Отношенията с възрастните родители - собствените и тези на партньора ни - невинаги са цветя и рози. В нашия семеен опит имаме няколко месеца, през които сме живели при моите родители и също толкова у свекърва ми. И двата периода бяха кошмарни, не защото родителите ни са някакви лоши хора, напротив. Просто докато младите са при старите, те обикновено ги възприемат като деца и се държат с тях като с деца. А младите се опитват да наложат своите правила в чуждия дом и отпорът ги възмущава. И сякаш периодът на бунтарския пубертет се удължава във времето. Проблем е, че понякога, когато младите хора най-после се изнесат, тези отношения продължават - отношения на неприязън и нападки между родители и деца, а не на разбирателство между независими близки семейства, които се обичат и уважават. Нежеланието на възрастните майки и бащи да пуснат любимите деца в собствения им самостоятелен живот също допринася за напрежението. Следният текст от Рsychologies може би ще ни помогне да разберем защо постъпваме така и как да сведем до минимум конфликтите между поколенията.

Автономността

Отделянето на децата от родителите не е лесен процес. Вярно е, че сме си обещали, когато станат достатъчно зрели, да им предоставим възможността сами да решават как да живеят. Но даденото обещание е едно, а реалността съвсем друго. Когато децата си намерят партньор и започнат да планират съвместно бъдеще, родителите често се опитват да ги убедят, че това не е човекът, на когото могат да се доверят. Ако е имало някакви съмнения в избора, след тази намеса те се задълбочават и в немалка част от случаите двойките се разделят. Причината за подобно поведение невинаги е егоизмът. По-скоро става дума за страха на родителите, които мислят, че ще загубят детето си. Страхът от загуба е още по-голям, ако младият човек дълго време не е бил обвързан. Защото когато започне да живее в двойка, той се прощава с миналото си и вече не се нуждае от предишната близост с родителите си.

Сложно е да позволиш на детето си да придобие собствен опит

За нас, родителите, да предадем опита си, е голямо изкушение, дори децата да се съпротивляват. Защо този стремеж е неизпълним? Защото нашият опит си е наш. Защото родителите на единия или и на двамата партньори, проектират върху децата си своите собствени, минали страхове. Макар да е възможно именно грешката, допусната при избора на партньор, да помогне за формирането на характера и да научи човека да определя собствените си граници. Това не бива да се пренебрегва. Разумен избор в любовните отношения е невъзможен, всеки от нас е грешил поне веднъж. Ако родителите не разбират това, стават твърде натрапчиви към децата си живеещи в двойка. Те все още смятат, че не са пораснали и са по детски неразумни.

"С бившия ми мъж се разведохме се преди половин година и изведнъж на Нова година телефонът ми иззвъня. Каза ми, че не може да ме забрави и предложи да си дадем още един шанс. Съгласих се, защото и аз непрекъснато мислех за него. Ние отново бяхме заедно и тогава се намесиха родителите му…

В периода на развода и след него, той се нуждаеше от тяхната подкрепа и те ме демонизираха – чудовището, заради което любимото им дете страда. Когато се опитахме да възродим отношенията си, неговите родители непрекъснато му напомняха минали събития, зад гърба ми, за да го предпазят да не прави поредната си грешка с мен. „Щом тогава не ви се получи, няма да се получи и сега!“, „Не й се доверявай!“. Подозирам, че за тях той още е едно малко дете. Държаха се твърде собственически към него и във всяка жена виждаха опасност. За щастие той успя да им се противопостави и говори с тях открито. В крайна сметка те ме приеха, макар че, както и по-рано, не ме обичат." 29-годишна жена

Да помним какво свързва партньора ни с родителите му е важно

При избора на половинка трябва да се обръща особено внимание на връзките и отношенията, която тя има с родителите си. Защото в случай на конфликт ще е значително по-неприятно да признаем, че не може да им се противопоставя, че се страхува да не ги разстрои, че избягва ситуации, в които може да се окаже между два огъня, и да постави интересите ни на второ място. Той трябва да умее, когато е нужно, да се противопоставя на мнението им и да ни защитава, ако към нас има несправедливо отношение. В противен случай ще се чувстваме като ненужна вещ, с която никой не се съобразява. Това обикновено води до познатите конфликти между снаха и свекърва, зет и тъща. А любовта, която изпитваме към родителите си и към партньора си, няма нищо общо.

"Когато се запознах с родителите на приятелката ми, се почувствах много неуютно. Не знаех защо. След сватбата това усещане остана. Винаги ми е било некомфортно, когато се виждам с тях. Всеки път, дори когато си наливам вода например, след вече 2 години брак, трябва да питам родителите на жена ми. Мисля, че те ме възприемаха като дете, и така и не станах член на семейството. Когато решаваха някакви семейни проблеми, дори не ме викаха. Така беше и след като се оженихме. Бях някакво ненужно допълнение. Каквото и да направя, никога не биха ме приели. Жена ми разбира, че едва ли ситуацията ще се промени. Сега често ходи у тях без мен.", 33-годишен мъж

Не бива да живееш заради децата си

Когато родителите осъзнаят, че не са могли да достигнат целите си в живота, много често се намесват в живота на децата си. Правят го с благородни намерения – за да постигнат наследниците им това, което не са успели, да избегнат всички подводни камъни, на които те са се натъкнали. Но желанията на родители и деца рядко съвпадат и това обикновено води до разочарованието, че децата не са оправдали очакванията.

Желанието да влияеш на потомството си и да му даваш съвети как да живее е желание да съхраниш контрола си над него.

То непременно ще предизвика раздор и ще принуди обекта на въздействие да вземе страна. В подобна ситуация са уместни само сдържаност и невмешателство. Иначе криворазбраната обич към детето ще разруши любовта с партньора му.

Моля да не оставате с впечатление, че в нашето голямо семейство винаги цари безоблачно щастие. Със сигурност има моменти, когато Яна и Теди се подразват от нас, възрастните. Признавам, че и ние понякога проявяваме незаслужено недоверие или пък обратното - имаме твърде високи очаквания. Но три принципа, които сме възприели в отношенията си и следваме стриктно, ни помагат да преодолеем такива мигове с усмивка. Самостоятелност, уважение, дискретност. Какво означава това на практика? Макар че живеят на пет минути от нас, никога не си ходим на гости, без да се чуем преди това. Освен това не натрапваме помощта си и уважаваме желанията им. Никога не казвам пред сина ми нещо, което не бих повторила и пред Яна без притеснение и знам, че и тя не постъпва така. Не давам съвети за бебето и домакинството, без да ми бъдат поискани. Забелязвам, че родителите на Яна правят същото. Може би и затова си прекарваме толкова добре всичко заедно. Дано винаги е така. И ви давам дума, че изобщо не е трудно, стига да има желание от всички страни.

Препоръчваме ви още: 

Не случи на семейство, Яна

Майко, разбери ме

На мама синчето

Следсватбено