Палав или нагъл?

Една млада лекарка ми прати тази история. Много й се зарадвах и напълно я разбирам, защото ми напомни за мен самата преди повече от двадесет години, когато точно като нея много добре знаех как искам да възпитам децата си и какви няма да допусна да бъдат. Само че, както казва Стайнбек, и най-добрите намерения на мишките и хората остават често неосъществени. Спомням си онези далечни времена, когато и аз се изумявах, като видя нечии побеснели малки хуни да тичат напред-назад и да вдигат безобразна врява, и си казвах: О, моите деца никога няма да правят така. И действително има деца, които НЕ правят така. Моите за жалост не са от тях и затова тотално ненавиждам да ги водя на ресторант и всячески го избягвам, както впрочем съм ви разказала ето тук. А на вас от сърце пожелавам да ви се случат дечица по-податливи на възпитание. И съм съгласна, че ако осигуриш на детето занимавка, можеш да му задържиш вниманието за известно време, така че да се прояви от най-добрата си страна. Но на мама понякога наистина й идва до гуша и няма сили дори за това. Да са живи и здрави бабите, който ги има! Приятно четене!

Да бъдеш или да не бъдеш родител

Автор: Стела

18.09.2016! Ние сме на плаж почти към края на септември, на крачка от началото на астрономическата есен, морето е кристално, слънцето жарко и някак септември се превръща в август. Но не затова искам да ви пиша днес, със сигурност много от вас са приключили с морските истории за тази година и са се върнали към живота далеч от морето и близо до работата. Случката има съвсем друг фокус, както ще прочетете.
Седим си ние на хавлиите и точно зад нас е заело позиция малко момченце на около 3 години, придружавано от симпатична дама на около 40 и нещо. Детето естествено иска да е в морето, да се търкаля в пясъка, но дамата с него най-любезно му обяснява, че не може вече и сега ще четат книжка. Тъй като сме в опасна близост с тях, чуваме и съдържанието на книжката, прочетено на глас от възрастната придружителка на детето. Става въпрос за някакви говорещи разноцветни контейнери за отпадъци, където бяха наименувани „Пластмасояд“, „Стъклояд“ и така нататък. След изчитането на кратката история, явно имаше и поставена задачка, защото дамата започна да го разпитва кои отпадъци(те бяха в различни цветове) къде трябва да ги изхвърля. 3-годишното дете учудващо се справи доста добре още от първия път! По-късно разбрахме, че въпреки младоликия си вид, жената му е баба. И така си плажувахме в близост до невръстното момченце и неговата баба, без да ни дразни, без да ни натоварва, а даже и от време на време слушахме някоя друга история от детската книжка.
За съжаление предишната вечер нямахме този късмет. Бяхме отишли във варненски, скъп, известен ресторант, на брега на морето, с високи изисквания, точно като на клиентите му. Вечерта беше разкошна, преди да седнем на резервираната от нас маса! Три ужасни деца бяха решили, че нашата маса е нещо като щаб и център на тяхната игра! Иначе не виждам друга причина да бягаш в кръг около нещо, крещейки, падайки, ставайки и след всичко това отново крещейки! Започнах да се оглеждам откъде идват тези деца, но уви нямаше никакъв признак за родителско тяло в цялото заведение. Дори си помислих дали не са избягали от някой хотел на близо и случайно да са се озовали там? Не, това е невъзможно, някъде тук трябва да са хората отговорни за тази наглост! Може би ще си помислите, че не обичам деца, но не е така! Просто обичам нещата да са си на мястото! След поредното падане, ставане, бутане на столовете ни, викане и пълзене по земята, вече се обърнах към сервитьорката и без грам колебание й заявих: „Тези деца са много притеснителни!“ Тя каза „Да, така е.“ И … нищо! След още 15 минути мъчения от детска страна, говорих с хостесата, казах й почти същото и на нея. Нейният отговор беше лаконично-ироничен: „Ще ги помоля да бъдат по-послушни“
Реших, че изобщо няма смисъл да говоря с когото и да е! Явно ще си изтърпим тихо и кротко наказанието за решението ни, че сме отишли там. Такаа… По едно време тези деца отиват до шампаниерите с вино на околните маси и всеки момент ще се случи огромна беля! Появява се родител – АЛИЛУЯ! Но въпросната майка на едно от хлапетата вместо да им се скара, хваща и тя една шампаниера и тръгва да я мести, в този момент се появява сервитьорката и пита какво става? Майката казва „Ами, може ли да преместим тези неща, че на децата им пречат?!“ Сервитьорката отговаря с ярост:“НЕ!“ След което явно някой е споделил с неадекватната майка, че тези деца ще доведат гостите и персонала до нервна криза, ако продължават и децата бяха изпратени да играят в долната част на заведението, която представлява тъмен, неосветен плаж, без живи хора наоколо, часът е към 21.30. Излишно е да казвам възможностите за отвличане, падане, може би и удавяне( съдейки по липсата на адекватна мисъл и възпитание у децата, морето би им се сторило отличен избор за игра). През цялото това време майките на децата си стояха спокойно на масата, пиеха си ракийката, хапваха си сладко-сладко и бяха забравили (за пореден път), че са поели важната роля да бъдат родители.
Изникват следните въпроси в необременения ми още от майчинство мозък: Бабите или майките са по-добри възпитателки? Ако бяхме в Щатите, дали социалните щяха да затворят тази майка във федерален затвор? Нима само аз виждам разликата между палав и нагъл? Отговор едва ли ще получа, но със сигурност моето дете няма да търчи из ресторантите, с крясъци и викове!

Впрочем, Стела е права, че всичко си има граници и е добре да ги установим, защото децата не се раждат научени кое е позволено, и кое – не.  А докато ние, майките, сме длъжни да си търпим отрочетата, хората наоколо все пак не са, нали така? 

Последно променена в Петък, 24 Март 2017 12:08
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

7 разядки за празниците

7 разядки за празниците

23 Дек, 2019 Кулинарно

Да помогнем на една майка

Да помогнем на една майка

19 Дек, 2019 Истории

Писмо от Дядо Коледа

Писмо от Дядо Коледа

29 Дек, 2019 Истории

Вълшебните сладки на Яна

Вълшебните сладки на Яна

04 Ян, 2020 Кулинарно

Време за вас

Време за вас

31 Дек, 2019 Истории

Добри хора

Добри хора

18 Ян, 2020 Истории

Тя, моята дружинка...

Тя, моята дружинка...

15 Ян, 2020 Истории

Хората "втора категория"

Хората "втора категория"

14 Ян, 2020 Отношения

Всеки ден ме правиш по-добра

Всеки ден ме правиш по-добра

11 Ян, 2020 Отношения

Лутър, нашето второ дете

Лутър, нашето второ дете

10 Ян, 2020 Любимци

Дете на душата ми

Дете на душата ми

09 Ян, 2020 Блог

Рошави еклери

Рошави еклери

07 Ян, 2020 Кулинарно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам