В детството ми на 24 май имаше голяма манифестация, както и училищно тържество. По онова време празниците се отбелязваха по този начин - месеци преди това след часовете ни събираха, упражнявахме маршовата стъпка, пеехме “Върви, народе възродени”, репетирахме стихчета и песни. Носталгията по детството оцветява в приятни тонове онези времена, имам куп мили спомени оттогава - например как на нас, отличниците, ни слагаха голяма лента през гърдите с надпис “ОТЛИЧНИК” и ни изкарваха най-отпред в строя за радост и гордост на родители и учители. Имам и забавен спомен - как след една такава манифестация се прибираме към квартала ни с приятелките, аз виря носле с тази лента на гърдите, облечена в чиста, изгладена бяла ризка и тъмносиня плисирана пола, както ни беше униформата, с червена пионерска връзка. И улисана в приказки със съученичките така си ударих главата в една телефонна кабина, че направо седнах на тротоара. Което изобщо не ми помрачи празника, но оттогава много внимателно заобикалях телефонните кабини на пътя си.

Днес отново има училищни тържества, на които децата ни рецитират стихчета и показват колко много са научили през годината, а родители и учители отново им се радват и се гордеят с тях. Много неща се промениха от моето детство насам, но 24 май си остава все така обичан и все така български празник. А най-хубавото е, че приятелките и съученичките ми, които се пръснаха по света, продължават да го честват със същата любов и умиление, с което го посрещаме и ние тук.

Защото това е празникът на нашата просвета и култура. А през вековете ние, българите, сме преживели много тежки периоди, войни и загуби, предателства и разочарования, когато духовността, езика и културата са ни спасявали и обединявали, за да оцелеем като народ. Струва ми се, че и в наши дни е така. Нещо повече - струва ми се, че наблюдаваме началото на ново възраждане за нашата култура. Само преди няколко години почти не се издаваха български автори, а днес те са все повече и повече. Българското отново се цени, търси, развива и надгражда на всички нива. Също както все повече търсим българските марки в магазина, така и все повече се обръщаме към родните творци за вдъхновение. Защото си обичаме корена и той ни зарежда и вдъхновява.

И не само нас. Неслучайно Вазов пише:

Ето и малко интересни факти за произхода на празника, които можем да споделим с децата си.

На 11 май по църковен обичай почитаме Светите апостоли и просветители Кирил и Методий, създателите на глаголицата, от която произлиза и кирилицата, азбуката, която с малки промени използваме и днес. Създаването и разпространението на писмеността е станало с подкрепата на българската държава и Борис Първи присъства във всички старобългарски книги като цар Борис Михаил - Покръстител, въвеждащ вярата и писмеността.

През възраждането този ден за почит на Светите братя бива честван, както и днес с училищни тържества. Свидетелства за това намираме още в “Христоматия на славянския език” от 1852 г. на Неофит Рилски.

До 19 век и в Румъния се пише на кирилица.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

След 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма популярност.

След 1968 г. църквата чествува св. св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

През 2020 година парламентът преименува националния празник 24 май. От „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост” той става „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”.

Не знам дали има друг народ по света с аналогичен празник - на просветата, на стремежа към образование, наука и култура. Ние, българите, винаги сме слагали на пиедестал стремежа към знания, почитта към писменото слово и желанието за духовно развитие. Не знам накъде вятърът ще отвее децата ни някой ден в този нов глобален свят, но където и да са, надявам се да запомнят с гордост корените си и да носят в себе си българския дух и слово, както и обичта към всичко българско и родно. Светът е голям и в него нашият малък народ има своя уникален принос. Как да не се гордеем с това?

На този ден винаги подаряваме на децата си книги, за предпочитане от български автор. Обичам да подаря книга и на учителите им в знак на благодарност и уважение за труда, който полагат да ограмотят децата ни.

Тази статия е част от кампанията на LIDL “Честит ден на…” Във всички магазини от веригата може да намерите не само любими книги, но и чудесните български продукти, които ни напомнят защо “всичко българско и родно любя, тача и милея”.

Прочетете също:

Едно малко гущерче и един огромен свят