Автор: МарияПеева
По темата с шамарите вчера написах следното в групата ни:
Тези дни изчетох един куп статии по всякакви сайтове колко е важно да си запазим правото да шамаросваме децата. Включително днес ми пратиха история на майка в Англия, чието семейство е преживяло адски сблъсъци със социалните, защото 15-годишният им син казал на съученик, че баща му разбил устата, а детето само се пошегувало всъщност. Но социалните нещо не схванали шегата и го побъркали клетото семейство. Месеци наред ги разпитвали и проверявали, и следели какво се случва там.
Четох още, че православната църква е против премахването на шамарите, защото видиш ли, правото на родителя да бие детето си е изконна патриархална ценност. И този закон за защита на детето всъщност е Истанбулската конвенция под прикритие.
Стигам до няколко извода:
Българските деца са най-ужасните на света. Те няма начин да станат хора, ако не ядат шамари.
Българските жени и те са много зле, някои от тях поне. Хем никой не ги бие, ...
Автор: МарияПеева
Наскоро една съвсем млада и много притеснена майка сподели с мен, че най-голямата й тревога е дали ще успее да възпита правилно детето си. “Постоянно мисля за това”, ми каза тя, докато подрусваше лекичко нищо неподозиращия пухкав, синеок и неприлично сладък "извор на безпокойство" в слинга му. “Изчела съм десетки книги по темата. Дори за боледуването не се притеснявам толкова, знам, че всички деца минават през периода с вируси и инфекции. Но пустото му възпитание… Толкова си противоречат всички теории, че вече не знам коя е най-добрата. Моля те, кажи ми според теб кое е най-важното, което трябва да направим за възпитанието на детето?”
- О, веднага ще ти кажа. - й отговорих без грам колебание. - Според мен най-важното във възпитанието на децата е да ги научим да държат правилно ножа и вилицата.
Този отговор толкова я изуми, че чак спря да подскача, при което младежът гръмко изпищя, недоволен, че вече не го подрусват. Майката заподскача отново, детето млъкна, а тя ...
Когато от OFFNEWS ме поканиха за интервю като част от кампанията за вдъхновяващи хора на Алианц България Откривай живота, приех с радост. С тяхно позволение публикувам и в мама нинджа. Истината е, че пишещите хора обикновено получават доста критика. Може би затова ценим толкова добрите думи. А в това интервю Зарина Василева щедро ме е обсипала с тях. Ще се старая много да ги заслужа :)
За първите стъпки, подкрепата и радостта от това да откриваш живота си
МарияПеева е съпруга, майка, баба, преводач, автор. Името на сайта ѝ – Мама Нинджа става нарицателно за всички социално значими теми - здраве, социално равенство, толерантност, родителство, възпитание, образование. Неизчерпаемото съдържание на авторски истории, мнения на експерти, интервюта с психолози, лекари и учители, многопластовото проследяване на важните проблеми от всичките им гледни точки са сред безспорните ценности на сайта.
Но в същината на цялото това съзвездие от теми и мнения е Мария и нейната нестихваща любов към ...
... Редовно и прецизно следене на родилния процес и документиране на хода му
- Приемане на подходяща храна и течности от жената по време на раждането
- Движение и възможност за избор на позицията по време на раждането
- Акушерски модел на грижа - преди, по време и след раждането
- Предварителен план и информация, ако изникнат усложнения
Пресконференцията за началото на кампанията можете да видите тук - в нея членове на Мрежа за съвременна родилна грижа дават повече информация както за препоръките, така и за самата кампания. Можете да чуете любимите ми акушерки Илона и Йоана, адвоката по мединско право Мария Шаркова, психолога Доротея Панова, както и Мирослава Филипова от Асоциация на българските дули.
За финал оставям любимата ми снимка от раждане. Аз самата нямах нито фотограф (нищо, че Ивето каза, че с кеф ще снима още едно раждане), нито дула (нищо, че Йоана и Илона няколко пъти ме окуражиха да помисля в тази посока), но с удоволстие и лека завист гледам всички снимки, които ...
Автор: МарияПеева
Миналата пролет имах тежък период. Това е отделна история, в която не ми се иска да навлизам сега, свързано е с родителите ми. Може би ще събера сили да ви я разкажа друг път, но все още ми е болезнено. Споменавам я тук, защото съм убедена, че заради този стрес и притеснение започнах да качвам килограми. Не че и преди това не бях пухкава, както моите момчета мило ме определят. Но през март установих, че всяко качване на кантара показва все повече и повече килца. А най-неприятното беше, че диетата ми беше същата като преди - сутрин кафе и някой плод, обяд и вечеря домашно сготвена храна в нормални порции и филийка хляб, веднъж на ден нещо сладко или шоколад, вечер чаша вино или бира. Така се храня откакто се помня, а сега изведнъж започнах да качвам. С този темп само след година щях да съм поне десет килограма отгоре. Ужасих се и си записах час при ендокринолог.
Слава богу, изследванията не показаха нищо притеснително, но когато погледнах диагнозата, много ми докривя. ...
Автор: МарияПеева
Тъй като синът ми не позволява да се хваля с него, ще си мълча и няма да ви кажа, че вече е софтуерен инженер и на всичкото отгоре отличник на курса. Но това, което не мога да премълча, е речта, която цитира на дипломирането им една от лекторките им. Толкова се впечатлих от цитата, че намерих речта в интернет и преведох част от нея за вас. Защото за разлика от всички мотивиращи и вдъхновяващи обръщения по случай дипломиране, които съм чела и слушала, тази не пожелава успех и късмет на младите хора. И това никак не е случайно. Не е случаен и човекът, който произнася тази реч - той е главният съдия на върховния съд на САЩ Джон Робъртс, а училището е много престижна частна гимназия, където учи и собственият му син.
През последните години опознах много от вас, младежи, и то доста добре. И знам, че сте добри деца. Но също така сте и много привилегировани млади хора. Ако не сте били привилегировани, когато сте дошли тук, вече сте, защото сте учили тук.
Моят съвет е ...
Автори: МарияПеева и Люси Рикспуун
Всички започваме новата година с идея да е по-хубава от предишната, да променим нещо в живота си към добро. В някои начинания успяваме, в други се проваляме, а има и такива, които си остават само на етап пожелание.
Но в това няма нищо лошо, нали така? Прекрасно е човек да мечтае и не е нужно да сбъдне всичките си мечти, за да се чувства добре със себе си. А и мечтите понякога стават много притеснителни, когато им поставим срокове и те вземат, че се превърнат в цели.
Днес с Люси ви отправяме едно интересно предизвикателство. Ще споделим с вас нашите двайсет идеи за нещо ново, което сме решили да пробваме през 2019, или което сме пробвали успешно досега, и ви каним да си изберете една от тях за себе си. А от вас очакваме вашите предизвикателства, от които ние на свой ред ще си изберем едно и после ще ви разкажем как сме се справили с него.
И така:
Напуснете фейсбук и всички социални мрежи за седмица. Мими го направи преди няколко години, защото ...
Автор: МарияПеева
Преди няколко месеца получих интересна покана. Оказа се, че Visa имат желание да направим съвместна кампания с тях. Виж ти, казах си. Защо изобщо им е притрябвала рекламна кампания? Аз реално не познавам човек, който да не притежава тяхна кредитна или дебитна карта. Какво точно ще рекламираме? Естествено, отидох на срещата и първото, което попитах е, защо избраха нашия сайт.
- О - засмя се симпатичната млада жена отсреща. - Помните ли онази забавна история, която бяхте разказали веднъж - за различното отношение на мъжете и жените към кредитните карти?
За тези, които са я пропуснали - ще я припомня. Краят на месеца е, аз се оплаквам на Пеев.
- Ванка, кредитната ми карта е на нула.
А той гордо отвръща:
- И моята!
При което аз, разбира се, подскачам, защото разликата между моя и неговия лимит е много сериозна.
- Олеле, ама как така?
А той ме поглежда въпросително:
- Ти, всъщност какво имаш предвид, като казваш, че картата ти е на нула?
- Е, как, какво? ...
