Ninja Editor

Ninja Editor

Едва ли има някой, който да не е чувал за Грета Тунберг, ученичката, която се бори против климатичните промени. Днешните тийнейджъри са огромна движеща сила, с която трябва да се съобразяваме. Гласовете им в борбата за екологична среда вече са достатъчно силни не само на местно, но и на глобално ниво. Учениците могат – кои са най-гласовитите акции за чиста природа.

Грета Тунберг или екопротести вместо училище

В последните няколко месеца медиите и социалните мрежи от цял свят се разкъсват от новини за Грета Тунберг, петнайсетгодишната ученичка от Швеция, която започна своя екопроект миналия август със самотен протест пред сградата на шведския парламент. След това продължи протестите си, отказа да ходи на училище, докато властите не приемат закон за ограничаване на вредните емисии в атмосферата. Нейната акция стана популярна благодарение на социалните мрежи. Примерът на Грета беше последван от хиляди ученици от цял свят, които организират екопротести, призовавайки държавните глави и обществените и политически лидери да обърнат внимание на проблемите на екологията и глобалното затопляне. Грета говори пред ООН, пред икономическия форум в Давос, а тази година беше номинирана за Нобеловата награда за мир.

Рейчъл Беквис (Ангелът от Сиатъл) и питейната вода за Африка

590 2

По-рано се смяташе, че децата и тийнейджърите са твърде малки, за да организират политически и социални акции. Днес те създават мащабни кампании и постигат реални резултати. През 2011 година, на 9-ия си рожден ден, австралийката Рейчъл Беквис пусна апел в социалните мрежи: „Имам всичко, не ми носете подаръци, а преведете парите в полза на децата от Африка, които са лишени от най-важното – чиста питейна вода.“ Първата кампания събра 220 долара. Малко по-късно се случи нещастие. Момичето пострада в катастрофа и докато се бореха за живота му, близките подновиха събирането на средства на създадената от него страница в сайта Charity - Water. Лекарите не успяха да спасят момиченцето, но историята му привлече общественото внимание. След множество публикации в медиите, десетки хиляди хора от цял свят дариха средства за кампанията. Бяха събрани над 1 млн. и 200 хиляди долара, сума, която осигури чиста вода на повече от 60 хиляди нуждаещи се.

Ачинтия Нилсен и биотопливото за училищните автобуси

590 3

Ачинтия Нилсен (Achintya Nilsen) е кралица на красотата на Индонезия. Като ученичка участва в проект за създаване на екологично чисти училищни автобуси – те се движат с растително масло, използвано за готвене. Днес точно такива автобуси возят учениците от прочутото зелено училище в Бали. Концепцията за екологичност вече е изведена на качествено ново ниво – сградата на училището и футболното игрище са направени само от екологично обработен бамбук, цялата енергия се осигурява от слънчеви батерии и мини-хидрогенератори. Педагозите, последователи на основателя на училището прочутият бижутер Джон Харди, възпитават хора с екосъзнание, новите лидери на „икономиката на доброто“ – това е основната цел на учебната им програма.

Какво мислят за това учителите

Най-добрите се радват – "децата действат правилно". Участието в социални проекти и създаването на собствени такива са една от най-важните ценности. Интересните социални проекти се приветстват в портфолиото на всеки ученик, който кандидатства в престижен колеж. Добре е когато тези проекти са свързани с района, в който се намират училищата им – изграждането на по-добър свят започва от околната ти среда. Учениците от международното училище Exupery в Латвия например, заедно с учителите и благотворителната организация Cat Care Community, създават котешки къщички за бездомните животни, използвайки екологични материали. Децата сами избират да реализират този проект. Първите къщички са поставени на няколко места в местността Пинки, където е разположено училището. Дълго време ги местят, докато животните свикнат да ги обитават. От проекта са доволни и местните жители, защото бездомните животни вече не се движат навсякъде.

5-те най-красиви училища в света

2da7e6c037342f54c10e77c0d3e4a775 XL

Как да създадеш екопроект, който ще промени света

Има гениални и богати на идеи тийнейджъри, които не се нуждаят от помощта на възрастните, но на всички останали по правило тя е нужна. Важни са и семейството, и средата. Спомената вече Грета Тунберг е от артистична фамилия. Майка ѝ е оперна певица, бащата – актьор, дядото – режисьор, а друг неин възрастен роднина – носител на Нобелова награда по физика. Определящо обаче е, че тя е от Швеция, страна в която една трета от населението смята, че екологията е най-важният обществен проблем. Това е много висок показател – едва 7 % от жителите на другите европейски страни поддържат тази позиция. Качествените научни програми за деца и тийнейджъри съществуват най-вече в страните, които са със силно развита икономика – колкото по-сито е обществото и колкото по-бързо расте икономиката, толкова по-важна става темата за устойчивото развитие. А тя е важна, защото гарантира бъдещето на децата ни.

Източник, снимки: mel.fm


Препоръчваме ви още:

Днешните деца - какво ги чака утре

Те са толкова различни

В какво се превръщат мечтите?

Автор: Деница Николова

Разказвам тази история с уговорката, че е автентична. Не е художествена измислица. Уникално преживяване, което няма как да не увековеча в личните си писания. И си обещавам, че когато ми е тъжно или ме обземе страх от нещо, ще си я препрочитам и пак, и пак, и пак…

Предполагам на всеки от нас му се е налагало да ходи на зъболекар, а на някои дори и да му вадят зъб. Ама не от ония млечните, а от тези дето много болят и имат яки корени, за да може да болят още повече. Такава интервенция се наложи по спешност и на моя съпруг. Седмица преди да се стигне дотук, обиколи къде що има докторя из нашите болници, защото страдаше от подути лимфни възли под брадата. Първо отдясно, а после и отляво – все едно си отглеждаше топки за тенис. И след всички изследвания и лекарства се стигна и до зъболекар. Тя, нашата докторка, е голям образ, не спира да говори докато работи, но така някак успява да ти отклони вниманието от ужаса, който те е обзел. Кефи ме. Обаче този път като видя снимката на ченето на мъжа ми, каза:

- Тоя зъб трябва да се вади, обаче е много сложна ситуацията. Утре рано-рано по росата отиваш при доктор Леонтиев, лицево-челюстен хирург. Само той може да те оправи!

И така на сутринта цъфваме пред кабинета му. Посреща ни мъж на около 60-70 години, висок, с бяла брада, голям корем и огромен златен медальон на врата. Кабинетът му е почти празен. Един зъболекарски стол, една маса с една кутия отгоре, бюро с два стола и компютър, от който се носеше тежък руски романс.

- А, добро утро! Ти ли си тоя дето ще го млатя сега? – хили се той. – Посочва му единия стол, а на мен другия.

- Аз да не ви преча тука? – плахо прошепвам.

- На мен само коремът ми пречи. Я да видя какво си ми донесъл?

Любими лекарски вицове

ff336f2665fe8bd02bf108a99b6df90e XL

Прехвърля набързо всички изследвания, които носехме, и казва:

- Ти пък какво си донесъл, все едно за сърдечна операция си дошъл? Снимката да видя. Аз съм врачка, знаеш ли? Гледам на снимки, рентгенови. Нали си виждал ония гледачки край Общината. Питах ги на какво гледат, те викат - „на всичко”! А на рентгенови снимки можете ли? Те ме гледат тъпо. Никакви врачки не сте вие значи!

Позасмяхме се ние с мъжа ми. Но страха си остана, някак стиснал ни за гушите.

- И какво, лимфен възел подут, тъй ли? – поглежда въпросително. – Ти знаеш ли колко възела има в тая област? 150, пък ти за единия си се изпопритеснил. Я стига се излага! Искаш ли да седнеш на тоя, специалния стол, а ти девойко да се преместиш на другия, че да не те ритне, докато го къртя. Обаче внимавай като се облягаш, да не бутнеш ченето на баба ми.

