Все по-често се говори за ранно професионално ориентиране. Разбира се, не става дума за това да впрегнем детето в някакви сериозни професионални занимания, но бихме могли да стимулираме интересите и таланта му в посока, която ще му е много полезна в бъдеще. Нали всички това искаме – да работим нещо, което обичаме и ни се удава.

Един от добрите, но по-недостъпни варианти да разберем къде детето ни би могло да се реализира пълноценно, е ДНК тестът. Той може да определи има ли наследникът художествени или музикални способности, склонност към танците или към някакъв вид спорт. Много често се изследва т. нар. „спортен ген“ ACTN3: това е начин да се прогнозира в какъв вид спорт детето ще е най-успешно – силов, спринтов или изискващ издръжливост). В Китай например без такъв тест не се приемат деца в специализирани спортни училища. Какво обаче със сигурност определя тестът? Само физическата предразположеност. Упоритостта, трудолюбието и амбицията могат да постигнат повече. Много интересен пример е Ричард Фосбъри, състезател по висок скок, който е олимпийски шампион, има дори собствен стил на скачане. Според ДНК теста му той няма предразположеност към такъв вид спорт. Но страстта му към дисциплината и победата са успели да се наложат над природата.

Първата стъпка

Работата е начин за реализиране на вътрешните ни нагласи и място за практикуване на таланта ни. Затова е добре отрано да сме запознати със силните си страни. Когато става дума за деца, най-важно е да преглътнем собствените си нереализирани амбиции и да не ги прехвърляме върху тях, а да открием най-добрия начин да развият таланта си. Сега често се говори за това, че вероятно в бъдеще на днешните деца ще им се налага често да се преориентират професионално. Затова много специалисти по пазар на труда твърдят, че децата трябва да опитват колкото може повече неща, в различни области и да не се съсредоточават върху едно-единствено професионално приложение. Успешният опит в повече области дава по-големи шансове за реализацията им.

Как да се ориентираме

Повечето специалисти, които се занимават с професионална ориентация, съветват родителите да наблюдават внимателно децата си – по време на игра, в общуването им с връстници и възрастни, при избора на играчки и книжки.

Детето лесно осъществява контакт с другите. Може да събере група за игра (без значение каква), увлича не само по-пасивните си връстници или по-малките, но и възрастните. Готово е да се вслушва и да приема правилата на чуждата игра, ако му е интересна. Не се затруднява да намери тема за общуване с другите. В компания му е комфортно, не обича да играе само.

Подходящите професии: преподавател, журналист, юрист, политик, преводач, маркетолог, специалист по рекламата.

Как да се развият нужните качества?

При такова дете трябва да се възпитава умението да работи (играе) в екип. Чуждите езици ще са му от особена полза, както и знанията по психология, бизнес, запознаването с изкуствата, създаването на умение да гради имидж. 

Какъв да стана

Детето не е особено контактно, но затова пък всякакви животни или птици го привличат. Обича цветята, не се страхува от насекоми, интересуват го промените в природата през сезоните, с удоволствие майстори неща от природни материали, обича филмчета и книжки за животни.

Подходящи професии: биолог, зоолог, ветеринарен лекар, флорист.

Как да се развият нужните качества?

Биологията във всичките й проявления – от чистата наука до цветарството, астрономията, химията и физиката са области, в които ще се занимава с интерес. При склонност към естествените науки ще му е необходима и математиката. За развиване на способностите му може да помогнат шахът, заниманията с оригами, екотуризмът, контактната импровизация.

Детето не е особено общително, но няма и афинитет към природата. Всяка нова играчка обаче бива разглобена за минути. С увлечение строи сгради с конструктора си, измисля свои модели, мигновено научава как работи всяка технологична вещ вкъщи, интересува го домакинската техника.

Подходящи професии: програмист, инженер, конструктор.

Как да се развият нужните качества?

Роботехниката, моделирането, физиката, компютърните технологии са неговата сила. Ще се нуждае и от знания по чужди езици и хуманитарни науки. Ще са му нужни умения да проектира, да изработва схеми и стратегии. Предпочитани спортове са индивидуалните, които изискват определени времеви резултати (лека атлетика). 

Днешните деца - какво ги чака утре

Детето се интересува от хората и природата, но не обича да влиза във взаимодействие. Предпочита да наблюдава другите. Забелязва детайли в поведението им, които убягват на другите. Често с абсолютна точност имитира тези, които е наблюдавало. Разсъждава по видяното, прави изводи.

