Една млада лекарка ми прати тази история. Много й се зарадвах и напълно я разбирам, защото ми напомни за мен самата преди повече от двадесет години, когато точно като нея много добре знаех как искам да възпитам децата си и какви няма да допусна да бъдат. Само че, както казва Стайнбек, и най-добрите намерения на мишките и хората остават често неосъществени. Спомням си онези далечни времена, когато и аз се изумявах, като видя нечии побеснели малки хуни да тичат напред-назад и да вдигат безобразна врява, и си казвах: О, моите деца никога няма да правят така. И действително има деца, които НЕ правят така. Моите за жалост не са от тях и затова тотално ненавиждам да ги водя на ресторант и всячески го избягвам, както впрочем съм ви разказала ето тук. А на вас от сърце пожелавам да ви се случат дечица по-податливи на възпитание. И съм съгласна, че ако осигуриш на детето занимавка, можеш да му задържиш вниманието за известно време, така че да се прояви от най-добрата си страна. Но на мама понякога наистина й идва до гуша и няма сили дори за това. Да са живи и здрави бабите, който ги има! Приятно четене!

Да бъдеш или да не бъдеш родител

Автор: Стела

18.09.2016! Ние сме на плаж почти към края на септември, на крачка от началото на астрономическата есен, морето е кристално, слънцето жарко и някак септември се превръща в август. Но не затова искам да ви пиша днес, със сигурност много от вас са приключили с морските истории за тази година и са се върнали към живота далеч от морето и близо до работата. Случката има съвсем друг фокус, както ще прочетете.
Седим си ние на хавлиите и точно зад нас е заело позиция малко момченце на около 3 години, придружавано от симпатична дама на около 40 и нещо. Детето естествено иска да е в морето, да се търкаля в пясъка, но дамата с него най-любезно му обяснява, че не може вече и сега ще четат книжка. Тъй като сме в опасна близост с тях, чуваме и съдържанието на книжката, прочетено на глас от възрастната придружителка на детето. Става въпрос за някакви говорещи разноцветни контейнери за отпадъци, където бяха наименувани „Пластмасояд“, „Стъклояд“ и така нататък. След изчитането на кратката история, явно имаше и поставена задачка, защото дамата започна да го разпитва кои отпадъци(те бяха в различни цветове) къде трябва да ги изхвърля. 3-годишното дете учудващо се справи доста добре още от първия път! По-късно разбрахме, че въпреки младоликия си вид, жената му е баба. И така си плажувахме в близост до невръстното момченце и неговата баба, без да ни дразни, без да ни натоварва, а даже и от време на време слушахме някоя друга история от детската книжка.
За съжаление предишната вечер нямахме този късмет. Бяхме отишли във варненски, скъп, известен ресторант, на брега на морето, с високи изисквания, точно като на клиентите му. Вечерта беше разкошна, преди да седнем на резервираната от нас маса! Три ужасни деца бяха решили, че нашата маса е нещо като щаб и център на тяхната игра! Иначе не виждам друга причина да бягаш в кръг около нещо, крещейки, падайки, ставайки и след всичко това отново крещейки! Започнах да се оглеждам откъде идват тези деца, но уви нямаше никакъв признак за родителско тяло в цялото заведение. Дори си помислих дали не са избягали от някой хотел на близо и случайно да са се озовали там? Не, това е невъзможно, някъде тук трябва да са хората отговорни за тази наглост! Може би ще си помислите, че не обичам деца, но не е така! Просто обичам нещата да са си на мястото! След поредното падане, ставане, бутане на столовете ни, викане и пълзене по земята, вече се обърнах към сервитьорката и без грам колебание й заявих: „Тези деца са много притеснителни!“ Тя каза „Да, така е.“ И … нищо! След още 15 минути мъчения от детска страна, говорих с хостесата, казах й почти същото и на нея. Нейният отговор беше лаконично-ироничен: „Ще ги помоля да бъдат по-послушни“
Реших, че изобщо няма смисъл да говоря с когото и да е! Явно ще си изтърпим тихо и кротко наказанието за решението ни, че сме отишли там. Такаа… По едно време тези деца отиват до шампаниерите с вино на околните маси и всеки момент ще се случи огромна беля! Появява се родител – АЛИЛУЯ! Но въпросната майка на едно от хлапетата вместо да им се скара, хваща и тя една шампаниера и тръгва да я мести, в този момент се появява сервитьорката и пита какво става? Майката казва „Ами, може ли да преместим тези неща, че на децата им пречат?!“ Сервитьорката отговаря с ярост:“НЕ!“ След което явно някой е споделил с неадекватната майка, че тези деца ще доведат гостите и персонала до нервна криза, ако продължават и децата бяха изпратени да играят в долната част на заведението, която представлява тъмен, неосветен плаж, без живи хора наоколо, часът е към 21.30. Излишно е да казвам възможностите за отвличане, падане, може би и удавяне( съдейки по липсата на адекватна мисъл и възпитание у децата, морето би им се сторило отличен избор за игра). През цялото това време майките на децата си стояха спокойно на масата, пиеха си ракийката, хапваха си сладко-сладко и бяха забравили (за пореден път), че са поели важната роля да бъдат родители.
Изникват следните въпроси в необременения ми още от майчинство мозък: Бабите или майките са по-добри възпитателки? Ако бяхме в Щатите, дали социалните щяха да затворят тази майка във федерален затвор? Нима само аз виждам разликата между палав и нагъл? Отговор едва ли ще получа, но със сигурност моето дете няма да търчи из ресторантите, с крясъци и викове!

Впрочем, Стела е права, че всичко си има граници и е добре да ги установим, защото децата не се раждат научени кое е позволено, и кое – не.  А докато ние, майките, сме длъжни да си търпим отрочетата, хората наоколо все пак не са, нали така?