Автор: Александър Шпатов

В катакомбите под Св. София; На таван с гледка към Невски; С розови домати от Женския; Столично в Кривото през зимата, Ариани на Народния през лятото; Задължително на есен да си влизал и вътре; Да си катерил морените; Да си качвал Черни връх (+Камен дел и Боянския водопад); Да си слизал по стълбичките при Арена ди Сердика; С метрото от Младост до Обеля и обратно; Минимум час в петъчно задръстване на Цариградско, посока морето; София Филм Фест в Дома на киното; Да си минал през чешмите на Банята след това; Левски - ЦСКА на живо; Ритане на Спортна София; Нощно каране на Лалето; Уейкборд след работа на Казичене; Първа целувка точно на Лилиите в Борисова; Следващите - в лифта към Алеко или класика на Моста на влюбените; Люпене на семки на пейка пред блока; Разходки из празните улици, докато всички са се изнесли за празниците; Да си протестирал пред Парламента; Поне един път да си блокирал Орлов мост; Опера в парка; София диша; Обиколка на венеца манастири (примерен топ 5: Клисурския над Банкя, Лозенския под Полуврак, Сеславския, този при Равно поле, и разбира се - Драгалевския); Разходка с количка в Южния парк; Пикник пред двореца “Врана”; Купон на вила в Малинова долина; Среща на Попа; Циклене на Паметника; Шляене по Шишман; Да видиш Витоша от Витошка; Петък в бар Петък; Козене на Копитото; Гледката от покрива на УАСГ; Да си избягвал на контрольор в градския; Или от кучета в Люлин; Да си ходил по нощите в Пирогов; С такси за Биг Мак през денонощния Drive-in на НДК, после - кежуал спор за капитализма и задръстванията по България; С трамвай - на шопинг в Илиянци или просто през гората на Семинарията; Пеша до Плиска през Борисовата; С маршрутка до НБУ; Сафари в Студенски с претъпкан 280; Кокичета от бабите по Графа; Да си поднасял цветя на паметника Левски; Да си чул новата година между каре блокове в Зона Б-5; И чайките над Партийния дом на пролет; Камбаната на Седмочисленици точно в пет, когато гълъбите се вдигат на облаци; Концерт в Зала 1 на НДК, независимо на кого; Парти в Микстейп; Музиката в подлеза на Университета; Гайдарят зад Парламента; Излет на Камбаните или на Панчарево; Да си прескачал Перловската река; И между руините зад Ротондата, Да си обирал джанките пред входа; Да си се губил в чуждо Ж.К.; Да си седял до Славейковците; Или на пейка в Кристал; Книга от Български книжици или от Нисим; Среднощна пица в Уго; Наливна боза в Пчела; Дюнер от Мимас; Принцеси от Раковска; Супа в хлебче в Дивака; Да си имал дом тук (не апартамент); Да си имал също и приятели (не познати);

Да си се влюбвал тук (само това да е, пак е достатъчно)

Друго?

За автора: 

Със своите кратки градски Александър Шпатов се нарежда сред най-разпознаваемите и харесвани нови български писатели. Автор на сборниците #НаЖивоОтСофия (2014), преведен и на английски под заглавие #LiveFromSofia), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани оптимизираните разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Отличен с Наградата “Южна пролет” 2005 за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015 година. Шпатов е председател на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София. Повече информация за автора можете да откриете на неговата страница Шпатов: Кратки градски.

Снимка: goguide.bg
Откъсът е предоставен от издателство Колибри.

Програмата "Спаси живот" на Академия "Първа помощ" е одобрена от МОН и носи един квалификационен кредит на учители и педагогически специалисти.

