Автор: Яна Пеева

Сигурна съм, че в предишния си живот не си била бактерия! Ако пък си била, то вероятно и аз съм била, така че всичко е точно.

Понякога влизам у вас без да звънна. Теодор така ме е научил, извинявай. Положителното е, че не сте семейство нудисти. Отрицателното е, че понякога спите на дивана и трябва да се изнесем много бързо и тихо, за да не ви събудим. Благодаря ти, че никога не ме накара да се почувствам нежелана или не добре дошла. Дори когато идвам сама.

Понякога забравям, че когато имам нужда от помощ, мога да я поискам. Теди все ми напомня. Веднъж казах на мама, че искам да гледате Борис (вие, бабите и дядовците му) само когато вие искате, че не искам да го смятате за задължение, че не искам да ви е в тежест. Тя ме погледна сякаш тотално съм изперкала и ми обясни, че това е най-голямата глупост, която ми е излизала от устата. Благодаря ти, че ми напомняш да се грижа за себе си. Че винаги си насреща. Че ми сгъваш прането без да те помоля и ми подаряваш жилетки просто ей така.

Понякога ме питаш какво е мнението ми за нещо, знаейки, че не съм съгласна с теб. Тогава гласът ти се променя, ставаш изключително сериозна, не се отказваш, докато не ти кажа. Благодаря ти, че си говориш с мен като с възрастен човек, а не като със снаха. Благодаря ти, че ме слушаш.

Добрата снаха

Понякога с Теодор се караме. Понякога си крещим. Понякога си мълчим. Понякога правим всичко наведнъж. Понякога дори пред вас. Благодаря ти, че никога не ме изолира. Благодаря ти, че дори и да си си помислила нещо лошо за мен, не си го показвала.

Понякога излизаме само двете. Говорим си, аз пия кафе, докато ти си играеш с Борис. Пазаруваме. Смеем се. Разказваме си неща, които си разказват жените просто ей така. Благодаря ти, че си ми приятелка.

Понякога въобще не вярвам в себе си. Понякога се чувствам като най-смотаното същество на света. Понякога си мисля, че съм абсолютно празна и от мен е останало само това, че съм майка. Благодаря ти, че си вдъхновение и че вярваш в мен и вместо мен.

Благодаря ти, че ми прощаваш грешките, че ми ядеш манджите, че ми слушаш глупостите, че ми гледаш детето, че си ми отгледала мъжа. Че не храниш Борис с пюрета, че не се присмиваш на начина, по който го гледам, че го разхождаш, когато искам да поседя сама.

Най-вече ти благодаря, че мога да кажа, че свекърва ми е мега яка.

Може би сте забелязали присъствието ми през уикенда, както и засилено бебешката тематика - това е защото дори и нинджите имат нужда от почивка, особено в края на седмицата. Затова една Яна поема сайта, фейсбук и комуникацията с вас, докато една Мария си почива, пие вино и си гледа кефа. Бъдете благосклонни, простете ми чуждиците и не си спестявайте критиката, все пак живеем и се учим. Това трябваше да бъде пост за една тиквена торта, а вместо това се превърна в пост, в които една тиква изпада в сълзливи излияния към свекърва си, докато един бъдещ ТОДЛЪР се опитва да изяде ушите на две леко стресирани кучета. 

Препоръчваме ви още: 

На мама, която винаги мисли за другите преди себе си