Софийският международен литературен фестивал (СМЛФ) е най-големият и престижен форум за литература в България. Всяка година Фестивалът има тематичен център или се фокусира върху чуждестранна литература от различен регион, служейки на целите за нейното популяризиране в страната.

През април 2018 г. ще се състои първото издание, изцяло посветено на европейската литература за деца и юноши, което ще се проведе в Младежкия театър „Н. Бинев“, с участието и на актьорите от театралната трупа (18-22 април 2018 г.). Събитието е част от Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Литературният фестивал ще представи съвременната европейска литература за деца и младежи в цялото й многообразие; ще се проведат срещи с популярни европейски писатели и български автори; богата програма от приложни занимания и съпътстващи събития, с активното включване на всички, свързани с литературния процес – автори, издатели, преводачи, експерти, илюстратори – и преплитайки литературата с други изкуства като театър, изобразително изкуство, музика, кино.

Фестивалът е ориентиран към максимално широка детска аудитория (организирани и свободни посещения).

Програма на фестивала

ДЕН ПЪРВИ, 18 април – сряда

11:30 - 12:30, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с писателката и издателя Катя Антонова

Предстои увлекателна среща, посветена на убедителните текстове и разказването на интересни истории. На лекотата, с която трябва да се преминава от трудната към светлата страна на живота.

• за деца 4-5 клас
• за деца 5-6 клас

12:00 - 13:00, Ателие-зона

Работилница „Птиче село" с Катина Недева

„Птиче село“ е красива приказка за взаимопомощта и нуждата да погледнем на света през чужди очи. Универсално съчетание от думи и образи, книгата на Катина Недева крие по нещичко за всекиго. В работилницата, водени от колажната техника на Катина, децата ще изработят собствени пернати приятели с най-различни истории, създавайки своето, шарено и радостно птиче село.

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас

13:00, Ателие-зона

Откриване на изложба // Избрано от българската илюстрация за детска книга, с куратор: Антон Стайков; оформление: Свобода Цекова. 

15:00 - 16:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Майсторски клас и открит разговор с Юлия Спиридонова

Заедно с Юлия Спиридонова, един от най-популярните ни писатели за деца и сценарист, каним тийнейджърите на майсторски клас по сценарно писане и предизвикваме открит разговор.

• за тийнейджъри

15:30 - 16:30, Ателие-зона

„Плени знамето" по приключенските поредици на Рик Риърдън

Ако си сред най-запалените фенове на приключенските поредици на Рик Риърдън и вярваш, че знаеш всичко за Пърси и приятели, богове, полубогове и чудовища, то е време да влезеш в битка и да премериш силите си в играта „Плени знамето“! Амброзията за победителите е гарантирана!

16:30 -17:30, Камерна сцена на Младежкия театър (90 + 10 места)

Среща с унгарската писателка Дора Тот

Унгарската писателка Дора Тот ще разкаже на децата за пъстрия, шумен и весел свят на понито Бриз и неговите приятели, ще почете на унгарски и ще обяви имената на победителите в конкурса за рисунки. 
Проявата се осъществява с финансовата подкрепа на Програма Publishing Hungary - Институт Балаши при Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария.

• за деца 4-9 години

18:00 -19:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Лекция на Неделчо Богданов

Ще чуем и поговорим с автора на книги-игри и аниматор, Неделчо Богданов.

• за тийнейджъри

ДЕН ВТОРИ, 19 април – четвъртък

10:30 -11:30, Ателие-зона

Работилница по илюстрация на Нуша Роянова

Изработване на илюстрации от деца с уникални техники, споделени от художничката.

• за деца до 10 г.

11:30 - 12:30, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с писателя Георги Константинов

Ще се срещнем и поговорим с автора на „Приключения на Туфо – рижия пират“, писателят и поет за деца, Георги Константинов.

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас

13:00 - 14:00, Камерна сцена на Младежкия театър (90 + 10 места)

Среща с британския писател Гай Бас

Гай Бас е автор на няколко много успешни поредици за деца, сред които и „Кърпена глава” - истории, написани с чудовищно чувство за хумор, които се четат на един дъх. Очаква ви едно незабравимо приключение със съществата от замъка „Гротеск” и техния създател.

• за деца 8-12 година

15:00 - 16:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с приказния поет за деца Петя Александрова

Ще се срещнем и поговорим с автора на „Чадърче от коприна“, писателят и поет за деца, Петя Александрова.

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас

16:30 - 17:30, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с датската писателка Лине Кобербьол

Лине е автор на произведения в жанра фентъзи и криминален роман за тийнейджъри и носител на повече от 20 национални и международни награди, номинирана за медала „Андерсен” през 2014 г.

• за тийнейджъри

ДЕН ТРЕТИ, 20 април – петък

10:00 - 11:00, Камерна сцена на Младежкия театър (90 + 10 места)

Пиеса по книгата на Иван Раденков „Котаракът Франт и загадъчният остров“

Мултимедиен проект с участието на самия писател и децата в публиката. Заедно ще пресъздадат вълнуващото приключение на котарака Франт и неговите приятели, разказвайки истории за приятелството,

любовта и силата на въображението.

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас
• за деца 4-5 клас

10:30 - 11:30, Ателие-зона 

Работилница „Как да пишем страхотни истории?“

Потопете се заедно с Юлка (Юлия Спиридонова) в един свят на страхотни истории, създадени от самите вас. Мечтаете да сте автор? Научете каква е разликата между жанровете, как се пише разказ и къде да си уловите вдъхновение! Демонстрация и упражнение по творческо писане. Само за страхотни смелчаци

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас

11:30 - 12:30, Камерна сцена на Младежкия театър (90 + 10 места)

Среща с писателя Николай Пенчев (чичо Ники)

Ще се срещнем и поговорим с автора на „Страхливият вълк Гошо”, писателят и журналист Николай Пенчев (чичо Ники).

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас

12:00 - 13:00, Ателие-зона (30 места)

Работилница за създаване на думи с Роалд Дал

Писателят Роалд Дал е известен с това, че измисля свои собствени думи. Те са забавни, интересни и улавят вниманието на децата. Идеята на събитието е да ги накара да творят – да създават свои собствени думи по зададена тема.

• за деца 3-4 клас
• за деца 4-5 клас
• над 10 годишна възраст

13:00 - 14:00, Камерна сцена на Младежкия театър

„Знаят ли мотовете какво е мотивация?“ - среща с писателката Радостина Николова

Младата Радостина вече има зад гърба си няколко литературни награди, а историите на невероятните мотове се превърнаха в една от най-успешните авторски поредици у нас.

• за деца 4-5 клас
• над 10-годишна възраст

15:30 - 16:30, Ателие-зона 

Готов ли си за магизоолог?

Ако часовете по Грижа за магическите създания са любимият ти предмет в училище, а „Отглеждане на змейове за удоволствие и печалба“ е настолната ти книга, добре дошъл сред нас! Включи се в магьоснически игри, нарисувай свое собствено фантастично животно, провери знанията си в зверски сложни загадки и се забавлявай вълшебно!

• за всяка възраст

16:00 - 17:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с италианския писател Джузепе Феста

За любовта към природата и за любовта между хората, за порастването и за преживяванията, които ни свързват, в един разговор с автора и музиканта, със страстния природолюбител и защитник на животните - Джузепе Феста.

• над 10-годишна възраст

18:00 - 19:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с британската писателка Джос Стърлинг

Истинското име на Джос Стърлинг е Джулия Голдинг. Родена в Лондон, тя е доктор по английска литература от университета в Оксфорд. Преди да се насочи към писателската кариера, Джулия работи като дипломат. Автор е на повече от 30 романи в най-различни жанрове – исторически, фентъзи, приключенски. Носител на престижни литературни награди, тя пише и под псевдонима Ив Едуардс.

• за тийнейджъри

ДЕН ЧЕТВЪРТИ, 21 април – събота

10:00 - 11:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с норвежката писателка Турюн Лиан

Поредицата за „Алис Андершен“ е спечелила най-престижната награда за детска литература в Норвегия. Много деца ще разпознаят себе си - във време, когато самоизявата в училище, а съшо в социалните медии, е едва ли не задължителна. Разговор за приятелството и увереността в собствените сили.

11:30 - 12:30, Камерна сцена на Младежкия театър

„Топлото човече тръгва по адреси!“ – среща с писателката Мая Дългъчева и илюстраторът Невена

Ангелова

Когато хората са най-премръзнали, когато стискат очи и броят овце до зори, или дори не броят вече – само гледат в една точка на тавана, тогава Топлото човече идва на помощ. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица и прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече тръгва по адреси!

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас
• за деца 4-5 клас

11:30 - 12:30, Ателие-зона

Среща на клуба „Падингтън“

Падингтън е юбиляр. Навършва 60 години. Някой допуска ли, че той ще остане без подаръци... – МОЛЯ ПОГРИЖЕТЕ СЕ ЗА... БЛАГОДАРЯ ВИ. – Заповядайте! Очаква ви едно забавление в клуб Падингтън и приятели с изненади, усмивки, и...марТалаТ.

• за всяка възраст и всички приятели на Падингтън

13:00 - 14:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с немската писателка Мая фон Фогел

Писателката е популярна с поредицата за тийн героинята Ема. На всички въпроси, свързани с Ема, ще отговори писателят, който създаде популярни образ.

• за тийнейджъри

15:00 - 16:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с френския писател Жил Парис

„Прилича на безжизнена парцалена кукла с широко отворени очи. Спомням си криминалните филми, в които много жени биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си казвам: „Това е то, убих мама.“ - среща с автора на „Животът ми като тиквичка“, Жил Парис. Трогателна книга за историята на момче, която несъмнено ще ни провокира и впечатли. (В програмата на Фестивала е планирана прожекция и на едноименния филм, носител на множество кино награди).

16:30 - 17:30, Ателие-зона

Работилница с Петя Кокудева и Ромина Беневенти

Една поредица малки поетични приключения, в които дори глуповатото и абсурдното понякога крият чудни истини - за обичането по свой начин, за ползата да мечтаеш бавно и за това какво е вкъщи. Тандемът Петя Кокудева и Ромина Беневенти ще ви запознаят с Лупо и Тумба, ще ви разсмеят с понякога абсурдните им разговори и ще ви припомнят как да гледате на света с очите на дете-първооткривател, независимо от възрастта.

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас
• за деца 4-5 клас

17:30 - 18:30, Камерна сцена на Младежкия театър

„Лети, лети... слон!“ – среща-игра с писателя Севдалин Генов

Без банални мечки и зайци! Приказки съвременни, изпълнени с невероятности и приключения, с фантазия и много смях. Севдалин Генов ще ни напомни и разиграе историите на Фаропазача и Смешния художник, дъждинките и Били Бадемчето, Деси Джобната и Фъфтити Мъфтити.

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас
• за деца 4-5 клас

ДЕН ПЕТИ, 22 април – неделя

10:00 - 11:00, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с писателката и издателя Зорница Христова

• за деца 1-2 клас
• за деца 3-4 клас

10:00 - 11:00, Ателие-зона (30 места)

Играем с Клевър бук

Забавления за децата с невероятни факти за животните и човешкото тяло, както и изумителни фокуси и трикове от науката. Гатанки и интересни логически задачи.

• за деца между 4 и 6 години

11:30 - 12:30, Камерна сцена на Младежкия театър

Среща с британската писателка Олуин Хамилтън

Каква е рецептата за съвременен фентъзи бестселър? Как магическия свят на Дж. К. Роулинг повлиява новото поколение млади автори, израснали с книгите за Хари Потър? Как древните митове и културно наследство вдъхновяват съвременни сюжети в литературата? Защо Изтокът среща Запада в дебютната книжна поредица на Олуин?

• за тийнейджъри

12:30 - 13:30, Ателие-зона

Работилница „Кръгчета, чертички – азбука за всички”

Интерактивна работилничка с игри, забавни задачки и стихчета за всяка буква от азбуката.

• за деца между 4 и 8 години

13:00 - 14:00, Основна сцена на Младежкия театър

Среща с влогъра Стан

Дебютният роман на Стан е вдъхновяващо четиво за всеки тийнейджър – за страховете и мечтите, за грешките и израстването, за самотата и любовта, за враговете и приятелите, за истинските неща и фалшивите герои, за провалите и победите. С близо 210 хил. абонати в Ютуб Стан има какво да сподели с теб – в книги и на живо. Прегръдките и положителната енергия са гарантирани! Опашката за автографи – също!

• за тийнейджъри

15:00 - 16:00, Основна сцена на Младежкия театър

Среща с испанския писател Сесар Майорки

• за всяка възраст

15:30 - 16:30, Ателие-зона

Работилница „Пътешествие до Страната на легендите"

Запознай се със Сакъз Сардуня – едно умно и любопитно момиче, изпълнено с невероятни идеи! Стани част от нейното вълнуващо приключение, отправи се на пътешествие във вълшебната Страна на легендите, разказите и приказките и научи кое цвете се крие в собственото ти име!

• за ученици 3-4 клас
• за ученици 4-5 клас
• над 10-годишна възраст

16:30 - 17:30, Основна сцена на Младежкия театър

„За малките и големите неща“ – среща с писателката и издателят Божана Апостолова и малката Божана

Малката Божана умее да лети, да опознава чудни светове, грижейки се за околната среда, плува в дълбините на океана и продава бутилчици със смях. Среща-разговор с Божана Апостолова за времето да говорим с нашите деца за малките и големите неща от живота направо.

• за всяка възраст

18:00 - 19:30, Основна сцена на Младежкия театър

Церемония на наградата "Бисерче вълшебно" и ЗАКРИВАНЕ на Фестивала

• за всяка възраст

Достъпът до събитията е свободен.

Софийският международен литературен фестивал за деца и младежи се организира с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г." на Национален фонд „Култура". Партнират: Младежки театър „Н. Бинев"; фондация „Детски книги“; Асоциация „Родители“; Детско-юношески отдел на Столична библиотека; Унгарски културен институт, Институт "Сервантес", БНТ и azcheta.com.

