Това е рейтинг на най-опасните представителки на нежния пол (или както е по-популярно сред народа – най-големите кучки) според зодиакалния знак. Макар че да проявиш характер и да отстояваш гледната си точка в днешно време по-скоро е достойнство, а не недостатък. И все пак не го вземайте насериозно.

12 място – Дева
Девата е напълно лишена от качествата на истинската кучка. Макар че на пръв поглед не й личи. При необходимост обаче, тя умело включва тази опция в „менюто“ си, за да получи желаното. И понеже е перфекционистка и е свикнала да прави всичко за отличен, й се получава доста правдоподобно.

11 място – Овен
Жената Овен не плете интриги и не устройва капани. Ако не й харесвате, ще ви го каже в очите. В най-добрия случай. Не се препоръчва да предизвиквате гнева на дамата Овен, защото когато е гневна, възможностите й са неограничени.

10 място – Козирог
Жените от тази зодия са невероятно търпеливи и упорити. Да бъдат истински кучки нямат нито време, нито желание. Отнема твърде много енергия, пък и не е включено в плановете им. Може да прибегнат до някои методи на кучките само, ако всички други средства са изчерпани.

9 място – Рак
Тихите, мили домошари Раците виждат хората като с рентгенови очи и лесно откриват слабите им места. Затова, ако пожелаят, могат виртуозно да манипулират околните. Правят го много рядко и само в случай, че сте ги изправили на нокти.

8 място – Везни
Дамите от тази зодия биха могли да бъдат идеалните кучки, ако не бяха толкова съвестни и съпричастни. Ако си позволят подобно поведение, те се разкъсват от угризения, което им коства сериозна загуба на духовна енергия. Затова се проявяват като кучки много рядко.

7 място – Близнаци
В режим „кучка“ Близнаците не са компания за хора със слаби нерви. Но за щастие рядко попадат в този режим. Тъй като смяната на нагласите при тях е много бърза, астролозите им препоръчват да си намерят отвличащо вниманието занимание – да разходят кучето или да си вземат вана.

6 място – Телци
По душа търпеливите, упорити, миролюбиви Телци съвсем не са кучки. Но често им се случва да приемат ролята „по неволя“. Тези жени са магнит за хора, с които не можеш да се държиш по друг начин. Затова, ако сте успели да изкарате тази търпелива дама от кожата й, мислете къде да се скриете. Иначе ще имате възможност да се срещнете очи в очи с разярен бик.

5 място – Водолей
Прическа, салата и скандал. Това са трите неща, които жената може да направи от нищо. А Водолеите са истински жени. Най-загадъчната от всички кучки. Те просто са капризни, това е толкова женствено, и не им е нужен повод. Тези жени превключват в режим „кучка“, незабелязано и за самите себе си. А вашите чувства са последното, което ги интересува.

4 място – Стрелец
Най-веселите кучки. Вредят с ентусиазъм, защото им е скучно, а и за да не скучаете и вие. За да избегнат подобно поведение, е добре да са постоянно заети с нещо. Скучаещият Стрелец е стихийно бедствие.

3 – Лъв
Ако наречете Лъвицата кучка, ще я обидите смъртоносно. Това е под нивото й. Освен това Лъвицата осъжда подобно поведение у другите жени. А самата тя се държи така, не защото е кучка, а защото е кралица. И това трябва да бъде посрещнато с нужното уважение.

2 място – Риби
Милите, раними и беззащитни Риби са родени кучки. В тихата вода се въдят какви ли не микроорганизми. Да бъдат кучки за тях е естествено като дишането, но те са прекрасни актриси и могат дълго да го прикриват. В крайна сметка вие ще им скачате по свирката с чувството за вина, че не го правите достатъчно добре.

1 място – Скорпиони
Най-виртуозните кучки. Те манипулират чувствата ви и докосват най-тънките струни в душата ви. И не го правят от корист, а с изследователска цел. С любопитството на дете, което боде с пръчка червейчето, за да го наблюдава как се гърчи.

Източник: kolobok

Препоръчваме ви още:

Зодиите на детската площадка, в клас и в любовта

Кажи ми коя зодия си, за да ти кажа какво пиеш

Лъвът – цар на пътя, Везните – подвижна опасност

Примери от България в рамките на „(не)Възможното образование“

Първото издание на кинофестивала за документални филми „(не)Възможното образование“ ще предложи на всички онези, които са пропуснали българския „Кеймбридж“, да се срещнат с хората от малкото ромско село Долни Цибър, за да разберат защо за тях образованието е висша ценност и какво мотивира родителите да окуражават своите деца да не спират да учат на фона на масовата безработица и нищета. Въпреки че селото се намира в най-бедния регион в Европейския съюз, местното училище се посещава всеки ден от близо 200 деца, всички завършват 8-и клас и голяма част от учениците продължават да следват в университет.

„Всяка година хиляди деца напускат училище поради различни причини, включително заради липсата на мотивация за полагане на усилия. Ето защо примери като този от с. Долни Цибър са емблематични за това как образоваността е достижима за всеки, стига да се превърне в ценност на общността. Това включва осъзнато фокусиране върху ранното развитие на децата независимо от етноса им, изграждане на адекватни социални умения и родителска компетентност“, коментира д-р Елена Кабакчиева, председател на фондация „Здраве и социално развитие“, която ще се включи в дискусията след филма.

Другият български пример за новаторство в ученето е филмът „Методът“, посветен на сугестопедията и нейния създател проф. д-р Георги Лозанов. Неговата възпитаничка Галина Спасова ни повежда в света на сугестопедията, като ни среща и със свои ученици, които споделят как ученето за тях се е превърнало от задължение в увлекателно приключение. През 1978 г. сугестопедията е призната от комисия на ЮНЕСКО за най-добър метод на обучение по различни предмети, но и днес методът продължава да се практикува повече в чужбина, отколкото в България.

Прожекцията на филма „Кеймбридж“ ще се състои на 21-и февруари, сряда, от 18:30 часа в „Червената къща“, а „Методът“ можете да видите на 24-и февруари, събота, от 11:00 часа в Чешки културен център.
Повече информация за филмите и съпътстващите ги дискусии и практически работилници можете да намерите на www.odo.bg/kino-programa.