Подходящи професии: психолог, юрист, лекар.

Как да се развият нужните качества?

Много полезни са заниманията с някакъв вид изкуство, креативните игри, моделирането, анимацията, литературните клубове, източните бойни изкуства, балетът. 

Една майка в търсене на математическия гений - дезертьор

Детето се интересува от вещите, които са пряко свързани с ежедневието му. То може да бъде увлечено във всякаква дейност. Важно е заниманията да не са виртуални, а реални.

Подходящи професии: специалист в сферата на обслужването (стилист, готвач, треньор).

Как да се развият нужните качества?

Трябва да се започне с областите, с които детето се сблъсква ежедневно. Плуването и гребането са добра идея. Ако обича да ходи с баща си да поритат топка – тренировките по футбол ще му харесат. Кулинария, дизайн, моделиерство, спортно ориентиране – това са областите, в които може успешно да опита силите си.

А ако е в тийнейджърска възраст, нека открие тези занимания, с които ще се чувства уверен и равен на възрастните.

Източник: parents

Препоръчваме ви още:

Гордея се с труда на моите родители

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

Бизнесът трябва да влезе в училище

Преди да се появи детето и след това

За това, че с малкото дете може да се ходи на ресторант, но не си струва, е написано много. Изводът е, че ще го преживеем някак. Всъщност много родители си дават сметка за последствията, но да поседиш в приятна, отпускаща обстановка е толкова привлекателна идея. И си го причиняват отново и отново. Да си спомним как беше до „новата ера“, когато все още не бяхме родители, и да се върнем в действителността. Как беше „преди“ и как е „след“?

Преди

- В този ресторант бръмчат деца, да потърсим някое по-тихо място.

След

- В този ресторант е твърде тихо. По-добре да потърсим някое по-шумно място. 

Преди

Първото, което питате сервитьора, е каква бира имат.

След

Първото, което питате сервитьора, е намират ли му се някакви моливи. 

Такава една почивка

Преди

Вие и партньорът ви си поръчвате различно меню и опитвате ястията на другия.

След

Малкото изяжда най-вкусното от вашата чиния, после от чинията на майка си и ви оставя да доядете неговото детско меню. 

Преди

Случайно сте разлели бирата си върху покривката? Колко неудобно! 

След

Детето вече втора минута маже картофено пюре по масата? Най-накрая си намери занимание!

Квартален ресторант

Преди

Основният въпрос на вечерта е къде да отидете след ресторанта.

След

Основният въпрос на вечерта е кой да отиде с детето в тоалетната. 

Преди

По време на вечерята водите лек, непринуден разговор с половинката си.

След

По време на вечерята вие с половинката ви произнасяте дълги монолози пред детето с едничката надежда, че ще можете да го удържите на едно място поне за две минути.

8 психологически трика в ресторантското меню

Преди

На съседната маса се е разположило семейство, чието дете крещи непрекъснато. Осъдително ги наблюдавате и правите забележка на безотговорните родители.

След

На съседната маса се е разположило семейство с дете, което непрекъснато крещи: Вие съчувствено ги наблюдавате: „Колко добре ви разбирам!“

Преди

Прибирате се у дома, усещайки удоволствието от хубавата вечер.

След

Прибирате се у дома с ясното съзнание, че детето ви е много по-важно от посещенията в ресторант. 

Източник: papatoday

Препоръчваме ви още:

Явашеви на почивка

От гурмето до кюфтето

Светът се променя, това го знаят и разбират всички. Особено чувствителни към процесите са родителите, защото те възпитават хората на бъдещето. За всички ни е важно децата да бъдат успешни, компетентни, реализирани специалисти и щастливи хора. Затова толкова често си задаваме въпроса какво ги очаква и как трябва да ги подготвим за него.

Кои професии ще изчезнат

Отмиращи ще бъдат всички области на човешка дейност, в които хората могат да бъдат заменени от роботи например:

- преводач;

- счетоводител;

- мияч;

- градинар.

В кои области ще има пробив:

- интернет;

- обработка и анализ на големи масиви от данни;

- медицината;

- биоинформатиката (сравнително ново научно направление, което обединява биологията (молекулярна биология, биотехнология, генно инженерство), химията (биохимия), математиката, инженерните науки, информатиката, системната и изчислителната биология. Занимава се основно с моделиране на биологични системи и функции; анализиране на лабораторни данни; генериране на модели на база натрупани данни от експерименти; изследване на нови данни с помощта на математически модели; разпознаване на мотиви в експериментални данни; предсказване на функциите на гените.

