- 1. Чувствате ли се уморени и виновни
- (Добра форма)
- Ако се чувствате изтощени и имате чувството, че вече не се справяте с нищо и се обвинявате за това, вие не сте сами. Наистина не сте сами. По целия свят хората чувстват, че техните техники и стратегии за справяне са изчерпани до краен предел. Наскоро отбелязахме годишнина от началото на първото блокиране, вследствие на коронавируса. Прекарахме цяла година, че и повече в криза и пандемия. Човешкото тяло не е проектирано да живее толкова дълго в режим на стрес. Не и без последствия. Има и още нещо - пандемията ни предостави две константи, които наистина поставят на изпитание нашата издръжливост: постоянна промяна и несигурност. Ние, хората, не харесваме нито един от тях - намираме ги за доста стресиращи. Всичко това е наистина перфектната буря за психичното здраве: справяне с продължаваща криза, справяне с постоянни промени и несигурност. И всичко това, докато се опитвате да се справяте оптимално с работата си, домакинство, деца в онлайн обучение и безброй други лични и професионални ...
- Добавен на 13 Април 2021
- 2. Колко точно ни обичат децата и други детски приумици
- (Забавно)
- Автгор: Богомил Димитров Преди да започна със случките, ще цитирам изказвания на децата ни, доказващи по безспорен начин голямата им любов към нас, родителите им. Дъщеря ни в първи клас към майка си: - Мамо, обичам те почти колкото другарката Клисарска! Синът ми в шести клас, когато най-сетне му купих мечтаното голямо шах-табло за игра на стена: - Татко, обичам те най-много от целия вход! По-долу следват историйки от моя живот или този на децата ни, в които приумиците на някое дете са предизвиквали смях или недоумение в околните. Бу-бу Дъщеря ни бе току-що проходила и бърбореше някои срички. В събота с жена ми решихме тримата да се поразходим из квартала с чисто новата ни кола „Вартбург“. В нея детето се заоглежда с интерес, но когато запалих колата, зарева. Жена ми се премести отзад и взе да го успокоява: - Не бой се, маме, това е тати - бу-бу. Добро бу-бу, оо-о, тати-бубу. Аз, начинаещият шофьор, ...
- Добавен на 12 Март 2021
- 3. За душата на едно цвете
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева - Колко години вече не цъфти, чедо? - Единадесет станаха. Бях още в онази квартира. Ти ми го донесе да го насадя, помниш ли? - Хубава беше онази къща. Красива и слънчева. И хубаво място му намерихме. Поливаше ли го редовно? - Е, нали щеше да изсъхне цялото досега?! Поливах, как да не поливах. - Да не си му сменяла често мястото? Цветята хич не обичат да ги местиш. Малко са като хората – хареса ли им някъде, не им се мърда. Ако насила ги сложиш на друго място – страдат. Абе цвете е още, живурка там, ама ни цвят, ни мирис... - Да бях купила цялата къща, казваш, че да е щастливо цветето? - А! Хубаво, че се преместихте. Просторно е сега за децата. И пак е светло. Много хубаво, че е светло. Аз на тъмно не мога, чедо. Цяла вечност, ако съм на тъмно, поне докато съм жива да ми светло и пред очите, и на душата. Инак съклет ме хваща и ми се мре. - То цветето не умря за толкова години, та ние ще мрем, я се стегни! - Не умря, ама не цъфти. Много ме е яд. - Нали ...
- Добавен на 06 Март 2021
- 4. Време за обичане
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Обичам това време сутрин, докато улицата още сънливо се протяга, върху ѝ да се спускат бусът за млякото, баничарката с хляба, месарският хладилен камион, колите на съседите – големи, малки, бързи, сприхави, бойни, бохемски, закачливи, инатливи. Също като тях самите. Обичам да пия кафето си бавно, облакътена на прозореца, и да я наблюдавам през нейния. Пак е с хубава нощница. И пак е розова. Розови са и пантофите. Прилича на леко поостаряла принцеса, която току-що са събудили, но или принцът не я е целунал като хората, или нещо със заклинанието за вечната младост се е пообъркало. Движи се бавно в спретнатата, бяла кухничка. Подрежда внимателно димящата чаша, чиния с филийка хляб и очилата си на малката маса, целунала най-слънчевата част на прозореца. Вече е облякла черна пола и сива блуза. Само розовите пантофи напомнят за онази принцеска история. Спира се до огледалото над мивката, сресва късата си бяла коса и тя се превръща в пухкав облак. Потупва го като малко ...