Детските учители и преподавателите са първа линия на помощ при възникване на критична ситуация с дете в рамките на училищното заведение. Редица случаи изискват прилагането на първа помощ да започне в рамките на няколко минути след възникналия инцидент. Ежедневната работа с деца е свързана с познания, касаещи спецификата на травматизма в детска възраст, както и подготовка за най-честите критични ситуации. Познанията по първа помощ могат да бъдат усвоени от всеки и са безценни. От тази учебна година това обучение е достъпно за всички училища и детски градини у нас и е предоставено от МОН.
Особен акцент се поставя върху изграждането на задълбочени теоретични познания и реални практически учения за оказване на първа помощ, както и работа в екип. Теоретичните лекции са обвързани с логически следващи ги практически упражнения, задачи и реални случаи, като съотношението теория/практика е 40:60.

Програмата предвижда 12 часа присъствена и 4 часа дистанционна форма на обучение. Присъствената форма се провежда в рамките на един ден и може да бъде на място, в учебното заведение. За дистанционната форма на обучение е разработен онлайн достъп до теоретични материали и тестове върху материала.

Препоръчваме ви още:

Първа помощ при алергична реакция 
7 "безобидни" симптома при децата през първата година 
Да действаме веднага! 6 екстремни ситуации с малчуганите

Автор: Мая Цанева

В някакъв момент повечето от нас се замислят да увеличат семейството си. Когато първото ни дете престане да мирише на бебе, започне да бяга от целувките на мама, когато отново закопнеем да си дадем втори/трети шанс и да поправим родителските си грешки или просто се обичаме много… Аз претеглих моите причини „за“ и „против“ да имам второ дете. Отне ми време да премисля, без да ме прорязва острия копнеж да бъда майка отново. Ако и вие сте в подобна ситуация, отбележете своите „за“ и „против“ от моя списък или го допълнете. След това си припомнете: децата се раждат в добро, и в лошо. Важното е да се забавляваме, докато се упражняваме да ги правим. И втори, и трети път.

Препоръчваме ви още:

Подходящият момент за второ дете
Петнайсет години разлика
Родителството: Безсънието на един живот

Отговор на писмото на Ейбрахам Линкълн от един учител и родител в 21 век

Автор: Олга Игнатова

Скъпи господин Линкълн,
Благодаря ви за писмото! Разбирам напълно притесненията ви в първия ден от учебната година, един нов етап за вас и вашето детенце! Съвсем отговорно хващам ръката на вашето дете, и вашата, и ви заявявам, че моята работа е да вървя до него, зад него и пред него. Но не мога да я свърша, ако вие не вземете моята ръка. На фронта ще бъдем заедно, като равни. Бих искала да обърна внимание, че понякога ще бъда строга, емоционална, взискателна, но това е в унисон с вашия стремеж. Войната изисква дисциплинираност, решителност и себеотрицание. Трагедията изисква чувствителност и смелост да покажеш емоциите си, а скръбта е просто показване на чувствата и загриженост към околните.

Скъпи господине, съвсем отговорно поемам ръката на детето ви, защото от днес тази ръка е и моя. Заедно ще се учим и опознаваме новия свят, защото вашето дете е индивидуална личност, със свой мироглед, който все още не познавам. Процесът и пътят ще бъдат дълги, със своите завои, но бъдете спокоен, аз съм до вас и с вас. Ще го науча не само за спечелените центове, но и да ги сподели с останалите, защото колективът може да повдигне планини. Напълно ви подкрепям и ви уверявам, че и в провала ще бъдем заедно, но очаквам и вие да бъдете там с гордо вдигната глава и топла прегръдка за детето ви. Заедно ще се изправим.

Освен че ще го науча да губи, ще го науча да се радва на победителите. Едва тогава ще знае как да се радва на победите, които в училище не са само негови, а и на всички нас. Защото да си победител е не само да се изправиш пред неясното и непознатото, да спечелиш аудиторията, да вземеш трофея, но и да загубиш няколко битки и да се изправиш пред всички достойно с думите: „Загубих! Честито на победителя!“. Ще науча детето ви да бъде такова, каквото е, и да вземе самостоятелно решение как да се държи с околните. Ще го науча да поеме отговорността за действията си и няма да го скривам в ъгъла. Завистта е навсякъде. Ако се вгледате във вашите очи ще видите, че понякога се прокрадва или яростно връхлита мислите ви. Не се страхувайте. Не мога да го държа далеч от завистта, но ще се постарая да я владее. А това ще е свързано с много разговори, които понякога вашето дете няма да иска да води, но тогава ще очаквам вас.

