Луис С. К. е американски стендъп комик и баща на две дъщери. Съвсем естествено неговите възгледи за отглеждането и възпитанието на децата са поднесени с усмивка, но съдържат не по-малко истина.

1. За детските въпроси

Децата никога не са доволни от отговорите ти на техните въпроси. Няма случай да ти кажат: „Благодаря, тате, всичко разбрах.“ Не. Те продължават да питат: „Защо, защо, защо?“ – питат докато не изгубиш представа кой си.

2. За родителите на детската площадка

По-рано се отнасях нормално към хората, дори ми харесваха. Но когато се появиха децата, всичко се промени. Сега съм принуден да общувам с хора, с които преди изобщо не бих говорил, при никакви обстоятелства. И при всяка среща с тях сега си мисля: „По дяволите, аз не съм те избрал. Не искам да бъда дори близо до теб. Нашите деца са се избрали по някаква неведома причина. Защото примерно са еднакви на ръст и изобщо не им пука, че ми се налага да общувам с теб.“

3. За четенето с деца

Да се възпитават децата е трудно, защото е скучно. Ето, до теб седи детето и ти чете книжка със скорост една страница за 50 минути. И ти едновременно се чувстваш горд и умираш от скука.

4. За мъжките и женските задължения

Мъжките и женските роли във възпитанието силно се промениха. Сега има много бащи, които седят вкъщи с децата и също толкова майки, които от сутрин до вечер са на работа. Кой знае защо повечето хора смятат, че това е проблем. Неотдавна ходих с децата си до близкото кафе. Сервитьорката се приближи, усмихна се широко и каза: „Прекрасно е, че децата обядват с баща си!“ Тази реплика адски ме обиди. Защото след обяда аз се прибрах с децата си вкъщи, писах с тях домашни, гледах филмчета и ги сложих да спят. За моите деца ходенето в кафето не е „специалното“ време на татко. То е рутина.

5. За детското бърборене

Децата не спират да говорят. Изобщо не ги интересува дали си зает или не искаш да ги слушаш точно в този момент. Дори когато заиграете и започнете да се „стреляте“ като истински ченгета няма да спрат да говорят. Нито едно петгодишно дете няма да каже: „Тате, свърши си работата, аз ще почакам. О кей?“ Не, децата това не го могат.

6. За нецензурните думи

Имам две дъщери. Когато съм с тях, се старая да бъда по-добра версия на себе си. Имам си правила – например да не псувам пред тях. Но това невинаги работи. Знаете, има стресови моменти, когато се изпускаш и казваш нещо по грешка. Помня как веднъж готвих вечеря. Крайно изнервен сервирах на дъщеря си чинията с думите: „Яж си шибаната супа!“ Да, кофти ситуация.

7. За възпитанието

Аз не възпитавам деца. Аз възпитавам бъдещи възрастни, които трябва да са готови за всички ужаси, които ги очакват.

8. За родителите и технологиите

Веднъж в детската градина на едната ми дъщеря организираха тържество. Разбира се, присъстваха всички родители. Но всеки от тях беше грабнал телефон или таблет, за да снима. Като че ли всички ние бяхме в някаква програма за защита на свидетелите. И децата танцуваха пред телефоните, а родителите гледаха през малките им екранчета това, което се случва на пет метра от тях. Искаше ми се да извикам: „Погледнете децата си най-накрая! Все едно, никога няма да гледате това, което сте заснели, ще го пуснете във фейсбук, за да се умиляват другите.“

9. За пътуването с деца

Когато в самолета започне да плаче дете – най-напред започваш да съжаляваш себе си. Седиш и тихо си мърмориш: „Дотук със спокойствието.“ Но погледнете родителите му – това са хората, които държат ревящо дете. Те са прекарали целия ден с него, а пред тях е и съвместната им почивка. И всичко ги вбесява. И единственото им развлечение е да дразнят другите.
Веднъж едната ми дъщеря се разплака в самолета. Там имаше един бизнесмен (от тези, които са със самочувствието, че това е частният им самолет и всички останали са по милост в него). Той си четеше вестника. Изведнъж се обърна към мен с намек от типа: „Не бихте ли могли… ?“ Интересно, какво очакваше да направя: „О, извинете, детето ми ви пречи? Сега ще го удуша.“

10. За осъждането

Аз никога не осъждам другите родители. Знаете ли, това е онзи момент, когато виждате майка в Макдоналдс или някъде другаде, да крещи на детето си: „Млъкни! Не мога да те понасям!“ А хората наоколо я гледат осъдително: „Каква ужасна майка!“ За да ви е ясно – тези хора не са родители, те нямат деца. Защото всеки родител на тяхното място би помислил: „Какво ли е направил малкият пикльо? Горката жена!“

11. За болестите

Детето е ходещ бацил, който живее в дома ти и постоянно те заразява. Миналата седмица имах грип. Заразих се, защото дъщеря ми се изкашля в лицето ми. Направо в гърлото, докато се опитваше да ми каже някаква тайна, а според нея тайните се споделят срещу устите на хората.

12. За ролята на бащата

Таткото не е помощник на майката. Той е татко. Той има куп потресаващи навици, които кой знае защо никога не използва вкъщи. Имате успешен бизнес по ландшафтен дизайн, но не можете да облечете и нахраните 4-годишната си дъщеря? Срамота! Вземете се в ръце и прекарвайте времето с децата си пълноценно. Дори да направите куп грешки, децата все едно ще ви обичат.

13. За най-трудната професия

Да си родител е все едно нон стоп да бъдеш притиснат до стената. Това е работа, която не можеш просто да започнеш и впоследствие да захвърлиш. Да метнеш гаечния ключ на земята и да кажеш: „Край, деца, аз съм дотук. До скоро.“ Не, това не минава.

14. За мрънкането

Колкото и силно да обичате децата си има ситуации, когато ви вбесяват. Например когато започнат да хленчат: „Не може ли да изям още една бонбонааа… Искам сладкооо… “ В такива моменти забравяш, че си родител и много ти се иска да кажеш нищо от сорта: „Знаеш ли какво? Я иди на… “

15. За отношенията в семейството
„Да върви по дяволите всичко!“ – това е фраза, която действително съхранява брака. Не : „Ние толкова се обичаме!“ а точно: „Да върви по дяволите всичко!“

Снимки: louisck.net и интернет

За автора:

Луис С.К. е американски стендъп комик, който започва кариерата си през 90-те години на миналия век, участвайки в шоутата на Дейвид Летърман, Конан О'Брайън, Дана Карви и Крис Рок. Впоследствие прави кариера като режисьор, продуцент и писател. Носител е на наградите Пийбоди и Еми. Страстта си към непрекъснато усъвършенстване обяснява с думите: „Ученето е любимото ми нещо.“ Изпълненията му могат да бъдат видени на личния му сайт louisck.net. 

Препоръчваме ви още:

Сурова нежност - размисли на младия татко 
15 признака, че мъжът е станал баща 
Откритията, които правиш, когато станеш баща