- Добавен на 04 Декември 2020
- 5. Фалшиви новини и COVID-19: Над 800 поч<span class="highlight">ина</span>ли и 5800 хоспитализирани ...
- (Здраве)
- Фалшивите новини убиват. Това доказва изследване, според което най-малко 800 души са умрели и около 5800 души са били приети в болница заради дезинформация във връзка с коронавируса в социалните медии. Изследването проследява 2311 съобщения за слухове, стигма и теории на конспирацията на 25 езика от 87 държави. От тях 2049 (89%) от съобщенията са класифицирани като слухове, 182 (7,8%) като теории на конспирацията, а 82 (3,5%) като стигма. Сред всички проследени информации, 24% са свързани с болест, предаване на вируса и смъртност; 21% мерки за контрол; 19% за лечение и излекуване; 15% за причината за заболяването, включително произхода; 1% за насилие; и 20% - други. От изследваното съдържание на 2276 текста: 1856 твърдения се оказват неверни (82%), 204 са верни (9%), 176 са подвеждащи (8%) и за 31 няма доказателства (1%). Повечето от слуховете, стигмата и теориите за конспирация идват от Индия, САЩ, Китай, Испания, Индонезия и Бразилия. Популярният мит, че консумацията на силно ...
- Добавен на 13 Август 2020
- 6. Цветовете на детството
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Танцът под тежестта на махагоновия стол. Ловко покатерване, въпреки недоволното проскърцване. Рафтът със съкровищата. Гъделичкащ захаросан аромат на току-що сварено сладко. Вкус на победа и смелост. Смътната сянка на беля и последствия. Храбростта има вкус на ягоди. Бездънно червено Обидната болка от ожулено коляно. Кръвта върху смуглата от прах от кожа. Несъвършенството на раната. Възмущение. Нетърпимост. Яд. Гняв. Нечия прегръдка. Сълзи. Утеха. Обич. Лечебно бяло Драскаща ласка на гумена топка. Колибри в стомаха с полета на старата люлка. Протегнат ластик между пейките. Пътека докъдето трябва. Поляна, криеща стъпките. Тайни в старите дървета. Безкрайно зелено Сладостна мараня във въздуха. Потна монета в дланите. Тръпнещи крачета в очакване. Твърдостта на клечката. Обаянието на мекотата. Захарният памук върху косата. Необятно розово Първо е мирисът. После хоризонтът и виковете – Ето, го! Ето го! Скачането върху седалките. Щастието мирише на дълъг път ...
- Добавен на 01 Юни 2020
- 7. Три билборда извън обичта
- (Общество)
- Автор: Ина Зарева Дъщеря ѝ е изнасилена и убита, а месеци по-късно все още няма виновни и наказани. В отчаянието си, майката поставя три билборда, чрез които да изрази гнева си, защото „понякога гневът е единственият начин да накараме хората да слушат и да се променят“ – казва авторът на „Три билборда извън града“. Това е сценарий на филм, но едни други билбордове преди време написаха сценарий за живеене. С реакциите, атаките, защитите и коментарите към тях. Изводът? Изводът е, че у нас никой никого не обича. Това е, можете да не четете повече. Ако все още сте тук – съжалявам! Явно и вие се чувствате необичани. Необичани, защото не се вписвате. Защото дразните. Защото не искате да влезете в калъпа. А тук калъпи има всякакви. Дори когато кажеш – аз съм различен, ще ти сложат калъп за различност. Ти пак си бъди различен, но ние ще ти кажем точно колко и докъде може да стига тая различност. Разбирам как се чувствате. Защото и аз се чувствам така, нищо че не съм точно като вас. ...
- Добавен на 18 Май 2020
- 8. Мамо, какво е да си храбър?
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Храбростта е мъжество. Тя не е безцелна и безразсъдна. Не е неудържимост или липса на страх. Не е дързост или войнственост. Храбростта е мъдростта, която избира дали да действа, или да спре, когато е нужно. Решителността, която знае колко и кога да изчака. Ясната представа за риск и възможност, за смисъл и безсмислие, за смелост и безразсъдство. Храбростта е онази трезвост, която на моменти те превръща напълно негероичен човек за останалите. Даже могат да ти се присмеят. „Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв“, казва и един от храбреците на поезията Атанас Далчев. Истинската храброст е тиха и сдържана. Тя не ангажира и не притеснява никого. Не го застрашава и не го наранява. Да си храбър, означава да си доблестен и много, много добър. Така исках да отговоря на моето малко момченце, когато за първи път ме попита какво означава да си храбър. Обаче това беше една от онези забързани сутрини, в които всяка ...