За сълзите съм приготвила кърпички. Понякога ще плачем заедно. Славата и провалът са взаимно свързани, но ще го науча да се стреми към тях, ще създавам различни ситуации, които да провокират мислите към тях. Ще го науча да поеме отговорността и всички облаги от тях. Но най-вече ще го науча да ги споделя с околните. Ще науча детето ви да се присмива единствено над себе си, за да може по-леко и усмихнато да приема критиката на околните. Ще го науча да извлича ползите от думите на „циниците" и да върви с гордо вдигната глава. Ще го науча да избира книгите си. Ще го науча да си задава въпроса „Защо?“ и сам да търси отговора.

Днес няма да мога да го науча да обича книгите, защото компютърът е по-силен, но ще го науча да ги уважава. Ще го науча, че книгата отваря измислени и реални светове. Ще го науча да пише, да може да изразява чувствата си на лист хартия и след това да ги чете. Не очаквайте още от първия ден детето ви да хване книгата като свой приятел. Това ще е дълъг процес с падане и ставане (сричане и усъвършенстване), който ще даде резултат на по-късен етап. Ще го порицавам, но и винаги ще има поука в думите, които ще очаквам вие като родител да обяснявате. Ще го науча да създава своите идеи. Ще го науча да греши, дори ще го предизвиквам за това. Отстрани може да ви изглежда, че му се подигравам, но не се настройвайте. Детето ви има път и трябва да го види както светъл, така и трънлив.

Детето ви ще бъде самотно, но тогава ще може да размишлява наум, да разговаря със себе си. Ще се затвори, ще плаче, ще се ядосва, ще изрича неприятни за вас и мен неща, но това се среща и в книгите. Тогава то ще поиска да ги отвори и да се пренесе в друг свят. Единственото, което мога да направя, е да го поощря, да създам неговата приказка. В нея главният герой ще сте вие и той. Учителят насочва, но вие господине, сте неговата опора. Разговаряйте, предизвиквайте го да споделя, да крещи, да тръшне вратата, да каже с какво съм го наранила. Ще ви очаквам. Дори и да сте груб ще ви изслушам, ще замълча, но очаквам да ми подадете ръката си. Аз ще се поправя, ще изтърпя наказанието си, но си струва, защото е в името на детето. Повярвайте ми, вие трябва да го накарате да вярва в идеите си, след това да убеди учителя си в тях, а той от своя страна ще застане зад гърба му, за да ги реализира. Идеята сама по себе си е велика. Тя дава увереност, крила и свобода. Тя може да е падение, но създава чувството на удовлетвореност, първо вие като родител трябва да повярвате в детето си, а аз като учител ще му предам знанието и умението да я превърне в реалност.

Не мога да изключа сина ви от тълпата. Той трябва да е сред нея, за да направи грешките си, да направи избора си и да се идентифицира като личност. Едва тогава синът ви сам ще се изключи от нея. Изслушването е умение, което има нужда от време. Изслушването не значи чуване. Детето ви може да ме изслуша, но да не ме чуе. Истината не винаги се харесва и е възможно да има предизвикателства по пътя си. Нито аз, нито вие ще можем винаги да го убедим в нея. Аз ще бъда там с търпението си да му представя няколко гледни точки, но до истината детето ви ще стигне, защото нейният път е субективността, свързана с широкия светоглед.

Аз ще му показвам доброто, но детето ви понякога трябва да вижда и злото, за да успее да ги разграничи. Ще го предпазвам от него, но няма да скрия очите му. Ще го науча да представя силата и ума си, но продажбата ще оставя на него, защото то и само то може да й сложи цена. Сърцето и душата са неизменна част от сина ви и никой не може да разполага с тях, той е единственият господар. Аз ще направя всичко да се настаня там като поданик и ще му давам пример. Пример за достойнство, чест и морал. По пътя ни, хванати ръка за ръка, първа аз ще видя нетърпението и смелостта в очите и делата, защото младата душа има нужда да се опълчва. Търпението ще дойде после, така неусетно, че ще се удивите от него.