Снимки: www.literaryfest.org, Colibri, Жанет 45, СофтПрес

Препоръчваме ви още:

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

Пандата е черно-бяла, защото играе шах...

Книга с препоръки за малки писатели

Автор: Николай Волев 

Предисловие

През лятото на 1989-а кинокритичката Вера Найденова ми подари книгата на Акира Куросава „Нещо като автобиография, или потта на жабата“. На гърба на корицата тя бе написала: „На Николай Волев – с пожелание някога да последва този пример“. Надписът на Вера ми се стори двусмислен. От него не се разбираше съвсем ясно какво ми пожелава тя – да стана прочут като японския си колега или също като него някой ден да опиша живота си.

Четвърт век по-късно, препрочитайки спомените на Куросава, забелязах, че те започват така: „Ето че и аз, без да усетя как, съм станал на шейсет и осем години“. Казах си: „Е, драга Вера, световноизвестен като кинорежисьора, пред когото и двамата се прекланяме, не станах, но пък точно на шейсет и осмата си годишнина приех предложението на Раймонд Вагенщайн да напиша автобиографична книга, която издателство „Колибри“ да включи в библиотеката за мемоарна литература „Амаркорд“. Бях отклонявал поканата на Раймонд дълго преди да се съглася. Отказвах му, защото смятах, че човек трябва да е доста себелюбив, за да разказва за себе си. Но ето че и аз, без да усетя как, доживях до възрастта, на която именитият японец бе написал автобиографията си. И тогава си припомних, че преди да го стори, той също е отхвърлял предложенията на ред изтъкнати издатели. Докато един ден, след като прочел спомените на режисьора, когото самият той боготворял – Жан Реноар, у него неочаквано се появило желанието да опише живота си.

На пръв поглед решението на Куросава ми се стори противоречиво, защото тъкмо той бе разголил същността на самолюбието в своя ранен шедьовър „Рашомон“. Филмът е основан на два от разказите от Рюноске Акутагава. В тях авторът сякаш с остър скалпел прави сечение на най-потайните кътчета на човешката душа. Според него хората са неспособни да бъдат честни със себе си. Отказват да признаят открито своите грешки, слабости, пороци и недостатъци от страх, че няма да оцелеят без лъжите, които ги карат да се чувстват по-добри, отколкото са в действителност.

И понеже потайностите на човешката природа винаги са ме привличали, склоних и аз, подобно на жабата на Куросава, да влезна в кутията с огледални вътрешни стени, за да усетя как от мен се стича пот, докато се взирам в собствения си лик. Това означаваше, че най-сетне се бях почувствал готов да застана очи в очи с онази природно заложена у всеки от нас жилка – себелюбието. Оставаше само една нищо и никаква дреболия – да се преборя с изкушението да послъжа с цел да се представя пред читателите като най-добрия, морално най-възвишения и най-талантливия човек, когото познавам. 

Първа част (1944–1973)

Късметът и любовта спохождат смелите.

Овидий, I век

Глава първа

– Защо избра да разкажеш за себе си по този необичаен начин – с автоинтервю?

– Че кой друг, освен мен, би могъл да познава по-задълбочено и изчерпателно червейчетата, които гризат сърцевината ми под измамната външност на познатия образ. Все пак свидетел съм на подробности от живота си, неизвестни дори и на най-близките ми хора.

– Но така излиза, че никой друг не е достатъчно добър да те интервюира. Не е ли още по-самолюбиво да се разпитваш сам?

– О, дадох си сметка за подводните камъни на подобно предизвикателство. Но въпреки това реших да го посрещна в очакване на читателската присъда, колкото и безпощадна да е тя.

– Заглавието също е стряскащо. Би могло да бъде изтълкувано като съмнителен похват да увеличиш продажбите на книгата си.

– Избрах го единствено защото същността му до голяма степен се припокрива с моята. – Искаш да кажеш, че девствената проститутка си самият ти?

– Точно така. Или поне цял живот съм се стремял към постигането на този нравствен оксиморон.

– Би ли пояснил?

– Надявам се тълкуванието да произлезе от самата книга. Заглавието е много важно – то трябва да съдържа духа, смисъла на произведението.

– Да започваме тогава. Кой е най-яркият спомен от живота ти дотук?

– Прожекцията на „Маргарит и Маргарита“ на Филмовия фестивал в Кан през май 1990-а.

– И какво чак толкова те впечатли?

– Претъпканият киносалон. Макар и приятно, бях доста изненадан, защото мой филм досега не беше показван на най-прочутия кинофестивал в света. В същото време болезнено съзнавах, че български филми попадаха от дъжд на вятър в полезрението на тукашните ценители на седмото изкуство, чийто вкус бе формиран от всепризнати майстори като Фелини, Бунюел, Реноар, Трюфо, Годар, Антониони, Куросава, Форман, Вайда, Копола, Кустурица, Алмодовар... Публиката в Кан беше всеизвестна със своята взискателност и аз се потях обилно в тъмнината на залата. Слава богу, до мен седеше операторът Радослав Спасов, който ми стискаше палци.

Още от самото начало на прожекцията почувствах, че зрителите реагират точно така, както бих искал. Сякаш не ставаше дума за съдбата на двама непокорни български младежи през последните години преди рухването на комунизма в Източна Европа, а за изпитанията пред младите бунтари навсякъде по света. Полека-лека смехът, предизвикан от безобразията в училището и семейния бит на героите, прерасна в някакво властно чувство, сграбчило хората в салона здраво за гърлото. Филмът свърши и музиката на Джордже Замфир отзвуча върху крайните надписи. Последва злокобна тишина. Запалиха светлините и аз забелязах, че всички седят като приковани към столовете. Тук-там прозвучаха плахи ръкопляскания и тогава, неочаквано и неудържимо, залата сякаш се взриви от овации. Радослав ме потупа по рамото – едновременно смаян, зарадван и леко жегнат от неподозирано възторжения прием на моя филм.

Селекционерът на Quinzaine des réalisateurs Пиер-Анри Дьоло се появи иззад кулисите и започна да ме търси с очи. Когато ме видя, той се спусна към мен, хвана ме за ръка и ме изведе на сцената. Сякаш по команда, публиката се изправи на крака. Бях виждал да правят това в чест на големи творци – като израз на преклонение пред дарбата им. Стана ми чудно защо и аз бях удостоен със същото. Та нали у нас филмът беше обвинен в „липса на художественост“. Изведнъж си дадох сметка, че фестивалната публика в Кан беше оценила в пълна мяра смелостта ми да разкажа за едни от най-отблъскващите прояви на комунистическата власт в България далеч преди да падне Берлинската стена, когато подобна дързост се наказваше сурово. В този момент Пиер-Анри ме вдигна на ръце и ръкоплясканията станаха двойно по-силни.

На следващия ден основаният от Жан-Пол Сартр вестник „Liberation“ – един от трите най-големи френски ежедневника, публикува на първата си страница похвален отзив за моя филм. Цялото преживяване ми се видя по-вълнуващо дори и от бягството ми в Англия през есента на 1968-а.