- роботехниката (роботизирана техника във всички възможни сфери на живота, управлявана от човешки фактор);

- невро-лингвистичното програмиране (подход за общуване, личностно развитие и психотерапия, който е в състояние да се справи с проблеми като фобии, депресия, разстройство, поведенческо разстройство, психосоматични заболявания и разстройства в обучението; намирането на начини да се помогне хората да имат по-добър, пълноценен и по-богат живот).

Какво означава това? Че наложената образователна система, ориентирана към изпълнението на определени изисквания, в определена последователност (проверка на домашните, преподаване на нов урок, упражнение, задачи за работа вкъщи) вече не работи. На бъдещето не са му нужни послушни, удобни деца, защото за това ще има роботи.

Училище от бъдещето - Сингапур

С какви световни проблеми ще се сблъскат наследниците ни:

- ръст на населението на планетата – очевидно е, че ако днес сме 7 милиарда, след 20 години населението ще е не по-малко от 9 милиарда. Това предизвиква въпроса за изхранването на всички тези хора.

- глобална битка за алтернативни източници на енергия – днешните военни конфликти за част от тази битка. Търсенето на алтернативни източници на енергия и начините за доставянето й става все по-актуален въпрос.

- недостиг на питейна вода – към момента няма ефективен екологичен способ за опресняване на водата. Съществуват скъпоструващи механизми за превръщане на морската вода в питейна. Но все още стои въпросът как да се използва оставащият солен концентрат, който изгаря всяка жива клетка.

- разслоение между бедни и богати - почти 60 % от населението на Земята (това са повече от 4 милиарда души) живее с по-малко от долар на ден.

- критични промени в климата.

Нашите деца обаче ще се сблъскат не само с проблемите на този списък, който далеч не е изчерпателен. През 2025-2035-а година те ще стъпят в света на възрастните. Какво трябва да направи родителят, който разбира това? Да се запита къде днес е най-прогресивната точка на планетата, къде бъдещето е настояще. За да разберем какъв вид ще приемат формите на човешко взаимодействие и управление можем да се запознаем с опита на най-технологичните и модерни съвременни компании. Това, разбира се, са гигантите Google, Apple, Facebook и други от техния ранг. Защо точно те? Защото изпреварват технически света с 30-40 години. В тях е събран колосален интелектуален, инженерен, изследователски и управленчески потенциал, който позволява на компаниите да формират бъдещето. Там няма лидер, който ще нареди: „Колега, разработете ми за петък прототип на 28-ия айфон.“, Там лидерът казва: „Хайде до петък всички да помислим и да се съберем, за да обсъдим кой каква идея има за 28-ия айфон.“

По метода на Сергей Брин и Лари Пейдж, основателите на Google, това изглежда така: служителите трябва да знаят не само своите силни качества, но и тези на колегите си, всички се оценяват от гледна точка на полезността им и дават обратна връзка по всички проекти. Всеки от екипа има 10-20 % работно време за собствени проекти, в което може да привлече хората от компанията, които са му нужни. А това означава и висока степен на доверие в компанията и между хората, които работят в нея.

Като имаме предвид този начин на работа и взаимодействие основателно можем да си зададем въпроса – на какво тогава да учим децата си. Как да отгледаме човек, който няма да бъде лесно заменен от друг или от робот?

Какъв да стана?

Какви качества са необходими на децата, за да бъдат подготвени за новите условия на живот:

- творческа свобода;

- умение за интегриране при работа в общност;

- себеуважение и уважение към другите;

- знание за собствените силни и слаби страни.

Да отгледаш лидер

Какви навици ще са им необходими:

- способност за създаване и реализиране на проекти;

- способност за ефективно действие в екип;

- способност за бързо адаптиране;

- способност за обработка и анализ на голямо количество информация;

- умение да презентират резултата от своя труд.

До 20 учете, след 50 - работете с млади хора

Какво можем да направим като родители:

- да се вслушаме в детето и неговите интереси;

- да му помогнем да развие талантите си;

- да го научим да се интересува от всичко ново;

- да му помогнем да се развива последователно;

- да го научим на взаимно уважение;

- да съхраним креативността му.