Детето ви е родено с вяра в себе си, аз и вие сме нейния храм. Ние трябва да поддържаме огъня, за да бъде полезен на човечеството и себе си. Именно тази полза е вярата му в околните. Разбирам, че вашите поръчения са в резултат на действия и основа от ваша страна те да бъдат изпълнени. Детето ви е малко и добро, както всички останали настоящи, предходни и бъдещи дечица. Вашето поръчение е моето призвание. Учителят е поколение, което учениците създават. Учителят е водач, войн и обикновен човек, също колкото детето ви. Приемам вашето поръчение, но и аз имам към вас: Вярвайте ми! Уважавайте ме пред детето си! Разговаряйте с мен и ме учете, защото вие имате очите на копнежа за най-доброто за детето си, а аз имам очите на света за най-доброто за детето ви. И двамата с вас имаме обща мисия - да сме будители и учители за сина ви!

С уважение,

Учителят на сина ви и родител на съученик, връстник на сина ви.



Препоръчваме ви още:

Писмото на Линкълн - послание за всички учители
Болезнено откровените мисли на един български учител 
Какво искат родителите?

Кратък разговорник с правилните отговори на най-често задаваните въпроси
 

Човек и добре да живее, идва ден, в който жена му го пита нещо. И най-невинният въпрос може да се окаже опасен капан. Ако, разбира се, не налучкаш верния отговор. Не само жените задават странни и неуместни въпроси. Тази слабост имат и данъчните, пътните полицаи и служителите в паспортните служби. Затова не бива да приписваш тази особеност единствено на нежния пол. Но ако си добре подготвен, може и да си спестиш някой гневен монолог. Какво ти струва да наизустиш няколко верни отговора, срещу перспективата за безоблачен семеен живот? А ето ги и въпросите:

Обичаш ли ме?

Обичайните ти отговори:

А. Да
Б. Ти как мислиш?
В. Защо изобщо ме питаш?
Г. Кой? Аз ли?

Това не са отговорите, които очакват от теб. Тя подозира, че имаш някакви чувства, дори е сигурна, че не са „някакви“, а конкретни, но има непрестанна потребност да й го казваш отново и отново. Жената се нуждае от внимание в изобилие и непрекъснато, и епизодичните включвания не могат да задоволят жаждата й за доказателства в безусловната ти любов. Затова няма да спре да пита, докато не чуе това, което иска да чуе. Не е трудно да предскажем как може да продължи този диалог:

Ти: Нали казах „да“!
Тя: Не те питах за това. Питах дали ме обичаш!
Ти: Да! Обичам те! Сега щастлива ли си!
Тя: Аз само те попитах дали ме обичаш, а ти веднага започна да ми крещиш!

Следващият половин час вие прекарвате в тягостна тишина. Нейното неодобрение витае във въздуха. Ти нервно сменяш каналите с дистанционното. Тя демонстративно хлопва вратата на спалнята. Мислиш си, че вероятно ще се наложи да си останеш тази нощ на дивана. Поне телевизорът ти е под ръка. След два-три дни всичко ще е забравено и така до следващия път, когато ти зададе въпроса: „Обичаш ли ме?“

Виждаш какви усложнения могат да настъпят заради един грешен отговор. Има един такъв термин „сложно изречение“. Да, тя има нужда от повече думи. Едно сиротно „да“ не върши работа. Както и да решиш да усложниш изречението си, избягвай иронията. Не е уместен похват при такъв въпрос. Жените вземат любовта много насериозно. 

Идеята на твоя отговор трябва да подчинена на безспорната истина, че без нея животът ти няма смисъл, цел и радост. Не е зле да наизустиш и някой подходящ стих, с който да подсилиш ефекта :) Само гледай да не пресолиш гозбата. Жените имат нужда от малко романтика, а не от захарен памук. 

