Автор: Мария Пеева

Преди няколко месеца получих интересна покана. Оказа се, че Visa имат желание да направим съвместна кампания с тях. Виж ти, казах си. Защо изобщо им е притрябвала рекламна кампания? Аз реално не познавам човек, който да не притежава тяхна кредитна или дебитна карта. Какво точно ще рекламираме? Естествено, отидох на срещата и първото, което попитах е, защо избраха нашия сайт.

- О - засмя се симпатичната млада жена отсреща. - Помните ли онази забавна история, която бяхте разказали веднъж - за различното отношение на мъжете и жените към кредитните карти?

За тези, които са я пропуснали - ще я припомня. Краят на месеца е, аз се оплаквам на Пеев.

- Ванка, кредитната ми карта е на нула.

А той гордо отвръща:

- И моята!

При което аз, разбира се, подскачам, защото разликата между моя и неговия лимит е много сериозна.

- Олеле, ама как така?

А той ме поглежда въпросително:

- Ти, всъщност какво имаш предвид, като казваш, че картата ти е на нула?

- Е, как, какво? То е ясно. Че съм я изпразнила до дупка.

А той се подсмихва:

- Ей това е разликата между мъжете и жените. Когато ти кажеш, че си занулила кредитната си карта, значи, че всичко си изхарчила. А когато аз кажа, че съм я занулил, означава, че нямам задължения по нея. 

Все още озадачена, попитах дамата: 

- Добре, наистина беше забавна случка, но аз все още не разбирам каква рекламна кампания имате предвид.

- Вие пишете непринудено, забавно и в същото време давате полезна и смислена информация. - ми отговори тя. - На хората им е писнало да четат сложни финансови съвети и препоръки, а определено има накъде да се работи за финансовата култура на българското семейство. Ние вече правим това в училищата, иска ни се да го направим и за семействата. Вие имате богат опит, видели сте добри и лоши дни, имали сте всякакви трудности, включително и финансови. Можете ли да разкажете няколко семейни истории по вашия си начин, които да накарат хората да обърнат повече внимание на финансовите си решения, на харченето на пари, на възпитанието на децата в тази насока? Това ни е достатъчно.

- Истории колкото искате. - засмях се. - Не знам само дали всички са възпитателни, защото сме правили и доста грешки.

- Няма значение, дори още по-добре. В крайна сметка човек се учи най-добре от грешките си.

Побъбрихме още малко, след което се прибрах, запретнах ръкави и подготвих цяла поредица, която стигна до стотици хиляди читатели. Изглежда финансовите истории са забавна тема на всички. 

В тази последна статия от кампанията ни с Visa, бях обещала да пиша за страхотната им коледна промоция, в която упорито участвам, но нищо не печеля. Което, разбира се, дава по-голям шанс на всички вас да участвате и да спечелите. Тя е лесна, просто трябва да се регистрирате и да пращате едно номерче от ежедневните си покупки с кредитната си карта ето тук. Направете го, в крайна сметка както един велик българин беше казал: “Който играе, печели”,

Но просто не мога да изневеря на себе си и да не добавя нещо, особено след вчерашната случка у дома, която, признавам си, малко ме разстрои.

Двете ми големи момчета, на възраст съответно 24 и 15 години поведоха безсмислен спор кой повече пари ще изкарва, когато достигне върха на кариерата си. Единият е програмист и се развива чудесно, той вече печели добре, гледа семейство, връща кредити, изобщо направил си е място под слънцето. Другият мечтае да стане ракетен инженер, избрал си е къде ще учи и полага усилия за това, вече си е начертал бъдещето. Та моите две чудесни, амбициозни и умни момчета се скараха по такава нелепа и абсурдна тема, взеха да вадят статистики за средното заплащане на специалистите от съответната област, да сравняват и да изтъкват безсмислени доводи и аргументи, досущ като някакви вчерашни хлапета, които се мерят кой е по-висок и скачат като петлета един срещу друг.

С баща им седяхме и ги слушахме известно време, изчакахме ги да се изговорят и после взехме думата и им казахме някои неща. Един през друг заприказвахме, завършвахме си изреченията взаимно. Нее помня някога да сме обсъждали тези въпроси, просто мислим по един и същи начин. Може би това единомислие е следствие от 26 години семеен живот и споделени битки и мечти, а може би такива сме си били отпреди това и просто сме се намерили. Но това няма значение, по-важно е какво им казахме. Искам да го споделя и с вас, а ваше право е да се съгласите или да го отхвърлите. Молбата ми е само да помислите върху това. Особено ако сте млад човек. Особено ако сте в началото на кариерата си. Особено ако все още избирате кариерата си.

Парите не са всичко. 

Страшно клише, нали? Но те наистина не са. Един минимум е необходим, за да задоволи човек основните си потребности - да има покрив над главата, да му е топло и уютно, да има с какво да напълни хладилника и да се облече, да си осигури транспорт, образование за децата и здравна грижа. Ако са под този минимум, липсата им е фактор за нещастие. Но няма обратна зависимост. Ако са над този минимум, НЕ СА ГАРАНЦИЯ за щастие.

Затова и ако човек фокусира цялата си енергия върху това да изкарва все повече пари, единственото, което печели е, че може да харчи все повече. Или да ги спестява и инвестира, или Бог знае какво. Но не печели щастие. Какво печелиш, че колата ти е по-скъпа от тази на съседа, ако си толкова изнервен от работата, че вечер нямаш сили да се порадваш на детето си? Какво печелиш, че веднъж годишно се разхождаш на Малдивите, ако в ежедневието си толкова изтощен, че отказваш да помогнеш на съпругата си и вечерта приключва със скандал? Точно като някакви хамстери във въртележка се увличаме в това да печелим все повече и повече и оставяме животът да се изплъзва покрай нас, докато ние бързаме ли бързаме, работим ли работим, за да можем да харчим все повече и да сме все по-щастливи. А парадоксът е, че трябва да се спрем, за да бъдем щастливи.

Тогава какво? Не бива да работим и да вървим напред ли?

Не, напротив. Моето поколение е възпитано да се бори, да се развива и твърдо вярвам в необходимостта от това, за да се чувстваме осъществени. Но нека работата е такава, която ни носи радост и удовлетворение, дори да не е най-платената на света. Нека не избираме професията си според това колко пари ще печелим от нея, а според това колко ни удовлетворява и дали намираме смисъл и радост в нея. Повярвайте, това го казвам изцяло от личен опит - когато човек обича професията си, той неминуемо започва да печели добре от нея някой ден. Просто защото става все по-добър и все по-добър и опитът му се отплаща. Затова бих искала децата ми да изберат работата си както избират хобито си - според това кое им харесва, а не като гледат статистики и сравняват от кое се печели повече.

И последно за парите. Някои хора обичат повече да ги печелят, други обичат повече да ги харчат. Дали сте от единия, или от другия вид, не знам, но при всички положения се постарайте да сте наясно с финансовите инструменти на съвременния свят и ги използвайте разумно в своя полза. Внимавайте с кредитите, мислете и за старини и си погасявайте задълженията по кредитните карти в началото на месеца, за да не плащате лихви. А когато пазарувате, винаги първо си задавайте въпроса: Това необходимо ли ми е наистина? Ще ми донесе ли толкова радост, колкото струва? 

Ако е така, купувайте смело.

Благодаря на Visa, че реши да инвестира в една толкова нестандартна кампания. Истината е, че колкото по-разчупено мислят големите бизнеси, толкова повече успяват.

А това се отнася и за обикновените хора като мен и вас.

Останалите ни истории по тази тема са:

Защо у дома не се караме за пари

Как във Франция ни взеха за измамници

Бързи пари

Татко ми дава джобни

Защо му е на тийнейджъра карта?