Автор: Любов Даскалова

Здравей, малко екранче! Привет, мои малки ситни буквички, които се нижете като чертички на бяло-синьото осветление на луминофорестото правоъгълниче! Ако не си сложа очилата, ще гледам само линии, а като пусна лаптопа за учебния час, ще виждам само ситни пощенски марки от една серия. Ако не сложа очилата, не виждам и буквите на клавиатурата, което веднъж ми донесе главоболия. Шефът беше решил да раздава служебни ангажименти в тъмната част на денонощието, а аз реших, че след около месец обучение от вкъщи в разнообразна среда ще съм добила нова професионално-квалификационна-следдипломна-степен – „Умения на машинописка“. Уви, тогава ескалиращата самоувереност се бе разляла като руйно вино на бяла покривка преди да дойдат гостите. Такъв текст без очила и на мижаво осветление от нощна лампа му бях сътворила на шефа, че след него беше събирал Етичната комисия да разчете и разтълкува посланието. Но, понеже те не успели да свържат по смисъл обърканите думи, някои от които с множество значения, та началникът  го беше пращал и на Езикови справки в БАН. От там го бяха питали дали още пускаме ученици да преминават от клас в клас, вместо да повтарят. Така се разминах с наказанието… Но и аз си взех поука, пиша вече на размер 18 и проверявам старателно всичко, което глава-пръсти-клавиатура са сътворили, че понякога се къса връзката.

Миналата седмица ни натовариха с отговорната задача да направим родителска среща през Zoom. Викам си – лесна работа! Пускам срещата, изговарям си рецитала от последните осем родителски срещи, който го знам наизуст като възрожденска поезия и гася тока после.

Настройвам срещата и пращам линк във Viber групата на родителите. То там си тече една перманентна среща на танцуващи GIF-чета, коледни рецитали, 78 пъти думата „Ехо!“ и 94 – „Честит понеделник“ или „Петък е!“ на Скафето. Искам само да разясня, че тази група се чете от 7 човека, но по стар български обичай информацията се разнася през телефонни разговори, които се явяват задълбочен аналитичен разбор на цялата образователна система от 70-те години до вчера.

Аз съм вече много уверена как стоя на екран, дори съм си мислела, че мога да издам сборник с PR-напътствия на съвременната българска учителка и нейния облик в електронния прозорец в учебните часове във всевъзможна среда. Това какъв цвят червило се възприема добре от синия филтър на екраните, колко руж да оклепам на бузите така, че да не приличам на Ким Дейвис. Както и да не забравям очилата, защото понякога се налага и да пиша нещо в чата… И много е важно кучето да не лае от щастие по печащото се пиле с картофи във фурната, а папагалът да не се е настроил да изнася рецитал. Ако котката е разгонена, винаги е добре да мяука на аквариума, отколкото да създава в ефир филмова музика за хорор индустрията. Не, че не се е случвало котката да е на балкона и да е решила да го играе вещица, както и дивият й вой да не е събирал наплашени граждани да звънят на 112 с цел спасяване на нечий живот. Случвало се е. Но аз се чувствам вече доста уверена и мога да кажа, че освен PR-ски наръчник, мога да издам и продуцентски такъв.

15 минути до виртуалната родителска среща.

Влизам да хвърля едно око има ли някой там. Четири майки са с включени камери и микрофони и обсъждат как се решава задачата по математика на 46 страница в сборника. Има микрофония, от някъде се чува гласът на Юксел Кадриев.

10 минути до виртуалната родителска среща

Седем майки са на екран и микрофон, две по две си говорят, една говори на мъжа си какво има да пазаруват от Кауфланд.

5 минути до началото, щото то срещата вече тече

Всички микрофони са включени, слушаме новините от четири телевизионни емисии, два семейни съвета, едно куче и три глобални разговора, в които участват всички. Говори се за задължителното носене на маски в час, задачата по математика от преди малко и къде ще се ходи по време на ваканцията.

Начало

„Добър вечер, скъпи родители! Започва наш…“. Така започва виртуалната родителска среща – точно на третата секунда идва първият залп от „Добър вечер!“, „Здравейте!“, „Здрастии!“, „ Здрастиии на всичкиии, Елена, ще ти пиша на вайбър след малко!“, „Привет и от мен!“ , „Бау-бау-бау!“ – и куче от някъде се включва в ефир, котката ми изчезва от стаята.

Втори опит да продължа: „Започва нашата родителска среща, ще си говорим за дисциплината, оценките и какво ни предстои в оставащите седмици до края на първия учебен срок“. Четири акаунта са си изключили камерите и микрофоните, останалите са в ефир. На екраните се виждат кухненски шкафове, хладилници с магнити, пердета и щори, осем телевизора, преминаващи членове на семейства, шест деца, два полилея и един фикус бенджамин. Лицата на участниците са усмихнати.

„До момента успехът на класа е много добър, но…“ дванадесет майки едновременно питат за оценките на децата им. Подсещам ги да използват за информация електронния дневник, чуват се осем реплики „Ааа, да бе, вярно, че можеше и там“. През същото това време влизат двама родители на срещата и всички сме удостоени с „Добър вечер!“ без значение от темата. Някъде на заден план върви реклама на паста за зъби.

Трети опит да продължа „Имаме проблем с дисциплината. Има деца, които се вижда, че са участници в часа, ама като ги попитам нещо – не отговарят, което ме кара да си мисля, че в този момент правят нещо съвсем различно.“. Успявам да кажа първото цяло изречение, което ми повдига леко настроението. Влиза нов родител на срещата и с победоносен патос казва „Здравейте на всички, как сте?“. Никой не му отговаря. Аз се настройвам да говоря по темата: „Ето, например, в часа по БЕЛ в четвъртък исках да разбера какво са написали децата в учебните тетрадки на трето упражнение, но шест от тях въобще не си включиха микрофоните, да не говорим за камерите“. В този момент две майки ме питат „Извинете, как да си изключа микрофона в момента?“, „Госпожо Даскалова, може ли да ми кажете решението на задачата по математика на 46 страница от сборника?“, някъде звъни звънец на врата, чува се „Аз ще отворя!“ куче лети зад камерата с радостен лай. Влиза нов родител и казва „Добър вечер на всички!“, един татко пита дали имам още какво да кажа за дисциплината. В този момент се чува детско гласче, камерата е пусната, малката Ася е в скута на майка си и разказва, че баба й я е викнала да закусва, докато сме имали час по БЕЛ.

Тийн жаргон - речник за родители

Пет майки ме контраатакуват – „А защо сте намалили толкова много часовете, госпожо Даскалова?! Как не Ви е срам да взимате пълна заплата, а да работите наполовина?“. Сещам се, че някъде това е описано, май в наредба беше. Всички пазят тишина, за да чуят колко ме е срам, че взимам цяла една учителска заплата, аз обаче отговарям по темата, че работим по заповед на директора, който много добре знае какво трябва да се прави. Една майка ме прекъсва с „Извинявам се много на всички, но на мен ми се налага да изляза от родителската среща, защото имаме билети за театър“. От няколко изключени камери по микрофоните се чуват реплики „Абе, как може на това КОВИД време да се бута някой в един салон с болни хора, бе!“. В този момент – “Здравейте на всички, аз сега влизам в тази родителска среща. Бях до сега на родителската среща на по-голямата ми дъщеря от шести „б“. Ще ми кажете ли какво пропуснах?“. Две майки се впускат да обясняват за дисциплината, една пита знае ли се решението на задачата по математика от сборника на 46 страница. В спортната емисия се говори за Антъни Джошуа и Кубрат Пулев, чува се репликата „Котенце, сложила ли си сол на шкембе-чорбата?“, гладен татко вдига кен с бира и казва с много настроение „Наздраве на всичкии!“.

Чува се глас без кадър „Госпожо Даскалова, моята прекрасна дъщеря си е забравила в училище очилата. Става ли да ги потърсите в съблекалните на салона по физическо или в кабинета по трудово, както и в шкафчето й? И да ни ги донесете, че съм хоум офис.“. Следват още три сходни заявления за изпълнение на издирваческа, а веднага след това и куриерска дейност. Казвам, че работя от вкъщи, а училището е затворено за посетители. Половината родители са възмутени от моето бездушие, чува се глас отдалеч „Хайде, започва „Черешката на тортата!“, „Мамо, ака ми се!“, два мобилни телефона звънят с различни мелодии в ефира.

Думата взема мъжки глас, няма включена камера. „Добър вечер, аз съм дядото на Андрей! Искам да кажа, че часовете са много кратки! Математиката и българският трябва да се изучават и по време на физическото, музиката и трудовото, за да растат децата умни! Освен това, госпожо Даскалова, искам да кажа, че още от мое време домашното се записваше на дъската в десния ъгъл горе, за да може всеки да си го запише в тетрадките и да го изп…“ тук следва прекъсване от „Приятна вечер! Оставям Ви, че ме чакат за вечеря. После някой да качи записа от срещата!“ . Чуват се още седем „Довиждане!“, „Приятна вечер!“ , „Чао и от мен!“… обаче и хората изчезват. Остават 10 човека.

Една майка взема думата „Чакайте да Ви покажа колко хубава картичка сме направили с детето за Коледа! Ще я подарим на комшийката Иванова, която в неделя ни донесе чиния с баклава и баница“. Три майки искат да видят баклавата и питат за рецептата, едно дете слага картичка пред камерата. Всички се радваме на детско-майчинското творчество. Дядото не е забравил мисълта си и продължава “… домашното да се записва на дъската и също така да Ви помоля, ако е възможно и акуратно, да съблюдавате децата какво правят по време на междучасията, защото те все пак са на училище и не е редно де се говорят неприлични думи, за които в училище не трябва да има никаква толерантно…“ . Тук четири майки питат защо в междучасията децата са оставени на произвола на съдбата, а аз се опитвам да обясня, че те все пак са си по къщите и е неясен метода как да въздействам дистанционно.

То дистанционно, дистанционно, ама е учене и не е като да сменяш програмите на телевизора или да включваш или изключваш климатика.

Мъжът ми мина покрай разклонителя, спъна се в кабела и изключи компютъра за шести път от онлайн обучението. Включих го набързо, влязох в Zoom, но вече нямаше никой на родителската среща.

А при Вас как е положението? Аз отивам да пиша за важните неща във вайбър групата…

Може да харесате също:

Любов Даскалова и компютърното моделиране