Фестивалът „(не)Възможното образование“ е възможен благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.

Препоръчваме ви още:

Защо тези деца обичат училище?

Кинофестивал не-Възможното образование

Песничка за буквите

Автор: Дарина Рангелова/expatbgmum

Предвид разразилите се дискусии относно Истанбулската конвенция и излязло някакво писмо от българин в Канада в социалните мрежи, обясняващ как тук едва ли не цари содомия и България не трябва да допуска да се случи същото с тази конвенция, получих няколко питания как е тук.

Има ли трети пол в Канада?

В Канада можеш да бъдеш whatever. Напълно законно и безопасно при това. Ами, както искате го разбирайте.

Канада наскоро прие и закон срещу дискриминацията на база полова идентичност и изразяване.

От миналата година, в акта за раждане, здравната карта и шофьорската книжка, в графата пол, освен М и F, може да се избере и U (undetermined), което обобщава всички видове полова идентичност, които не се вписват в понятията мъж или жена.

От 5 месеца Канада разрешава и в паспортите отбелязване на пола с неутралното X (unspecified). Ето какво казва министърът на емиграцията по този повод:

”All Canadians should feel safe to be themselves, live according to their gender identity and express their gender as they choose.”, министър Ahmed Hussen е от Сомалия, емигрирал в Канада през 1993г./

Макар и да не съм още канадка, такива изказвания ме правят горда и се радвам, че живея точно тук.

Горните документи са си за вътрешно ползване, за разлика от международния паспорт. На сайта с формулярите за издаване на паспорт предупреждават, че при отбелязване на пол X, може да има негативни последици, като недопускане до определени държави предвид местното законодателство, арест и т. н. В момента по стандартите на International civil aviation organization всички паспорти трябва да съдържат информация за пола. Канада ще лобира тази информация да бъде премахната като изискване.

Канада не е първата държава, предложила трети вариант за полова идентичност в документите, другите преди нея са Австралия, Нова Зеландия, Германия, Малта и Пакистан.

Преди 1-2 години в българската преса се появиха заглавия от типа “Шок! Ужас! Обучават 6-годишните деца в хомосексуалност в Канада”. Населението било в шок, родителите протестират. Източникът на информация беше статия от в. “Комсомольская правда” и всичко вътре беше как целта е да се развращават децата, защото премиерът на Онтарио е лесбийка.

А ето за какво всъщност става дума. Сексуално образование в Онтарио винаги е имало, просто през 2015 г. решиха да осъвременят програмата на обучение предвид, че не е правено от 1998 г. Такова образование има и в другите провинции, но не знам доколко са еднакви или се различават. Предметът в Онтарио е Health and physical education, който включва 4 компонента: 1. Healthy eating (Здравословно хранене), 2. Growth and development (Растеж и развитие), 3. Personal safety and injury prevention (Лична безопасност и предпазване от нараняване), 4. Substance use and abuse (Употреба и злоупотреба със субстанции). Сексуалното образование е част от втория компонент.

Имаше противници и протестиращи главно от мюсюлманските общности и бордовете на католическите училища. Мотивите бяха, че в 1-ви клас ще им показват полови органи на картинка, че ще ги учат да са хомосексуални и т.н. Заплашиха, че няма да пускат децата си на училище. За около седмица 35 000 деца не ходиха на училище (главно мюсюлмани и католици).

Канадците са толерантни. Не им казаха: ”Щом не ви харесва, заминавайте си по родните страни”. Казаха им, че дори родителите да не одобряват хомосексуалните, децата трябва да знаят, че съществуват и да се отнасят с респект. Гей браковете са разрешени и ще трябва да приемат, че това е така. Ако не приемат това образование, са свободни да си запишат децата в частни училища или да преминат на домашно обучение, но сексуално образование ще има. Нямаше масово отписване на ученици от държавните училища. Напечатаха им брошури на родните им езици с разяснения какво ще включва това образование.

Всъщност, програмата лесно се намира. Може да си я свалиш в PDF и е доста подробна, клас по клас.

В 1-ви клас учат частите на тялото с истинските им имена. Ужас! Момченцето ще разбере, че пишлето му всъщност се казва пенис. Казват им ги и толкоз. В общия случай се използва термина private parts (интимни части). Това, което научи Тони от сексуалното образование от 1-ви клас е, че никой няма право да го докосва по private parts и трябва да съобщи, ако се случи.

Във 2-ри клас учат човешкото развитие - бебе, дете, младеж, възрастен - без особени подробности.

В 3-ти клас учат, че има различни видове семейства, което беше една от причините за недоволство. Учат, че има семейства от две жени или от двама мъже. Както и че някой може да живее с баба и дядо (защото няма родители) и въобще различните конфигурации, които могат да се получат, и че трябва се отнасят с респект към всички. Нищо повече.

Няма да минавам през всички класове, но реалното сексуално образование започва от 6-и клас. Започват да учат за физическите и емоционални промени през пубертета, стереотипите и хомофобията. Защо не трябва да бързат да са сексуално активни, полово предавани болести, менструация и т.н.

От 8-ми клас нагоре вече учат какво е полова идентичност и сексуална ориентация и разликата. И (О, ужас!) в програмата е включено освен мъж и жена, още 4 вида- two-spirited, transgender, transsexual, intersex. Предполагам, им обясняват, че не е заразно. Учат още за безопасност при сексуални отношения, предпазване от бременност, репродуктивни проблеми. Учат за романтичните отношения, важността на съгласието за сексуален контакт, че НЕ във всички случаи значи НЕ, поемане на отговорност за действията си и т.н.

Аз лично не видях нищо притеснително в програмата за сексуално образование. Погледнах статистиката, която показва на каква възраст имат първия си сексуален контакт. 9% под 15-годишна възраст, 25% на 15 или 16 г. Останалите по-късно.

Аз смятам, че уроците по сексуално здраве не увеличават сексуалната активност, а предотвратяват рискови действия. А и предвид емигрантският поток от консервативни общества, където говоренето за секс е табу, смятам, че е наложително да има такова.

* Снимката е направена от мен, в гимназията на Теди.