– Толкова лесно ли се превъзнасяш от овации?

– Бях по-скоро поласкан от гробното смълчаване, преди да избухнат – като поредното доказателство за истинността на онова находчиво твърдение: „Музиката не е в нотите, а в тишината помежду им“. Преди „Маргарит и Маргарита“ подобно въздействие върху публиката бе имал и документалният ми филм „Дом № 8“. Някои зрители бяха дотолкова потресени, че бягаха презглава след прожекцията. Една особено чувствителна дама ми разказа как изтичала в парка, завила главата си с палтото и плакала, докато ѝ олекне. Едва тогава проумях защо Гогол е бил толкова угнетен от възторжения прием на неговия „Ревизор“. Той се е надявал всички в залата да бъдат ужасени, отвратени от героите на пиесата, но вместо това хората викали „браво“ и „ура“. Възхищавали се на удивителното му умение да разкрива уродливостта на заобикалящата го действителност…

Откъсът е предоставен от издателство Colibri.

Препоръчваме ви още:

Режисьорът Николай Волев гостува в Пловдив

Писмо до сестра ми

Стената

Да изживееш този град

Автор: Рени Маринова

Крачим сериозни един до друг: той – замислен, аз пред паник атака. Мисля бързо и засега безрезултатно. Отиваме в Бриколаж.

Всичко започна сутринта, когато Чиле ме попита:
- Мамо, ти на колко години си?
Отговорих му, че съм на четиресет и една, и продължих да мия чашите.
- Това са много години – заключи той и ме разсмя. Отпратих го да си обуе пантофите – отново шляпаше бос.
Но Момчил имаше въпроси.
- И ти ще умреш, нали, мамо?

Една сигнална лампичка светна в главата ми и спрях чешмата. Обърнах се към него – очите зад кръглите очила ме гледаха спокойно.

- Да, Чиле – отговорих и се молех да звуча безучастно.
- Кога ще умреш?

Лампичката в главата ми се умножи по сто. Мислите ми се разбягаха като коне, търсеха подходящите думи, с които да му обясня, че това ще стане след много, много време, той ще бъде голям и силен, ще има свои деца и няма да съм му толкова нужна... но Момчил стоеше срещу мен със своите сто сантиметра и ме гледаше с открития поглед на баща си.
- Не знам, Чилко. Никой не знае кога ще умре.

Усещах, че ръцете ми се изпотяват и опитах тайно да ги избърша в пижамата. Изпсувах на ум глупостта си да ме свари неподготвена с този въпрос. Не свалях очи от него. Имах усещането, че всеки миг ще отключа биполярно разстройство.
Момчил пристъпи от крак на крак, все още бос и пак така спокойно ме попита:
- А като умреш, ще се превърнеш ли в бял гълъб, като на дядо Боже Синът Му?
- Предполагам, че ще стане точно така, Чиле! – хванах се за думите му аз и дори вкарах усмивка – Дотогава има много, много време, но мисля, че ще стане точно така!
Той се позавъртя, взе една бисквита от шкафа и излезе от кухнята, а аз се строполих на стола и запалих цигара. Пижамата на гърба ми беше мокра.

Не очаквах подобна сутрин. Но изглежда Великден бе отключил в мозъка на сина ми картини, които искаха отговори. А може би вечният страх на детето от това да не бъде изоставено, се бе изострил в Момчил от атмосферата на Възкресението, макар че ревниво следя какво стига до ушите му от телевизора.
Можех да предположа какво се случваше сега в душата му, в мислите му.

„Тази рошава жена, която мие чашите, е моята мама. Тя е моето всичко. Тя се грижи за мен, защото съм още малък. Тя ме буди всяка сутрин, после тича с мен до детската градина. Вечер спя при нея, защото самичък ме е страх, нали съм малък. Тя ми дава да пипам косата й. Нейната коса ме успокоява. Тя ме учи да карам колело. И ме пази от колите. Тя не дава на никой да ми прави забележки. И се репчи на бащите, когато бутна без да искам, някое дете на площадката. Мама знае всичко, ама всичко!
А сега ми каза, че не знае кога ще умре!“

Не исках да съм на мястото на сина си в този момент. Пушех и се опитвах да си припомня дали и мен са ме вълнували такива мисли на седем. Израсла съм на село, в едни години, когато нещата бяха по-опростени. Родителите ни не се свеняха да ни отговарят с "не знам“.
Смъртта беше част от деня ми – докато ритахме топка, чувахме погребалната музика в някоя от улиците и знаехме, че някоя баба или старец повече няма да дойдат на седянката. Толкова.

Но синът ми живее в капсулования свят на панелната ни квартира, далече от тъжния вопъл на оплаквачките, за него смъртта е нещо абстрактно, може би близко до компютърните игри, където по магичен начин героят оживява след като е убит и има дори още пет живота.
И може би това е по-приемливото лице на смъртта. Поне в неговата възраст.
Замислих се и кога е и точната възраст, в която трябва да се съобщи на едно дете, че има и вечна раздяла.
Такава, която не се прекъсва по телефона с думите: „ Да вземеш да наминеш довечера.“
Трябваше да отида при него сега и да се опитам да намеря точните думи, с които да потуша въпросите в остриганата му главица, но ей Богу, нито думи намирах, нито сили да се помръдна от стола.
Седях, пушех и гледах в точка.

Чиле се появи отново с облечен наопаки пуловер и смешно разкривени чорапи.
- Хайде да отидем до Бриколаж, мамо! – ентусиазирано ме задърпа от стола с малката си ръка.
- В Бриколаж! И какво да правим там, бе дете?!
И детето имаше отговор.
- Помниш ли, когато ходихме да ми търсиш килимче? А? Помниш ли? Там видяхме къщичка за птици, една такава къщичка от дърво. Отиваме да купим къщичката. Тя става и за гълъби. Искам да я сложим на терасата. 

Мислено се помолих за края на този кошмар, но Чиле ме гледаше със смесица от ентусиазъм и упорство.
Познах този поглед. Познавам го от тринайсет години.
Отидох да се обличам.

„Господи – занареждах на ум – Ти знаеш, колко съм Те молила за Чиле! И колко много съм го искала! И колко съм Ти благодарна! Ама не може ли, бе Боже, да е малко по-перде? Защо е толкова чувствителен – всичко да преживява, всичко да го докосва? Моля Те, направи го футболист! Да рита топка искам! Да стреля с прашка, искам! Не искам да страда с трудни въпроси! Въобще не искам да има въпроси! Чуваш ли ме ти сега, или си зает да възкръсваш?!!!“

Усещах, че отивам към богохулство и спрях молитвата. Всъщност Момчил ме спря. Стоеше зад мен и усмихнат ми подаваше обувки с висок ток.
- Може ли да обуеш тези обувки, а? - явно искаше да съм хубава.
- Разбира се, Чиле! И през ум не ми минава, че мога да отида без токчета да си купувам къщичка!