- Добавен на 06 Май 2020
- 9. За кучетата и човеците
- (Истории)
- Днес ме трогна една история, която ни разказа Вася Зарева в майчинската ни група. Споделям я с вас. Навсякъде около нас има прекрасни хора с прекрасни и вдъхновяващи истории. И колкото са по-трудни времената, толкова е по-важно да има такива примери. Има едни такива хора сред нас... Човеци им казват! Хора, които не са изгубили човешкото в себе си. Ще ви разкажа една малка история от днес. В службата на моя съпруг, пожарната в Дупница, има кученца. На снимката е най-малкото от три. Момчетата се грижат за тях. Бездомни душици, на щат към пожарната. Днес, докато са приготвяли нещо за хапване, както обикновено са занесли и на кученцата. Това, най малкото изтърсаче се задавило. Останалите кучета го тормозят и то винаги бърза да глътне дадената му храна... Е, днес нещата малко се пообъркали. Глътнало голямо парче и се задавило. Спряло да диша направо. Умряло!!! И тук идва историята за човеците! Момчетата веднага се намесили! Един започнал да му прави сърдечен масаж, други двама да го обдишват ...
- Добавен на 05 Април 2020
- 10. Време за вас
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Много трудно ли беше? Задъхвахте ли се от умора да останете прави; загрубяха ли ръцете ви в опити да се задържите? Не се срамувайте от мазолите си. Не стискайте повече юмруци. Вие сте тук, където искате да сте. Успяхте, оцеляхте и все още сте изправени. Поспрете и отпуснете раменете си. Предаваха ли ви много? Болеше ли непоносимо; кървят ли още раните? Не скривайте белезите по тялото. Носете ги гордо като от най-важната битка в живота си. Вие сте тук и все още сте цели. Поспрете и оставете сълзите си да измият прахта. Загубихте ли някого? Все още ли не можете да дишате от болка? Жигосват ли ви спомените? Раздира ли ви липсата, като да са взели най-важния ви орган? Продължете смисъла му. Живейте с още по-голяма страст, обичайте с още по-голям плам. Преди това поспрете за малко и изкрещете мъката си. Ограбиха ли ви? Влязоха ли с кални ботуши в най-дълбоките кътчета на спестеното в дома, душата, мислите, чувствата? А вие си мислихте, че не сте богати! И отново ...
- Добавен на 31 Декември 2019
- 11. Кръстът на майката
- (Възпитание)
- Автор: Ина Зарева Нещо се случи в тази първа, цветна, училищна седмица. Измежду сплитането на събрали лятото момичешки плитки и на укротяването на възмъжали момчешки перчеми, на пъстрокрили рокли и бели ризки, на цветни градини в ръцете и слънца в очите. Някъде там измежду трепета на новото и негата по старото, на щастието от срещата и тъгата по раздялата, на вълнението и рутината. Някъде там се бе случило нещо, далеч не толкова празнично, далеч не толкова щастливо, успокояващо и радващо сетивата. В едно столично училище се провела анкета: Ако попаднете в неприятна или опасна ситуация на кого ще споделите, от кого ще потърсите помощ – родители или приятел. 90 % от децата казали, че ще звъннат на приятел, а не на родител. Почти същият процент отговорили, че редовно лъжат родителите си, но не и приятелите. Ужасяващи 10 процента! Само толкова от децата говорят директно и честно с родителите си и им се доверяват. Това означава само едно, че ние – родителите, борещи се със зъби ...
- Добавен на 18 Декември 2019
- 12. Малка приказка за биберони
- (Възпитание)
- ... Веднага след като закусило, отишло с мама и тати до магазина за играчки и си взело с тези парички и още малко, които мама доплатила, плюшка. Избрало си прекрасен плюшен паяк с големи зелени очи. Паячето му станало приятелче и всяка вечер момиченцето го гушкало силно и заспивало спокойно и с усмивка. Как да приучим детето към гърне за два дни - прочетете тук. ...