Защо това е верният отговор?
Защото с едно малко по-дълго изречение, вместо жалкото „да“, ти можеш да постигнеш успеха на дипломатите, които предотвратяват военни конфликти с мирни средства.

Как изглеждам?

Обичайните ти отговори:

А. Добре.
Б. Отлично.
В. Нормално.
Г. Вдигаш рамене.

Тя се опитва да изкопчи от теб порой от думи на възхищение, а ти искаш да се измъкнеш с едно суховато „добре“. Така няма да стане. Ще трябва да откроиш детайлите, които я правят уникална, да подчертаеш общото съвършенство на картината и да сложиш точката на разговора по темата с целувка. Ако случайно забележиш някакво несъвършенство – бримка на чорапогащите, копче, което едва се държи на конеца си, мълчи, защото не можеш да предвидиш с колко ще забави твоята констатация процеса на приготвяне.

Защо това е правилният подход?
Жената е силно зависима от мъжкото мнение. Една-две думи могат да я изстрелят в орбита или да я хвърлят в бездната на самоунищожението. Последно напомняне – не забравяй детайлите!

За какво мислиш?

Обичайните ти отговори:

А. А?
Б. Какво?
В. За нищо.

Тя, както и ти, прекрасно знае, че не е възможно да не мислиш изобщо, дори, когато си мислиш, че не мислиш, ти все едно мислиш. Затова този отговор трябва да го зачеркнеш завинаги. Най-добре си кажи честно за какво мислиш: за това какво имаш да правиш утре, за това, че колата се нуждае от зимни гуми и пр. мъжки „радости“.

Защо това е верният подход?
Защото тя ще се убеди, че си искрен и ще престане мъчително да те подозира в измяна.

Защо винаги си такъв?

Обичайният ти отговор:

А. Невинаги
Б. Не, невинаги

Жената борави с думите артистично. Склонна е да преувеличава. Например ако счупиш чашата, която благородно си решил да измиеш, тя може ехидно да се поинтересува: „Как може да си толкова непохватен?“ Това веднага провокира твоята ответна реакция и ще поискаш да знаеш какво означава това „винаги“. Може да отвориш един-два шкафа, за да се убеди с очите си, че все още са пълни с чаши. Но тя ще остане равнодушна към доводите ти.
Как трябва да отговориш: „Внимавай, слънце, да не се порежеш на стъклата.“

Защо това е верният отговор?
Отказвайки се от защита, нападение, контраатака и париране ти щадиш своите и нейните нервни клетки. Едновременно с това доказваш, че не си от онези мъже, които спорят с жена си за всяка дреболия.

Коя рокля да си облека – синята или червената?

Обичайният ти отговор:

А. Синята.
Б. Червената.
В. Не знам.

Ето един случай, в който е много удачно да отговориш на въпроса с въпрос: „А ти коя би избрала?“ Ако неуверено отговори „червената“, продължавай да питаш „а защо точно нея“. Да, отговорът съвсем не те интересува, но повярвай по-добре е да проведеш кратък разговор, за да си спестиш едночасова пледоария за това, че никога не те интересува как изглежда жена ти. Можеш да продължиш предполагаемия диалог с още някой и друг въпрос и да изслушаш обясненията, че този цвят подхожда на тена й, че кройката и подчертава фигурата и т.н. тя вече се е разприказвала и е доволна от проявеното внимание, може само да се включваш от време на време с възклицания „чудесно“, „добър избор“ и всички ще са доволни.

Защо това е верният отговор?
За жената обличането е творчески процес. С всички съпътстващи мъки, с неувереността и неудовлетвореността на истинския творец… Когато й дадеш възможност да преговори своите „за“ на глас, ти й помагаш да вземе решение и едновременно с това спасяваш билетите за кино, които са сериозно застрашени, заради нейното протакане. 

Как мина денят ти?

Обичайните отговори:

А. Нормално.
Б. Никак.

Какво си мислиш, че правиш с тези оскъдни отговори? Нали не се заблуждаваш, че някой ще се задоволи с тях?
Как трябва да отговориш: Добре. А как беше при теб?