Препоръчваме ви още:

Как канадците отглеждат децата си

За третия пол от четвърти ред и насилието над жени

Никой не обича гейове

Автор: Весела Бахчеванова

Дойде ли пролетта и ми идва да си сложа от тези каишки за домашните любимци против паразити. Седим си с компания навън, а комарите само около мен се въртят и ми се иска да си сваля кожата. За тях и бълхите, съм нещо като специалитет. И оси са ме жилили, и пчели. Гадно е, но нямам проблеми с това, неприятни са ми всякакви буболечки, но не изпитвам страх от тях. Обаче… Дойде ли пролетта, едно ужасно животно излиза на лов за мен – МИРИЗЛИВКАТА. Не мога да опиша чувството, което изпитвам, само като я чуя да бръмчи, а като я видя, без да се съобразявам къде съм, директно си тръгвам или се затварям в банята, докато не отмине „опасността“. Това е единственото насекомо, което ме е накарало да оставя само детето ми, докато още беше бебе, в стаята. Наистина, видя ли я, все едно ставам друг човек и не мога да мисля рационално. Това насекомо ме е карало да се будя посреднощ в паника и да излизам на улицата по пижама. Но и това не е най-лошото… Най-лошото беше, когато аз, облечена с една ефирна рокля, усетих как тази твар се спуска към мен и влиза под дрехите ми. Вярвайте ми, за секунди се съблякох, без да мисля кой ме гледа и какво ще си помисли. Знам, че нищо не може да ми направи, но мисълта, че може да се заплете в косата ми, ме кара да полудявам. Ето защо днес ще ви подскажа няколко трика как да се отървете от насекомите, които неизменно ще се появят с топлото време.

Почистете

Насекомите се появяват там, където има храна за тях, така че не допускайте домът ви да се превърне в ресторант за буболечки. Съхранявайте брашното, захарта и другите сухи съставки в запечатани торби или в стъклени или пластмасови контейнери. 

Уплътнете 

Погрижете се да обезопасите прозорците плътно с мрежи още преди сезона. 

Кофата за смет

Изхвърляйте кошчето често и по възможност съхранявайте чувалите с боклук на открито, в кофи със сигурни капаци, далеч от вратата.

Домашните любимци

Не оставяйте храната за домашни любимци през нощта. Почистете незабавно разлятата храна. Измийте купичката веднага след хранене и затваряйте чувала с гранули.

Хартията

Редовно рециклирайте стари вестници, картон и кутии. Хлебарките и гризачите обичат тези топли и уютни материали.

Подсушавайте

Комарите и хлебарките са особено привлечени от водата, затова поддържайте жилището сухо, когато е възможно. Подсушете около мивката и минете със сух моп банята след душа. Изстискайте добре гъбите за баня, така че от тях да не капе вода.

Мравките

Първо, намерете откъде влизат в дома ви и след това запечатайте добре входовете им. Напръскайте с ментово етерично масло около прозорците и вратите. Домът ви след това мирише страхотно. Смесете боракс, захар, вода и съвсем малко фъстъчено масло. Направете паста, след което я намажете върху малки парченца картон и ги поставете в близост до мястото, откъдето влизат. Пастата ще изсъхне след няколко дни, така че ще трябва да повторите. Отнема няколко седмици, но наистина работи. Ако откриете гнездото им, просто изсипете около 0.5-1 л оцет.

Дървеници

За съжаление, за да се отървете от тези малки същества, трябва да положите доста усилия. Минете цялата къща с прахосмукачка. Не пропускайте нищо – от всички повърхности до мебели и легла, Насочете се към пукнатини, процепи, гънки, ръбове, шевове и местата около копчетата. След това незабавно изхвърлете торбичката на прахосмукачката. Не забравяйте да почистите и первазите на прозорците, задължително ги измийте с препарат. Изперете спалното бельо и всички останали покривала, възглавници и всякакви текстилни повърхности и след това ги изсушете в сушилня поне за един час. Задължително след това ги изгладете. Трябва да измиeте подовите первази и стените много добре с нужните препарати, на височина – най-малко метър и половина от пода. Цялата мебелировка трябва да се почисти със силни препарати. Бъдете по-внимателни с вътрешностите и долните части. Напръскайте дома си с етерични масла (канела, лимонена трева, скилидка чесън, мента, лавандула, мащерка, чаено дърво и евкалипт) те могат да отблъснат дървениците.

Пчелите и осите

Те са много важни за екосистемата ни, така че не използвайте тези методи, ако няма пряка опасност или ако не са нападнали дома ви. Налейте в спрей бутилка сапунена вода и напръскайте насекомите. От този разтвор им залепват крилата и падат. Друг начин е да направите капан за осите. Вземете празна пластмасова бутилка и я разрежете на 2 в следните приблизителни пропорции - 1/3 към 2/3, като по-малка трябва да бъде горната част на бутилката. Налейте в по-голямата част със сладък ароматен сироп или мед и разредете с вода. Обърнете горната част, както е показано на снимката.

Акарите

Най-важно е да намалите влажността в помещенията. За целта можете да използвате влагоабсорбатор. В спрей бутилка сипете половин чаша ракия, половин чаша дестилирана вода и 30 капки етерично масло (лимон, евкалипт, лавандула, кипарис, канела и др.) Пръскайте навсякъде, където е възможно да виреят необезпокоявано – завивките на леглото, възлавниците, пердетата и т.н. Не е добра идея да използвате този спрей, ако имате деца на възраст под 3 години или сте бременни. Първият път, когато напръскате с него, ще намалите значително популацията на акарите през следващите 2 месеца. За да поддържате дома си чист откъм микроорганизми, трябва да пръскате редовно – веднъж на всеки 2-3 месеца.

Бълхите

Има чудесни съвети тук. Билките и естествените ароматни вещества като лимон, цитронела, пелин и розмарин също могат да отблъскват бълхите.

Плъхове и мишки

Ако гризачите са особено привлечени към определена област, напръскайте с разтвор от хрян, чесън и лют червен пипер, за да възпре мишките и плъховете. Друг начин е през нощта да напълните кофа, до половината с вода, и да поставите летвичка, по която да може гризачът да се качи. А най-приятното решение е взимането на домашен любимец.

Мухите

Някои ароматни билки притежават свойства, които ги правят отлично оръжие срещу домашните мухи – мента, мащерка, розмарин и др. Сложете край прозорците и вратите. Можете да използвате и капана за оси, показан по-горе.

