Обещанията, които не изпълняваме

Възпитанието не е точно това, което си представяме, когато гледаме родителите отстрани. Виждаме на улицата дете, което се тръшка, и си мислим: „Не, моите деца в никакъв случай няма да се държат така.“ Също толкова категорични сме и когато става дума за сладоледа и захарния памук, за телевизора и компютъра, за кърменето на обществени места. Списъкът може да бъде безкраен. Всъщност към колко от собствените си правила се придържате, откакто станахте родители? Читателите на parents.com признават, че все пак не са успели да изпълнят всички свои обещания. Сигурно в споделените мнения ще откриете и себе си.

Правилата на хранене

„Никакви сладкиши за дъщеря ми, докато не тръгне на училище. Това обещание беше забравено още на първия й рожден ден, когато видях какъв възторг предизвика у нея тортата.“

„Бях се заклела, че никога няма да позволя на децата си да ядат в магазина продукти, които още не съм платила. Когато виждах подобни неща, адски се дразнех. До момента, когато родих две момчета, които крещят и тичат из супермаркета. Много по-лесно е да ги укротя, ако им позволя за изядат това, което са харесали.“

„Бях категорична, че никога няма да позволя на дъщеря си да яде пържени картофки, бонбони, пица, нещо неорганично или с ГМО. Не успях да се придържам дълго към тези правила. Но удържах през първите две години.“.

„Кълнях се, че моите деца няма да стъпят в Макдоналдс или в която и да било друга верига за бързо хранене… “.

Прочетохте ли

Аз съм мързелива майка?

Времето пред екрана

„Твърдо бях против непрекъснатото гледане на анимация. И досега ограничавам времето пред телевизора, но това е единственият начин да сготвя и просна прането.“

„Кълнях се, че няма да й позволя да гледа телевизор, преди да навърши 2 години. Но когато беше на годинка, разбрах, че майките също имат нужда от петминутна почивка.“

„Никакви телефони, ще й намирам други занимания... Сега телефонът е единственото, което може да я удържи, докато сменям памперса й.“

„Никакви телефони, таблети и други технологии до 5-годишна възраст. Когато стана на 2 вече знаеше как да разблокира моя телефон и да намери любимото си приложение. Сега е на 7 години и познанията й за технологиите ме шокират.“

Какво е

Синдром на електронния екран

Съвместният сън, шишето с биберон, биберон-залъгалката

„Бебето да спи при нас?! Кълнях се, че никога няма да допусна това. Удържах… 4 седмици. Понякога това е единственият начин детето да спи спокойно повече от час. А и аз имам нужда от почивка.“

„Бях се зарекла, че никога няма да храня бебето си с шише… Но се радвам, че споделих този момент с другите си деца и съпруга си.“

„Съвместен сън? Оказа се, че го обичам и не искам да пропусна сладките разговори, гъделичкането или бълнуването на децата си. Тези моменти са временни, затова им се наслаждавам.“

„Твърдях, че никога няма да й дам биберон. Година по-късно вече смятах, че няма да се притесня, дори ако е с биберон на сватбата си. И двете сме зависими от него.“

Голямо дете, пък с биберон!

Поведението на децата

„Бях си обещала, че моите деца ще се държат добре в ресторант. Да, в общи линии успяват, но са твърде шумни и постоянно скачат от местата си, играят с храната. Понякога усещам погледите на околните, които са без деца, и знам какво си мислят – че моите се държат като луди. Но когато живеете с деца, разбирате, че това е нормално поведение на тази възраст, макар отстрани да изглежда безумно.“

Чуждите деца ме вбесяват!

Когато стана родител, никога няма да…

„Казвах си, че никога няма да произнеса фразата: „Защото аз така казвам!“, но наруших това правило веднага, след като Емили проговори.“

„Твърдях, че никога няма да купя дреха с безумни комиксови герои. Сега гардеробът му е пълен точно с такива блузи.“

„Дразнеше ме всичко розово за момиченцата. Казвах си, че моето момиче няма да е сладникавата принцеса на мама. Сега имам 4-годишна дъщеря, която обича розовото, има дрехи, играчки, чаршафи и дори мебели с принцесите на Дисни.“

„Сигурна бях, че няма да кърмя пред когото и да било, защото това е много интимен момент. Сега кърмя, където сваря, само синът ми да е доволен и сит.“

„Заричах се, че никога няма да крещя на децата си. Но установявам, че често ми се случва. Никой не е идеален.“

„Бях си обещала, че ще отделям време за себе си и ще го прекарвам с приятели. Когато нямаш деца, мислиш, че това е лесно осъществимо. Сега много рядко си позволявам този разкош.“

Препоръчваме ви още:

Палав или нагъл?

Кой как отглежда децата си по света

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение