Наскоро ми писа читателка, че през няколко поредни дни е била жертва на опит за измама с "доставка OLX". Измамниците се свързали чрез вайбър и изпратили скалъпен на фотошоп документ. Ето как изглежда.

Жената е разбрала навреме, че такава услуга не съществува, но иска да предпази и други потребители, затова ми писа с молба да споделя. Свързах се с Нора Калионска - мениджър комуникации в OLX за коментар. Тя потвърди, че има такава схема за измами, която при това е международна, като засяга OLX на всички пазари в Европа: Полша, Румъния, Португалия и България. Ето какво още ми написа:

Тези препоръки с полезни видеа за домашни упражнения са подбрани от споделения опит на жените в майчинската ни група. Надявам се да са ви полезни – не се нуждаят от специална подготовка и се адаптират напълно към свободното ви време. Ако сте постоянни, съвсем скоро ще се убедите в положителния ефект и ще се радвате на видими промени. Успех!

Пилатес

• Кратки серии, подходящи за начинаещи. С тях ще изградите сила и гъвкавост, а след тренировката ще бъдете пълни с енергия. 

• Ексклузивна тренировка за пилатес за цялото тяло, която ще ви направи по-стройни и по-силни. Опитайте три пъти седмично, за най-добри резултати.

• Коя е най-добрата тренировъчна машина? Твоето тяло. С пилатес можете да прекроите и тонизирате цялото си тяло. Всеки може да прави пилатес, независимо от възрастта или нивото на фитнес. 
  

• Всяко видео представлява завършена Пилатес тренировка. Най-кратката е 10 минути, а най-дългата – около 45. Класическа или интензивна, за начинаещи или напреднали, с или без уред, за цяло тяло или определена мускулна група – изберете според готовността и свободното си време 
  

Фитнес

• Упражненията на Руми са популярни отдавна – с тях бързо се влиза във форма и се напредва към следващите по трудност програми. Упражненията са така комбинирани, че тялото да е в баланс и да е предпазено от травми. Вижте тук.

• Марина Декова - онлайн изготвяне на индивидуални хранителни и тренировъчни програми и групови занимания за жени. Разгледайте страницата ѝ тук.

• Джаки Уорнър е американска фитнес треньорка, известна най-вече с участието си в риалити шоуто „Work Out”. Нейните тренировки доказано работят.

• 30-минутна домашна тренировка за изгаряне на мазнини за начинаещи.
  

• Кардио тренировка за изгаряне на мазнини 

Йога

•  В този канал видео клипове с изключителна йога се обновяват всяка седмица. Може да намерите също ежедневни практики, семинари, задълбочено обучение, седмични или месечни поредици.

• Създавайте нови навици и бъдете фокусирани към позитивното и полезното. „Официален пътеводител за 14-дневно пътешествие“ включва съвети по йога, насоки за медитация, много информация, която да ви помогне, както в йогата, така и в живота.

• Home Yoga съществува за хората със забързано ежедневие, които осъзнават нуждата да се погрижат за себе си - на телесен и ментален план. Освен качествено абонаментно съдържание, е осигурена общодостъпна информация по разнообразни теми в сферата на йога и здравословния живот за всеки, който желае да се погрижи за себе си. Страницата може да разгледате тук.

Може да харесате също:

Как свалих 15 килограма

Автор: Ния Йотова

И преди съм споделяла за силната привързаност, която изпитвам към Окси, моята домашна помощница - рускиня. Освен че помага с къщната работа, Окси силно се интересува и от живота вкъщи. В добрите стари времена преди Ковид, когато пътувах много, Окси се вълнуваше повече от мен за всяко мое пътуване или липса на такова.

- Ниечка, вече цял месец не си пътувала… всьичко наред ли?