Хвърлям бърз поглед през рамо и виждам истинска кост от долна челюст сложена между стената и компютъра. Докторът явно забеляза учудването ми и побърза да ме успокои:

- Абе, не бе! Сложил съм я тука, щото нямам време да ходя до Тополи да ѝ нося цветя. А така ми е под ръка. Младежо, сега ще ти поставя упойка, на три пъти, защото ако я сложа наведнъж, може да ти падне кръвното. То не че има полза от високото, обаче така се прави. Я виж стената отдясно. Писна ми да я боядисвам всяка седмица, за да крия кървищата. Абе ти знаеш ли какво става тука? Хвърчат кърви, сополи, зъби! И си сложих тази пластмасова плоскост. Забърсвам с парцала и драмите изчезват.

Чудя се, този човек млъква ли някога? Харесва ми, че говори без да има нужда от диалог с нас. То и да искаме да кажем нещо – никакъв шанс да ни обърне внимание. Затова само слушаме и се подхилкваме. Дори не забелязах кога е подготвил спринцовките и започва нов монолог:

- Я отвори устата да видя какво ще вадя. Оле, то няма нищо живо тука. На тоя зъб мястото му отдавна е там до баба ми. Сега почвам да те бода. Ще усетиш силна болка, все едно те хапе малък крокодил. Чакам 8 минути и почвам.

Не разбрахме кога минаха тези минути, но за това пък разбрахме, колко счупени ченета е наместил, че от години работи денонощно и почти никога не спи. Откъде идва името му, че не вярва на доктори и изследвания. Разбрахме също, че когато умре, не иска до го погребват, а да го завият в чаршаф, да го кремират и да го сложат до ченето на баба му. Така щял да спести пари на децата си за цветя и време да му ги носят на Тополи. Аз се заливам от смях, а мъжът ми само хрипти, защото упойката вече му пречи да се смее с глас. Докато си бърша сълзите, докторът вече се въоръжил с инструменти като за инквизиция. И се започва… монологът:

- Аз сега, този зъб ще го счупя на две. Е, ако ти трябва цял, за да си го носиш на врата против уроки, мога и да се постарая да го извадя цял. Няма да си го окачваш, нали? Аз преди ги събирах в една зелена кърпа и като ми идваха гости им гледах на зъб. Нали ви казах, че съм врачка? Я, кръвта ти е червена! Браво, бе! Готов си! Не те боля, нали? Ама след три часа ще видиш какво е да те хапе голям крокодил! Сега малко си почини.

Криворазбраното здравеопазване

42433d914d50be2debde725181e28d45 XL

Докторът безшумно се оттегля към мивката, аз поглеждам към мъжа си и изпадам в ужас – лицето му зачервено, подпухнало, а устните в кръв. Леонтиев явно ме наблюдава, защото моментално разцепи кратката тишина:

- Девойко, ти добре ли си? Облегни се назад, но внимавай да не бутнеш баба. Ще му купиш една течност – кислородна вода се казва. Да се жабури с нея по 20 пъти на ден, но ако някой позвъни в този момент на вратата – да не отваря! Ще си помислят хората, че е болен от бяс! Много се пени! И тая марля от мястото ще я махнеш след час. Няма да се плашиш, дупката е толкова голяма, че можеш да си вкараш палеца на крака. Ето ти една дрънкалка да си играеш с нея!

Бързо видях какво му подава – спринцовка, в която е натикал двете парчета от зъба! Стори ми се, че мъжът ми ще повърне!

- Я се поизправи вече! Добре си гледам! Сега е моментът, ако искаш, да ти изкарам и някой друг зъб! После ще е късно! Е, щом не искаш, няма! Въпреки че е жалко да заносваме упойката. И да ти кажа, че това, което ти се е подуло, не е лимфен възел, а баш си е слюнчеста жлеза. Нищо страшно, единственият проблем е, че и да искаш, не можеш да ме наплюеш. Имате ли приятелка Дорета?

Споглеждаме се, аз не помня такава и мъжът ми клати отрицателно глава. Нямам време да се чудя дълго, защото докторът вече подава рецепта:

- Дорета се казва обезболяващото, което ти изписвам! И да си слагаш лед на мястото! За жена ти е уискито, за теб е леда. А всъщност ще ти предпиша и нещо много ефикасно – три пъти по триста от любимото. Нито повече, нито по-малко! Всичко ще ти мине и туй дето не те боли!

Превивам се от смях за 76-ти път. То малко ми е неудобно от мъжа ми, все едно не уважавам страданието му, но не мога да се въздържа. Ако се опитам, рискувам да се напикая.

- Готов си вече да си ходиш. 80 лв., но ако нямаш, може да ми дадеш тия цели 100, които си приготвил, защото нямам да ти върна. Шегувам се! Айде тръгвайте! Може да излезете, откъдето ви е удобно. Питат ме защо кабинетът ми има два изхода. Просто е. Съдружник съм в три погребални агенции. Като умре някой тука не ни се налага да го въртим, за да го изкараме с краката напред! Внимавайте да не се спънете, тука има един праг. Аз съм го сложил нарочно, като излизат пациентите спъват се, падат, чупят си ченетата и хайде обратно на стола. Шегувам се, бе! Не мога да живея без да се шегувам, иначе трябва да полудея!

И аз съм на път да полудея – от смях!

Ако на някой от вас се налага да му се вади зъб, имам адреса и телефона на доктор Леонтиев!


Прочетохте ли

Докторе, благодаря

 

Това са част от бизнес проектите, които учениците от учебно-тренировъчните фирми (учебни предприятия) ще представят на предстоящия международен панаир „Млад предприемач“ в Пловдив, на 18 и 19 април. В 22-то му издание ще участват фирми, осъществяващи дейност в различни сфери: финанси; козметика, бижута и облекла; храни и напитки; подаръци и сувенири; организация на събития и туризъм; реклама; информационни технологии и техника, автомобили и транспорт, включително превоз на пътници в космоса; образование и други. Екипите на учебно-тренировъчните фирми ще имат възможност за директни търговски преговори и сделки; ще участват в годишната среща на Българския младежки форум на бизнес лидерите; ще бъдат връчени годишните награди на Академия „Корпоративна социална отговорност“. В рамките на панаира ще се състои и осмото издание на международното състезание GLOBAL ENTERPRISE CHALLENGE (на английски и на френски език), по време на което участниците ще трябва да решат казус на реално предприятие.

panair ok

Какво представляват учебно-тренировъчните фирми

Учебните предприятия са иновативна среда за обучение по предприемачество и бизнес администрация в професионалните гимназии. В тях учениците придобиват професионални и технически умения, навици за работа в екип, успешна комуникация, управление на времето и др. По думите на директора на Центъра за учебно-тренировъчни фирми Дария Маврудинова към момента учебните предприятия са 331 – 326 за ученици и 5 за студенти. За нуждите на обучението в Центъра функционират 7 служби: Агенция по вписванията, Банка, Национална агенция за приходите, Борса за търговия на едро, Патентно ведомство, Управление Банков надзор, Комисия за защита на личните данни. Четири от службите са достъпни онлайн. Центърът поддържа и 7 регистъра (Търговски, Регистър БУКТСТАТ, Национален бизнес комуникационен указател, Регистър на учебните институции в които работят учебни предприятия, Регистър на сертифицираните учебни предприятия и Регистър на сертифицираните обучавани в учебни предприятия, Регистър на учителите - ръководители на тренировъчни фирми. Много активни и полезни за учениците и местната общност са учебните фирми в малките населени места – гр. Шабла, с. Окорш, Исперих, гр. Ветово, гр. Своге; гр. Кнежа и гр. Гоце Делчев, където се създадоха и първите учебни фирми-ферми.

Както разбирате в учебно-тренировъчните фирми се върти бизнес едно към едно с реалния. Младите предприемачи мислят дръзко, действат със замах и със самочувствие рекламират проектите си.

Домашен сървър, който топли

ecohosting

Проект на Екохостинг ООД – фирмата от ПГИУ „Елиас Канети“, Русе, с ръководител Росица Мицова.