Обух високите обувки. Сложих дори и грим, и сега вървяхме със сина ми към Бриколаж. Главата ми се пръскаше от усилие да намеря начин да спра навреме това безумие. На светофара спряхме за минутка. И заедно със зелената светлина, на мен ми просветна идеята.
Обърнах го към себе си и му заявих, че НЕ! Ами не съм съгласна.
- Докато дойде време да се превърна на гълъб, ще минат много, ама наистина много години. Къщичката, която сега ще купим, вече няма да е модерна, а аз обичам модерните работи. Знаеш, че мама обича да е по модата. Не, не става, и не искам немодерна къщичка за себе си.

А той ме гледаше с най-зелените си, най-умните си очи и се включи в моя ентусиазъм.
- Да, мамо! Ти понякога си голяма мацка и си модерна много! Аз като стана голям ще ти направя къщичка. Аз ще позная кой гълъб си и бързо ще направя къщичката. Да. А сега... сега може ли да ми купиш играчка, а? – хитро продължи той и след секунда вече надаваше крясъци да не го хапя пред хората, че вече е голям..
Рязко сменихме посоката към магазина за играчки. Токчетата ми вече звучаха доста по-бодро и пак мислено се обърнах към Небето, да вземе да ми прости, че преди минути съм се репчила.
Искам си Чилко точно такъв – чувствителен и с въпроси.
Нали именно въпросите са пътя към истинното изживяване на този свят!
А отговорите, които търсим и които намираме, ни карат да сме хем различни, хем толкова еднакви!

Един въпрос - а колкото са хората, толкова и отговорите!

Шарен свят.
Като Великденски яйца.

Христос Воскресе!

Препоръчваме ви още:

Баба Чума

За хората, които се счупват, и другите, които го допускаме

Картинката

Четем заедно, растем заедно!

Все по-често се говори за ранно детско четене – колко е важно за развитието на малчуганите, какви са ползите. Част от възрастните решават, че от децата им се очаква да се научат да сричат от люлката и отхвърлят идеята светкавично. Други проучват внимателно какви са плюсовете от четенето на глас на малкото дете и инвестират внимание и време в залагането на съвместното четене като активна част от ежедневието на детето. Изненадващо, но факт: резултатите от двете посоки на действие ни позволяват да предскажем с относителна точност кои деца имат шансове да постигнат своите цели и да водят успешен живот като възрастни и кои лесно могат да изпаднат в периферията на обществото. Как? Ранното детско четене предопределя нагласите и желанията за учене на детето – знак за развитието на функционална грамотност. Тя пък е в основата на уменията ни да извличаме информация от различни източници, да я анализираме и да правим обоснована преценка. Когато родителят чете на детето от раждането поне по 15 минути на ден, той подпомага мъника да трупа знания и развива естественото му любопитство, давайки му солидна основа, на която да стъпи, когато попадне в училищна среда. Твърде късно е, ако любовта към книгите и четенето започне в училище. За да расте детето спокойно и щастливо, четенето трябва да е част от ежедневието му от най-ранна възраст. 
Съветите са подготвени от Вал Стоева и Лора Филипова от фондация за насърчаване на четенето „Детски книги“, с организационната подкрепа на Асоциация „Българска книга".

Колко рано трябва да започне ранното четене?

Четенето на глас, от родител на дете, може да започне още преди раждането – никога не е прекалено рано да говорим на бебето, да предаваме нашите емоции и да му помогнем в развитието на неговия мозък. Последните изследвания показват, че от раждането си бебетата трупат не само речников запас, но и усвояват нормите на езика. И ако в ежедневието използваме твърде малко думи или пък грешим конструкциите на изреченията, то чрез книгите можем да елиминираме тези препятствия по пътя към отглеждането на читатели.

Синът на Вал е участник в „Експериментът“, един проект на фондация „Детски книги“. Кога и как се запозна той с детските книжки?

На моя син започнах да чета активно на четвъртия ден от раждането. Първо започнах аз, а после се включиха сестра му и баща му. Днес, близо 4 години по-късно, Даниел има много богат речник, добре изграден литературен вкус, цени качествените илюстрации и умее да прави връзки между отделни произведения, които после претворява в игри.

Споменахте, че сте му чели книжки още в пренаталния период. Кои бяха тези книжки?

Както в пренаталния период, така и в първите месеци на детето, не е важно какво точно ще изберем да четем, стига то да ни доставя удоволствие. Може дори да е книга с готварски рецепти, ако ни е интересна, всичко е наред. Аз, разбира се, заложих на детски книги и класически приказки, защото те съдържат много повече рядко употребявани думи от праймтайм телевизията.

Как Даниел реагира на книжките, има ли вече любими?

Моят син е голям любител на книгите и има добре изграден вкус. Харесва както поредиците за Франклин, барбароните, слона Елмър и Падингтън, така и по-сложни текстове като „Лебедово езеро“ (Марко Зимса, ЕМАС), „Роня, дъщерята на разбойника“ и куп други четива, които изобщо не се очаква да се възприемат от дете на 4 години.

Сам ли избира книжките, които му четете? От какво се определя изборът му?

Да, сам избира какво да четем, но той има достъп до разнообразни детски четива. Понякога се ориентира по корицата, друг път залага на познати текстове и аз съм оставила интуицията му да го води. Смятам, че това е най-добрата тактика.

Как да организираме четенето на книжки, за да стане предпочитаното време от деня?

Когато детето свикне с книгите, то само иска да му бъде четено. Ако искаме да имаме определено време за четене, трябва да проявим постоянство – например преди лягане, всяка вечер, да четем книжка на глас. Първо може детето да не слуша изобщо, но това не пречи да четем на играчките му. Постепенно, когато свикне с този ритуал, детето ще чака с нетърпение часа за прекарване на пълноценно време с родителя, защото тъкмо това прави четенето – създава възможности за добре прекарани мигове.

Какво да изберат родителите, които искат да започнат сприятеляването на детето с книгите отрано?

Когато започват още от раждането, приказките са безценен помощник. Колкото повече бебето расте, книгите се променят и трябва да бъдат избирани в зависимост от индивидуалното развитие на мъника. В сайта Detskiknigi.com имаме не само съвети как и какво да четат родителите, но и секция с книги за деца от 0 до 16 г., за да може всеки родител да се ориентира и да открие подходящата книга именно за неговото дете. Важно е да приемем, че ако детето на съседите харесва книги за много по-голяма възраст, това може да не важи за нашето собствено. Това позволява да се отърсим от генерализирани съвети, наложени мнения и да обърнем внимание на нуждите на нашето собствено мъниче.

Защо е полезно ранното четене?

Защото помага на детето да се развие като емоционално стабилна личност, която знае къде е мястото й в света; личност, която умее да постига целите си, защото има отговори на въпросите или поне знае къде да ги търси. А и четенето помага да се развият природният интелект и грамотността. Когато на децата им се чете от ранна възраст, те стават по-уверени и спокойни. Любознателни са и търсят отговори. Умеят да разсъждават и не действат първосигнално. Имат по-голямо желание за учене, което пък предопределя дали ще са функционално грамотни и оттам – дали ще станат успешни личности.