Въшките

Е, това май всички го знаем – газ и мас. Шегувам се. Като се сетя какво беше – щипе, гори, мирише и не бих могла да го причиня на детето си. Ако не искате да купувате от специалните шампоани за тази цел, можете да използвате шампоан с масло от чаено дърво и след това да изплакнете с разтвор от равни части оцет и вода. Използвайте ситен гребен за разресване, като го поръсите с етерично масло - мента или чаено дърво.

Комарите

Нанесете естествен репелент като евкалипт, лавандула, мента, цитронела или друго етерично масло. Тъй като комарите са слаби, позиционирането на въртящ се вентилатор на открито може да ги задържи далеч без използване на химикали.

Молците

За щастие, от молците е лесно да се отървете. След като откриете, че има от тези насекоми в дома ви, поставете гумените ръкавици и започнете почистването. Извадете всички дрехи, дори и тези, които не са разопаковани, и проверете за ларви или молци. След като изчистите, измийте всичко с гореща сапунена вода. Ако откриете молци в кухнята, помислете за съхранение на нетрайни продукти в хладилника или в стъклени, метални или пластмасови кутии. Почиствайте редовно кухнята, за да предотвратите бъдещи нападения.

Паяците

Всъщност паяците намаляват популацията на останалите насекоми, така че добре си помислете дали искате да се отървете от тях. Почиствайте често паяжините, а ъглите минавайте винаги с прахосмукачката. Спрей, направен от натрошени кестени или етерични масла, също може да бъде ефективен при борбата с тях.

Хлебарките

Тъй като хлебарките са предимно нощни същества, те често пълзят наоколо, но не ги забелязваме. Те са упорити, но не е невъзможно да се отървем от тях. Предотвратете нападението им, като забърсвате шкафовете с бял оцет, източвайте мивките и съхранявайте храната в хладилника или запечатана в стъклени или метални контейнери. Запечатайте големите пролуки в стените и подовете със замазка. Хлебарите мразят борна киселина, така че използвайте боракс за тънко очертаване на периметрите на стаите и съществуващите пукнатини. Целият дафинов лист също може да възпре хлебарките. Почиствайте пода с прахосмукачка и моп всеки ден. Ако викате екстерминатори, непременно се уговорете със съседите да посетят и тях, и ги помолете да напръскат и в мазето.

Кърлежите

По отношение на кърлежите е най-добре да използвате сертифициран специалист, за да извърши пръскане на терена с професионални препарати за дезакаризация.

**********

Лавандула

Прекрасният аромат от лавандулови растения отблъсква молци, бълхи, мухи и комари. Поставете сашета от суха лавандула в шкафовете или го направете лавандулата част от вашия почистващ препарат, за да разпръснете смес от 5-10 капки лавандулово етерично масло в малко вода около вашия дом. Така ще държите насекомите далеч. Можете да засадите от тези растения в саксии или ако имате двор - в градината.

Мента

Освен че миризмата на дома ви ще бъде прекрасна, ментовите растения и ментовото масло естествено отблъскват мравки, паяци, комари и дори мишки. Смесвайте 10-15 капки етерично масло от мента в малко вода, след това разклатете и напръскайте сместа в зоните около входовете, вентилационните отвори и прозорците.

Розмарин

Прясната подправка отблъсква осите и пчелите. Можете да засадите розмарина в близост до площадките за игри.

Още полезни материали можете да намерите на уебсайта и на фейсбук страницата на iHelpi.

Препоръчваме ви още:

Как да почистим хладилника в дълбочина

Основно почистване – какво да не пропуснем

Какво да правим, когато дойде домашна помощница 

Не пропускайте и тази забавна история

на Мария за хлебарките и будистите :)

Автор: Надя Колева

Тази, която не съм, става всяка сутрин в 6. Приготвя закуска за всеки, според предпочитанията му. На любимия му се ядат палачинки? Няма проблем, ще стана и в 5! На детето му се е дояла домашна баничка, ама като на баба? Никакъв проблем, вече се пече!

Тази, която не съм, се усмихва всеки ден. Усмихва се, когато детето с отвращение запрати обяда си в стената, макар цяла сутрин да е мрънкало, че иска точно това да яде на обяд. Усмихва се, когато същото това дете, което до преди малко е заспивало над чинията си, сега упорито отказва да заспи, макар че вече минава 1 часа.

Тази, която не съм, не се отчайва, когато детето ѝ реши, че много, ама много иска този шампоан за боядисана коса и събира целия магазин с рева си. А понякога, ей така, за разнообразие, направо ляга на пода в магазина и прилежно го забърсва с бялото си якенце. Но тази, която не съм, не обръща внимание на такива дребни неща, защото тя е над нещата, по принцип!

Прочетохте ли
Добре дошли в клуба на идеалните майки

Тази, която не съм, успява да намери време за всичко, и домът ѝ винаги е подреден, детето е прилежно облечено в току-що изгладени дрешки, а мъжът ѝ е винаги спокоен, защото тя владее всяка ситуация.

Тази, която не съм, дори намира и време за себе си - за фризьор и маникюр, и за други дребни женски неща.

Тази, която не съм, винаги е усмихната и отзивчива, няма да пренебрегне нито една своя приятелка с обяснението, че вече няма сили дори да диша. Тя се справя страхотно във всяка ситуация, просто няма грешка!

Тази, която не съм… перфектната домакиня и майка! Перфектната съпруга, с любящия мъж и вечно усмихнатите деца (о, да, нейните деца се усмихват, дори когато се тръшкат за ужас на всички наоколо!).

Тази, която не съм… Дали ще я срещна случайно?

Вижте и
Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала

И ако все пак я срещна, дали ще намеря сили да ѝ кажа, че НЕ, не искам да съм като нея. Макар че изглежда самата перфектност.

Защото научих отдавна - перфектни хора няма. И дори понякога да ви се иска да сте Онази, която не сте, точно вие сте перфектната майка за своето дете.

И по-добра от вас за него няма!