Източник: mama

Препоръчваме ви още:

Бизнесът трябва да влезе в училище

За дигиталните деца и... аналоговите им родители

Как работи поколението Y

Забавен тест с 10 въпроса

Всеки баща, рано или късно, се замисля дали се справя добре с ролята си. Да пита близките си е безполезно – те са пристрастни, а и вътрешното му усещане може да го подведе. Предлагаме ви кратък тест, който ще ви помогне да се ориентирате.

Вие сте добър баща, ако:

1. Можете да назовете съвсем точно датата на раждане на детето си. Не, сезонът не се смята за верен отговор.

2. Детето тича стремглаво към вас, когато се прибирате от работа. Ако продължава да гледа телевизия, отнемете си една точка.

Най-добрият татко на света

3. Детето ви с ентусиазъм яде попара, каша, броколи и спанак, а вие признавате, че това е отвратително само на себе си.

4. Ако можете да смените памперс, даже когато детето е свършило "голямата работа".

Светът на бащите

5. Вашият тийнейджър ви пуска музиката, която харесва, а вие я изслушвате без да направите гримаса на отвращение.

6. Не ви затруднява въпросът в кой клас е детето ви.

Мъжът и дъщеря му

7. Поне веднъж сте били Дядо Коледа или тайно сте оставяли под елхата подаръци, а после сте давали вид, че нямате никаква представа откъде са се взели.

8. Вадите старите си учебници по химия и физика да опресните знанията си, за да можете да помагате на детето за домашните.

Когато баща ти е комик -
15 забавни цитата за възпитанието

9. Знаете къде стоят чорапите на детето ви.

10. Не си спомняте кога последно сте прегръщали детето си, не за друго, а защото го правите твърде често.

***

Ако сте отговорили положително на поне половината от въпросите, вие сте прекрасен баща.

Ако положителните отговори са по-малко от пет, имате добър повод да поработите над себе си.

Ако нямате нито един положителен отговор, опитайте поне да си спомните името на детето. Ако ви се получи, значи не всичко е загубено – бащиното и фамилното име ще ги нагласите по-лесно. Нека това е началото на вашия път към доброто бащинство. Ако все пак не успеете да си спомните името, помислете, може би всъщност нямате дете. В такъв случай създайте си едно и направете теста още веднъж.

Препоръчваме ви още:

Какъв тип баща сте

Бащи в "майчинство"

Откритията, които правиш, когато станеш баща 

Източник: papatoday

Трудно се забравят обидите и несправедливостите от детството, казани или извършени най-често неволно от родителите ни. Те, разбира се, искат най-доброто за нас, но понякога просто не могат да разберат какво мисли и чувства детето им. Парадоксално е това, че когато ние самите станем родители, започваме да правим същото. Когато хлапето се цупи, че го карат да ходи на училище с "бебешка" тениска (а то е вече 5-и клас) родителят откровено не може да разбере къде е трагедията и възприема ставащото като проява на инат и капризи: „Голяма работа, една тениска, кой да помисли за домашните си!“ А детето може да запомни това за цял живот, ако стане обект на присмех от съучениците си.

Ако се върнем в собственото си детство, ще се сетим поне за 5 ситуации, в които собствените ни майки и бащи са ни дразнили зверски.

1. Родителите мислят, че лъжеш, дори когато им казваш истината. И не можеш да ги убедиш по никакъв начин, че не е така.

Убедеността на родителите в собствената им проницателност може да се превърне в обида за години наред. Понякога ни се струва, че детето просто ни се противопоставя, за да избегне наказание. В крайна сметка не може брат му да омаже с бои целите тапети в хола. Сигурно батко му го е направил и сега иска да прехвърли вината върху малкото, защото знае, че наказание няма да има. Въпреки това не пречи да се задълбочим в историята и да се запознаем с обстоятелствата. Това може да предотврати допускането на голяма несправедливост, която детето ни ще запомни задълго и много трудно ще може да заличим.

Кажи ми истината!

2. Когато просто споделяш с родителите си гледната си точка, а те твърдят, че спориш с тях

Ние сме толкова уверени в собствената си правота, от висотата на положението на създатели, че и през ум не ни минава, че детето ни може да има наистина различна гледна точка. Затова, дори когато то спокойно изрази мнението си, може да ни се стори, че спори с нас. Но защо да започваме разговор, след като всичко ни е ясно? В такива ситуации често прибягваме до репликата: „Ти недей да ме учиш мене!“ Ясно е, че детето има право на мнение, и че ако го пренебрегваме, не помагаме за изграждане на доверителни отношения помежду си.