Е, трябва да си готов да изслушаш едно дълго и напоително обяснение за изминалия ден на любимата ти жена, но това е за предпочитане пред обвинителната тирада, че я пренебрегваш и не споделяш с нея. Освен това печелиш точки – проявяваш внимание, изразяваш готовност да я изслушаш и се измъкваш от ангажимента да бъдеш активният в диалога.

Слушаш ли ме?

Обичайният отговор:

А. Да.
Б. Какво?
В. Хммм…

Как трябва да отговориш: „Извинявай, нещо се замислих, повтори ми какво каза.“

Защо това е верният отговор?
Дори да произнесеш тази фраза след думите й: „От половин час мълча, а ти продължаваш да кимаш с глава“, все още имаш шансове не само да се измъкнеш, но и да набереш точки. Защото ще убедиш жена си, че не я игнорираш. Дори напротив – думите й дълбоко са те впечатлили и дори си се замислил над тях. Това може да предизвика само една единствена реакция: „Обичам те!“

Източник:menscult

Препоръчваме ви още:

Семейният живот калява 
Как само ме дразниш 
Ответен удар

В София ще е празнично и фестивално този уикенд. Предложенията са толкова много и толкова разнообразни и във всеки фестивал е обърнато специално внимание на детската публика. Приятен празник!

За цялото семейство/ за родители:

17.09.2017 - 17 СЕПТЕМВРИ – ДЕН НА СОФИЯ - Събитията, организирани от Столична Община и събитията в различните райони на града.

16,17.09.2017 - Европейски дни на наследството - списък с музеите, галериите и обществените сгради, които може да посетите с вход свободен.

16,17.09.2017 - Софийски средновековен фестивал "Балканите през средновековието" - Парк Военна академия

17.09.2017 - Ратха Ятра 2017 - фестивал с колесница - Борисова градина

15, 16,17.09.2017 - SOFIA SPARK FEST - Южен парк - Над 100 безплатни забавления за всички възрасти в трите дни на SOFIA SPARK FEST

16,17.09.2017 -Динозаври завладяват София - парк Военна академия - септември и октомври

15, 16,17.09.2017 - Детска програма на квАРТал Фестивал 2017

16.09.2017 - Фестивал на танца, здравословната храна и Велокарнавал - Княжеска градина

16.09.2017 - Велокарнавал „Заедно е весело” 2017

17.09.2017 - Радио София с Джаз за деца

0-3 години:

16.09.2017 - Игра с домашен пластилин - Ателие Пластелин

19.09.2017 - Хранене и физическа активност - Sky City Mall

19.09.2017 - Ваксини и имунизационен календар - въпроси и отговори - Слънчогледи и BGmamma

20.09.2017 - Носене на бебето - как и защо? - Първите седем

20.09.2017 - Бебешка пиеса - Столичен куклен театър - салон "Гурко"

Арт клуб Рояна - Арт бебешориум, програма за деца 2-5 години

3-7 години:

16.09.2017 - Нарисувай „Кой светна луната?“ - Алея на книгата - бул. "Витоша"

16.09.2017 - Игра с домашен пластилин - Ателие "Пластелин"

17.09.2017 - Полин в света на изкуството - Зоологическа градина - Интерактивна приказка-игра

17.09.2017 - Забавни ателиета за откриването на учебната година в "Момо"

17.09.2017 -  Принцесата и свинарят - БЕЗПЛАТНО - Столичен куклен театър - салон "Гурко"

17.09.2017 - За граховото зърно и една принцеса - БЕЗПЛАТНО - Столичен куклен театър - салон "Я. Сакъзов"

Арт клуб Рояна - Арт клуб "Рояна" започва записванията за детските групи в събота и неделя. Програмата е комбинация от рисувателни теми и приложни техники с акцент върху едното или другото, в зависимост от възрастта на децата. Арт бебешориум, програма за деца 2-5  години.