Препоръчваме ви още: 

Въпросите, които всяка бъдеще майка си задава

Колко е важно да бъдеш сериозен

Инвестирай в прегръдки

Никога вече домакиня

Отношенията с възрастните родители - собствените и тези на партньора ни - невинаги са цветя и рози. В нашия семеен опит имаме няколко месеца, през които сме живели при моите родители и също толкова у свекърва ми. И двата периода бяха кошмарни, не защото родителите ни са някакви лоши хора, напротив. Просто докато младите са при старите, те обикновено ги възприемат като деца и се държат с тях като с деца. А младите се опитват да наложат своите правила в чуждия дом и отпорът ги възмущава. И сякаш периодът на бунтарския пубертет се удължава във времето. Проблем е, че понякога, когато младите хора най-после се изнесат, тези отношения продължават - отношения на неприязън и нападки между родители и деца, а не на разбирателство между независими близки семейства, които се обичат и уважават. Нежеланието на възрастните майки и бащи да пуснат любимите деца в собствения им самостоятелен живот също допринася за напрежението. Следният текст от Рsychologies може би ще ни помогне да разберем защо постъпваме така и как да сведем до минимум конфликтите между поколенията.

Автономността

Отделянето на децата от родителите не е лесен процес. Вярно е, че сме си обещали, когато станат достатъчно зрели, да им предоставим възможността сами да решават как да живеят. Но даденото обещание е едно, а реалността съвсем друго. Когато децата си намерят партньор и започнат да планират съвместно бъдеще, родителите често се опитват да ги убедят, че това не е човекът, на когото могат да се доверят. Ако е имало някакви съмнения в избора, след тази намеса те се задълбочават и в немалка част от случаите двойките се разделят. Причината за подобно поведение невинаги е егоизмът. По-скоро става дума за страха на родителите, които мислят, че ще загубят детето си. Страхът от загуба е още по-голям, ако младият човек дълго време не е бил обвързан. Защото когато започне да живее в двойка, той се прощава с миналото си и вече не се нуждае от предишната близост с родителите си.

Сложно е да позволиш на детето си да придобие собствен опит

За нас, родителите, да предадем опита си, е голямо изкушение, дори децата да се съпротивляват. Защо този стремеж е неизпълним? Защото нашият опит си е наш. Защото родителите на единия или и на двамата партньори, проектират върху децата си своите собствени, минали страхове. Макар да е възможно именно грешката, допусната при избора на партньор, да помогне за формирането на характера и да научи човека да определя собствените си граници. Това не бива да се пренебрегва. Разумен избор в любовните отношения е невъзможен, всеки от нас е грешил поне веднъж. Ако родителите не разбират това, стават твърде натрапчиви към децата си живеещи в двойка. Те все още смятат, че не са пораснали и са по детски неразумни.

"С бившия ми мъж се разведохме се преди половин година и изведнъж на Нова година телефонът ми иззвъня. Каза ми, че не може да ме забрави и предложи да си дадем още един шанс. Съгласих се, защото и аз непрекъснато мислех за него. Ние отново бяхме заедно и тогава се намесиха родителите му…

В периода на развода и след него, той се нуждаеше от тяхната подкрепа и те ме демонизираха – чудовището, заради което любимото им дете страда. Когато се опитахме да възродим отношенията си, неговите родители непрекъснато му напомняха минали събития, зад гърба ми, за да го предпазят да не прави поредната си грешка с мен. „Щом тогава не ви се получи, няма да се получи и сега!“, „Не й се доверявай!“. Подозирам, че за тях той още е едно малко дете. Държаха се твърде собственически към него и във всяка жена виждаха опасност. За щастие той успя да им се противопостави и говори с тях открито. В крайна сметка те ме приеха, макар че, както и по-рано, не ме обичат." 29-годишна жена

Да помним какво свързва партньора ни с родителите му е важно

При избора на половинка трябва да се обръща особено внимание на връзките и отношенията, която тя има с родителите си. Защото в случай на конфликт ще е значително по-неприятно да признаем, че не може да им се противопоставя, че се страхува да не ги разстрои, че избягва ситуации, в които може да се окаже между два огъня, и да постави интересите ни на второ място. Той трябва да умее, когато е нужно, да се противопоставя на мнението им и да ни защитава, ако към нас има несправедливо отношение. В противен случай ще се чувстваме като ненужна вещ, с която никой не се съобразява. Това обикновено води до познатите конфликти между снаха и свекърва, зет и тъща. А любовта, която изпитваме към родителите си и към партньора си, няма нищо общо.

"Когато се запознах с родителите на приятелката ми, се почувствах много неуютно. Не знаех защо. След сватбата това усещане остана. Винаги ми е било некомфортно, когато се виждам с тях. Всеки път, дори когато си наливам вода например, след вече 2 години брак, трябва да питам родителите на жена ми. Мисля, че те ме възприемаха като дете, и така и не станах член на семейството. Когато решаваха някакви семейни проблеми, дори не ме викаха. Така беше и след като се оженихме. Бях някакво ненужно допълнение. Каквото и да направя, никога не биха ме приели. Жена ми разбира, че едва ли ситуацията ще се промени. Сега често ходи у тях без мен.", 33-годишен мъж

Не бива да живееш заради децата си

Когато родителите осъзнаят, че не са могли да достигнат целите си в живота, много често се намесват в живота на децата си. Правят го с благородни намерения – за да постигнат наследниците им това, което не са успели, да избегнат всички подводни камъни, на които те са се натъкнали. Но желанията на родители и деца рядко съвпадат и това обикновено води до разочарованието, че децата не са оправдали очакванията.

Желанието да влияеш на потомството си и да му даваш съвети как да живее е желание да съхраниш контрола си над него.

То непременно ще предизвика раздор и ще принуди обекта на въздействие да вземе страна. В подобна ситуация са уместни само сдържаност и невмешателство. Иначе криворазбраната обич към детето ще разруши любовта с партньора му.

Моля да не оставате с впечатление, че в нашето голямо семейство винаги цари безоблачно щастие. Със сигурност има моменти, когато Яна и Теди се подразват от нас, възрастните. Признавам, че и ние понякога проявяваме незаслужено недоверие или пък обратното - имаме твърде високи очаквания. Но три принципа, които сме възприели в отношенията си и следваме стриктно, ни помагат да преодолеем такива мигове с усмивка. Самостоятелност, уважение, дискретност. Какво означава това на практика? Макар че живеят на пет минути от нас, никога не си ходим на гости, без да се чуем преди това. Освен това не натрапваме помощта си и уважаваме желанията им. Никога не казвам пред сина ми нещо, което не бих повторила и пред Яна без притеснение и знам, че и тя не постъпва така. Не давам съвети за бебето и домакинството, без да ми бъдат поискани. Забелязвам, че родителите на Яна правят същото. Може би и затова си прекарваме толкова добре всичко заедно. Дано винаги е така. И ви давам дума, че изобщо не е трудно, стига да има желание от всички страни.