- Добавен на 16 Декември 2019
- 13. Най-важните думи на света
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Това са очите на съпруга ми – добри, любопитни, дълбоки, усмихнати, спокойни и обичащи. Устояват на погледа ми, а после отново обгръщат нея. Проследявам как ръката ѝ се слива с неговата - като части от ювелирен пъзел. Поглеждат ме леко смутени, преди да се потопят в онова бълбукащо тяхно море – на разговори, смях, музика и на обич. Тази хрупкава и мека, сочна и изпръхнала, твърда и пухеста тяхна обич. Чаках този момент. Готвех се дълго за него. Мислих го, сънувах го, раждах го, плачех го, рисувах го, написвах го, а после го изтривах и започвах отначало. Годините се търкаляха като преяли и гушливи панди пред очите ми, а аз се утешавах с усмивките им и триех ли триех образите пред очите си. Има време, казвах си, има много време. Все още аз съм и любовта, и приятелят, и смисълът. Няма да ме сменят толкова скоро. Още много панди ще прегърна, преди да ме запокити времето. И пак зарисувах, заизписвах, заизмислях, замечтавах, заплювах и заклинавах, а накрая отново заплаквах. ...
- Добавен на 04 Август 2019
- 14. Стига присъди!
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Помня този студентски купон до най-малката подробност, въпреки опитите ми да се напия безпаметно и да изпуша всички цигари наведнъж. Няколко часа по-рано един лекар хладнокръвно и категорично отсече, че никога няма да имам деца. Докато гледах любимия си мъж през цигарения дим и се чудех как да му кажа, че го напускам, защото за какво съм такава „ялова“, до мен седна колега от университета. Започна разпалено да ми разказва как цялото му лято минало във Франция. Наели го за детегледач на семейство с 8 деца. - Бяха толкова щастливи и задружни! Всяка жена трябва да има много, много деца – гледаше ме в очите и повтаряше той. - Не всяка жена има такава възможност – успях да овладея някак гласа си аз. - Не е вярно! Човек се справя с всичко! – още по-настървено спореше той – А и жената е реализирана само като майка. Каква друга работа има, че да не може да отгледа и десет?! - Защо френската майка е имала нужда от услугите ти, щом е съвсем по силите и възможностите ...
- Добавен на 13 Юли 2019
- 15. Не убивайте Моцарт
- (Възпитание)
- Автор: Ина Зарева Те са избрали всичко. Каква зодия да бъде, в колко часа е нумерологично подходящо да се роди, кое име ще предопредели живота му на гений. Колко и какви езици ще владее, кои спортове ще тренира, в кое училище ще учи, в каква специалност ще се дипломира и разбира се - какво ще работи. Детето е едва тригодишно, но родителите вече са категорични за бъдещата му професия. Възможно е, ако са родили Моцарт. Но често пъти, в стремежа си да създадат най-съвършеното свое копие, родителите изобщо не забелязват, че са родили гений. Как иначе ще се обяснят първоначалните професии, към които са били насочени едни от най-талантливи личности? Какъв би бил светът, ако Достоевски беше продължил да бъде военен инженер,Артър Конан Дойл – офталмолог, Лили Иванова - медицинска сестра, Вили Казасян – машинен инженер, Стоянка Мутафова – учителка, Шарън Стоун – адвокат, Уил Смит – програмист, Долф Лундгрен – химик, Джерард Бътлър – юрист, Брат Пит - журналист и т.н, и т.н. О, колко разочаровани ...
- Добавен на 14 Юни 2019
- 16. Спаси я
- (Истории)
- Познавам лицето на насилието, макар и задочно. Най-любимият ми човек на този свят е отраснал с него. Той не говори за преживяното, но то е някъде там, в него, и все още го наранява. Заради него, заради майка му, която уважавам и обичам като своя, прегърнах тази кауза и си обещах да помагам когато и с каквото мога на хората, преживели кошмара на насилие в семейството. С Галя, Ирина и Христина се запознах случайно - покрай историите, които ми пращате. Те са жени, които са успели да преодолеят болката и да продължат напред, а сега искат да помогнат и на други. Надолу споделям текста, който ми написаха. Мисля, че сайтът им ще е полезен на много хора в подобна ситуация. Всяка от нас познава страха. Дори и да не сме били жертви на насилие, ние се страхуваме за родителите си, за децата си, за нашето бъдеще. Това е най-нормален човешки инстинкт. Но има една голяма бройка жени, които всеки ден се страхуват за живота си и не смеят и да си мечтаят за следващия празник, за лятната ваканция, за ...