Ако ѝ кажа, че скоро ще ходя някъде, лицето ѝ се озарява. Оставя парцала и ме хваща заговорнически под ръка. С избила по страните руменина, ми споделя шепнешком история от рода на следната:

-Ти знаеш ли колко си щастльва, че си само на сорок один года. (Окси е на 75, но има желанието за живот на 18-годишна и външния вид на най-много 50 годишна). Ниечка, тьи знаеш ли колко хубаво можеш да си изкараш на ьедна командировка, например? Аз като бьла на сорок години и била командировка във Варна. И когато затваряхме конгресс, един висок, прьедставителен муж спря Волгата си на мен. Беше чул, че говоря руска реч; поканил ме да прекарам нощ с нево. А на друг ден щеше лично да ме върне с Волга на София. И аз мноога мислила, мноооога мислила и накрая отказала. Заради Кьисела Дьядка отказала. ( Кисела Дьядка е съпругът на Окси).

Окси прави необходимата пауза преди грандиозния финал….

- А потом се оказало, че непознат представителен муж бьл – тук самият въздух около Окси вече присвятква и трепти – Самий Главний Министр Тежка Промишленост СССР-а.

- Та така, Ниечка – завършва вече на висок глас Окси. - Аз многа абичам командировки. - След кратък размисъл добавя: - Ну, вече съм много стара, мень няма кой да ме покани. За тьеб още има шанс да си направиш поне един прьекрасен спомен от командировка. Да те грей до край на жьивот. И не повтаряй мои грешки – поглежда ме многозначително.

Емо, мъжът ми, минава покрай нас. Няма как да разбере какво сме си говорили допреди само минута, защото с приближаването му, Окси мигновено преустановява рубриката „Практични-съвети от-една-омъжена-дама-за-друга“ и започва усърдно да лъска кухненските плочки, заела раболепна поза.
Откакто разбра, че Емо е зодия рак, тактиката на Окси беше да няма много вземане-даване с него. За раците Окси ми е казала, че „са отговорни към семейства, но много обичат да командват свои жени.“. До този извод е стигнала от личен опит, тъй като се оказва, че и Кьисела Дьядка е представител на същата зодия.
Отначало Емо приемаше близостта между нас с Окси безразлично. Но тя е толкова забавен и интересен събеседник, че от един момент нататък, Емо започна да иска да се присъедини към нашето весело кръгче. Малко по малко той се опитва да спечели благоразположението ѝ:

-Окси, на колко си години, имаш ли 55?

Окси кокетно му отговаря, че е на 75, но просто е прокльета с много младолик ген. Иначе нямала никакви пластични опьерации.

-Еееее, представям си колко готина мацка си била като млада!

Не съм сигурна доколко комплименти тип „за 100 годишна - ставаш“ биха я спечелили, тъй като:

1. повечето жени мразят точно този тип комплимент

2. все пак Окси е крайно предубедена срещу зодията му. На няколко пъти е подхващала колко много командорят тези раци и как техни настроения непредьвидими. Дотам само тази песен пее, че и на мен взе да ми втръсва. Понеже все пак (и отгоре на всичко) и двамата ми сина са раци. Казвам й го.

-Оооой, и дьечица ли...

- Окси си слага ръка на устата, за да сподави мъката си по живота, който съм обречена да живея, обградена от 3-ма бъдещи Кьисели Дьядки. „Да имаше понье ьедна везничка около теб, Ниечка, да те пази“, жали ме тя. После чевръсто и деликатно напуска стаята, защото смята, че е прекалила със съветите. Преди това все пак ми пояснява, че ако имах везничка, тя щеше да ме пази, така както любим Путин пази нея и нейния народ. (Проверявам в Гугъл – да, Путин наистина е зодия везна).

Окси е много кротка, възпитана и човечна. Има широта на възгледите. Приема философски много човешки слабости, смятайки че всеки от нас трябва да извърви собствения си път. Обожава си работата – чисти с удоволствие и не иска да води уседнал живот „като бабичките“. Но има една тема, на която не позволява никакъв коментар – това е темата за Путин.

Китайска история

Един ден виждах как душата й отвътре вреше и кипеше против някаква несправедливост. Понеже знаех, че скоро ще си заминава за лятната почивка за Нижний Новгород, реших да я разведря, като я заговоря за пътуването. Попитах я с коя авиолиния ще лети.

Окси ми отговори разсеяно с някакво име на руска авиолиния. Мозъкът ѝ витаеше някъде надалеч. След няколко минути трескаво мълчание, реши все пак да ми сподели:

- Мисля как хубавичко да насоля мой сьин. Той вчера много обидил Путин.

Когато Окси си е резервирала билета за Н.Новгород се оказало, че трябва да плати допълнително за багажа си. Синът й (не мога да повярвам до каква степен не познава майка си), вероятно на шега ѝ е казал, че „нейният Путин май много не се грижи за народа си, щом кара руснаците да плащат допълнително за багаж в собствените си авиолинии“. Тази реплика беше докарала Оксана до сегашното й трескаво състояние и обмисляне на ответен удар.

- Ще му кажа, Ниечка, ще му кажа: „ПУ!!! Ти не знайш какво говориш! Тьи недостоен дори да споменаваш име на самий великий гуманист в света – име Путина“. – Сините очи на Окси ме прогарят из основи. Междуметието „ПУ“- беше изказано с цялата презрителна страст, на която е способна необятната руска душа.

Какво пък е това гуманист? Звучеше ми като комунист, който притежава гумаджийница. После се сетих - когато се развълнува, Окси преминава от български с примеси от руски на руски с примес от български. А руснаците казват „Г“ вместо „Х“. Нали на Хитлер казваха Гитлер. Значи – хуманист е искала да каже.
Докато се чудя какво да отговоря, Емо, който продължава да се бори за нейното приятелство, се намесва:

- Права си, Окси! Но недей да се сърдиш на сина си – той не е виновен. Все пак той е само 50% руснак – нали в него тече и кръвта на твоя съпруг.

Окси не казва нищо, но по изражението ѝ си личи, че е съгласна. Не можеш да очакваш кой знае какъв акъл от човек, който носи наполовина гени на Кьисела Дядка.
Следващата седмица, когато Окси пак е вкъщи, заварвам следната картинка:

Емо, приклещен в един ъгъл от Окси. Тя е запомнила, че той се чудеше как ли е изглеждала като млада и е решила да го избави от мъките на незнанието. Държи тесте черно-бели снимки и му ги подава една по една:

-А тук аз шестьдесет восма на море на Солнечний берег. Можеш ли да кажеш, че съм родила сьин преди една година?

Мисля, че официално вече Оксана е забравила за предразсъдъците си спрямо раците и Емо е спечелил доверието ѝ.

Това е малка част от историите за моята човечна, пълна с радост, с желание за живот, работа и щастие Оксана! Моята любима Гуманистка!

Още за Оксана може да прочетете тук:

Лечение с чесън

Автор: Весела Мицева

Днес моето момченце, скоро стана на 6 годинки, искаше да напишем и изтеглим късмети на вечеря. Той измисли всички късмети, прекрасни пожелания. Но един от късметите много ме докосна: “Каквото обичаш, обичай го! “ Толкова просто, толкова истинско, даже философски ми прозвуча.

Накара ме да се замисля… Ами така е – Каквото обичаш, обичай го! Елементарна рецепта за щастие! Просто трябва да се обичаме, себе си, любимите хора, семейството си, приятелите, хобитата.

Ние - възрастните все забравяме за това да обичаме. Все бързаме, все нямаме време, все учим децата си на хубаво и добро и дори не ги чуваме.., или работим и изкарваме пари, пак уж за добро. И дори времето със семейството все е свързано с домашни задължения или, бързане за някъде – работа, градина, среща, дори разходка. Все тичаме. И забравяме да обичаме. Не, не, че не обичаме, а просто някак си забравяме, забравяме да си покажем обичта един към друг. Например да останем един ден просто ей така, цял ден да играем с децата си или да прекараш време с половинката си, да го изслушаш, да го чуеш, защото дори и много често сякаш не се чуваме. Говорим си, а не се чуваме. Заедно сме, а не разбираме.