Препоръчваме ви още: 

Не случи на семейство, Яна

Майко, разбери ме

На мама синчето

Следсватбено

или Защо само щастливите поотделно хора могат да бъдат щастливо семейство

Автор: Мария Касимова

Дани е малко, слабичко и пъргаво момиченце с удобно къс бретон, ококорени очички и усмивка, която от само себе си ти дърпа крайчетата на устата в нова усмивка. Влетява в стаята, в която чакам да се срещна с родителите й, и се впуска да обяснява на един, впечатляващо академичен за шестте си години, български език какво точно прави майка й в момента. Паркирала била колата, обличала на Вали якето и заедно се били качвали по стълбите към срещата ни, разбирам. В петте минути, докато пред мен се визуализира стройната четиричленна единица, наречена семейство Паскалеви, опитвам да разбера малко повече за майката Лъчезара и бащата Иво от малката им дъщеря Даниела.

“Моля те, Дани – казвам - разкажи ми нещо хубаво за мама и татко!”

“Амииии... - върти очички тя - те непрекъснато се целуват!”

“Ооо, така ли?! Ами това е толкова хубаво!”, възкликвам аз.

“Дааааа, целуват се! Даже се целуват по устата”, допълва моята нова приятелка.

“Хората, които се целуват без повод, се обичат - решавам да обобщя аз - Пък тези, които се целуват по устата ей така, без причина, направо се обичат ужасно много!”

На Дани й трябва половин секунда да преработи тази информация, да я съотнесе със своето семейство и да ми заяви:

“И аз целувам мама по устата!”

След което, сякаш да ми докаже, че масовото целуване в тяхното семейство е факт, се мята на врата на татко си Иво, когото съзира в рамката на вратата. Зад него се появява и Зара, заедно с едногодишния Валентин. И не, не си фантазирам - наистина присъствието на тези четирима човеци моментално взривява летаргичната надвечерна зимна тишина в стаята и за секунди я превръща в избухнала от цветове и гласове сцена. С нас е дошъл професионален фотограф, който да направи портрет на семейството, но и той (като мен) изобщо не е очаквал, че шарените хора пред обектива ще са толкова готови на всякакви маймунджилъци в името на най-адекватната снимка. Само след три минути Зари и Иво са организирали безопасно скачане на възглавници, масово семейно гъделичкане, търкаляне по пода и високо хвърляне на топки с пляскане. Междувременно Дани и брат й Вальо са подложени на мятане и подхвърляне, съпроводено с неконтролируем детски смях и викове “Айде пак!”. В следващия половин час Иво ще влиза последователно в различни роли, сред които например тренажор по детско безтегловно летене, конче за яздене, вратар, клоун, добродушен звяр и спокоен отговаряч на най-различни детски въпроси. В това време Зара три пъти неусетно е успяла да свали всяка неудобна или мокра от игри дрешка, да раздава вода и бисквитки, да парира десетина опасности от приклещване на детски пръстчета или одиране на нос и едновременно с това да е част от игрите и мизансцена за снимките.

Намираме се във втория дом на семейство Паскалеви - академията за всякакви артистични и езикови обучения за възрастни и деца, на която те са съпартньори със свои приятели. И сме спокойни, защото всеки детайл от интериора тук е мислен като за деца в статус “игра”.

Лъчезара, Иво, Даниела и Валентин Паскалеви

Всъщност Лъчезара и Иво са от двойките, които съдбата нежно, но настоятелно е тикала един към друг. И двамата са от Стара Загора, на една възраст. Според Иво, който е уникален физиономист, първата им среща била в шести клас на морски пионерски лагер от социалистически тип в Равда. Малко след това семействата им заживяват блок до блок в града, а няколко години по-късно и двамата са в една и съща езикова гимназия - той в английска паралелка, а тя - във френска. Съвпаденията продължават и нататък. В началото на деветдесетте, фамилията на Иво се мести в София, а четири-пет години след това той с изненада установява, че със Зара работят като сервитьори в едно и също заведение. През цялото това време тя няма никакъв спомен за него, но той си знае, че това e “Лъчезара от Стара Загора” и тихо се наслаждава на съдбовните знаци. Животът продължава и вече самостоятелен, Иво заминава за Щатите, където живее и работи известно време. През 2003-а се връща, за да си поднови визата, но тъй като се налага да я чака по-дълго, остава в България, където освен с работа, запълва времето си с малки удоволствия. Като ходенето на латино танци например. Точно на една такава латино среща кани на танц случайно момиче в залата. Нали няма да се изненадате, като ви кажа, че момичето се оказва Зара?

Така още в онзи момент, под кръшните звуци на латино музиката, става ясно, че тези двама млади хора имат обща житейска работа за вършене. И една мисия, която ще осъзнаят четиринадесет години по-късно, но която днес ще изпълва почти целия им свят - децата им Даниела и Валентин.

Преди да се появят те обаче, Зара и Иво имат богата обща история. Прекарват година и половина в Щатите, след което се разделят завинаги с представата си за американската мечта и се прибират да осъществят българската си такава. Съвсем в реда на нещата идва и предложението за брак, което Иво прави чрез… авторска поезия. Благодарение на вродения им артистизъм сватбата е епична, а след нея съдбата отчита още една победа в своите планове - Зара и Иво вече са семейство.

Докато двамата ми разказват тази история, малката Дани, невидимо за, нас е чула всичко и при думите “вече сме семейство”, спонтанно допълва: “И деца!”.

“Дааа, и деца“, потвърждава Зара и нежно премята кичурче косичка от лицето на дъщеря си зад ушенцето й.