Фирмата предлага хостинг с три плана EКОСТАРТ, ЕКОСТАНДАРТ И ЕКОПРЕМИУМ. Освен уебсайтове, хостингът може да включва хостинг на данни, хостинг на приложения /софтуер и хостинг на IТ услуги. Втората услуга е VPS - собствен виртуален сървър. Третата услуга е домейн т.е. имена на сайтове за тяхното идентифициране в световната мрежа. Иновацията е свързана с възможността сървърите да се съхраняват в домовете на клиентите, като им се предоставя безплатно отопление чрез тях. Услугата се нарича ECOWАRM – откъдето е и наименованието на фирмата - Екохостинг. Сървърите са подходящи за всякакъв вид компютърни изчисления, които натоварват хардуера. В това число създаване на презентации онлайн, обработка на видеа, звук, снимки, изкуствен интелект и много други. Благодарение на облачните изчисления, хората ще бъдат освободени от бремето на хардуерните ресурси (дискова памет, захранващи устройства и др.). Затова девизът на екипа е: “Изчисляване по всяко време и навсякъде”, а мотото - “Връзката с нас... естествена връзка с природата”

Раждането на идеята

„Когато решаваме каква да бъде дейността на предприятието, изхождаме от възможността за евентуални ментори от родителския екип, за да имаме сигурна връзка с реалния бизнес. Имаше две възможности: производство на пчелни продукти или на барбарони. Учениците нямаха единомислие. Въпреки това започнахме да създаваме фирма за пчелни продукти. След една седмица нашият управител Владислав Николов предложи идеята за хостинг услуги поради откритата от него иновация за отопление със сървъри. Както си стоял в стаята и му е било студено, сложил си компютъра на краката и се стоплил. Тогава потърсил в интернет има ли някъде открита и приложена такава иновация. И се оказало, че във Франция има вече такава услуга - отопление със сървъри. Всички ученици от екипа, като чуха идеята, бяха възхитени и единодушно я приеха, още повече, че тяхната специалност е „Електронна търговия“.

ecohosting2

Насочихме се към предприятие, което предлага IТ технологии, тъй като това е бъдещето. Хостинг индустрията е една от бързо развиващите се дейности в IТ сектора. Само в последните няколко години cloud технологиите навлязоха в ежедневието на всеки човек. Виждаме, че IТ технологиите са вече голяма част от ежедневието ни и смятаме, че ще живеем и работим във все по-технологични времена. Идеята за създаването на УП Екохостинг показа още, че учениците могат да се възползват и от всеки свой проблем от ежедневието и да го превърнат в иновативен бизнес.

Първоначално не можем да очакваме големи печалби от новостартирал бизнес. Затова предполагаме, че около 10% рентабилност е нормално да имаме. Това е процентът на печалбата от инвестирания капитал. На следващ етап от учебната програма по Работа в учебно предприятие - учебна практика ще правим бизнес план, в който ще има по-конкретна оценка на разходите, приходите и очакваната печалба. Ако се започне с един жилищен блок и се получат добри резултати с доволни клиенти, това ще послужи за реклама на бъдещите клиенти за фирмата - инвеститор.

Всяка хостинг компания би могла да прояви реален интерес към нашия иновативен проект. Мислим да предложим на нашия ментор ICN.Bg - една от най-големите български хостинг компании да инвестира в тази нова услуга. Така интересът на потенциалните клиенти към основните ѝ услуги би нараснал многократно. Доц. д-р Валентин Бобилов, специалист по Топлотехника, хидравлика и екология към Русенския университет също прояви интерес да ни помогне да направим реален макет, но му трябва време и средства, с които не разполагахме."

Банкиране за всеки

banka

Проект за банкови услуги за хора с увреждания от УТБ „Перпера Банк“ на Националната търговско-банкова гимназия, София с ръководител Даниела Манчева. Името на банката произлиза от наименованието на първата златна монета, сечена в България от Иван Асен II по случай победа в битката при Клокотница през 1230 г.

"Проектът се нарича „Банкиране за всеки“ и с него целим създаване на възможност и специални условия за хора с увредено зрение или слух да се възползват активно от банкови услуги. Идеята дойде внезапно. Знаехме, че искаме да е насочен към обществото, но и да бъде обвързан с банковата сфера. Затова решихме целта ни да бъде да направим услугите си достъпни за всеки, включително и за хората с увредено зрение или слух. Като идея в проекта ни е отпечатването на основни документи и/или записването им на аудиофайл, както и въвеждане на т. нар. говорещи банкомати не само в големите градове, но и в по-малки населени места. За хората с увреден слух предвиждаме използването на услугите на жестомимичен преводач, като с помощта на образователен център за деца с увреден слух („Яника“) разбрахме, че има налична онлайн платформа за реална връзка с преводач, за която е имало опит да се въведе, но за момента не се прилага. Същият център ни помогна като ни даде основни познания за жестомимичния език, чрез които да изразим идеята на проекта. 

banka2

Визитка на Брайлово писмо

Доколкото сме запознати, банките в България се опитват да направят услугите си по-достъпни за хора с увреждания и някои вече използват говорещите банкомати, но са налични само в централните части на по-големите градове, а нашата идея е да увеличим осведомеността на обществото относно наличието на тези устройства и интегрирането им и в по-малките населени места, затова смятаме, че банките също биха имали интерес да постигнат това, както и да реализират подходящи условия и за лишените от слух хора."

Космическите туристи на Spase Travel

travel

Проект за организиране на космически туризъм на Националната търговска гимназия, Пловдив, с ръководител Рени Михайлова

"Нашата учебно-тренировъчна фирма се занимава с космически туризъм. Ние работим в сътрудничество с водеща американска компания в този бранш, която е разработила и разполага с космически кораб и необходимото оборудване. Ангажирани сме с набирането и подбора на клиенти, както и с цялата подготовка за едно космическо пътуване. Основната услуга, която предлагаме, са суборбиталните полети, които се осъществяват по елиптична траектория, максималната отдалеченост от Земята е 100 км, а продължителността - около 2 часа. Това позволява на туристите да видят космическото пространство, Луната и Слънцето като пълноценни космически обекти, да видят отвисоко Земята, да почувстват какво изпитва човек в условията на безтегловност. Включено е наблюдение на избрана от тях звезда. Сред предимствата на този вид услуга е ниската цена и липсата на големи натоварвания на организма. Другата възможност е полет до Луната, който продължава 3 дни, изисква по-специална подготовка и е с по-висока цена.

През 2001 г. Денис Тито става първият космически турист, плащайки 20 млн. долара за пътуването си. Оттогава редица частни компании работят за по-евтино космическо пътуване. Днес, благодарение на новите технологии, икономическата индустрия и в частност туристическия бизнес насочват вниманието си към разработването на бъдещата най-предпочитана туристическа дестинация – Космоса. Изключително големи финансови ресурси са насочени към разработването и създаването на космически кораби, които да бъдат използвани за космически туризъм. Най-богатите и известни бизнес предприемачи насочиха вниманието си към разработването на този непознат сегмент от туризма. Тъй като индустрията се разширява, тя може да представлява голяма възможност за туристическите компании. Значителните финансови ресурси, които могат да бъдат акумулирани от космическия туризъм, насочват желанието и динамиката в развитието на този вид бизнес.

travel 3

Как се изпращат хора в космоса

Записването на бъдещия космически турист става със сключване на договор, определяне на възможна дата за осъществяване на пътуването и заплащане на капаро. Следващият етап е свързан със специалната му двуседмична подготовка (хидролаборатория). Той ще трябва да покрие психологически и физически тест, да се храни с по-лека храна, защото прекомерното му тегло може да се окаже проблем за участието му в екскурзията и да има добри резултати от медицинските изследвания. А за излизане в открития космос е необходима допълнителна едномесечна тренировка. При одобрение се подписва документ, с който космическият турист уверява, че съзнава рисковете на предстоящия полет и поема отговорността, задължително е сключване на застраховка "Живот". Следва разработване на план за заплащане на останалата част от сумата и организиране на транспорт до космодрума, който е отправна точка. Нашите клиенти са платежоспособни пълнолетни хора, търсещи нестандартни преживявания, готови да поемат риск и отговарящи на изискванията. За всяка следваща година очакваме все по-голяма печалба, поради бързото развитие на този бранш. Смятаме, че сме конкурентни на пазара, поради добрата цена и възможността за разсрочено плащане."