Четенето на глас от раждането е най-добрата инвестиция – нека не я пренебрегваме.

Валентина (Вал) Стоева е главен редактор на сайта “Детски книги”, председател на съвета на фондация “Детски книги”, редактор „Детска литература“ в Аз чета. Тя е активен участник в Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“. Тази година, заедно с Лора Филипова, подготви наръчник с полезни съвети „Четем заедно, растем заедно“, който е част от информационната кампания за насърчаване на ранното детско четене от 0 до 7 години. Горда е с кампаниите – “Читателска щафета” и наградата за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно”. С радост носи званието “Посланик на библиотеките”, връчено ѝ от Българската библиотечно-информационна асоциация.
Мечтае за голяма къща, в която всеки ден да кани децата на сладки приказки за детски книжки, гарнирани с домашно приготвени сладкиши. Когато желанието й се сбъдне, всички ще бъдат добре дошли!

Снимки: Georgi Kazakov, Anastacia Karnauh

Препоръчваме ви още:

Седма национална кампания "Походът на книгите"

Читателят живее хиляда животи

Мисли от къщурката на детската писателка

Какво написа една майка на 15-годишната си дъщеря

Когато се роди дете, ние вече не сме просто жени, съпруги, експерти в работата си. Ражда се и новата ни длъжност. Тя изисква отговорност. Но ние, майките, често бъркаме отговорността с жертвоготовност. А жертвоготовността прераства в култ към детето. Отговорност е да се грижиш за него, когато е необходимо, да му разкажеш това, което е нужно да знае, да го подготвиш за живота му на възрастен и навреме да го пуснеш.

1. След 3 години ще мога да те изгоня от къщи

Страшно звучи, нали? И въпреки това…
На 18 ще имаш два варианта за действие: да продължиш образованието си в университет и аз ще те подкрепям, както мога, до завършването или до момента, в който си намериш работа. Или да зарежеш идеята за университет (никога няма да те осъдя за това) и да започнеш работа. Ще задоволяваш своите потребности сама. Не възнамерявам да се грижа за момиче, което е навършило 18, защото смятам, че е неправилно. Имаш три години, за да направиш своя избор. Да, ние вече имаме планове за преустройството на дома. В твоята стая ще бъде нашата спалня.

2. Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си много умна. Ти си много по-добра от мен. Ти си забележителна

Познавам те от 15 години, ти си много повече от това, което съм си представяла и в най-смелите си мечти. Ако някой не го разбира – негов проблем. Е, отчасти и на баща ти. Знаеш, че бързо пали, но успява да се овладее, затова не се притеснявам.

3. Ти не си моят огледален образ

Ти си съвършено отделна личност. Не си длъжна да обичаш това, което обичам аз, имаш пълното право да отхвърлиш моята власт и моите ценности. Но има една малка подробност – за избора си ще носиш отговорност сама.

4. Ти си напълно свободна. Не очаквам нищо от теб

Можеш да станеш чистачка, маникюристка, домакиня, бизнес-анализатор, офис-мениджър или касиерка в някой хипермаркет. Не смятам, че е възможно да се намеся в избора ти. Но не забравяй да препрочиташ първа точка.

5. Ти не си ми длъжна

Не за това съм те отгледала. Не очаквам да ми подаваш чашата с вода, да ми осигуриш уютна старост, не очаквам Нобеловата награда за родители. Ти си в правото да избереш това, което е важно и ценно за теб. Или да оставиш всичко на самотек. Това си е твоят живот и твоят избор.

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

6. Ти имаш дом

Каквото и да се случи в живота ти, аз ще съм до теб, ако имаш нужда. Ще те подкрепя, ще ти съчувствам и ще се опитам да ти помогна, ако го искаш. Но няма да се намесвам на своя глава.

7. Аз имам свой живот

Не съм длъжна да помагам, когато "свирнеш", да захвърля своите ангажименти заради теб. Мога да жертвам комфорта си заради твоя, но НЕ СЪМ ДЛЪЖНА.

8. Ти имаш свой живот

С кого ще го споделиш, дали ще раждаш деца, дали ще си лесбийка, какви ще са политическите ти и социални пристрастия винаги ще решаваш сама. Моите житейски възгледи не трябва да ти влияят по никакъв начин. Ти можеш да постъпваш както ти диктуват сърцето, съвестта и амбициите. Няма да ме загубиш заради това, няма да престанеш да бъдеш моя дъщеря и да се превърнеш в персона нон грата.

9. Никой не иска да ти навреди

Не е лесно да го разбереш, но е истина – всички мислят само за себе си. И аз. Да, и аз. Всеки човек, при всякакви обстоятелства, се държи така, както смята за правилно. Никой (психически здрав) не влошава живота си съзнателно. Той (или тя) действат така, както смятат, че ще е най-добре за тях. Нищо повече. Просто представите ви за „добро“ и „лошо“ не съвпадат.

Не казвайте това на момичето!

10. Светът е несправедлив

Няма гарантиран начин да успееш или да избегнеш провала. Ти не контролираш света. Може да правиш всичко правилно и накрая да си седнеш на задника си, или да нарушаваш всички правила на света и да си разиграваш коня. Единственото, за което трябва да се притесняваш, е честността. Не се самозалъгвай. Учи се да разбираш себе си. Осъзнавай своите истински потребности и чувства. И мисли как да ти бъде по-добре.

11. Твоето „хубаво“ почти винаги ще е нечие „лошо“

Ще заемеш нечие място в университета или на касата в хипермаркета. Ще се срещаш с „любовта на живота“ на някой друг и ще седиш на нечие любимо място в киното. Не се притеснявай. Твоето „лошо“ винаги ще е нечие „хубаво“, така че сте квит.

12. 100% можеш да вярваш само на себе си

Не, дори не на мен, аз не знам какво се случва в главата ти. Винаги ще има нещо недоизказано, скрито, стаено. Само ти знаеш ВСИЧКО за себе си. Само ти знаеш на какво си способна.

13. Не прехвърляй отговорностите си другиму. За твоя живот, след 18-та ти година, отговаряш само ти

Раждай деца, ако можеш да ги отгледаш и сама. Започвай даден проект, ако си способна да го осъществиш без колегите си. Емигрирай, ако можеш да оцелееш сама в чужда страна. САМА. Ако имаш късмет и има кой да ти помогне – близки, приятели - ще ти е по-леко. Но те НЕ СА ТИ ДЛЪЖНИ. Не разчитай на това.

Не се извинявай, не се страхувай,
не крий сълзите си

14. Прави си сметката. Всяко действие има последствия

Може би няма да успееш да предвидиш всичко. Но опитай да предвиждаш максимално. Колкото по-добре си представяш вариантите, толкова по-разумно ще е поведението ти.

15. Не ме слушай

Изредих 14 точки, които според мен ще направят животът ти по-добър от моя. Но аз не съм ти. Не ни сравнявай. Не се сравнявай с никого. Върви и живей. Искам да пусна по тоя свят човек, който ще изживее в него собствения си живот. Върви и го изживей.