Детето не чува!

3. Когато искаш нещо с аргумента, че и другите ти връстници го имат, родителите ти казват, че не е нужно да гледаш другите. Но това не им пречи да те сравняват с тях, когато им е изгодно: „А другите колко имат на теста?“

Наистина, ако забраним на детето си да носи скъсаните джинси или да боядиса косата си в лилаво, въпреки че „другите така правят“, не е много разумно след това да се интересуваме защо то не учи като еди-кой си. Безполезно е да му обясняваме, че това е нещо съвсем различно, защото то безспорно е право. Проблемът е, че сравнението с другите винаги е неправилен ход, както от наша, така и от негова гледна точка. Да, ако целият клас ходи с пиърсинги, това не е причина да си сложиш и ти. Но и причината да учиш добре не е, че така правят другите.

Прибра се с пиърсинг на пъпа

4. Родителите побесняват, когато не са прави

В годините, когато все още носим наследника си на ръце, ние свикваме да бъде негов основен източник на знания за света и затова винаги сме прави по подразбиране. Но когато той започне да мисли самостоятелно, често сме неприятно изненадани. Когато се научи да търси информация и да прави изводи е напълно възможно да стане по-компетентен в някоя област от нас. Разбира се, често ни е трудно да приемем подобна ситуация. Довчера пълзеше, а днес ни дава акъл. Такива прояви ни е много удобно да приемем за предизвикателност и заядливост, опит да подрони авторитета ни. Ако се държим по този начин и възприемаме казаното от детето като "глупости", можем трайно да унищожим желанието му да мисли самостоятелно.

Пубертетът и лъжите

5. Родителите винаги искат да сме честни с тях, но когато им кажем истината, започват да крещят и наказват.

Всички сме чували подвеждащата фраза: „Ако ми кажеш истината, няма да има последствия.“ Но последствия има и това е страшно несправедливо от гледна точка на детето, а и от всяка друга гледна точка. Въпреки това, ние продължаваме да я използваме, да изискваме откровеност, като обещаваме насреща разбиране и подкрепа (напълно искрено). Но когато научим неприятната истина, реагираме не така, както сме обещали. А подобно поведение накърнява доверието между родители и деца. Накрая те просто престават да споделят с нас и започват да ни лъжат, за да си спестят сцените.

Ако сме обещали да сме съпричастни родители, които приемат детето си такова, каквото е, трябва да следваме думите си с действия.

Материала подготви Янка Петкова.

Препоръчваме ви още:

Когато стана майка, никога няма да...

Умеем ли да се сдобряваме с децата си

Крещите ли на детето?

Автор: Ина Зарева

Ама как съм се изтупала само! Лъщящата рокля така ме е прискрипала, че мязам на човечето Michelin. Обущата ми тропат кат` конски копита по паважа. Герданът с големите топки подскача гордо върху едрата ми гръд. Добре че се метнах поне на нея, на мама, ми не на татя ми. От него всичко друго взех – т`ва шкембе, гърбица, мустак. Всичко!

Колкото и да съм хубава, моят върви крачка пред мен и все него гледат. Аз го догоня, изпъча се, раздрънкам топките над пазвата и тамъъън някой да ме забележи, виждат го и пак към него се втурват. А аз все отзад.

Като ми се затръшкат жените с техните проблеми. Като кокошки си скубят перата и рият в краката си. Ревнували били ония техните. Да дойдат те на мойто, та да видят! Това цял живот се мъчиш, топорчиш коси, приглаждаш мустак, пъчиш гърди, гълташ корем. И те пак само него гледат, бе! Как се не намери един нормален човек в тоя град да види веднъж и мен?! Ненагледаха се пусто! И то да беше само гледането. Ми искат да го заговорят, да се здрависат. И моят вече ще се разтопи. При всеки да се спре. С всеки да говори. На всеки внимание да обърне. А мене кучета ме яли!

Кучета не знам, ама тия обуща ми изядоха краката. Не издържам вече! Хващам го за ръкава и плътно до мен. В галоп го подкарвам по улицата. Хората пак понечват да го спрат, ма аз гледам на кръв и не пускам! Той едва диша, дробовете му кат` стафиди останали, не може звук да измъца, само подтичва до мен и скърца с тия негови 40 кила.