Автор: МарияПеева
Преди време направих едно тежко признание пред Иван. Дълго време събирах сили за него, будих се посреднощ изпотена от ужас, че се налага да му го кажа, колебаех се дали все пак да не го премълча и да го оставя сам да разбере тъжната истина с течение на времето. В крайна сметка заключих, че е по-добре да го чуе от мен, и колкото по-рано, толкова по-добре. Обичам го твърде много, за да крия от него този болезнен факт от моя живот.
Един хубав слънчев ден, докато се разхождахме с кучето, реших, че моментът да разкрия горчивата истина е дошъл. Предложих му да поседнем на близката пейка. Първо, защото е трудно да се води задълбочен разговор, докато единият участник внезапно хуква в някоя посока, теглен от здраво и енергично хъски, надушило котка или храбър пинчер. Второ, защото имах известни опасения, че на Иван може да му прилошее от тъжната новина. Макар че е силен характер, някои думи болят повече от удар с нож. В гърба.
- Дай да седнем за малко, да изпушим по една ...
Автор: МарияПеева
Всички у дома обичат LEGO.
Чакайте малко, не просто го обичат, а го обожават.
Само аз понякога пуфтя недоволно, когато Алекс ме помоли да го извадим, за да си играе. А той ме моли постоянно! В смисъл обичам да го сглобявам - това май е единствената игра освен танците, която харесвам. Обаче не обичам да го настъпвам. Никак не обичам. Няма ли най-сетне да започнат да продават онези чехли, които пазят краката на клетите майки? Не обичам и да го вадя от устата на кучетата. Явно и те обожават Лего, макар и да не го ползват по предназначение, защото редовно ни се налага да спасяваме градовете на Алекс от двата кучешки кинг конга, които вместо да се бият в гърдите, се облизват подозрително и отвличат пластмасови човечета!
Обаче знаете ли какво? Конструкторите Лего са вечни. Не си развалят формата, сглобяват се все така лесно, без да се разпадат, не си променят цвета, перат се в пералня (събирам всички в един мрежест плик) и стават новички и чистички. Колекцията си започнахме ...
... гаджето й, да не се държат за ръце пред вас, да не се целуват. Никога. Представете си, че някой изисква това от вас. Да не показвате близост с любимия си човек. Да не слагате глава на рамото му, докато стоите на пейка в парка. Да не се хвърляте на врата му, когато слезете от автобуса и го видите на спирката. Да не го целунете, когато ви вземе от летището и след като сте били разделени. Представете си как дъщерите ви слушат нещата, които говорите години наред, порастват и осъзнават, че за жалост не ги кефи Иван, а Мария от съседния клас. Представете си омразата, която започват да изпитат към себе си, страха да не се издадат, погнусата към собствената си същност. Представете си, че за това сте виновни вие.
Бавно спирам да вярвам в това, че хората могат да се променят. Идва ми да крещя, да се тръшкам на земята, да рева. Идва ми да си тръгна. Ясно осъзнавам, че не искам детето ми да расте тук, не искам това да е неговото нормално. Изпитвам ужас, че в един момент ще излезе от балончето, в ...
Автори: МарияПеева и Люси Рикспуун
Двете с Люси обичаме да пишем заедно. И след като написахме цяла книга така, като две сестри от двете страни на океана, е нормално да се случва едни и същи мисли да ни се въртят в главата по повод и без повод. Когато ми предложи да напишем заедно идеи за добрини, които можем да сторим не само по Коледа, веднага прегърнах идеята. Защото Коледа, старата прекрасна любима Коледа наистина изкарва доброто у всички ни и ни напомня да зарадваме близки и непознати, но не е задължително да чакаме декември, за да го направим.
Предлагаме ви нашите идеи и ще се радваме да прочетем и вашите.
1. Подарете книга на приятел без повод. Няма нужда да е нова. Може да е книга, която сте прочели и харесали. Със сигурност ще е по-добре още някой да я прочете, отколкото да седи в библиотеката ви и да чака някой ден да я прелистите отново.
2. Изпечете сладки(ш) и го занесете на съседите. Бабата на Мими някога казваше, че съседите са по-близки от роднините и наистина е ...
Автор: МарияПеева
Една дама, голямо име в психологията, ме убеждаваше веднъж как всички деца се раждат лоши.
