Автор: Яна Пеева

Не знам какви илюзии успявам да създам за себе си в онлайн пространството, но всъщност на живо съм едно доста често сърдито същество, което не обича кой знае колко да си говори с непознати хора и като цяло се държи като темерут. С годините (вече 24!) успях да си събера едно кръгче от приятели, които стоически ме понасят, обичат и ценят такава, каквато съм. Или поне успешно се абстрахират от неприятните ми особености. Има един ден в годината обаче, който изкарва наяве всичките ми ужасни страни - ставам изнервена, докачлива, мрънкам постоянно и за всичко, чисто и просто непоносима съм. Този ден, естествено, е рожденият ми ден. И понеже все пак не съм отвратителен човек, всяка година всячески избягвам контакт с любимите ми хора на точно този ден. Иначе казано - не го празнувам. Виждам се с мама, духвам свещичките върху тортата, която тя ми прави, прекарваме малко време заедно и това е. Тази година обаче бях решила да си подаря един специален ден. Секнах в зародиш всякакви нелепи идеи за празнични вечери и партита (за ужас на Теодор, който живее за празнични вечери, партита и подаръци) и си самоорганизирах тържествена програма. Първоначалната идея беше някак да подредя в този един ден всички онези неща, които Теодор не обича да прави и за които аз си умирам - разходка в ИКЕА, разходка в центъра, ядене на сладолед и разходка, спускане с шейни, бавно и мързеливо пиене на кафе, излежаване, готвене на вечеря заедно, миене на зъби ЗАЕДНО пред огледалото на забавен каданс, докато за фон звучи Your song на Елтън Джон. Схващате - гледала съм прекалено много романтични комедии в пубертета и най-накрая ми се е отворила възможност да ги преживея и аз. Да, ама не. Теди, понеже ми е умник, е цяла седмица по интервюта за работа, и с леко облекчение установи, че няма да може да участва в пълния набор активности, които ни бях замислила.

Вместо романтичния ни ден се получи друго, не по-малко хубаво. Мама дойде да гледа Борис, а аз отидох да си направя татуировка, докато Теди е на интервю. После отидох в любимата ми Цукерня Савенко, където Ани ме изненада с неочакван подарък - магнитче с нашата сватбена торта! След порядъчно количество капучино, макова торта с лимон (обещавам ви, това е най-вкусната, която можете да си купите) и четене на книга САМА, Теодор се появи и все пак получих бленуваната разходка в центъра - 600 метра до Скаптобара, където влязох с думите “Най-накрая имам рожден ден!” и получих безплатния бургер, за който мечтая от години! Освен това на Раковска ни спря една ужасно симпатична жена с думите “А! Вие сте синът на Мама Нинджа! А вие сте снаха й! И освен това имате рожден ден!”. Прекрасна жено, благодаря ви за милите думи и извинете, че не реагирахме по-адекватно! 

Вкъщи ни чакаше мама със закачени по лампите балони, “сандвичи за рожден ден” (с изрязани във формата на сърчица саламчета и кашкавалчета) и най-вкусната торта, която не можете да си купите. Взехме въпросните провизии и се отправихме към Пееви, за да духна свещичките и да ги почерпим с торта по случай съществуването ми. 

Прочетохте първия параграф, нали? Ако си мислите, че преувеличавам и само си въобразявам, че съм толкова непоносима, ей сега веднага ще ви оборя. Прекрасната ми майчица, жената, която ми е дала живот и ме обича повече от всеки друг човек на света, най-добрата ми приятелка, на която винаги казвам всичко веднага след като го кажа на Теодор ми подари ето това: 

По-ужасното е, че след като я видя, Теди дълбокомислено кимна с глава и каза “Ето, най-накрая имаш шанс да се оправиш…”, Мими пък избухна в смях. Не знам дали се смееше, защото е съгласна, защото е АДСКИ смешно или пък защото тепърва предстоеше да получа подаръка си от тях. Обяснението, което получих за него беше, че Иван го е избирал и е нещо мноооого специално точно за мен и трябва да изчакаме той да ми го подари. Можете ли да си представите как изкарах следващия половин час, докато се прибере Иван? Само дето не тръгнах да обикалям къщата в търсене на въпросния подарък. Знаете ли какво получих? 

Не случи на семейство, Яна

Индустриална горелка! За да правя крем брюле! 

След обсъдихме, че никой никога не е получавал такива подаръци на рождения си ден, Мими ме попита Теди какво ми е подарил. Ами, как какво - тиган! 

Истината е, че това ми беше най-хубавият рожден ден досега. Първият ми с Борис. Който прекара по-голямата част от вечерта в опити да седне върху котката и да изяде кабела на лаптопа на баба си. Но пък беше облечен като малък лорд и постоянно раздаваше големи мокри целувки.

А на вас, мили непознати и познати нинджи, ви благодаря за хубавите думи, с които ме заливахте цял ден. Дано всички пожелания ви се връщат поне стократно!

Препоръчваме ви още:

Писмо до свекърва ми

Искам си розовата сапунерка

Захарче, сготви ми пак!