Таман се мерна наш`та улица и отпред изскача една девойка – такава хубава, хубава, чак да ти прилошее. Краката ѝ не мога стигна, ако ще да се катеря цяла нощ, косата ѝ гъста като мустаците в целия ни род до 9-то коляно и едни òчи – като две сини луни се опулили. Седи отпред, впила си луните в моя и не мърда!

- Може ли – вика – да Ви пипна някъде, че много важен изпит имам днес?

Рипвам като на бясна кобила и се изтъпанчвам между двамата:

- Къде – писвам - искаш да го пипаш? Отде да те знам к`ъв изпит имаш. Може някой урологически да е. Айдееее и без пипане ще минеш днеска.

Впивам се още по-люто в моя и право вкъщи! Не си е живот това - да си жена на коминочистач.

Препоръчваме ви още:

Някога си бях съвсем наред

Най обичам

Как Цола Ц. отслабна за лятото

Автор: Ина Зарева

Селото се дипли по хълбока на планината като пъстра наметка. Зеленото се е плиснало навсякъде. Червени покриви се вплитат в нишките на каменната тъкан. Синьото на реката се точи като ширит в края на дрехата. Върху ѝ са пръснати многоцветни копчета – иглики, лалета, нарциси, лютиче, люляци и ароматни билки. Вдъхваш ги и разкопчаваш тайни.

Въздъхва селото в планинския скут рано сутрин, надипля плохите си и започва приглушеното си клокочене. Каруци пеят, животни се наговарят, птици се надпяват. Хората запъплят по работите си и тихо се поздравяват, че да не надвикат природата.

А ти – изтръгнал се рязко от градския шум – си мислиш, че внезапно си оглушал. Невъзможна е тази тишина за сетивата ти. Толкова е тихо, че чак душата те боли. Вместо клаксони чуваш отмерения крясък на орела. Вместо свистене на гуми – плясък на криле. Вместо неизменния ремонт в събота сутрин – шепот на вода. С мъка преодоляваш онова тревожно очакване - все пак нещо да се случи и хаосът на делника отново да те връхлети. Но то не се случва и безвремието лакомо те поглъща. Отпускаш се и единственото, което правиш, е да дишаш. Въздухът е толкова сладък, че ноздрите ти лепнат от аромати. Не бързаш, не чакаш, не планираш. Само дишаш.

Неусетно денят е превалил. Селото, вместо да замре, като че едва сега се разбужда. Огромната поляна, след последните къщи, се изпълва с малки, подвижни фигури. Децата пъргаво се разпределят на отбори. На различна възраст са, но всички изглеждат здрави, жилави и със сигурност по-високи от връстниците си в града. Движенията им са толкова бързи, че футболната топка не успява да докосне земята. Чистосърдечни викове обозначават поредния гол и отново всички са в бърза върхушка след топката. Играят честно и спортсменски. Не се обиждат, не се спъват, не се нараняват. Само някоя половинчата, чута от бащите ругатня, маркира някое кошмарно положение.

Затихват внезапно. Полувремето е свършило. Хукват към каменна чешма с изворна вода и жадно пият. После сядат на тревата и си говорят така, както че ли всички са от един отбор и надпреварата от преди малко никога не се е случвала. Лицата им са поели първия слънчев загар. Очите им блестят, докато се запознават с нас. Ръкуват се силно, изговарят имената си ясно и гордо.

Ангел е четвъртокласник. Пътува всеки ден с автобус до училището в града и обратно.

- Не ни дават много домашни. – разказва ми. – Но веднага като ги напиша, започвам да помагам на нашите. Има много работа из двора. Като е доволен от мен, татко ме взима с него на лов.

Мъдростта боли

И Ангел започва да ми обяснява подробно за разликите между едноцевката и двуцевката, патроните, иглата и как може само да си помислиш, че си отстрелял дивото прасе, а то да си е живо и здраво и да избяга бързо. Докато го слушам и гледам изпръхналия му на слънцето перчем, си мисля как синът ми едва успява да си отреже филия хляб.

- Не обичам морето, хич. Само планината. Тук ми е най-хубаво. И всяка вечер се събираме да играем. Има някои не идват винаги, но ние сме най-сериозните.

Момчето внезапно прекъсва разказа си и скача обратно на терена – второто полувреме е започнало. Между най-бързите нападатели разпознавам красиво момиче. Скрила е дългата си руса плитка под синя шапка с козирка и напълно се слива с момчетата наоколо.