“Ами да, станахме семейство, за да можем да ви извикаме, нали знаеш?“ - включва се Иво - Сега ще разкажем… !“

Това е една история, в която двама души, които се обичат и имат много обща любов за раздаване, намират точно тези други двама души в целия свят, които имат най-силна нужда от нея. През април 2017-а година моите двама герои официално стават кандидати за осиновители и се подготвят с години да очакват помечтаното малко момиченце. И Космосът отново дава знак. Съвсем случайно, в един дъждовен ден, Зара съзира паднали до улична канавка двойка малки куклички тролчета. “Бяха новички такива, чистички, момиченце и момченце - припомня си тя -и реших да ги заведа у дома.” Вкъщи ги изкъпала, разходила ги из стаите и някак спонтанно казала на Иво “ето ги нашите дечица”. Няколко дни по-късно получила обаждане от агенцията по осиновяване с предложение да посетят братче и сестриче, настанени в две приемни семейства. Разбира се, на другия ден отпътували за селото, където в две съседни къщи живеели децата.

“Приемните семейства бяха отгледали децата с много грижа и истинска любов“, държи да каже Зара. „Поддържаме връзка с тях непрекъснато, много сме близки. Нашите малки, вълшебни тролчета са имали истински късмет с хората, които са се грижили за тях преди ние да се появим в живота им“.

Така през август 2017-а Зара и Иво станали мама и тати на Даниела и Валентин.

Децата, като старите хора, имат способността да изричат на глас някакви сякаш вселенски прозрения. Един ден Зара и Иво решават да гледат с децата си записа от някогашната си сватба. Дани ужасно се впечатлява от ритуала с ритането на менчето с вода и тълкуването на цъфналите пъпчици, излетели от него. Според диджея те предвещавали две деца - по-голямо момиченце и по-малко момченце - които, забележете, ще дойдат при тях по едно и също време. “Мамо, тати! - възкликва очарована Дани - ама вие сте ни повикали още на вашата сватба! Аз сега разбрах - вие сте ни родили във вашето сърце!"

Докато гледам тези двама пълни с енергия добри човеци на по четиридесет и три години, се опитвам да си представя цената на тяхната семейна заедност. Иво казва, че дължат хармонията в отношенията си най-вече на личната работа на всеки един от тях над себе си. Никога не са възприемали връзката си като даденост и от опит са научили, че ключът за семейното щастие е в постигането на личното такова. Затова и взаимно се подкрепят в мечтите и лудостите и не слагат един другиму спирачки. Приемат децата си за партньори, от които има какво да учат. И не търсят щастието - живеят в него.

В живота има срещи, в които губиш представа за времето. Тази със семейство Паскалеви е от тях. Своеобразна точка слага малкият Вали, който въпреки ведрия си бебешки характер, вече тихичко хленчи за сън. Докато чевръсто му облича якето, Зара ми споделя, че с всеки изминал ден повече и повече обиква Иво. Минута по-късно пък, докато качва на конче сина си, Иво тайно ми казва: “Като си видя какво сме минали с моята Лъчезара, и й казвам: “Зарче, много те обичам! И ти благодаря, че си до мен!”.

Приемам тези независими едно от друго признания на моите нови приятели като знак на съдбата. Този път обаче знак за мен. Затова и първото нещо, което правя, когато половин час по-късно Зара, заедно с двете си деца, ме стоварва пред дома ми, е да се обадя на мъжа си. И да му кажа ей така, без причина, колко много и все повече го обичам. Вярно е, че щастието е заразно…

**********

Историята на семейство Паскалеви е част от кампанията на Верея "За повече здрави семейства". Кампанията цели да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво, както и да покаже семейната терапия като една от успешните стратегии за постигане на семейно щастие и развновесие. В рамките на кампанията специалисти от Българската асоциация по фамилна терапия ще проведат семинар на тема „Как да изградим здравословни отношения в семейства с доведени родители и деца?“. Участието е безплатно. Limacon Event Center, бул. „Марица“ 154 А, гр. Пловдив; 25 февруари 2018 година (неделя); 16:00 - 17:30 ч.

Mamaninja е посланик на кампанията заедно с az-jenata.bg, сп. Grazia, "Дарик радио", сп. Eva, сп. "Жената днес", manager.bg, obekti.bg, в-к „Марица“, в-к "Стандарт", сп. "Програмата", „Първите седем“, webcafe.bg и Жюстин Томс.

Препоръчваме ви още:

Чужда кръв

Вдъхновяващи истории в кампанията „За повече здрави семейства“ на „Верея“

За по-здрави семейства с доведен родител

Игрите възпитават. Ако това твърдение е вярно, тогава какво възпитават игрите на война – независимо дали е междугалактическа или на безобидните стражари и апаши; дали е онлайн или на поляната? Притеснително ли е, ако детето е пристрастено към такива игри?

Децата са играли, играят и навярно ще продължават да играят на война, докато тя съществува в живота на възрастните. Като всяка ролева игра и тя създава навици за общуване, развива въображението. Играта е подготовка за живота на децата като възрастни, учи да отстояваш себе си, извън зависимостта от физическата й форма. Всяко момче иска да се почувства победител. Освен това играта на война е възможност да изразиш негативните си емоции, обидата и агресията в социално-приемлива форма. Но все пак е война, не е футбол.

Детската психика не възприема думата „смърт“. На момчетата им се струва, че война е да минеш с ефектната си униформа през чужда страна, убивайки задължително лошите си врагове, спечелвайки навеки почести, любов и слава. След това да маршируваш по главната улица и да приемаш овациите на тълпата. За тях военното дело не е сложна работа, не изисква продължително обучение. А ако ти трябва оръжие - един лазарен меч винаги ще свърши добра работа. Кажи-речи от всеки може да стане неуловим шпионин. Изобщо войната е лъскаво и атрактивно занимание. Извън обсега на детското внимание остават ужаса и нейната противоестественост.

Превръщайки войната в основно занимание на човечеството, ние обезценяваме живота, унищожаваме смисъла на любовта, творчеството, отглеждането на деца, създаването на красива и уютна среда. Научните открития, духовните прозрения, великите книги променят света не по-малко от войната.

В проблемното общество и в проблемното семейство силата и доминирането са на мода. Това са опасни симптоми за милитаризиране на съзнанието.