Чери домати, шафран и джинджифил - имат ли почва у нас?

agro3

Учениците от Професионална гимназия по земеделие „Стефан Цанов“ в Кнежа успешно развиват своята учебно-тренировъчна ферма „Агрофууд“.

Земеделската гимназия е едно от двете училища, които бяха избрани за пилотно прилагане на специално разработен модул, наречен „Учебна ферма“, който е базиран на учебно-тренировъчно предприятие, но е специално адаптиран за учениците от земеделските гимназии. Целта е да натрупат практически знания чрез управлението на своята виртуална ферма. ПГМСС "Пейо Крачолов Яворов" е другото училище, в което пилотно се прилага моделът учебна ферма.

В учебната ферма „Агрофууд“ участват 11 ученици от 8 и 9 клас. Възпитаници на земеделската гимназия в Кнежа са засадили по своя инициатива зеленчуци, които ще се предлагат от тяхната учебна ферма. В оранжерията има традиционни и не толкова традиционни растения като домати, зеле, различни сортове чери домати, подправки, чушки, бял патладжан, шафран и джинджифил.

В рамките на кампанията „Бъдещи лидери в селското стопанство“, реализирана от Агенция „Стратегма“ ООД, екипът на „Агрофууд“ се срещна с Георги Гетов, чиято ферма „Венец Т“ ООД е носител на втора награда в конкурса „Модерна ферма“.

agro2

Информационната кампания „Бъдещите лидери в селското стопанство“ e инициатива на Агенция СТРАТЕГМА ООД в партньорство с Център за учебно-тренировъчни фирми, изпълнявана с финансовата подкрепа на ГД „Земеделие и развитие на финансовата подкрепа на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия. Кампанията е финансирана в рамките на покана за представяне на предложения 2017/C 339/07 относно информационните мерки в областта на Общата селскостопанска политика

Ако искате да се срещнете лично с бъдещите ни бизнес лидери и да се запознаете с оригиналните им проекти, посетете международния панаир за учебни предприятия в Пловдив, на 18 и 19 април.


Препоръчваме ви още:

Бизнесът трябва да влезе в училище

Как работи поколението Y

Каква е подходящата професия за вашето дете

Автор: Иво Иванов

Миналата година по това време подрастващият ни франкофон беше на екскурзия в Париж с класа си от Френската гимназия. Преди заминаването имахме родителска среща, за да ни инструктират едно-друго за екскурзията и да ни обяснят как ще протече. Госпожата по география разказваше толкова увлекателно, че на мен ужасно ми се прииска и аз да замина с тийнейджърите: Лувър, Музей Орсе, импресионисти, Монмартър, Версай... Размечтах се.

Накрая ни попита дали имаме въпроси и един загрижен баща се заинтересува дали децата ще има какво да ядат там в Париж. Сакън! Да не вземат да останат гладни. Е, всякакви въпроси очаквах, но този рязко ме приземи.

- Вижте какво - включих се аз - предлагам да не рискувате и да заложите на сигурно - пълните куфара на детето с консерви русенско варено, една щафета шпек, лютеница...“ 
- Буркан домашна спържа - добавя друг татко и сетне заваляха и други предложения и стана весело. Париж-мариж, ама то не може само култура, требе и да се яде!

Ница

nica ok

Тази пролет е наш ред да отскочим до Франция. Крайно време е!

Абе как може на мен, дето съм завършен франкофон и галфон (къде франки, там и гали, знаете) кракът ми да не е стъпвал досега във Франция, а?

Тази несправедливост просто не можеше да се търпи повече, особено при положение, че Wizzair пуснаха eвтини полети до Ница. Не е Париж, ама айде, от мен да мине – и Лазурният бряг става.

Само не знам сега ще мога ли да туря русенското варено в ръчния багаж, или ще надвиши лимита допустими килограми. Щото то не може само култура, трябва и бахур.

А докато умувам аз над тая дилема, жена ми пък се чуди кои рокли да вземе – ама синята ли, ама червената ли, ама пембената ли.

- Абе жена, закъде се гласиш толкова, да не отиваш да се срещаш с принца на Монако?!

- Може и да се срещам, а пък ти си яж през това време русенското варено!

- Може да ям русенско варено, ама ще е пред Казиното в Монте Карло!

София ни изпраща дъждовна и мрачна, но Ница ни посреща със слънце, морски бриз и лазурно синьо море, и веднага грабва сърцето ми. Разкошен град: приветлив, елегантен, кокетен, аристократичен и кипящ от живот. Рогът на изобилието се е разлял тук - от едната страна море, от другата планина; мек субтропичен климат и пищна средиземноморска растителност. Само от градските плажове има какво да се желае, защото са чакълести. И ако Ница е перлата на Френската ривиера, то ако останем в тази бижутерийна стилистика, прословутият крайбрежен булевард Променад де-з-Англе (Promenade des Anglais) е диамантената огърлица на Ница. Променадата за разходки, джогинг, колоездене, каране на тротиентки и всевъзможни ексцентрични колесни превозни средства е туптящото сърце на града. На алеята по всяко време на денонощието е оживено, на плажа – също. Група младежи дори се къпеха в морето, въпреки че водата през април е все още ужасно студена. Ние само си топнахме краката.

nica3 ok

 

На Променад де-з-Англе са разположени суперлуксозни тузарски хотели от времето на Belle epoque, най-емблематичният от които е хотелът-музей Негреско, пример за арт-деко архитектура. Преди години гостувах на семейство холандци в едно холандско градче. Аристократичният им дом с високи тавани и кристални полилеи беше богато украсен с картини и именно лесно разпознаваемият силует на хотел Негреско беше изобразен на една картина, която висеше в хола (или може би трябва да кажа, в салона). Домакинята беше председател на градския комитет за ... абе, на фенклуба на кралското семейство, един вид, и си падаше малко снобка. Аз небрежно посочих към картината и констатирах „О, това е Променад де-з-Англе в Ница“. Моментално им се издигнах в очите! Така де, нека си мислят, че аз тук си пия пастиса всяко лято и се променадвам! Mais oui!

Ей ме на сега finalement на Променад де-з-Англе, карам колело по велоалеята, наето за 5 евро и си тананикам Заз:

Je veux d'l'amour, d'la joie, de la bonne humeur
Ce n'est pas votre argent qui f'ra mon bonheur
Moi j'veux crever la main sur le cœur, papalapapapala

E, ние не сме отседнали в Негреско, нито в Palais de Méditerranée. Намерихме си много симпатично и романтично мансардно апартаментче близо до пристанището. Таваните са скосени и вече имам няколко неромантични цицини от удрянето на главата в гредите. Сутрин крякат чайки. И те романтично крякат, според жена ми, иначе ако ги пипна, ще им оскубя перушната, задето ме будят толкова рано. През улицата отсреща има Boulangerie Patisserie с много вежливи продавачки. Откъм вежливост франсетата нямат равни:

- Bonjour Madame, Bonjour Monsieur, какво ще обичате, моля?"

- Бихме искали, моля, 2 кроасана.

Комуникацията ни всеки път протича в този дух.

nica4 ok

 

Boulangerie-то е цяла институция във Франция - комбинация между сладкарница и хлебарница с пекарна. Продават хляб, печива и сладки изкушения. И, разбира се, прясно изпечени кроасани. А хлябът е просто разкошен. Говоря за най-обикновената класическа франзела, la baguette. С хрупкава коричка, с вкус на истински хляб от брашно. Продавачките не си цапаха ръцете от боравене с пари – пускаш банкнотата или монетите в специални автомати и машината ти връща ресто.

За 3-4 евро в Карфур намерихме чудесни френски вина. Комбинираме ги със сирена с деликатен послесмрад – целият апартамент се вмирисва на тия сирена. Романтика, ви казвам!

В Ница са се борили за надмощение френско и италианско влияние и затова още не могат да се разберат за произхода на някои местни специалитети като например популярната „сока“ (socca) – солена палачинка от нахутено тесто, която може да се опита из тесните живописни улички на стария град и на пазара Cours Saleya. Редим се на опашка за тая сока, но тавата свършва малко преди да ни дойде редът. Настава брожение сред чакащите.