След края на мача двамата с Ангел сядат до мен. Спечелили са и се смеят на сподавените ругатни на другия отбор. Поглеждам притеснително момичето, а тя отговаря на мислите ми през смях:

- Спокойно, свикнала съм. Имам двама по-големи братя.

- Двамата сме в един клас – казва Ангел – ходим и се връщаме заедно. Днес закъсняхме за мача, защото чистихме селото. Всяка година правим така – събираме се и почистваме всичко наоколо. То не е толкова мръсно, де. Хората пазят, нали си е тяхно.

После започва да ми изброява забележителностите наоколо, които можем да посетим.

- В планината има много хубави пътеки, ама вие не ги знаете. Аз и сам ходя. Като се ядосам за нещо и хуквам нагоре.

Като чуха за забележителности, останалите футболисти се скупчиха около мен, извадиха телефоните си и започнаха да показват снимки с известен тийн идол, който идвал тук наскоро и всички се снимали с него. Докато ги разглеждам, още една група деца се изсипва на поляната и всички оживено започват да преразпределят новите отбори. Мачът започва отначало.

Синът ми играе с респект с тези негови връстници, които след училище работят наравно с родителите си. Не се страхуват от домашни и диви животни. Знаят всичко за природните стихии, пушките и футбола.

Дъщеря ми дочита книгата си, докато чака мачът да свърши и да отидат на разходка с русокосото момиче. Докато разлиства нетърпеливо последните страници, слабичък младеж се откъсва от терена, доближава се до нея и най-чистосърдечно я пита:

- Ти четеш ли наистина?! Не изглеждаш толкова смотана иначе.

Русото момиче го отпраща с досада и прошепва на дъщеря ми:

- Не му обръщай внимание! И аз много обичам да чета.

В хотела попадам на малка библиотека, в която наред с Вазов, Фокнър и Чехов, се спотайват и стари партийни издания. Едното от тях е списание, излизало през 1942 г., в което откривам следния "бисер":

Невъзможно е да са минали няколко дни. Усещането за престоя тук е като да си затворил за малко очи в метрото и да са ти дали да подишаш кислород между спирките. Децата ми искат да останат тук – при новите си приятели. Ние вече така сме свикнали с тишината, сякаш сме живели винаги в нея. На никого не му се прибира.

По дългия и тягостен път към истерично шумния и заключващ душите ни град, си мисля за „златната българска младеж“, която возим на задната седалка. За това как вместо волни под пролетното слънце, ще прекарват часове превити над безкрайните си домашни. Как от бързане и щадене да не ги натоварим, все още не могат да приготвят сами обяда си. Как вместо да се сприятеляват с ожулени колене и симпатични закачки, те потъват в хейта на социалните мрежи или се крият в книгите, в които се разказва за истински приятелства в истински живот. Как днес нито труд, нито книги има достатъчно в живота на децата ни, защото нямат време от насадените им амбиции. Как детството им се превръща все повече в старост, а ние - родителите им - нямаме право да остаряваме, защото имаме още толкова много работа.

Мисля си за това, как Ангел понечи да се качи в автомобила ни, за да го откараме в града, още преди да се запознаем, а аз го спрях:

- Не знам какво биха казали родителите ти. Не ни познаваш. Може да сме всякакви.

А той ме изгледа с такава обида и изненада едновременно, като че му казвам, че неговата най-голяма награда - ловът на диви прасета - е нещо, с което едно дете не бива да се занимава.

Мисля си за свободата, която все повече ни се налага да крадем – и малки, и големи – заради големите затвори, които доброволно градим около и в себе си.

Как бягайки от комунистическите лозунги, убиващи интелигенцията, избягахме в другата крайност – да убиваме живеенето.

Как децата на планината не искат да стават градски деца, а всяко градско дете иска да живее като тях.

Как от надвисналите над главите ни призраци от близкото минало и страхове за неясното бъдеще, страдат предимно децата ни.

Мисля си, че „златната българска младеж“ тепърва предстои да се роди – тогава, когато нито книгите, нито трудът ще са за сметка едни на други.

Дотогава - деца, моля ви, простете ни!

Препоръчваме ви още:

Денят, в който пораснах

Лято без родители

В какво се превръщат мечтите?

Автор: Валентина Вълчева

Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. По устните му личат белези от целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от помощ!”, но протегнеш ли ръка, капанът щраква.

И все пак го правиш, убедена, че точно ти си тази, която ще преобърне живота му. А той е готов да ти позволи, абсолютно сигурен в развитието на историята. Но е честен. „Аз съм лош. Нямаш нужда от мен.” И греши. Жената има нужда от него. Все някога, задължително.

