Автор: Симона Николова

Много хора са оставили своя отпечатък върху това как възприемам света. Всички те са ме научили, че животът трябва да се живее по най-добрия начин. Но уроците, които получих от майка ми, кънтят всеки ден в главата ми като запомнящ се припев на любима песен. 

Урок 1: “Мисли си за нещо хубаво.”

Нали знаете онзи момент, в който депресията чука на вратата, а ти се опитваш да я изгониш, но е по-трудно отвсякога. Тогава да мислиш за нещо хубаво е идея, която дори те отвращава, защото е толкова далечна от сегашното ти състояние, че предпочиташ просто да спиш и да не мислиш за нищо. Е, да, но работи. Всеки път. Абсолютно всеки път.

Отклонявайки мисленето си в по-добра посока, се успокояваш, може би дори усмихваш или просто се разсейваш. И точно от това имаш нужда. Колкото по-често мислиш за хубави неща, толкова по-добре се чувстваш. А реалността е въпрос на възприятие. От нас зависи дали ще е приятна.

Урок 2: “И това ще мине.”

Може би сте чували тази притча за един цар, който носил пръстен на ръката си и всеки път, когато се случи нещо – дали хубаво, дали лошо – той го поглеждал и леко се усмихвал. На пръстена било написано „И това ще мине“.

Този израз е нещо като напомняне, че всичко рано или късно остава зад гърба ни. Нито добрите моменти, нито лошите продължават вечно. Повечето проблеми, за които сме се тормозили преди 5 години, сега нямат никакво значение. Минало – свършило.

„Цялата прелест на миналото е, че е минало.“ – Оскар Уайлд

Урок 3: “Все ще изскочи нещо.”

Всяка мечта, която изглежда непостижима и сме измислили хиляди причини, с които да подкрепим това твърдение, е на една позитивна мисъл разстояние.

Спомнете си за онзи момент, когато последно си мислехте, че няма как да се случи това или онова, че парите няма да стигнат, че няма да си вземете изпита или че няма да ви повишат. А всъщност нещото се случи, парите стигнаха, имате петица на изпита или черпите за повишението. Никога не се знае какво ни чака утре. Може да е нещо страхотно, може да е още по-добро от най-доброто в представите ни. Усмихни се, все ще изскочи нещо!

Урок 4: “Ела да те целуна, за да ти мине.”

Годините си минават, направо тичат все едно се състезават, а аз все се връщам мислено на детското ми легло, при розовия юрган с пеперуди, където мама лежи до мен и ме целува по-челото, за да ми мине. Универсалното лекарство срещу всяка болест.

След толкова години магическата целувка още работи. Може и да не “изгони” болката веднага, но определено има нещо вълшебно в нея. Усещане за закрила и грижа, за любов без условия. Усещане за топлина, много по-топла от юргана с пеперуди.

„Приятно е дори да боледуваш, когато знаеш, че има хора, които очакват твоето оздравяване като празник.“ – Антон Павлович Чехов

Урок 5: “Щом те прави щастлива, значи го харесвам.”

Имайки предвид колко тежко и драматично се приемат нещата и промените в периода на пубертета, неодобрението на родителите към някого предизвиква редица ужасни емоции – яд, злоба, ярост, агресия. Ситуацията е изключително деликатна, когато става въпрос за ново гадже.

Майка ми имаше много проста схема в такива случаи – ако се прибирам вкъщи щастлива, хвърчаща от радост и вълнение, значи тя го харесва. Без значение дали е добър ученик, дали е висок, нисък, кои са приятелите или родителите му. Тя ми вярваше. Вярваше, че съм разумен човек и че изборът си е мой, но ми напомняше, че целта е да бъда щастлива.

Този урок е един от най-важните за мен, защото несъзнателно започнах да търся хора, които ми носят усещането за уют и спокойствие; хора, които не създават излишна драма и които искат да съм добре. Не съдя човек по семейството или социалния му статус, а по това как ме кара да се чувствам. Точка. Приятел, партньор, колега – постъпките говорят повече от дрехите.

Урок 6: “Кое е най-лошото, което може да стане?”

Когато говорим за риск, хората се делят в две категории: тези, които намират причини защо нещо няма да проработи и тези, които намират причини КАК да проработи. Във втория случай е важно да си зададем следния въпрос: “Кое е най-лошото, което може да стане?”. Ако можем да преживеем най-лошия възможен сценарий, значи действаме!

Този въпрос движи живота ми от години. Поставям на кантар нещата и ако мога да живея с избора си, просто го правя. Имам мотивация и не се оставям на обстоятелствата. Ставам все по-оригинална в начините, по които достигам целите си. Имам хъс и амбиция да предизвиквам себе си и да се чувствам по-добре всеки ден.

“Животът е много по-забавен, ако казваш “да” вместо “не”.” – сър Ричард Брансън

Децата няма да си спомнят гурме вечерята всяка събота или идеално излъскания шкаф в хола.

Но ще запомнят уроците, които им даваме. Ще запомнят подкрепата в трудни моменти, вярата в способностите им и мотивацията, с която ги зареждаме. Ще запомнят смеха, уюта на прегръдките ни, времето, което им отделяме и вниманието, с което слушаме това, което искат да ни кажат.

Майка ми винаги е била мой приятел. С нея мога да споделям, да плача, да се забавлявам. Защото тя винаги избираше да остави всичко друго, за да поговори с мен. Държеше да знам, че имам нейната подкрепа и винаги има на кого да разчитам.

Благодаря ти, мамо!

PURA VIDA!

Препоръчваме ви още: 

Господи, колко си хубава, майко!

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си

Майките също сънуват