15.1. Само не ми се оплаквай после.

15.2. И не си изключвай телефона. Тревожа се.

Препоръчваме ви още:

Дъщеря

За да не видим дъщеря си да търси спонсор

Колко боли да имаш крила

Автор: Елена Андреева - виЕЛИца от вкусове

1. Боядисване на яйца с желатин

Тази техника може да се приложи и върху вече боядисани яйца. Също става много красиво.

2. С желатин и измиване

Процедира се като при първата техника, но след като желатинът и боята престоят върху яйцето 30-60 минути ги изплакнах с топла вода. Получава се нежно и светло оцветяване. В този случай яйцата е препоръчително да са бели.

3. С восък

Боядисваме яйцата в по-светла боя, оставяме ги да изсъхнат и след това палим тънка свещ за торта и внимателно накапваме восък върху яйцето. Поставяме яйцата в друг цвят боя - по-тъмна и оставяме да престои около 10-15 минути. Местата с восък запазват първоначалното оцветяване и се получава този ефект на точки. Восъкът се отстранява внимателно със салфетка или внимателно с тъпата страна на нож.

4. Декорация с пера от токачка

Много красива и лесна за прилагане техника. Подбираме малки перца, подходящи за големината на яйцата. Прикрепяме към бели, сварени яйца с помощта на разбит белтък. Изчакваме да изсъхнат и сме готови. Остава само да си намерите пера от токачка, но в интернет продават на много места :)

5. Декорация с боя и олио

Боядисваме яйцата в по-светъл цвят като ги държим в боята 10-15 минути. В друг съд, към друг цвят боя (по-тъмна) добавяме 1 с. л. олио и разбъркваме добре. Поставяме яйцето и чакаме 20-30 минути. На места олиото запазва първоначалния цвят на яйцето, в неправилна форма, като петънца - малки и големи. Хубавото при тази техника е, че след като извадим яйцата от боята може само да ги избършем със салфетка, не е нужно да се мажат с олио. Те вече имат блясък.

 

6. С черупки от яйца

Боядисваме предварително яйцата, които при  варенето са се спукали. След това ги белим и използваме техните черупки, като ги почистим от ципата от вътрешна страна и изчакаме добре да изсъхне боята им. Чупим ги на по-малки парченца.

Декорираме бели сварени яйца - още докато са топли. Мажем с разбит белтък малка част от повърхността на яйцето и закрепяме бързичко боядисаните парченца от черупките. Процедираме така до покриване на цялото яйце с цветни черупки. Може да се комбинират няколко цвята, но е красиво и само с един. Тук е важно парченцата да са малки, за да се закрепят стабилно за белите яйца.

 

7. Боядисване с памук

Увиваме отвсякъде сварените яйца с памук. Накапваме памука с различна боя и изчакваме 20-30 минути, за да се насити цвета. Готовите яйца мажем с памуче натопено в малко олио.

8. С натурални бои и декорации от листенца и цветчета

Тази техника и получаването на различните цветове, може да видите тук и тук.

 

9. С хартия от домакинско руло

Свареното яйце са завива в един пласт домакинско руло. Фиксираме с ластик. Накапваме с лъжица върху хартията и държим около 20-30 минути така. Махаме хартията, изчакваме яйцата да изсъхнат и обтриваме с памуче натопено с олио.

 

10. Рисувани с бои за хранителни цели и писалка

 Рисувам върху сварени небоядисани и боядисани яйца. В първия случай използвам тънка четка за рисуване, която пазя само за тази цел, а боите са хранителни, гелови.

А във втория случай рисувам върху боядисани яйца със специална писалка, закупена от и бей - нетоксична.

11. Дантелени яйца

При тази техника може да се използват боядисани и небоядисани сварени яйца. Всяко яйце се поставя в парче чорапогащник или дантела, като колкото по едри са дупките на материята, която използваме, толкова по-красиво става. Опъваме добре и фиксираме с ластик. След това внимателно накапваме на различни места с малка лъжичка боя за яйца (няколко цвята) и изчакваме около 20-30 минути. Отстраняваме дантелата, изчакваме яйцата да изсъхнат и мажем с олио за гланц. За този начин на боядисване аз съм събрала една кутия със стари фигурални чорапогащници и дантели от дрехи, които използвам само за тази цел. След употреба изпирам и прибирам за следващата година.

Снимки: виЕлица от вкусове

Още интересни кулинарни идеи ще откриете и във фейсбук страницата на блога.

Препоръчваме ви още:

Как да боядисвате яйцата - няколко добри идеи

Още идеи за боядисване на великденски яйца

20 съвета за вкусни домашни козунаци

Автор: Стамена Марашева-Петкова

Като цяло българите обичат животните, не може да си кривим душата, това е факт. Да, факт е, че бабата от съседния вход храни 11 бездомни котки, факт е, че старците в парка хранят гълъбите и врабчетата, факт е, че ваша приятелка води на ветеринар блъснато от кола улично куче, факт е, че има много хора, помагащи безвъзмездно на животните. Също така е факт, че като видите ранено бездомно куче, ви се къса сърцето. Има едно "обаче". Обаче чак когато едно озверяло от глад и страх животно нападне, ние започваме да мислим за бездомните животни като за сериозен проблем. Има проблем с бездомните кучета, този проблем е, че са изхвърлени на произвола и гладът, и страхът ги карат да нападат.

И така, шофирах към вкъщи, минавайки през доста главна улица, там има съборена сграда, където живее глутница бездомни кучета. Явно изплашени от колата, кучетата я подгониха. От една страна и аз се изплаших, от друга - не исках да ударя и осакатя някое куче, а те бяха доста - над 5. Бяха заобиколили колата от всички страни и лаеха. Аз трябваше да продължа, за да не правя задръстване (добре че беше късно и нямаше движение), а и нямаше как да сляза, щяха да ме нападнат. Продължих с бавна скорост, с цел да не блъсна някое куче, обаче кучетата продължиха да лаят и гонят колата още по-настървено. Нямаше как да карам по-бързо, а вече бях стигнала до нас. Продължих и излязох на главен булевард, там успях да ускоря с 40км/ч, но кучетата продължаваха да тичат редом до колата. Имах чувството, че са коне, а не кучета. Цялата гонитба продължи повече от километър. Докато най-накрая се отказа и последното куче. Да, аз бях невредима. Да, кучетата също. Обаче тази случка ме накара да си задам някои въпроси започващи с “ако”. Ако не бях в колата и ме бяха подгонили кучетата? (Щях да бъда изядена, буквално!). Ако бях блъснала някое куче? (Щях да го убия или осакатя.). Може би трябваше да вмъкна по-горе, че срещу свърталището на глутницата има жилищна сграда, механа и детска ясла. Ако нападнат някой, живущ в близост, или ако нападнат някой човек, който отива към механата? И по-лошо - ами ако нападнат малко детенце? Искрено се надявам да не получа отговори на тези въпроси.