- Добавен на 28 Май 2019
- 17. Да си родим дъга
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Един от онези дни, в които въздухът се е сгъстил до изригване. Дишането е трудно, движенията са забавени, а мислите връхлитат като пустинни бури. Вървях трудно, в този летен пристъп на задух, за да взема някакъв документ, за който ме бяха изпратили. Исках единствено да се върна възможно най-бързо в прохладния офис и да потъна в необятния онлайн свят, който по това време откривах. Интернетът все още не бълваше от дланите и домовете ни, а беше достъпен само в най-амбициозните фирми, чиито служителите внезапно започнаха да идват рано на работа и да остават до късно. Заради необятната информация, игрите и разбира се - първите форуми. Хората в тях първоначално пишеха плахо, но ден след ден, темите се рояха и животът онлайн се разрастваше. Разказваха се вицове, споделяха се истории, нищеха се политики, кръстосваха се различни мнения и позиции. Младото онлайн общество, като прохождащо дете, се вълнуваше от възможностите и свободата, които виждаше пред себе си. Разбира се, ...
- Добавен на 25 Май 2019
- 18. Да благодарим на бащите
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Днес в много части на света се отбелязва деня на майката. По този повод, наскоро в мрежата се завъртя клип, който аз лично намирам за много тъжен. В него са показани множество гафове на бащи, които те правят, докато се грижат за децата си. Видеото завършва с думите: „Благодаря, мамо, че не си баща.“ Стана ми ужасно мъчно. За жените, за бащите и най-вече за децата им. Винаги съм вярвала, че ако една жена се ражда с майчинско чувство, което набъбва с всяка следваща кукла и всяко следващо живо същество, което има нужда от грижа, за да достигне апогея си в първата прегръдка с малкото човече, то бащата се ражда много по-късно. Той е втората черта от теста за бременност, придружителят в АГ кабинета, беквокалът по време на раждането. И едва тогава бащата започва да расте – с всяко гушване на детето му, с всеки успешно сменен памперс, с всеки безценен бебешки смях, но най-вече с всяка получена усмивка от жената до него. Тогава този баща става великан и невъзможното ...
- Добавен на 12 Май 2019
- 19. Истории за любящи семейства и техните закрилници
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Тя е бизнес дама. Има високи доходи, висок стандарт, високо самочувствие. Има и три деца. Осигурява им всичко, което е важно за тяхното бъдеще – здравословна храна, частни училища, чужди езици, спорт, всевъзможни курсове, лагери, почивки на планина, почивки на море, маркови дрехи, скъпи играчки. Имат чудесен дом с достатъчно пространство и удобства в безопасен и красив квартал. От децата се изисква само едно - подчинение и дисциплина. Иначе всяко тяхно провинение се отразява на нея. Върху дланта ѝ са се отпечатали зъбките на най-малкото дете, защото е изцапало новата си стая и си е заслужило шамара. Само един, разбира се! Тя да не е варварка!? Следващият път големият син е излъгал за дребна сума пари. Нейната ръка е синя от „няколкото шамара“, неговото лице остава на въображението. - Май вчера пукнах ръката на детето – промълви веднъж – Вбеси ме! Толкова силно го ударих, че... Днес трябва го водя на снимка, а имам толкова много срещи... Три деца в едно перфектно ...
- Добавен на 30 Април 2019
- 20. Рецепта за сладкиш с горчив привкус
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Ваканцията ги е събрала в малкото градче, а дъщеря ми – в къщата на баба. Десетина момчета и момичета на по 18. Една китара и двулитровка бира се редуват в ръцете им. Не крещят, не ругаят, не се напиват. Всеки изкарва по някое парче на струните, а после заедно запяват „Хубава си, моя горо“. "Технологиите явно са развалили младежта." – мисля си, докато си спомням купони от моите 18 – изобилстващи от водка, уиски, грозно пияни момичета, арогантни момчета и много цигари. Сега само един от тях пуши. Излиза на терасата и ми предлага помощ, докато им правя кекс в старата печка на баба. - Да Ви помогна ли с нещо? - Е, хубава работа, ще ми говориш на Вие! Нали те знам от бебе! - Ами аз пораснах и не бях сигурен, че ме помните. Пък и от уважение – дръпва от цигарата като възрастен, а димът нелепо обвива още детското му лице. - Как си? Как я караш? - поглеждам го в очите и потрепвам. Така поразително прилича на леля си. Бяхме приятелки. Тя беше най-красивото момиче, ...
- Добавен на 05 Април 2019