Обичаме се, а забравяме. Забравяме да се забавляваме, страхуваме се, все повече се стеснява кръгът от приятели, все повече намаляват хобитата. И имаме оправдания, разбира се, много сме натоварени, работим, отглеждаме дете, грижим се за дом и т.н. Но времето лети. Понякога хората, които обичаме си отиват и боли.. Понякога забравяме да правим нещата, които ни харесват, даже забравяме кои сме. И тук се сещам за Малкия принц, и погледа му към скучния и сив свят на възрастните, без въображение. А вие сетихте ли се за неговата рисунка, че е боа, глътнала слон?

Тишина

Като дете пишех стихчета. Простички, невинни, истински. За обичта, за красотата, ей такива елементарни неща. И то все като седна да уча по история. Голям зор беше тази история. Сядам да науча урока и хоп стихотворение. Цяла стихосбирка имах. А като пораснах голяма си имах една мечта, да напиша книга. Е, не съм написала и сега се сетих за тази ми мечта, все още не е угаснала напълно. А когато моето момче беше бебе, дори измислих история за детска книжка и толкова си бях повярвала, че може да я напиша. Че това ще бъде първата ми книжка с приказни герои, вдъхновени от моето дете. Е, не я написах. Пак живота и ежедневието ме грабна и пак оправдания. Забравяме мечтите си, изгубваме се по пътя.

Но поводът да напиша всичко това, този текст или есе, или каквото и да е, е хубав. Тези мънички думи от моето мъничко дете, толкова ме докоснаха, че ме накараха да напиша тези си мисли и излияния на телефона, през нощта. Събудих се, ето ме, тук съм! Обичам, живея, имам глас, имам мечти, и страхове, и всичко!

Нека вместо постоянно да учим нашите деца на добро, на правилно, на навици, на старание, на поведение, нека за малко се спрем! Нека почерпим мъдрост и истина от тях! Нека просто ги обичаме, те така ще станат добри хора! Животът е прост, щастието е в елементарните и дребни неща, нека ги чуем, нека отворим умовете и сърцата си! Щастието не е сложно, не е в материалните неща, то е просто, то е в нас! Все го търсим, а го имаме! Каквото обичаш – обичай го!

Може да харесате също:

Време за обичане

Добрата новина е, че на този етап не се задава ново затягане на мерките. Заболеваемостта се увеличава, но броят на хоспитализираните не нараства драстично.  

Ваксинирането на възрастните над 65 г. и хората с хронични заболявания, което трябваше да започне през март, вероятно ще започне по-рано от очакваното. 

Важното е, че всеки ще може да избере къде да бъде ваксиниран.

До края на месеца ще бъде изготвена електронната система, в която да се записват желаещите за ваксинация. Те ще могат да изберат дата и място, в което да бъде извършена имунизацията.

По този начин първата и втората доза от ваксината ще могат да бъдат поставяни и в центрове на различни места, ако предстои пътуване или почивка.

Освен в електронната система, желаещите да се ваксинират могат да се запишат в РЗИ или при личния лекар. Това е валидно и за хората без здравни осигуровки, тъй като ваксината е безплатна.

Ваксината може да бъде поставяна в 318 пункта в цялата страна.

В София такива пунктове ще бъдат разкрити в болниците "Пирогов", "Александровска", ВМА, ИСУЛ, Инфекциозна болница, Националната кардиологична болница, общинските Втора и Пета градска, частните "Токуда", "Сити клиник", "Надежда", "Вита", както и в редица поликлиники и Столичната регионална здравна инспекция.

За останалите градове, пунктовете могат да бъдат намерени на този линк.