- Помисли, Мария. - ми каза тя - Какво прави бебето, когато се роди? Усмихва ли се? Не, то реве. С пълна сила. Първата проява на всяко човешко същество е агресията. После майката го учи да обича, да спазва социални норми, или както ти простичко казваш - да е “добър човек”. Понятие “добро дете” няма. Децата се раждат лоши.
Трябва да я запозная с моя Коко някой ден.
Това дете е едно на милиони и нямам никаква заслуга за това. То такова си дойде на белия свят - добричко, слънчево, гушкаво, усмихнато, обичащо всичко живо, готово винаги да прости, да помогне, да отстъпи, да зарадва. Когато беше на пет годинки, махаше охлюва от тротоара, защото “някой може да го настъпи и ще го заболи, нищо че си има черупка”. Когато беше на осем, предложи всички подаръци от рождения му ден да пратим на бедните деца.
Днес навършва 11.
Вярвам в него. Нямам представа какъв ще стане, когато ...
Автор: МарияПеева
Вероятно вече сте видели това видео. Има около 400 хиляди споделяния, публикуваха го в цял свят и получи много позитивни коментари.
Ако все пак не сте - ето за какво става дума. 10-годишната дъщеря на Мат Кокс ходи до училище с училищен автобус всеки ден като стотици хиляди деца по света. След като обаче я хващат да тормози съученичка, училището я наказва, като й отнема правото да се качва на автобуса. Дотук добре, си мисля. Явно училищният тормоз е неприемлив на някои места по света и учителите обръщат внимание на такива неща, независимо, че се случват извън учебния час.
Бащата е толкова възмутен от поведението на дъщеря си, че решава да я накаже като я накара да ходи пеш до училище. За да е сигурен, че няма да й се случи нещо лошо, през цялото време кара след нея и снима. Както пише в поста си във фейсбук “В нашето семейство не е допустимо да тормозим по-слабите”.
Сред хилядите коментари прочетох “Защо няма повече бащи като вас?”
Само на мен ли ми се струва, ...
Автор: МарияПеева
Откак се помня, в живота ми все има някой Спайдърмен.
Първият ми Спайдърмен се казваше Иван. Не знаех, че е Спайдърмен, докато една сутрин не ми се обади по телефона, след като се бяхме скарали на предния ден и след няколко общи приказки от негова страна и красноречиво мълчание от моя, попита смутено:
- Тииии… излизала ли си на терасата тая сутрин?
- Не, разбира се. Защо, трябва ли?
- Ами, излез, глътни чист въздух.
- Какво, намекваш ми, че съм ядосана ли? Защото аз наистина съм.
- Ох, бе, Мерче… Излез да видиш! Оставил съм ти букет червени рози на терасата! И спри да ми се сърдиш вече, че щях да се пребия снощи. Три тераси изкатерих, докато улуча твоята.
Простих му. Не за друго, ами да спре да се катери. После се оженихме.
Имаше един Иван
А сега вече, майтапът настрана, истинският Спайдърмен се появи в живота ни още с първия ми син. Не знам как ги правят тези филми, какво толкова вълнуващо има в пустия му Спайдърмен, че всичките ми четири момчета ...
... в мен и вместо мен.
Благодаря ти, че ми прощаваш грешките, че ми ядеш манджите, че ми слушаш глупостите, че ми гледаш детето, че си ми отгледала мъжа. Че не храниш Борис с пюрета, че не се присмиваш на начина, по който го гледам, че го разхождаш, когато искам да поседя сама.
Най-вече ти благодаря, че мога да кажа, че свекърва ми е мега яка.
Може би сте забелязали присъствието ми през уикенда, както и засилено бебешката тематика - това е защото дори и нинджите имат нужда от почивка, особено в края на седмицата. Затова една Яна поема сайта, фейсбук и комуникацията с вас, докато една Мария си почива, пие вино и си гледа кефа. Бъдете благосклонни, простете ми чуждиците и не си спестявайте критиката, все пак живеем и се учим. Това трябваше да бъде пост за една тиквена торта, а вместо това се превърна в пост, в които една тиква изпада в сълзливи излияния към свекърва си, докато един бъдещ ТОДЛЪР се опитва да изяде ушите на две леко стресирани кучета.