Той е циник – не ти спестява нищо. Думите му често пъти оставят открити рани. Но е овладял до съвършенство способността да внушава любов, за която пет пари не дава. Роден е да ти къса нервите и не усещаш кога си откачила и си изпотрошила цялата налична посуда вкъщи. Разбира се, после ще те утеши, както само той умее, и ще те замъкне в „Метро”, където ще ти купи чисто нов порцеланов сервиз за 52 души – да има за следващия път. Само че хулиганите просто не се обвързват, така че и новият порцелан няма да просъществува дълго.

Той е от хората, с които дори да отидеш на кафе ти се струва авантюра с тръпчив мръснишки привкус. Може би е заради погледа му над чашата – непресторен, нахално открит, гневен или присмехулен, но никога безучастен. Не крие, че те проучва и вероятно сам се обзалага срещу себе си в какъв цвят е бельото ти. А може и да е заради начина, по който пали цигарата си, сякаш подготвя поредната беля, а после крие огънчето в шепата си, както когато бяхте ученици и се скатавахте по ъглите и мазетата.

Истински мъж

Той си позволява да ходи небръснат, с бухнала по хлапашки коса, с дрехите, в които снощи го е хванала нощта, татуиран, боднал пиърсинг на някое стратегическо място… и в това има нещо толкова дразнещо, провокативно и секси! Той няма нищо против да го посочиш с пръст – ще ти го върне даже. Да го заклеймиш за него е почти като похвала. И смята за адски забавни опитите ти да изровиш нещо добро в него. Както казах, той си знае, че е лош. Това че ти, типично по женски, се опитваш да го натикаш в чужди обувки, не е негов проблем. Щом искаш да си създаваш интриги, той няма нищо против. Ще ти подсигури интрига и драма, каквито никой друг не може. Знае, че жените обичат да правят напук на собствените си задръжки с такива като него.

На него не можеш да разчиташ. Но можеш да получиш от него най-безкомпромисната оценка за себе си, най-искрения съвет, най-тежката присъда. Ако имаш сили и желание, разбира се. И после да няма сърдити! Очите му, думите му са безмилостно огледало и това, което виждаш там, невинаги ти харесва. Ако паднеш пък, няма да се втурне да те изправя кавалерски – просто ще ти каже, че не е кой знае какво. Не си умряла, я! Ще се сбие заради теб обаче, ако някой си позволи да те погледне накриво. Ей така – заради спорта! Би го направил заради всяка, ако е в настроение.

Истинският

С него губиш задръжки, забравяш за норми. Дори не знаеш как те въвлича в пиянска нощ, в шумен купон сред орда непознати, в изпращане на залези и посрещане на изгреви. Той е идеалната компания! Но е възможно най-лошия спътник в живота. И ако забравиш това, проблемът си е изцяло твой, не негов. Е, поне той така ще каже. „Предупредих те!” И наистина те е предупредил – той няма никакво намерение да е въздишащ шекспиров герой в малката ти пиеса. Той е реален до болка. Истински. Жив. И хулиган.

Но ти нямаш нищо против. Поне в началото. Готова си да обърнеш гръб на ценности, съвети и приятели, само заради това неясно усещане за бягство, за нещо сладурски нередно и евентуално за разбитото сърце, което неизменно следва накрая. С времето ще се научиш, че да е хулиган за него не е просто поза – той си е такъв по душа. Кой е виновен, че ти търсиш някакви скрити съкровища там, където тях отдавна ги няма и може би никога не ги е имало?! И като се замислиш, никак не си го представяш като баща на децата ти, нали? Но част от теб мечтае за това, противно на всякаква логика.

Лоши момчета

Въпреки това всяка жена има нужда от своя хулиган, който да съсипе живота ѝ в определен момент. Да ѝ остави бойни рани. Да ѝ предаде един от най-важните уроци по оцеляване. А после да си тръгне. Слава Богу, той винаги си тръгва! Това е неделима част от урока. Опиташ ли се да го задържиш, значи нищо не си научила. Но всяка жена има нужда от него поне веднъж, поне за малко! Не е страшно. Страшно е, ако той остане.

* Заглавието е заето от романа "Моят приятел хулиганът" на Ева Раукова.

Препоръчваме ви още:

Привет от разказвача на приказки

Защо избираме лошите момчета?

Всичко е любов