Очакванията са ваксините да създадат поне двегодишен имунитет, докато имунитет след преболедуване е до 6 месеца. Няма противопоказания хора, преболедували Covid-19, да се ваксинират.

От 7 до 14 дни след поставянето на втората доза от ваксина са достатъчни за постигането на стабилен имунитет срещу COVID-19.

С цел да намали стреса и тревожността, породили се у много хора в резултат на пандемията от COVID-19, Българският Червен кръст предлага психологическа подкрепа чрез своя национален онлайн чат. Той е достъпен на уебсайта на организацията за всеки, който има нужда да сподели своите притеснения и безпокойство. Специалисти по психосоциална подкрепа ще провеждат директна консултация в чата всеки работен ден от 12:00 до 14:00 часа. Към тях ще може да се изпращат съобщения и въпроси по всяко едно време, като в рамките на посочените часове всеки, изпратил своето запитване, ще получи отговор.

Онлайн чатът е една от ключовите активности по програмата „Дейности в отговор на COVID-19” на Международната Федерация на Дружествата на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК/ЧП), финансирана от Американската агенция за международно развитие (USAID) и изпълнявана от БЧК. Чрез него, освен да потърсят подкрепа, гражданите могат потърсят и психологическа консултация. Така консултант от екипа на БЧК ще се свърже лично с всеки нуждаещ се и ще му предостави информация за квалифициран психолог. Консултациите са безплатни, като е необходимо единствено да се попълни декларация за желание и участие.

Безплатна индивидуална, семейна и групова психотерапия и психо-социална подкрепа за хората в най-голям риск и нужда в условията на Covid-19 може да намерите и тук: https://kabinet.bg/.
Източници: BBC, BNR, OFFNews

Още по темата:

Какво да правим след COVID-19

Автор: Илина Николаева

- Мамо, мамо, виж ме!

Той беше яхнал жълто-зелената си количка и толкова яростно засилваше с крачета, че върховете на новите му обувки вече бяха ожулени. Караше бързо, правеше резки завои, като на някои изхвърчаше и без да се отупва, се хвърляше отново отгоре досущ като каубой върху дива кобила.

- Пази се, че не ни се ходи пак в болницата, нали?

Детето се засмя, изплези езиче в гримаса на отвращение, свирна с червения клаксон и се отдалечи. Тя също се засмя на реакцията му, макар всъщност да не й беше много смешно. Той беше диво, щуро и непокорно дете. Не беше дете-еднорог, беше дете-пожар. Вече имаше лепена устна, хематом на челото, колена и лакти вечно в рани и няколкото тежки боледувания. Почти не спеше, не седеше, пробяга на десет месеца и воюваше със зъби и нокти за желанията и живота си. Беше шумен, игрив и толкова любопитен, че разглобяваше всичките си играчки, за да разбере как са устроени и как работят, не приемаше "не" за отговор, ако не му е обяснено защо не може, а белите му бяха толкова изобретателни, че човек би се чудил откъде черпи идеи този дребосък.

Често майка му беше изморена от грижите около него, системното недоспиване, непрестанния шум на звънтящи играчки и дърдорещо гласче, тропане по тенджери и бибитката на клаксона, която сякаш се беше сраснала с малкото пръстче.

Но това, което беше по-силно от умората й, беше изумлението и възхитата, с която тя наблюдаваше израстването на детето си. У него имаше заразителна страст за живот и жажда за свобода! Гледаше с широко отворени очи, като да се боеше да не изтърве нещо от поглед и грабеше приключения с пълни шепи, както грабеше от гризките в панера. Изумителен беше контрастът между несгодите в почти двегодишното му съществуване и смелостта, с която той ги посрещаше. На това дете определено му се живееше и нямаше сила, която да го забави. Той така и се роди - в ранна утрин, половин месец по-рано, без предизвестие за настъпващо раждане, решил, че просто не му се чака повече и трябва да се гмурне в света.