Игрите и играчките са неразривна част от живота на детето, неговото основно занимание, способ на познанието. Възпитаването чрез тях започва от раждането. Едва появило се на бял свят, с все още затворени очи, детето вече има първите си играчки – задължително ярки. Вероятно подсъзнателно ни се иска животът му да е пъстър и ярък.

След време му купуваме меки плюшени играчки, за да заменят топлите и меки обятия на мама, когато не е наоколо. Има ли дете без любима мека играчка?

Накрая детето попада в среда на връстници или излиза на площадката с друг, нов набор играчки.

И можем да чуем: „Защо си взел куклата, това е играчка за момичета“. Така започва половото възпитание. Разбира се, за момчетата са по-подходящи колите, мечовете, пистолетите, стрелите – нека се учат да бъдат истински мъже. И това е първият предупредителен звън – значи да си мъж, означава да се занимаваш с агресивни игри. Критичното мислене се появява във възрастта на пубертета, макар че не всеки усвоява този навик. Много възрастни остават податливи на внушения – „всички така смятат“, „винаги е било така“, „така е прието“. Всъщност няма нищо лошо в това, че момчето си играе на магазин, вари супа от листа, иска да му купят прахосмукачка – това се все неща от обкръжаващата го действителност, които му е интересно да разбере.

Минава още малко време и привичните занимания на мама и възпитателките, които момчето е наблюдавало от раждането си и се е опитвало с ентусиазъм да имитира, се оказват (според някои възрастни) не особено достойни за един мъж занимания. Това противоречи на потребността да си добър помощник на мама. В резултат тези противоположни нагласи създават тревожен дисонанс, страх че не съответстваш на очакванията на възрастните и образа на истинския мъж, който те са създали. И тогава на помощ идват играчките-оръжия и силовите игри. Започва отчуждаването по полов признак. Атрактивните униформи и оръжието стават по-интересни от куклите. Момчетата играят на война, рисуват я в черно-бели краски. Така постепенно яркият шарен свят, който родителите им задават с първи играчки си отива.

Да бъдеш мъж значи да бъдеш силен. „Само женчовците не играят футбол!“ – като че ли всички, които не са ритали топка по поляните не са мъже. Като че ли мъжествеността не може да се докаже по никакъв друг начин, освен ритайки топката.

Да забраняваме ли на момчетата да играят на война?

Това, преди всичко, е невъзможно. Игрите на война развиват ловкостта, обикновено са подвижни (ако не става дума за техния онлайн вариант), създават приятелства и социализират. Но момчетата трябва да знаят, че реалната война не е весела разходка, а страшно престъпление, което не би трябвало да съществува. Децата изучават живота в процеса на игра, затова трябва да знаят цената му.

Възпитават ли все пак в нещо играчките-оръжия?

Интересът към този вид играчки никога не е стихвал. Но те не бива да са точно копие на реалните пистолети, автомати и мечове. Много по-полезни биха били, ако са имитация направена от тате от парче дъска или картон. Така биха развили въображението, а не агресията. Освен това е важно мишена на пистолета-играчка да не са реални хора.

Много поколения момчета играеха с оловни войници. Войници, които пресъздават битка между две армии, от някое реално историческо събитие. Тези игри, освен че дават знания за факти от историята, развиват лидерски качества – защото битката трябва да е стратегически изпипана и затова е необходимо да премислиш много добре „военните“ си действия, преди да поведеш армията.

Най-важното качество на играчките е че възпитават с участието на възрастните. Ако в семейството има култ към силата, ако куклата в ръцете на момчето предизвиква презрителни коментари, а оръжията, които в действителността унищожават живота – одобрителни възгласи, детето ще разбере съвсем превратно предназначението на истинския мъж. Когато разговорите в семейството са наситени с агресия и търсене на виновния (врага), детето се учи не да се защитава, а да напада.
Разбира се, жестокостта и култът към силата не се възпитават от самите играчки. Но това може да се случи, ако към тях се добавят грубите отношения в дома, презрението към интелектуалния труд или хуманните ценности, които биват обявени за слабост.

Какво трябва да помним?

Невъзможно е, а и не е нужно, да забраняваме на момчетата да играят на война, но не бива да им я натрапваме, с купуването на подобни играчки.

Колкото „по-яки“ са военните играчки, колкото повече приличат на прототипа си, толкова по-малко развиват въображението и подпомагат изграждането на романтична представа за войната и жестокостта.

Категоричното разделяне на играчките по полов признак създава проблеми в общуването. Другият пол се възприема оценъчно – като по-добър или по-лош.

Историята на всяка страна, не се идентифицира с историята на войните, които е водила. Добре би било децата ни да знаят повече за мирния живот, изкуството и културата й.

Любовта към родината не е химн и не е патос. Като всяка любов, тя е интимна и изисква тишина. Гордостта от поколенията преди нас не трябва да е митична. Те самите не са били мит. Патриотизмът и родолюбието не могат да бъдат агресивни. Военните играчки трябва да възпитават защитници, а не агресори и това зависи от възпитателите.

Мъжествеността е качество на личността, свързано с достойнството, а не с агресията. Опасно е образът на истинския мъж да се свързва изключително с оръжието.

Ако детето непрекъснато рисува войни в черно-бели краски, това трябва да предизвика тревога у възпитателите му.

Злобата и превъзходството, които чувства детето, когато се прицели в приятел с пистолета-играчка, може да изплаши и него самото. Защото до този момент то е мислело, че е добро.

Не трябва да се пренебрегват и частните случаи, в които към военните играчки се прибавя и първичната жестокост в дома и агресивните изказвания по адрес на други хора. Подобни случаи са наченки на бъдеща катастрофа.

Случва се героите от трилърите и блокбастърите да търсят любовта, но най-често не я намират и се качват в суперколите си, за да се отправят към нови предизвикателства. Те са лишени от най-човешките качества. Супергероят, обременен със семейство, не е интересен на зрителите. Но ние не искаме да отглеждаме самотен герой, способен само да убива, нали? Ние мечтаем детето ни да създаде семейство, да бъде добър баща и любящ съпруг. И бихме искали професията му да не е свързана с убиване на хора. Играта е подготовка за живота ни като възрастни. Нека да не го забравяме.

Източник: Psychologies

Препоръчваме ви още:

Игрите на глада

Как се живее с дете, което не играе на таблет?

Тъмната стая

Кукла за момчето, кола за момичето