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА - Ансамбъл РОСНА КИТКА започна записвания за начинаещи за учебна 2017-2018 година. Децата трябва да са навършили 5 годишна възраст.

Детската програма на кината

7-12 години:

Пожелаваме на всички ученици успешен старт на новата учебна година!

15, 16, 17.09.2017 - Детски приключенски фестивал AdventureKIDS - Музейко

15.09.2017 - Отново на училище - Mall Of Sofia

15.09.2017 - Обратно на училище с Bulgaria Mall

16.09.2017 - Рицарския турнир и Бал - Софийски университет - Аула

16.09.2017 - Що е то озонов слой? - Национален Политехнически Музей

17.09.2017 - Клуб МАЛКИ ОТКРИВАТЕЛИ - Градската градина

Приятели - учебна занималня - подготовка по учебните предмети в училище, езиково обучение, малки групи, индивидуален подход

Детската програма на кината

Този бюлетин представлява извадка от седмичната програма на София за деца. Разгледайте всички събития за деца в раздел КОГА в сайта на София играе. Разгледайте най-новите предложения за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе. 


Препоръчваме ви още:

"Форум бременност и детско здраве" стъпва и в Пловдив 
Динозаври завладяват София 
По-добре недей - кампания срещу сексуалната експлоатация

Изявени специалисти ще споделят знания и опит по най-важните въпроси, които вълнуват настоящите и бъдещите родители в града.

„Форум бременност и детско здраве“, организиран от водещия здравен сайт Puls.bg, тази година излиза извън София. Поради огромния интерес най-големият специализиран форум на тази тематика ще има още едно издание през 2017 година, този път в град Пловдив. На 1 октомври, в зала „България“ на Международен панаир Пловдив, събитието ще насочи вниманието върху най-важните въпроси за бременността, раждането и грижите за новороденото, представени от доказани медицински специалисти. Лекции ще изнесат изявени български лекари, които ще споделят актуална информация, базирана на задълбочените им знания и богат опит по важните теми, които вълнуват бъдещите и настоящите родители. Събитието е със свободен достъп за всички посетитети.

Сред основните акценти на „Форум бременност и детско здраве“ в Пловдив ще бъде женската консултация. В панела „Бременност“ за очакванията на бъдещите майки и реалността ще говори акушер-гинекологът д-р Васил Даскалов. С лекция на тема „Девет невероятни месеца под сърцето на мама“ ще се включи и ембриологът д-р Мариела Даскалова.

Всичко за етапите на раждането, решенията в зависимост от процеса, както и за страховете и начините за справяне с тях, бъдещите родители ще научат от панела „Раждане“. Съвременните аспекти на естественото раждане ще представи д-р Георги Амалиев. Важната тема за стволовите клетки ще засегне д-р Пачеджиев. А защо неонаталният период е най-важният в живота ни ще разкрие специалистът д-р Диана Аргирова в панел „Бебе и детско здраве“.

Как да се подготвим за раждането с помощта на йога за бременни, кои са най-големите заблуди за кърменето, как можем да профилактираме острите респираторни инфекции у децата и още важни теми и силни лектори очакват пловдивчани на 1 октомври. „Форум бременност и детско здраве“ е утвърдена платформа за среща между семейства и медицински специалисти, с възможност за личен контакт и индивидуални въпроси, свързани с периодите на бременност и майчинство. Събитието се провежда за седми път, като изданията в София традиционно привличат близо 1000 посетители дневно.

Актуалната програма следете на сайта, където може да се регистрирате безплатно.

Препоръчваме ви още:

Помощ, ще раждам! 
Гинекологът отговаря 
Специалистите, на които имаме доверие

Автор: Надя Колева

Има една всеизвестна истина, която рано или късно всеки родител научава. Децата растат много по-бързо отколкото предполагаме. Това е закон Божи, това е природа, както искате го наречете… За мен това е един безспорен, но и малко болезнен факт от живота.