Не, Александър не беше дете-пожар, беше дар!

Свечеряваше се, майката повика сина си и тръгнаха към магазина да купят мляко, където винаги го черпеха с желиран бонбон. На връщане купиха кесийка с ядки - прясно изпечен лешник, чийто аромат възбуди апетита на момченцето и той се примоли да вкуси мъничко от тях, "колкото мравчица, мамо, може ли?". Не беше ял ядки до сега, тъй като се хранеше със същата страст - бързо, без много-много дъвчене и майка му се притесняваше от задавяне. Отчупи му парченце, колкото мравчица, както бе пожелал и той започна любопитно да примлясква в опит да усети непознатия вкус.

Вървяха към къщи или по-скоро тя вървеше, беше нарамила торбата с покупки, като в едната ръка носеше количката, а с другата малкото момченце и вече мислено усещаше топлия душ по тялото си. Отключваше входната врата, когато забеляза червени пъпки по личицето на детето. Пред очите й пъпките се превръщаха в плюски, устните му се надуваха, като за секунди цялото му лице стана на червена, безформена пихтия. Бързо светна лампата и шока от видяното я блъсна челно като влак! Не знаеше какво се случва, но знаеше, че няма време! Грабна ключовете за колата, хукна надолу по стълбите, стиснала здраво детето в прегръдката си и след 4 минути беше в Спешното. Там опашката се извиваше като дебела змия от изнервени родители и измъчени деца, но тя знаеше, че не може да чака, напористо почука и влезе. При вида на детето медицинската сестра скочи подплашено от стола, забързано зарови в стъклен шкаф с ампули и тъкмо зареждаше течността в спринцовката, когато гневен баща връхлетя в кабинета и вдигна скандал заради прередилата се майка.

Губя го, мамо!

Майката. Тя все още силно стискаше детето до сърцето си и имаше усещането за нереалност. Някакви далечни, откъслечни фрази и гласове долитаха до нея- "повръщане, температура, дъщеря ми, ще подам оплакване", чу женски глас "...незабавна инжекция... господине... излезте....детето умира!"

Вакуум.
Тишина.
Абсолютна, всепоглъщаща тишина.
Птиците спряха да летят, самолетите също.
Слънцето спря да залязва.
Въздухът спря да се движи.
Вълните вече не се разбиваха в брега.
Трафикът изчезна.
Жуженето на града.
Нямаше кислород. Нямаше живот. Нямаше бибитка на клаксон, дрънчене на играчки, рев, звънлив смях, нямаше въпроси "защо".
Нямаше аромат на лайка, на желиран бонбон, на препечени филийки.
Абсолютна, всепоглъщаща тишина.
Тишина.
Вакуум.
Изведнъж чу като да се приближава нещо далечно "дум!", "дум-дум", "дум-дум, дум-дум" и го чуваше все по-близо и все по-силно "дум-дум-дум-дум-дум-дум", направо пръскаше главата й!

Осъзна, че чува собственото си сърце, когато от транса я извади острият глас на лекарката "От тук веднага в Терапията! Никакво прибиране! Инжекцията само забавя процеса, детето трябва веднага да се сложи на системи! ЕКГ, доплер, скенер, мозък, сърце, бъбреци всичко трябва да е проверено за поражения заради анафилактичния шок! Да ви донесат багаж за няколко дни!".
Всичко се случи за секунди, а сякаш беше вечност.
Багаж за няколко дни. Значи е живо? Детето й е живо!

Живо!

И въздухът се раздвижи. И влаковете потеглиха. И вълните се разбиха с оглушителен шум!
Вече в болницата разбра, че малкото количество ядка "колкото мравчица, мамо", което е довело до тежката алергия, всъщност едновременно е спасило и живота на детето, тъй като не го е преглътнало.
И птиците литнаха.
Майката също.

Прочетете също:

Отговорът на вселената