- Спокойнооо, mesdames et messieurs - провиква се продавачката - Робер ей сега ще донесе нова тава.

Докато чакаме Робер, си бъбрим с продавачката, тя разказва за карнавала в Ница през февруари, обяснява ми от какво се прави соката. Робер пристига с едно смешно специално оборудвано колело за закачване на огромни тави отпред. Самият Робер също е скица. Продавачката го целува нежно: "Merci, mon chéri." Соката е току-що изпечена и много вкусна. Bon appetit!

Пазарът е изключително колоритен и предлага изобилие от цветове и аромати. Прованс е меката на ароматните треви и билки и неслучайно тук са парфюмерийните фабрики Fragonard. Един от най-известните и лесно разпознаваем аромати, разбира се, е лавандулата – запазената марка на Южна Франция. Тя присъства във всякакви варианти – сушена в сувенирни торбички, под формата на сапун, есенции за дома и дори опитахме и сладолед с вкус на лавандула. В сладоледжийницата на площадчето с катедралата Sainte Reparate има всякакви шантави сладоледи – с вкус на маслини, на доматено песто с босилек и даже на бира, което вече си е извращение.

garibaldi

 

На площад Гарибалди (Гарибалди е роден в Ница, така че и тук си имат площад с такова име, макар и да не е с такива хубави плочки като нашия на Графа) се впускаме в смело кулинарно приключениe: вечеря с морски дарове в Café de Turin. Мерак ми е да опитам стриди и определено това е мястото – ресторантът е с традиции от 1908-ма. Споделям със сервитьора, че за първи път ще ядем стриди и рапани и го питам дали има някакви специални правила как точно да ги консумираме, а той ми отговаря с дружелюбна усмивка – Единственото правило е да се наслаждавате на храната, мосю. На съседната маса достолепен господин с очила с рогови рамки и с вид на професор поглъщаше даровете на морето с видимо задоволство и си говореха често със сервитьора – личеше си, че е редовен клиент на заведението.

- Гледай го какво прави тоя и дай да правим и ние същото, за да не ни помислят за прости, съветвам аз жена ми.

Преди да ни донесат огромното плато с морски дарове, ни сервират филийки и пакетчета с масълце. Жена ми е предубедена към стридите, но се е съгласила да опита, за да не ми строши хатъра.

- Шери, ако не друго, поне ще хапнем филии с масло, за да не останем съвсем гладни, и ще пийнем винце.

Стридите не са за всеки вкус, на нас обаче много ни харесаха – справяме се чудесно с ритуала по отделянето им от черупката, изтискването на малко лимонов сок и изсмукването им директно от черупката, както си му е редът. При това без дори да поглеждаме към мосюто от съседната маса - явно имаме вроден талант за ядене на стриди. Със същата обиграност се справяме и с морските таралежи, и с охлювите, които ловко вадим от черупките с малка двузъба виличка – отстрани като ни гледа човек, ще рече, че от малки сме захранени със стриди и морски дарове. Това слузесто нещо в бодливите таралежи беше отвратително на вкус, няма какво да ви лъжа, но всичко останало определено ни хареса – усещането е за супер прясна храна. Като дойде да отсервира планината от черупки, сервитьорът коментира с усмивка – Като гледам, сте се справили чудесно. За отбелязване е, че не сме имали никакви стомашни проблеми след тази вечеря. 

nica stridi ok

Освен великолепни сгради, паркове и градини, Ница предлага модерна и удобна градска среда. Инфраструктурата ѝ е на много високо ниво, детските площадки са оградени и са страхотни, навсякъде има чисти и добре поддържани обществени тоалетни, водата в уличните чешми става за пиене. На една от градските тоалетни близо до площад Масена се мъдреше надпис „Пикая, следователно съществувам“. Игра на думи с Декартовото

„Мисля, следователно съществувам“. На френски 2-та глагола звучат близко.

Светофарите са само ориентировъчни и всички пешеходци пресичат на червено, когато няма коли. Все пак сме в Южна Франция, не във Финландия. Ще излъжа и ако кажа, че хората чистят акото на кучетата си по тротоарите.

Интересно е, че много от прозорците с капаци по фасадите на сградите са изрисувани, но трябва да се загледаш, за да го установиш. Прочетох някъде, че това било, защото някакъв градоначалник наложил данък върху броя прозорци, та хората започнали да строят къщи с по-малко прозорци, за да плащат по-ниски данъци, но така пък къщите не изглеждали добре, затова си дорисували прозорци. Даже отишли крачка напред и си нарисували и балкони.

Монако, Мантон и Ез

monako4 ok

По принцип е най-добре Ривиерата да се обиколи с малинено Бугати кабрио, но понеже имаше изгледи да превали, за по-сигурно заложихме на градския транспорт – кола без покрив не ми я хвали! Билетът за автобуса струва само 1.50 евро, а доскоро е бил дори 1 евро! И от автобуса, и от кабриото, гледките са еднакво красиви, предполагам, макар че според жена ми било по-добре да плачеш в скъпа кола, отколкото в трошка. Абе тя откъде ги знае тия работи?

Княжество Монако не е в Европейския съюз и е добре човек да си изключи роуминга на влизане и да ползва смартфона само за снимки, защото иначе ще бъде одран от високи такси за разговори и мобилен интернет.

Както и очаквахме, луксът в този град-държава просто чупи стрелката на луксомера. Блясък и шикарност на макс. Улиците се мият с парфюм и уханието се смесва с уханието от скъпите парфюми на монакчани. Полицаите са с красиви униформи и бели ръкавици.

Върховата точка на този блясък и разкош, crème de la crème, е казиното в Монте Карло и Hôtel de Paris в съседство с хотелските пикола в ливреи на входа. Там отсядат само rich and glamorous. Отпред са паркирани черен Ролс Ройс, жълто Ламборджини, червено Бугати, сребристо Бентли и следват по-невзрачни мазератита, ферарита и поршета. По криволичещите улиците се движат безшумни като призрак тесли. Преобладават обаче съвсем обикновените малки икономични автомобили, характерни за цяла Франция. Доста народ се придвижва със скутери, също така.

monako2 ok

Близо до казиното попадаме на шикозен бутик на Louis Vuitton. Специален портиер отваря и затваря вратата на клиентите.

- Дай да влезем за малко и да се държим като претенциозни ексцентрични богаташи, предлагам аз. Ще питаме – а това имате ли го в цвят корал? - А в цвят сьомга? Не?! Quel Dommagе! Колко жалко! И ще си излезем възмутени.

Жена ми обаче не се съгласява.

- Аре бе, ще го изиграем великолепно!

- Е, аз не говоря френски, няма да съм убедителна!

- Ти само ще кимаш с глава и ще казваш NoNo, C'est absurde!

Знам, че ще прозвучи като „гроздето е кисело“, но за мен Монако не е най-доброто място за живеене, ако си милионер. Разбирам добре, че е данъчен рай и че е привилегия да живееш в княжеството. Обаче всичко е прекалено концентрирано на много малка площ, всеки квадратен метър е оползотворен, скалите са прокопани за подземни паркинги, презастроено е с високи сгради, колите са твърде много, шумно е заради трафика и защото непрекъснато някъде нещо се строи. Зелените площи са великолепни, наистина, но са твърде оскъдни. Усещането е за нагъчканост и лека клаустрофобия. За мен върховният лукс е да живееш в уединение, нашироко, сред изобилие от зеленина, а не в многоетажна сграда с апартаменти, пък били те и най-просторните и с гледка към морето. Със своите 32 хиляди души, живеещи на площ от 2 кв. км, Монако е най-гъсто населената държава в света – ами възтесничко си е! Аз не знам как играят футбол тия хора – топката ще пада все във Франция!

monako ok

Качваме се до Двореца на принца и там гледаме хората подредени в шпалир от двете страни на входа, приготвили камери и фотоапарати и чакат нещо да се случи.

- Абе кво чакат тия?

- Е как какво, мен чакат - осведомява ме жена ми – нали имам среща с принц Албер! Обадих му се преди малко докато ти зяпаше колите пред Казиното, за да му съобщя, че съм пристигнала и човекът ми е организирал посрещане. Вече се е разчуло, че идвам, явно.

Оказа се, че цялото това стълпотворение е заради смяната на караула пред двореца. С маршова стъпка и военна духова музика се появиха гвардейци със смешни шапки с пера. От тази гледка мен ме напуши неистов смях и се дръпнах настрани, за да не развалям тържествения момент. Армията на Монако наброява 82 човека, айде, моля ви се, по-сериозно!

Събухме си обувките, за да ни отпочинат краката и си изядохме сандвичите в разкошната морска градина зад Океанографския музей (много френски туристи направиха същото, явно обяд в ресторант в Монако не е и по техния джоб).

От Монако продължаваме към Мантон – последният френски град преди границата с Италия.

manton ok

 

Къщи в топли цветове, портокалови и лимонови дръвчета. В Мантон цитрусовите плодове са на особена почит и дори се провежда Лимонен фестивал през февруари. Правят страхотен лимонов ликьор, също така.

В Мантон се скупчват облаци и завалява дъжд. Скриваме се в католическата катедрала в стария град, появила се като по чудо на пътя ни точно в този момент. Дъждът е кратък и отново пеква слънце, за наш късмет. След тоя дъжд цветовете са сякаш още по-ярки.

По обратния път слизаме в Ез и хващаме пътеката на Ницще, която води до Еze le village.

nicshe ok

 

Attention mesdames et messieurs, ако някой ще ходи в Ез, трябва да знае, че има 2 селища с това име – едното е на шосето между Ница и Монако и е близо до морето, а другото е на една скала високо над морето (Еze le village). По-живописното и туристическото е Еze le village. Твърди се, че именно тук Ницше се е вдъхновил за написването на "Тъй рече Заратустра“.

Пътеката е много стръмна, трябва да се изкачим до 427 м надморска височина. Какъв рязък контраст - преди обяд се разхождахме по парфюмираните тротоари на Монако, а следобяд катерим като кози този скалист баир. Добре че сме с маратонки. Беше много добра кардио тренировка и се изпотихме здравата, но си заслужаваше – гледките са изключително красиви и ухае приказно на мащерка.

ez2 ok

 

Ез е миниатюрно каменно селце, кацнало на скала над морето. Уличките, ако това въобще могат да се нарекат улички, преминават в лабиринт от стълби и тунелчета и тъкмо решаваш, че не можеш да продължиш нататък, и зад завоя тясна камениста стълбичка води до друга скрита межу къщите уличка. Идеално място за игра на криеница. Когато стигнахме, кактусовата градина вече беше затворена, за съжаление, така че не успяхме да я видим.

Сен Пол дьо Ванс, Антиб и Кан

kan4 ok

Сен Пол дьо Ванс (Saint-Paul de Vence) е разположен на хълм навътре в сушата, на около 10-ина км от морето. Гледките от селцето са великолепни. Пейзажът много прилича на Тоскана – лозя, маслинови горички, кипариси. Тази красота e привличала редица художници, които са откривали вдъхновение в светлината и цветовете на Прованс и затова тук се е навъртала артистичната бохема - от Матис и Шагал до Пикасо. Шагал дори е погребан в Сен Пол. Реноар също се е подвизавал из тия места. 50-те и 60-те години на 20-ти век пък откриват селото за света на киното и тук се снимат много френски филми. Така че очарованието на Сен Пол идва от това, че освен добре запазено средновековно градче, е и арт средище, което привлича много туристи. Модерното изкуство е навсякъде – из тесните калдъръмени улички е пълно с малки галерии, излагащи картини, скулпури, малки пластики. Разбира се, и цените си ги бива!

sent pol ok

Успяхме да посетим селцето сутрин, преди да са нахлули тълпите от туристи, когато още е притихнало зад крепостните си стени и само ромонът на фонтана и гугукането на гугутки нарушават тишината.

И в Сен Пол, както и в Ница, могат да се видят типичните за Южна Франция площадчета с пясъчна настилка за игра на петанк. Играта е много популярна, особено сред пенсионерите. Пастис и петанк – абсолютна провансалска класика. Това мисля да правя като се пенсионирам.

Вероятно и вие като мен свързвате Антиб с „Нежна е нощта“ на Фр. Скот Фицджералд. Или пък с Пикасо, който е творил за известно време тук и е завещал част от произведенията си на Музея на Пикасо, помещаващ се в крепостта Грималди.

antib ok

В Антиб трябваше да е слънчево, да се пропием от артистично-бохемски дух и да пием абсент в някой ъндерграунд бар. Трябваше, ама не стана баш така. Заваля и не спря да вали, макар и слабо. Дъждът не ни спря да разгледаме градчето, но някак си настроението поувехна. Хапнахме набързо в едно непретенцозно ресторантче и отпрашихме за Кан.

Кан се оказа доста по-голям, отколкото очаквах. Аз си представях малко курортно градче.

Направихме един тегел по стъргалото - крайбрежният булевард Ла Кроазет (Аз го обърках с Курвоазет, жена ми много ми се смя). Палми, цветя, скъпи хотели, в които отсядат кинозвездите. Carlton Hotel, например. Защото какво е Кан без лукса и блясъка на Carlton Hotel, в който въртят хотелски бизнес за богаташи от 1913-та ? Със сигурност знаят как се прави.

Може би, ако бяхме посетили Кан преди Монако, щях да се впечатля. След Монако обаче туристът някакси свиква с лукса, претръпва. В Кан не можех да се отърва от напиращия в мен въпрос „Хм, това ли било?“. Фестивалният комплекс, където се провеждат кинофестивалите, ми прилича на този във Варна, а някои от сградите по Кроазет са си откровен кич.

kan2 ok

В Кан хващаме влак и се прибираме в Ница за 20-ина минути. Известно време се боря с автомата за билети на гарата, защото е всичко друго, но не и интуитивен. Пускам в ход звучни български псувни и а-ха да го ритна тоя автомат. Дамата на Информация отсреща повдига въпросително вежди над очилата си. Изглежда като Коко Шанел, а работи на гише информация на гарата. Същото стъписване имахме и в един от автобусите – караше го една готина мацка, за която човек никога не би допуснал, че работи като шофьор в градския транспорт. Или пък продавачката в Boulangerie-то – и тя изглеждаше необичайно „луксозно“ за такова място. 

Ами това е. Така видяхме ние Ница и Лазурния бряг – великолепен микс от аромати и цветове, от провансалски селски чар и ултра лукс, от италианско dolce vita и френско joie de vivre (радост, наслада от живота).

Au revoir et à bientоt, Côte d'azur!


Препоръчваме ви още:

По следите на добрата бира: Братислава и Прага

Холандия: ниската земя с висок дух

Виенски истории

Автор: Йоана Боянова

„Моля те, маме“ - фразата, изразяваща моето тотално безсилие за справяне с едно тригодишно, привидно сладко зверче. Примери безброй, но нека дам няколко ежедневни. И така със ставането от сън се започва моята молба.

„Моля те, маме, измий си зъбите!“ - наум си мисля – „Мамка му, ще го повторя още поне сто пъти и накрая малката гад няма да ги измие пак.“

„Моля те, маме, свали си гащите от главата!“ - зад тези ми думи седи пълна липса на аргументи защо трябва да ги свали. Мисля си – „Цял ден ще седи с тия гащи, поне му е топло на главата. Ох, до магазина трябва да ходя, не, не, може да вземем хляб и утре.“

Уви, ще излизаме и се почва: "Моля те, маме, обуй си обувките!" - десетина минути продължава молбата – „Добре, аз ще те обуя.“ - още десет минути клекнали, той ме държи за косата, полюляваме се във всички посоки, имам умения на балансьор на въже вече от разиграване кой крак в коя обувка да пъхне. Обмислям сериозно идеята да си обръсна главата, но се сещам, че може да реши за ушите ми да се държи. Дали ще ми отива с гола глава?