Както винаги бих погледнала от хумористичната част на нещата. Как ли са ми се смяли таксиджите, виждайки кола заобиколена от една сюрия кучета и пищяща жена вътре, която повтаря само: “Мише, ще го блъсна, Мише ще го блъсна” (Мишето е моят съпруг). Тъй като темата е доста сериозна, и въпреки че се разминах абсолютно невредима, този път няма да има хумористична част. Прекалено сериозен е този проблем.

Бездомните кучета са голям проблем, нагледали сме се на новини, разказващи как глутница е нападала хора. Животниките са гладни и уплашени, но в тях няма злоба, все пак не са хора. Те са изоставени, без грижа, размножават се, създават глутници и търсят спасение. Затова трябва да се погрижим за животните, по природа те са невинни, ние сме тези, които ги озлобяваме, като ги бием, държим гладни, позволяваме им да се размножават безразборно, не се грижим за тяхното здраве и така те стават преносители на зарази и паразити. Не е редно редом до дете, на детска площадка, да се разхожда бездомно куче. И трябва да подчертая, че по никакъв начин не съм против животните. Но не искам да сеят зараза и страх по улиците. Нека бездомните животинки живеят в приюти, където човек може да отиде и да си осинови, нека бъдат хранени, обезпаразитявани и кастрирани. Толкова ли е сложно? Няма пари ли? Ами, аз лично, нямам против да дарявам или да ми увеличят данъците с някой друг лев. Май, май просто някой нехае както за кучетата, така и за хората. Кой ли е?

Много въпроси зададох, но в заключение искам да получа отговор на един-единствен въпрос. Ако утре глутница кучета нападне и убие, само ще се създаде материал за новините ли, или ще се действа адекватно и хуманно?

Бел.ред. Тук ще си позволя да допълня към историята на Стамена и още нещо. Когато собственик, изхвърлил животинчето си, носи финансова отговорност за това, ще започнем да се отнасяме по-внимателно с домашните си любимци и няма да ги оставяме безпризорни. Когато кучетата се регистрират, чипират и кастрират, няма да създават поколение безразборно. Има много мерки, които могат да се вземат, за да се реши този проблем, и то хуманно. Но за жалост за него се пише и говори или на Световния ден на бездомните животни, или когато нахапят някое дете, или когато "доброжелател" се опита да реши проблема еднолично и хвърли отрова на клетите създания, така че да убие не само тях, ами и домашните им събратя...

Препоръчваме ви още:

Куче-касичка

Отровете кучетата! И децата отровете!

Едно от най-добрите решения, които съм вземала

Обещанията, които не изпълняваме

Възпитанието не е точно това, което си представяме, когато гледаме родителите отстрани. Виждаме на улицата дете, което се тръшка, и си мислим: „Не, моите деца в никакъв случай няма да се държат така.“ Също толкова категорични сме и когато става дума за сладоледа и захарния памук, за телевизора и компютъра, за кърменето на обществени места. Списъкът може да бъде безкраен. Всъщност към колко от собствените си правила се придържате, откакто станахте родители? Читателите на parents.com признават, че все пак не са успели да изпълнят всички свои обещания. Сигурно в споделените мнения ще откриете и себе си.

Правилата на хранене

„Никакви сладкиши за дъщеря ми, докато не тръгне на училище. Това обещание беше забравено още на първия й рожден ден, когато видях какъв възторг предизвика у нея тортата.“

„Бях се заклела, че никога няма да позволя на децата си да ядат в магазина продукти, които още не съм платила. Когато виждах подобни неща, адски се дразнех. До момента, когато родих две момчета, които крещят и тичат из супермаркета. Много по-лесно е да ги укротя, ако им позволя за изядат това, което са харесали.“

„Бях категорична, че никога няма да позволя на дъщеря си да яде пържени картофки, бонбони, пица, нещо неорганично или с ГМО. Не успях да се придържам дълго към тези правила. Но удържах през първите две години.“.

„Кълнях се, че моите деца няма да стъпят в Макдоналдс или в която и да било друга верига за бързо хранене… “.

Прочетохте ли

Аз съм мързелива майка?

Времето пред екрана

„Твърдо бях против непрекъснатото гледане на анимация. И досега ограничавам времето пред телевизора, но това е единственият начин да сготвя и просна прането.“

„Кълнях се, че няма да й позволя да гледа телевизор, преди да навърши 2 години. Но когато беше на годинка, разбрах, че майките също имат нужда от петминутна почивка.“

„Никакви телефони, ще й намирам други занимания... Сега телефонът е единственото, което може да я удържи, докато сменям памперса й.“

„Никакви телефони, таблети и други технологии до 5-годишна възраст. Когато стана на 2 вече знаеше как да разблокира моя телефон и да намери любимото си приложение. Сега е на 7 години и познанията й за технологиите ме шокират.“

Какво е

Синдром на електронния екран

Съвместният сън, шишето с биберон, биберон-залъгалката

„Бебето да спи при нас?! Кълнях се, че никога няма да допусна това. Удържах… 4 седмици. Понякога това е единственият начин детето да спи спокойно повече от час. А и аз имам нужда от почивка.“

„Бях се зарекла, че никога няма да храня бебето си с шише… Но се радвам, че споделих този момент с другите си деца и съпруга си.“

„Съвместен сън? Оказа се, че го обичам и не искам да пропусна сладките разговори, гъделичкането или бълнуването на децата си. Тези моменти са временни, затова им се наслаждавам.“

„Твърдях, че никога няма да й дам биберон. Година по-късно вече смятах, че няма да се притесня, дори ако е с биберон на сватбата си. И двете сме зависими от него.“

Голямо дете, пък с биберон!

Поведението на децата

„Бях си обещала, че моите деца ще се държат добре в ресторант. Да, в общи линии успяват, но са твърде шумни и постоянно скачат от местата си, играят с храната. Понякога усещам погледите на околните, които са без деца, и знам какво си мислят – че моите се държат като луди. Но когато живеете с деца, разбирате, че това е нормално поведение на тази възраст, макар отстрани да изглежда безумно.“

Чуждите деца ме вбесяват!

Когато стана родител, никога няма да…

„Казвах си, че никога няма да произнеса фразата: „Защото аз така казвам!“, но наруших това правило веднага, след като Емили проговори.“

„Твърдях, че никога няма да купя дреха с безумни комиксови герои. Сега гардеробът му е пълен точно с такива блузи.“

„Дразнеше ме всичко розово за момиченцата. Казвах си, че моето момиче няма да е сладникавата принцеса на мама. Сега имам 4-годишна дъщеря, която обича розовото, има дрехи, играчки, чаршафи и дори мебели с принцесите на Дисни.“

„Сигурна бях, че няма да кърмя пред когото и да било, защото това е много интимен момент. Сега кърмя, където сваря, само синът ми да е доволен и сит.“

„Заричах се, че никога няма да крещя на децата си. Но установявам, че често ми се случва. Никой не е идеален.“

„Бях си обещала, че ще отделям време за себе си и ще го прекарвам с приятели. Когато нямаш деца, мислиш, че това е лесно осъществимо. Сега много рядко си позволявам този разкош.“

Препоръчваме ви още:

Палав или нагъл?

Кой как отглежда децата си по света

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение