанно грабваше сак с две рокли, бански, четка за зъби и Иван, и потегляше на море с първия нощен влак. Но това, което работи за сам човек, дори за двама, не е добър вариант, когато момичето порасне и се сдобие с куп деца и професионални ангажименти. Така че, за добро или зло, дори аз се научих предварително да планирам всички екскурзии и почивки, да си правя списъци за празниците, графици на рождените и имените дни. Предварително организирам и допълнителните занимания на децата - не само заради финансите, а и заради логистиката. Освен това ползвам електронни услуги и разплащания при всяка възможност - това ми спестява необходимостта да помня коя сметка не е платена, кои такси предстоят.
В тази връзка имам една препоръка за работещите майки - осигурете си план Б. Какво означава това? Някои от нас имат щастието да разполагат с баби/лели/стринки, които при спешност могат да застъпят и да вземат детето от градина или да го погледат, ако е болно. За да избегнете инфарктни ситуации, при които съпругът ви е в командировка, а вие в болница с едното дете и няма кой да се грижи за другото, намерете човек, на когото да разчитате. При липса на баба и роднини, това може да е ваша приятелка, съседка, колежка или платена детегледачка, на която да се обадите. Самият факт, че такъв човек има, действа успокояващо, дори никога да не ви се наложи да го потърсите по такъв повод. И дано не се налага!

3. “Крадене” на време 

Работещата майка, също като в онази реклама, наистина често краде време, и то не само за баницата. Тя пазарува на едро, използва доставки у дома или в офиса. Купува подаръците за Коледа и всякакви празници по интернет, за да не обикаля магазините. Ако има възможност, ползва домакинска помощ за основното почистване, и изобщо не се срамува от това. Стига това да не нарушава семейния бюджет, далеч по-приятно е да прекараш уикенда навън със семейството си, отколкото в миене на прозорци и търкане на плочки. Работещата майка също така обожава домакинските уреди. Моят Иван ги нарича “адски машини”, но те ми спестяват толкова много време. Работещата майка освен това разполага с цял арсенал от лесни и бързи рецепти, а от време на време не изпитва угризения и да поръча пица за радост на децата.

4. Коефициент на полезна приятност

Това е един симпатичен израз, който ми хрумна случайно, но много добре описва куп занимания, които работещата майка върши заедно с децата. Факт е, че вечер имаме 3 часа да се видим с тях, а през това време трябва някак и да се сготви, да се пусне пералня, да се изглади, да се отхвърлят разни ежедневни задачки. За целта времето с децата можем да съчетаем с някое занимание, което ще е приятно и за тях. Например висок коефициент на полезна приятност има готвенето заедно с децата, съвместните разходки на кучето, по време на които споделяте как е минал денят ви, къпането, съчетано с игра с вода, състезанието за прибиране на играчки, по време на което действително разтребвате детската заедно, съвместното спортуване, планинарството и т.н.

5. Приоритизиране

Преди време бях попаднала на много приятна статия, която сравняваше баланса в живота ни с четирите котлона на печката. Ако приемем, че здравето, семейството, работата и приятелите са четири котлона, и ако всички работят едновременно на макс, има голям риск просто да изгорят. Затова е важно да не се стараем да сме винаги идеални. В определени моменти е нормално единият котлон да работи по-силно от другите и от нас зависи кога кой ще включим. С други думи - излишно е да се насилваме, да се притесняваме и да се напъваме повече, отколкото ни е по силите. Подредете си приоритетите така, както го чувствате и както изисква моментът. И, за бога, не позволявайте някой да ви държи сметка, че не сте отишли на работа, когато детето е с 39 градуса температура. Или пък че сте пропуснали родителската среща, защото имате да довършите проект, от който ви зависи бъдещето. Винаги ще има хора, които смятат, че биха се справили по-добре от вас и са готови да ви затрупат с укори или компетентни съвети. Но ако се съмнявате в себе си, просто попитайте детето си иска ли да ви смени за някоя по-добра майка. Мисля, че се досещате какъв ще е отговорът. :) Освен това ви моля да си гледате здравето повече от мен, аз редовно се дъня на този фронт.

6. Усещане за смисъл и щастие.

Ако въпреки всичко казано дотук, се чувствате перманентно преуморена и нещастна, потърсете къде е проблемът. Всички имаме своите мигове на разочарование и крайно изтощение, в които изпадаме като в малки черни дупки, само за да се изстреляме в орбита отново на следващия ден с пълна пара, все едно нищо не е било. Но ако тези моменти зачестят, ако изгубим способността си да се радваме на малките неща, които до вчера са ни усмихвали, трябва да спрем и да си зададем някои въпроси. Може би работата ни не е “нашата работа”, може би има нещо в семейството, което ни тревожи и ни пречи да се чувстваме ценени и щастливи. Възможно е и да е здравословен проблем, който се изразява в тревожност и депресия. А може би просто имаме нужда от няколко дни, в които за нищо да не мислим. В случай че е последното, направете го, каквото и да ви струва. Когато мама е щастлива, цялото семейство е щастливо.

А и ние го заслужаваме, нали?

*************

Иска ми се да добавя накрая основните проблеми, които споделиха родителите, с които се срещнах на форума на Академията. В общи линии могат да се разделят в две групи - вътрешни или семейни, и външни или обществени. Сред първите се открои недостатъчната подкрепа от страна на бащата и семейството. Макар че повечето съвременни бащи са доста отговорни, все още не всички са осъзнали колко е важно за семейното щастие да бъдат пълноценни участници в отглеждането на децата и грижите за домакинството. Друг проблем, който споделиха майките, е чувството за вина - защото са се върнали на работа и са пратили детето на ясла или градина, защото детето боледува, а те наемат помощница, защото се измъчват от чувството, че не са идеални, като майките по рекламите, които винаги имат време за децата си, никога не повишават тон и на всичкото отгоре изглеждат перфектно и радват окото на съпруга си (и няколко милиона зрители). Ще пишем много по всички тези въпроси и занапред, и не е да не сме писали. Хубаво е, че можем открито да разговаряме по тези теми и всеки да сподели мнение, без да съди другите. Затова са форумите, академиите и майчинските сайтове - да се подкрепяме и да намираме не само информация, но и разбиране.

Във втората група на обществените или външните проблеми, с които се сблъсква работещата майка, най-ясно се открои факторът неразбиране от страна на работодатели. Затова също сме писали и ще продължаваме да се борим. Моето лично убеждение е, че работодателят само може да спечели, ако се довери на работеща майка. Ние сме мотивирани, нахъсани и способни да се справим с всякакви предизвикателства. Стига да ни се даде шанс.