За мамнезията и други отклонения

8ea39100d6fa68688cb8ca7e36ea950a XL

Любимо - "Моля те, маме, погледай детско!“ -зад тази фраза се крие – „Имам да сготвя, оправя, изпера, изгладя, изчистя, да иззидам една стена, да пребоядисам хола и, евентуално, ако остане време, да се изкъпя, но най-важното - всичко това трябва да се случи за десетина минути."

„Моля те, мамо, изяж тази супа!“- зад фразата се крие – „Ох, ясно е, че ядеш хляб и салам, но готвих два часа, поне пробвай, мамка му.“

„Моля те, мамо, искаш ли да си поиграеш сам!“ – разбирайте - „Много ми се пие кафе, но знам, че точно сега ще ме караш да рисувам, да се правя на кон, мотор, маймуна и кафето ще го забравя поне докато не тръгнеш в първи клас.“

„Моля те, мамо, да те изкъпя!“ - апогеят на безсилието ми като майка, ще го повторя стотина пъти минимум, накрая ще влезе с писъци и ще се изкъпе с кеф, процедурата с писъците се повтаря при молба да излизаме вече от банята .

„Моля те, маме, хайде да лягаме!“ - наум си мисля - „Дойде времето да си гладен, жаден, да ти се ходи минимум пет пъти до тоалетната, пак да ти се пие вода, да се сетиш, че ти се закусва, обядва, вечеря…“

Стокхолмски синдром

537eafaab0a4c0a227d88cc02e4492cf XL

"Моля те, маме, нека се прибираме вкъщи!“ - мисля си – „Вероятно до час-два ще успеем, ууу колко интересно – стълби, що да не поседим още час на тях, всички съседи ще разберат по писъците, че се прибираме, дано пак не блокира асансьорът като му натиснеш всички копчета, ще те гоня по стълбите до първия етаж, усещам го.“

„Моля те, мамо, нека ти изрежа ноктите!“ - наум си мисля – „Малко кардио тренировка на никого не вредят, тичането е полезно за здравето, добре че живеем в малък апартамент.“ - накрая – „Не са толкова дълги, ще пробвам утре пак.“

„Моля те, мамо, нека ти обуя чорапи!“ -вероятно няма да стане, но нали поне го казах, обуването на чорапи, докато рита във всички посоки, е забавно, весело ми е, много ми е весело, няма ли кой да ме застреля накрая?

„Моля те, маме, не слагай играчки в пералнята!“ – ясно, пак ще изпера телефона, таблета, два домата, лимон и една вафла - неизядена.

„Моля те, мамо“ - моята фраза, повтарям я сто пъти на ден, а понякога много "любезно" я крещя.


Препоръчваме ви още:

Децата се раждат с мисия

30 признака, че имате "мамешки" мозък

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

 

Автор: Елена Конова

Вчера в групата ни се заформи мини дискусия за или против фитнеса при жените над 35. Някой изрази мнение, че е неподходящ след тази възраст. Сигурно има аргументи, не искам да споря. Посмяхме се, изкоментирахме, но в мен остана едно чувство, което зная, от години огорчава жените в България и на Балканите като цяло...

Спомних си, на 32 съм, вървя си навън красива, щастлива, а от една маса в кафене двама байновци на видима възраст 30 - 75 ме оглеждат от глава до пети и единият мъдро заключава:

- Стара чанта, ама лачена!

Животът на 30+-годишната жена

d8fc8a359accd7894dcbd989398acc9d XLВ следващите години ми се наложи пак да чуя тази мъдра сентенция, наложи ми се да чета статии в уж готини женски списания за подмладяващи прически за жени над 35-40. Разбира се, за къса коса. Разбира се, дълга коса дълга не можеш да имаш към 40-те, защото тя е ужасна, слаба, накъсана, хилава и бабешка. Поли над коляното не, тесни панталони също. Не, дънки по-добре не. Брех, викам си, вярно било - старост-нерадост!

Аз лично, на 39 за първи път влязох във фитнеса. За две години, към 41, бях в мега-турбо-яка форма - крака, бицепс, трицепс, прасец, седалищен, бедрен и още 100 мускула дето не знаех, че ги имам изскочиха и нахално се показаха... А защо тръгнах на фитнес чак тогава ли? Защото, когато бях на 26, попитах тогавашния ми съпруг (32-годишен) дали мога да започна да спортувам и дали ще направя тяло с мускули. Той каза:

- НЕ. Няма как да стане, жена на 30 (?!) години си вече, мускули се правят на 20...

Отказвам да съм жертва на... себе си!

416ac8f30f6bedd9f363d2a43c79ebd9 XL

И аз се отказах от идеята. Просто повярвах, да, смейте ми се, но го приех за истина.

Искам с този текст да кажа и заявя - жените до 43 са момичета! След 43 стават жени - хубави, секси, красиви. Готова съм да се бия с всеки, който твърди обратното, и да, от фитнеса имам сила да го сритам запомнящо се по меките седалищни части.

А сега нека пием кафе или ракия, кой каквото му е на сърце!


Препоръчваме ви още:

Как свалих 15 килограма

За "ефекта на дебелата пеперуда" и други фитнес теории

"Застанете в поза Мудра"

 

 

Преди дни в Ню Йорк беше обявена извънредна ситуация заради бума на морбили, с епицентър Бруклин. Регистрираните нови случаи са около 300. Кметът на града Бил Де Блазио разпореди жителите на бруклинския квартал Уилямсбърг да бъдат ваксинирани до 48 часа. Глобата при отказ е 1000 долара.

Както съобщава BuzzFeed News в последно време в Ню Йорк са станали популярни т. нар. морбили-партита, на които родители събират заедно болни и здрави деца, които не са ваксинирани срещу морбили и никога не са боледували, за да си изработят „естествен имунитет“. Insider напомня, че подобни партита на антиваксъри са били устройвани и по време на бума на варицела. Лекари и власти настоятелно препоръчват да не се рискува здравето на децата, тъй като е невъзможно да бъде предсказан отговорът на организма. Те призовават ваксинирането на малките жители да започне от шестия месец и на една година да бъде направена реимунизация.

16 хиляди проверки, 112 акта, 50 лв. глоба за антиваксърите

fce954322fa92f3392ceef82384ee0e7 XL

По данни на местните здравни служби, епицентър на епидемията от морбили са районите, в които живеят ултраортодоксални евреи. Подобна беше ситуацията през март в съседен окръг на щата. Тогава заради епидемията от морбили, на неваксинираните деца до 18 години забраниха да се появяват на обществени места в продължение на 30 дни. Резкият ръст на заразени в Ню Йорк е настъпил след еврейския празник Пурим, който членовете на общността отбелязват с многолюдни прояви.

Италия забрани на неваксинираните деца да ходят на училище

47d514db89ba887685b2b44bb3616e00 XL

BuzzFeed News съобщава, че нюйоркските ултраортодоскални семейства, които не ваксинират децата си по религиозни съображения, са главна мишена на антиваксърската кампания. Властите и медиците в Ню Йорк са осведомени за случаи, при които антиваксъри са звънили на родителите в тези райони. Активистите им обяснявали, че ваксините водят до аутизъм, плашейки семействата, които са готови да се откажат от убежденията си заради здравето на децата.

Водеща снимка: buzzfeednews

 

Препоръчваме ви още:

Отказът от имунизации сред главните опасности за 2019 според СЗО

Какво трябва да знаем за морбили

Когато фактите говорят, антиваксърите трябва да мълчат

 

Мама става преди всички, за да изпразни съдомиялната, да изглади чорапите на мен и тате, и да приготви за всички закуска със соево мляко. Докато закуската ври, тя е в банята за сутрешния тоалет и да си измие зъбите с еко паста. После ние с тате се събуждаме и ядем най-здравословната закуска на света – пресен спанак, яйца на очи и полезна овесена каша без сол. Най-много от всичко мама се страхува от глутена, а аз се страхувам да не правя трохи от безглутеновия хляб върху бялата покривка. Всяка сутрин мама прави снимка на закуската, като внимава в кадър да не попаднат краката ѝ без педикюр или косматата татуирана ръка на тате. Поства снимката в инстаграм.

Мама е идеална – поне така казват всички наоколо: приятелките ѝ, съседите, последователите ѝ в социалните мрежи.

