Автор: Надя Колева

Има една всеизвестна истина, която рано или късно всеки родител научава. Децата растат много по-бързо отколкото предполагаме. Това е закон Божи, това е природа, както искате го наречете… За мен това е един безспорен, но и малко болезнен факт от живота.

Още след появата на заветните 2 чертички започнах да усещам този неумолим ход на времето. Улисани в приготовленията около появата на новия член на семейството, времето мина толкова неусетно, че когато се озовах в родилна зала, имах чувството, че едва вчера съм държала теста за бременност в ръка! А ето, вече усещам как малкото човече заявява желанието си да дойде при нас с всяка следваща контракция…

Първите няколко месеца минават неусетно и всичко е толкова вълнуващо, и всички сме недоспали, и все има нещо да се прави, сякаш грижите покрай новороденото просто нямат край… И докато се усетим, то вече не е онова малко безпомощно същество, което прибрахме от болницата, не е бебето, което едва си държи главичката повдигната.

Скоро то започва все по-настоятелно да заявява желанието си да се движи. Животът, казват, е движение и аз напълно вярвам в това, докато наблюдавам няколкомесечното си бебе, което иска да пълзи, което започва да се изправя, което (струва ми се, беше вчера) направи първите си крачки… А днес вече тича с всички сили и, сигурна съм, е способна до голяма степен да постигне всичко, което си е наумила (разбира се, ако се намери някой, който да ѝ позволи).

Моето бебе, което вече не е бебе, пораства толкова бързо и толкова осезаемо, че малко се плаша от скоростта, с която се променя пред очите ми. С всеки изминал ден тя все по-категорично ми показва, че може да се справи и сама с доста неща, което едновременно ме радва и натъжава.

Всъщност трябва да си призная – причината да напиша този текст е фактът, че съвсем скоро ще приключи нашето време, на мен и моята дъщеря, тъй като тя ще тръгне на ясла… Както казах, децата порастват твърде бързо!

Напоследък все по-често мисля за този момент на раздяла, който неминуемо предстои. Както повечето родители, и аз съм изчела кажи-речи всички възможни статии, като се започне от това как да проверим дали детето е готово за ясла и се стигне до зачестилите случаи на агресия в детските заведения, които вместо да са по-скоро инциденти, звучат все повече като тенденция. Въпросът е болезнен за много родители, които лично са били свидетели на тормоз над децата им и аз съвсем не искам да сипвам сол в тази рана… По-скоро се опитвам да убедя сама себе си, че не всички „лелички“ в яслите са такива! Иска ми се да вярвам, че все още има от онзи, явно изчезващ вид детски педагози, за които тази професия е призвание, и които не биха си позволили да навредят на нито едно дете, независимо от ситуацията.

Като родител, който съвсем скоро ще изпрати детето си там, в яслата, където вратите се затварят, преди да можем да видим какво се случва зад тях, ми се иска да вярвам, че моето дете, всъщност всички деца, ще срещнат точно тези хора, за които все още професията е свещена. Иска ми се да вярвам, че ще срещна разбиране, а не стена, срещу която няма да зная как да се боря.

Иска ми се да кажа на всички тези педагози, които ще се грижат за моето дете, докато аз съм на работа, няколко неща:

Знам, че не мога да очаквам от вас да гледате на моето дете така, сякаш е ваше, но ми се иска да гледате на него с ясното съзнание, че утре от това дете ще зависи както моето, така и вашето бъдеще, най-малкото, защото децата растат изключително бързо и тези, които днес малко неуверено прекрачват първата си голяма врата извън дома, утре ще бъдат хората, които ще създават и променят същото това общество, в което живеем!

Иска ми се да знам, че и вие осъзнавате, че времето е безценно. Има време за всичко, но някои неща децата ни могат да научат само и единствено сега, когато са поверени във вашите ръце!

Иска ми се да вярвам, че родителите и институциите всъщност са на една страна – на страната на децата! Нужно е да покажем, че можем да се разбираме помежду си, в името на най-важното нещо – НАШИТЕ деца.

***

Битката за бъдещето на нашите неумолимо порастващи деца е всекидневна. Важното е да осъзнаем, че тази битка е обща. От нас зависи бъдещето, това е така, колкото и банално да звучи!

Надявам се, че бъдещето на нашите деца ще е светло! Силно се надявам…

Препоръчваме ви още:

За гъските и гъсетата 
Готово ли е детето за ясла?
Лесна адаптация в яслата - мисията е възможна