Баба Чума

Автор: Рени Маринова

Чиле я нарича Баба Чума.
Срам ме е малко, защото и аз имам пръст в това с името.
Тя е бабата от седмия етаж, този под нас.
Когато преди три месеца със сина ми се нанесохме в апартамента, тя се появи на вратата още първата вечер и ми се скара здраво, че Чиле тропа върху главата й. Аз се извиних искрено и здравата насолих Момчил, който тържествено обеща да не рита топка в хола.

След седмица обаче бабето отново позвъни на вратата и възмутено ме попита дали съзнавам, че живея в София, където трябва да се съобразявам с останалите хора. Леко ми писна /Чиле не беше тропал поне от два дни/ и отвърнах, че да, съзнавам го напълно, защото никъде на друго място няма такива злобни бабки, дето са забравили, че и те някога са били деца. 
Тя стисна гневно устни и ми каза, че ще се оплаче на домоуправителя и ще пише на сина си да дойде да се разправи с мен и въобще и изобщо нещата тръгнаха на зле.
Аз я посъветвах направо да звънне в полицията, да дойдат да арестуват най-сетне това дете и да й олекне на душата, че и на моята също. 
Тя се обърна и тръгна да слиза надолу по стълбите към нейния апартамент. Видях, че е стара, много стара. Косата - бяла, силно опъната назад, а единият крак явно я боли, защото по лицето й се изписва болка всеки път, когато стъпи на него. Инстинктивно тръгнах по нея и дори протегнах ръка, но бабето така ме изгледа, че се отказах от всякакъв вид доброта.

Домоуправителят дойде, разбира се, обясни ми, че тя си е такава, странна е малко, но не е лош човек, и ако може детето да не тропа в часовете за почивка, макар че, видиш ли, той има две деца на тази възраст и знае отлично как стоят нещата, и че ме разбира напълно, и така нататък и прочее.
След това виждахме бабата през балкона. Тя излиза точно когато и ние с Чилко, и така гледаме заедно залеза – тя на своята тераса, ние с Чиле над нея.
Веднъж я срещнахме и на входа, Чиле се изкиска срещу нея и побягна, а аз полузасрамено й задържах вратата да влезе. Пожелах й „Хубав ден”, но тя не отвърна и на мен ми мина засрамването.
Днес се прибирахме с Чиле от магазина, и я видяхме да крета пред нас.
- Ауу, баба Чума е пред нас, мамо! – информира ме Момчил и аз веднага му изшътках да млъкне.

Подминавахме я, когато чух: - Извинете, госпожо, може ли да поспрете малко?
Обърнах се към нея леко настръхнала, очаквайки следващата забележка за поведението на сина си, но тя се приближи и тихо помоли да поседнем за малко на пейката.
Реших, че й е лошо и я попитах дори, но тя отрече, каза че се чувства добре и искала само да поговорим.
Отпратих Момчил към люлката, но той гледаше като треснат, та се наложи почти да го избутам по посока площадката.
Седнахме на пейката – тя въздъхна, а аз се подготвих за отбрана.
- Снощи ви чух да четете на сина си – започна бабето, а аз я погледнах въпросително.
- Не съм ви подслушвала – сопна ми се тя - вие просто четяхте високо. Екзюпери. 
Кимнах с глава – така си беше.
- Искам да ви кажа, госпожо – продължи тя, - че ефектът ще е обратен.
Смирено помолих да ми обясни какво има предвид и бабето поясни:
- Френският ви е ужасен! Аз ви чух! Клетото дете. Така няма да го спечелите за този език.

По-ококорена никога не съм била. Наистина, снощи се опитах да упражня малко френски, а и да послуша Чиле историята за звездното момче в оригиналното й звучене. Хабер си нямах, че съм имала публика.
- Произношението ви е грубо, госпожо – продължи мило моята събеседница. - Звуците ви са прекалено отворени… Хайде, кажете ми нещо!
Толкова бях стресната, че подкарах първото , което ми дойде на ум: 
Je suis allé au marché aux oiseaux 
Et j’ai acheté des oiseaux 
Pour toi mon amour….
Бабето ме изгледа толкова страдалчески , че спрях на момента.
- Ли – а – зон! Ли – а – зон! Чували ли сте за него? – попита ме тя с въздишка
Отговорих й, че съм чувала.
- А защо не го използвате тогава? - ужасено изписка тя. - И защо е това широко „О”? Приберете устните, за Бога! Произнесете го меко, меко... особено, когато рецитирате Превер!

Нищо не отговорих. Седях до нея и се опитвах да проумея целия абсурд на ситуацията – аз и моят довчерашен кошмар, настанени една до друга на пейката обсъждаме клетия ми френски!
Вече ме избиваше на истеричен смях, когато чух тихичко да продължава стиха:
Et puis je suis allé au marché aux esclaves
Et je t’ai cherchée
Mais je ne t’ai pas trouvée
mon amour.
И абсурдът придоби друг цвят, в по-топъл десен. На пейката в сив столичен квартал една възрастна жена хранеше сетивата ми с музиката на думите. Това е френският, който обичам, който ме лекува и който не владея. Никога не бях чувала стиховете на Превер да звучат толкова песенно, толкова нежно, толкова по френски...
- Аз ще тръгвам, госпожо - рече ми тя, измъквайки ме от мига безвремие – но ако желаете, бих могла утре да дойда у вас, след 17 часа и ще ви помогна с френския. Казвам се София, София Младенова. Бях учител във Френския лицей. Трийсет и три години. Удобно ли ви е утре? След 17?

Можех само да кимна.

 

Препоръчваме ви още:

Балканска сватба

За хората, които се счупват 

Денят, в който пораснах

 

Последно променена в Събота, 08 Юли 2017 22:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Летни тела

Летни тела

10 Юли, 2019 Общество

Пътеки, пещери и огромни лъжици

Пътеки, пещери и огромни лъжици

23 Юли, 2019 Развлечения

Нека да е лято

Нека да е лято

23 Юли, 2019 Добра форма

Вдигнете ги тия глави, бе!

Вдигнете ги тия глави, бе!

22 Юли, 2019 Забавно

Една Неда

Една Неда

21 Юли, 2019 Истории

Как уча децата да взимат решения

Как уча децата да взимат решения

19 Юли, 2019 Образование

Обречени

Обречени

18 Юли, 2019 Здраве

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам