Автор: Мария Пеева

Тъй като синът ми не позволява да се хваля с него, ще си мълча и няма да ви кажа, че вече е софтуерен инженер и на всичкото отгоре отличник на курса. Но това, което не мога да премълча, е речта, която цитира на дипломирането им една от лекторките им. Толкова се впечатлих от цитата, че намерих речта в интернет и преведох част от нея за вас. Защото за разлика от всички мотивиращи и вдъхновяващи обръщения по случай дипломиране, които съм чела и слушала, тази не пожелава успех и късмет на младите хора. И това никак не е случайно. Не е случаен и човекът, който произнася тази реч - той е главният съдия на върховния съд на САЩ Джон Робъртс, а училището е много престижна частна гимназия, където учи и собственият му син. 

През последните години опознах много от вас, младежи, и то доста добре. И знам, че сте добри деца. Но също така сте и много привилегировани млади хора. Ако не сте били привилегировани, когато сте дошли тук, вече сте, защото сте учили тук.

Моят съвет е - не се дръжте като такива.

Когато постъпите в новото си училище, отидете и се представете на човека, който рине листата, чисти снега или изпразва кофата. Научете името му и се обръщайте към него по име, през цялото време, докато учите там. И още един съвет - когато минавате покрай непознати хора, усмихнете им се, погледнете ги в очите и ги поздравете. Най-ужасното, което може да се случи, е да ви запомнят като младият човек, който се усмихва и поздравява.

А това не е чак толкова лошо начало.

От време на време през идните години се надявам да се отнасят с вас несправедливо, за да научите стойността на справедливостта.

Надявам се да пострадате от предателство, за да се научите да цените лоялността.

Съжалявам, че го казвам, но се надявам и да сте самотни от време на време, за да не приемате приятелите си за даденост.

Желая ви също и лош късмет понякога, за да оцените ролята на шанса в живота и да разберете, че успехът ви невинаги е само по заслуги и че провалът на другите също невинаги е заслужен.

Важно е да отбележим, че в историята на САЩ има само 17 главни съдии и това е толкова висок и отговорен пост, че хората, които го заемат, рядко намират време да произнасят речи на ученическо дипломиране. Мисля, че хлапетата, завършили в онзи ден, наистина са привилегировани. И може би най-голямата им привилегия е, че са чули тази прекрасна и толкова смислена реч, която не само слага на правилното място приоритетите в живота, но и ни напомня, че високомерието, арогантността, злорадството и егоизмът не са черти, с които един силен човек може да се гордее.

Финалът на речта е от песента на Боб Дилън - Млади завинаги.

Нека ръцете ви са винаги заети.

Нека краката ви са винаги бързи.

Нека имате силен корен, когато вятърът смени посоката.

Нека сърцето ви е винаги радостно.

Нека песента ви винаги се пее.

Нека сте млади завинаги.

Препоръчвам ви, ако владеете английски, да видите целия запис. Надявам се посланието на този достоен човек да стигне до много млади хора. Мисля, че е добро начало за една успешна кариера. Защото всъщност успехът или провалът сами по себе си не ни правят по-добри или по-лоши хора. По-важното е как ги приемаме, как променят отношението ни към света и каква поука извличаме от тях.

Дано децата ни дават много поводи за гордост. Не само с успехите си, но най-вече с достойните си постъпки и добрите си дела. 

Препоръчваме ви още: 

8 часа насаме със себе си - експеримент с тийнейджъри

Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна - за най-добрия подход на учителя