Препоръчваме ви още:
На мама, ...
...
"Освен остроумните и забавни истории (ще ви оставят без дъх от смях!), в които ще се припознае всеки родител, в книгата намират място и много по-сериозни теми - за работата в чужбина, за тежките изпитания и за трудните житейски избори, пред които много млади хора са изправени и днес" - разказва главният редактор на Софтпрес Димитър Риков.
Качете се на въртележката и се оставете Калоян да ви отведе от България през Испания до слънчевата Малта, веселия Кипър, горещото Мексико, прашния Египет, лудата Куба и други интересни места, за да научите как се става дресьор на папагали, а впоследствие и татко на три невероятни деца.
Премиерата на "Дневникът на един (татко) звероукротител" ще бъде на 7 декември от 19:00 в :PM Club (ул. Позитано, в залата на хотел "Рила") със специалното участие на МарияПеева, създател на MamaNinja.bg
Илюстрация: Неда Малчева
Препоръчваме ви още:
Денят с главно "Д"
Тъмни сили
Стокхолмски синдром
...
Автор: МарияПеева
Моето голямо семейство не е съвсем християнско. В него има една християнка (моя милост), трима атеисти (двама сина и снаха), един прагматичен агностик (съпруг) и трима все още неопределили се чисти детски душици (двете ми малки момчета и внучето). Но нека започна малко по-отдалеч. Всъщност доста далеч - повече от век назад.
Баба ми по бащина линия е от стар и богат католически род. Нейните баба и дядо Луиджи и Франческа според семейната история са били толкова вярващи, че напуснали слънчева Италия, за да дойдат с католическата мисия в Пловдив (слава Богу, не по-малко слънчев). Тук си народили един рояк дечица, едно от които, прадядо Петър, (не го помня, починал е на първия ми рожден ден) също се задомил за добра католичка и станал баща на баба ми Мария, както и на нейните братя и сестри - Франц, Иван, Георги, Луиза и Христина. Баба ми Мария, напук на строгото католическо възпитание обаче, на 16 години напуснала лоното на правата вяра, за да стане съботянка (адвентистка ...
Автор: МарияПеева
От няколко дни подготвям статия за пазаруването по интернет. Все пак разпродажбите наближават, както и голямото коледно пазаруване на подаръци. Но се оказа, че трябва да отложим приятната тема, защото получих съобщение от нашата читателка Станислава Иванова, която е видяла една от неприятните страни на онлайн шопинга. Като много други млади майки, тя обича да пазарува по интернет и да търси изгодни оферти. Преди няколко дни обаче попада на неприятна измамница. Помоли ме да споделя историята й с вас, за да имате едно наум, ако попаднете на този профил или на друга подобна схема. Ето какво ми написа Станислава.
„Откакто се роди второто ми дете, пазарувам 99% от интернет. Много често поръчвам разни неща от олх, базар бг, и разни групи за купуване- продаване във фб. Миналата седмица се случи нещо, което искрено ме потресе и възмути. Поръчах през профила ми в ОЛХ маратонки за една приятелка. Жената, която ги продава, каза, че праща само през Спийди без опция за преглед. ...
Автор: МарияПеева
Бях решила да не влизам тази година в редовните спорове има ли място за Хелоуин по нашите земи, но в любимата ми група мами нинджи отново подхванахме темата и нямаше как да не я проследя. Разбира се, мнения всякакви изчетох - от “осанна” до “разпни го”, но искам да споделя с вас нещо, което истински ме развесели.
Няма спор, че децата обожават този празник. Повечето. По мои лични данни - 75 процента. (Да не се приема сериозно, защото статистиката ми е от моите четири деца - трима го чакат с нетърпение, а на един му е напълно безразличен и най-много да изяде бонбоните на братята си.)
Някои родители са много против да се отбелязва в училища и детски градини, но истината е, че не учителите настояват за това, а самите деца. Кое хлапе не обича да се маскира и да яде бонбони, в крайна сметка? Две неща е много трудно да наложиш на децата - да ги накараш насила да се радват на нещо или да ги накараш да мразят нещо, което им е забавно? И докато според мен правилният въпрос ...