Още след появата на заветните 2 чертички започнах да усещам този неумолим ход на времето. Улисани в приготовленията около появата на новия член на семейството, времето мина толкова неусетно, че когато се озовах в родилна зала, имах чувството, че едва вчера съм държала теста за бременност в ръка! А ето, вече усещам как малкото човече заявява желанието си да дойде при нас с всяка следваща контракция…

Първите няколко месеца минават неусетно и всичко е толкова вълнуващо, и всички сме недоспали, и все има нещо да се прави, сякаш грижите покрай новороденото просто нямат край… И докато се усетим, то вече не е онова малко безпомощно същество, което прибрахме от болницата, не е бебето, което едва си държи главичката повдигната.

Скоро то започва все по-настоятелно да заявява желанието си да се движи. Животът, казват, е движение и аз напълно вярвам в това, докато наблюдавам няколкомесечното си бебе, което иска да пълзи, което започва да се изправя, което (струва ми се, беше вчера) направи първите си крачки… А днес вече тича с всички сили и, сигурна съм, е способна до голяма степен да постигне всичко, което си е наумила (разбира се, ако се намери някой, който да ѝ позволи).

Моето бебе, което вече не е бебе, пораства толкова бързо и толкова осезаемо, че малко се плаша от скоростта, с която се променя пред очите ми. С всеки изминал ден тя все по-категорично ми показва, че може да се справи и сама с доста неща, което едновременно ме радва и натъжава.

Всъщност трябва да си призная – причината да напиша този текст е фактът, че съвсем скоро ще приключи нашето време, на мен и моята дъщеря, тъй като тя ще тръгне на ясла… Както казах, децата порастват твърде бързо!

Напоследък все по-често мисля за този момент на раздяла, който неминуемо предстои. Както повечето родители, и аз съм изчела кажи-речи всички възможни статии, като се започне от това как да проверим дали детето е готово за ясла и се стигне до зачестилите случаи на агресия в детските заведения, които вместо да са по-скоро инциденти, звучат все повече като тенденция. Въпросът е болезнен за много родители, които лично са били свидетели на тормоз над децата им и аз съвсем не искам да сипвам сол в тази рана… По-скоро се опитвам да убедя сама себе си, че не всички „лелички“ в яслите са такива! Иска ми се да вярвам, че все още има от онзи, явно изчезващ вид детски педагози, за които тази професия е призвание, и които не биха си позволили да навредят на нито едно дете, независимо от ситуацията.

Като родител, който съвсем скоро ще изпрати детето си там, в яслата, където вратите се затварят, преди да можем да видим какво се случва зад тях, ми се иска да вярвам, че моето дете, всъщност всички деца, ще срещнат точно тези хора, за които все още професията е свещена. Иска ми се да вярвам, че ще срещна разбиране, а не стена, срещу която няма да зная как да се боря.

Иска ми се да кажа на всички тези педагози, които ще се грижат за моето дете, докато аз съм на работа, няколко неща:

Знам, че не мога да очаквам от вас да гледате на моето дете така, сякаш е ваше, но ми се иска да гледате на него с ясното съзнание, че утре от това дете ще зависи както моето, така и вашето бъдеще, най-малкото, защото децата растат изключително бързо и тези, които днес малко неуверено прекрачват първата си голяма врата извън дома, утре ще бъдат хората, които ще създават и променят същото това общество, в което живеем!

Иска ми се да знам, че и вие осъзнавате, че времето е безценно. Има време за всичко, но някои неща децата ни могат да научат само и единствено сега, когато са поверени във вашите ръце!

Иска ми се да вярвам, че родителите и институциите всъщност са на една страна – на страната на децата! Нужно е да покажем, че можем да се разбираме помежду си, в името на най-важното нещо – НАШИТЕ деца.

***

Битката за бъдещето на нашите неумолимо порастващи деца е всекидневна. Важното е да осъзнаем, че тази битка е обща. От нас зависи бъдещето, това е така, колкото и банално да звучи!

Надявам се, че бъдещето на нашите деца ще е светло! Силно се надявам…

Препоръчваме ви още:

За гъските и гъсетата 
Готово ли е детето за ясла?
Лесна адаптация в яслата - мисията е възможна