Сядаме в колата и пътуваме към детската градина. Тя е само на минута път през двора, но мама винаги ме вози дотам, в столчето за кола на задната седалка. Избирахме го почти един месец, след като прочете стотици отзиви и прегледа десетки видеа с краш тестове. Разбира се, нашето столче за кола е най-доброто в света и трябва да се ползва, особено ако пътувате с мама, която кара покрай двора с 5 км/ч. Тя постоянно се разсейва с нещо – чете коментари за идеалната ни закуска и споделя рецептата си за пая с тофу, който изпече вчера.

За социалните мрежи и невъзможните стандарти

feb01c6426e9633288bf84ce1e186ae3 XL

В градината мама съблича космонавтчето ми с истинска кожа от енот на качулката. Когато ни го доставиха от интернет магазина, тате дълго се възмущава, че той например не може да си позволи зимно яке за такива „безумни пари“, а мама му каза, че е безумие да жалиш пари за детето си. Освен това дете в дреха от втора употреба никога няма да събере хиляди лайкове в инстаграм. Заради кожата от енот понякога ме вземат за момиченце, но търпя, мама толкова го чака това космонавтче.

В последно време тя ми дава една кутийка, където са събрани нейните целувки. Знам, че там няма никакви целувки, но мама прочела в блога на някаква друга майка, че е много полезно за детето да си носи такава кутийка в детската градина и най-редовно ме праща с нея. Важното е да не се притеснява, че ще ми е мъчно за нея.

Затова пък в градината малко се страхуват от нас. И възпитателката „с къщата на главата“, и директорката „с дантелената блузка“ и „неадекватните деца“ и кой знае защо – другите родители. Тези, с „неадекватните деца“, не ни интересуват. Смятам, че това е хубаво. Сигурно ни уважават.

Когато събират пари в градината, мама не дава. Откъде-накъде, нали получават заплатите си от нашите данъци?! Първите шест месеца мама ходеше с мен на градина, гледаше с какво ме хранят, дали ме обличат, когато стане студено, дали не ми нанасят някаква психическа травма. Ако не сте чували, психическата травма може да бъде нанесена от каквото се сетите – забележка от възпитателката, скарване с някое лошо дете, нечие голо дупе, шапка от миналогодишната колекция на Molo, книжка, недостатъчно похвали или закъсняло „браво“.

На всяко тържество мама, разкъсвайки се между телефона и професионалната камера, крещи високо, за да надвика аплодисментите на другите родители: „Даниел, ти си най-добрият!“

Всъщност аз не съм най-добрият. Аз съм травмиран. Веднъж, когато бях на две години, се случи нещо катастрофално – родителите ми се скараха в мое присъствие! Мама, която сякаш е родена в кашмирена рокля, с нежна усмивка и купа пилешки бульон в ръце, крещеше из цялата къща: „Забранявам в дома ни да идват тъпите ти приятели на бира. Срамно е дори да се показваш с тях!“ Тате хвърли по нея парче безглутенов хляб. Оттогава аз, като жертва на домашно насилие, редовно посещавам детски психолог. Неотдавна на мама ѝ се стори, че краката ми са твърде дълги. Не са идеални. Като на баща ми, разбира се. Дори започна да търси информация възможно ли е да ме оперират или да ме сложат на апарат, който би спрял растежа им. Когато разбра, тате дълго се смя. Чух всичко това и започнах да ходя на психолог два пъти седмично.

Детето като бизнес проект

467a11bbfad7b1d341b6b5e16438d2b3 XL

Задължително разказвам на мама кое дете от градината ме е обидило през деня. Аз ѝ разказвам, че Митко ми е взел камиончето, а Мария е хвърлила скарида в супата ми. Мама нервно причаква родителите на „малките идиотчета“ в коридора и провежда с тях дълги възпитателни беседи. Мама има право. Тя най-добре знае. След това родителите бързо се изпаряват от градината, без да ни поглеждат, и даже ми се струва, че учат децата си да стоят по-далеч от мен.

И по-добре! Защото всички тези деца са от асоциални, непълни и мизерни семейства, в които, представете си, в почивните дни пият вино, не водят децата си по кръжоци, отрочетата им не могат да четат на три години и ги хранят със сандвичи. Съгласете се, че това е напълно неподходяща компания за мен. Ходя на градина само заради „социализацията“. За да нямам после проблеми в училище. Макар че мама сериозно обмисля домашно обучение, за да ми се посвети докрай, напълно и без остатък.

Мама ме взема от градината по-рано. Трябва да ходим на клуб по шах. Или на хокей. Или на английски, плуване, рисуване, айкидо, според деня от седмицата. Мама много инвестира в мен – и пари, и време, и сили. Тя е отговорна. Щом си родила дете, бъди така добра да се занимаваш с него – така казва и на приятелките си, когато се оплакват от своите отрочета. Разбира се, би било по-добре, ако мама инвестираше в шоколадови яйца, разходки в парка, разговори за света преди лягане. И в малко живо кученце. Но тя смята, че трябва да се инвестира в знания и труд. Животните могат да ти докарат само някоя алергия. Освен това, при всичките и постове за здравословното хранене и стевията, е опасно да постваш шоколадови яйца.

След като приключа с шаха, си правим малка разходка пред къщи. Неидеалните майки по това време вероятно се търкалят по диваните си, в които се въдят всякакви акари, и мислят, че за днес са обърнали достатъчно внимание на децата си. На двора се събират само мамините приятелки, същите прекрасни майки като нея. Докато не се е стъмнило и не сме изцапали скъпите си якета, те ни снимат с телефоните си и публикуват снимките във всички възможни мрежи с коментар: „Играем с приятелите.“

- Как е вашият Стефан? Моят вчера след музея ме помоли да му подаря комплект „Млад физик“? А аз исках да си купя нови панталони за разходките… Ще се наложи да си нося старите, добре че зимата свършва.

- О, значи е време да купуваме якета за следващата зима! Една моя приятелка пазарува от разпродажби в Щатите…

- Благодаря, но ние купуваме само определени марки.

Защо майките се критикуват помежду си

52436fbdfde019ceb073eef702c11f48 XL

Струва ми се, че ако ние с приятелите не бяхме длъжни да симулираме игри, също щяхме да си говорим. Повярвайте ми, има какво да си кажем:

- Мама прочете вчера в една книга, че с детето трябва постоянно да се разговаря, за да проговори по-бързо и по-добре. Често казано, чувствам се неудобно с нея. Отиваме на детската площадка и се почва: „Това е въртележка. Въртележката е синя. Тя се върти. А това е момче. То е малко. А, виж кученце, бау-бау. Кученцето е голямо и черно. Всъщност какво прави на площадката? Къде са тия, които ловят бездомните кучета… “

- Моята реши да води мамешки влог. Каква дума „мамешки“, за „влог“ да не говорим. По цял ден ходи по петите ми с телефона, снима видеа. Вярно, накупи сумати играчки, аз ги разопаковам пред камерата и въздишам възхитено, а мама коментира: „Скъпи, покажи вертолета“. Казва, че когато влогът стане много популярен, спонсорите ще ни пращат играчки безплатно и ще напълним цялата къща с тях.

Преди лягане играем на „спокойни, отпускащи игри“. Тате ми чете книжка, а мама, останала без сили, въпреки протестите му, ни снима и поства снимката с текст „Най-добрият мъж и баща на света“.

След това ляга до нас и мигновено заспива. Day over. А аз не спя и мисля, че мама много иска да порасна най-умния, образования, възпитания и, разбира се, най-щастливия. А аз може да стана и съвсем обикновен. Мениджър от среден клас. Или шофьор на камион, много искам. Или ще мънкам в креслото пред психолога: „Мама избра домашното обучение и сега не умея да общувам с хора.“ Но това, което най-много ме тревожи, е с какво ще се занимава, когато порасна? Тя няма собствен живот и едва ли някога ще има.

Източник: n-e-n


Препоръчваме ви още:

Не убивайте детските мечти

Колко извънкласни форми са нужни на щастливото дете

Детето-трофей

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам