Отговор на писмото на Ейбрахам Линкълн от един учител и родител в 21 век

Автор: Олга Игнатова

Скъпи господин Линкълн,
Благодаря ви за писмото! Разбирам напълно притесненията ви в първия ден от учебната година, един нов етап за вас и вашето детенце! Съвсем отговорно хващам ръката на вашето дете, и вашата, и ви заявявам, че моята работа е да вървя до него, зад него и пред него. Но не мога да я свърша, ако вие не вземете моята ръка. На фронта ще бъдем заедно, като равни. Бих искала да обърна внимание, че понякога ще бъда строга, емоционална, взискателна, но това е в унисон с вашия стремеж. Войната изисква дисциплинираност, решителност и себеотрицание. Трагедията изисква чувствителност и смелост да покажеш емоциите си, а скръбта е просто показване на чувствата и загриженост към околните.

Скъпи господине, съвсем отговорно поемам ръката на детето ви, защото от днес тази ръка е и моя. Заедно ще се учим и опознаваме новия свят, защото вашето дете е индивидуална личност, със свой мироглед, който все още не познавам. Процесът и пътят ще бъдат дълги, със своите завои, но бъдете спокоен, аз съм до вас и с вас. Ще го науча не само за спечелените центове, но и да ги сподели с останалите, защото колективът може да повдигне планини. Напълно ви подкрепям и ви уверявам, че и в провала ще бъдем заедно, но очаквам и вие да бъдете там с гордо вдигната глава и топла прегръдка за детето ви. Заедно ще се изправим.

Освен че ще го науча да губи, ще го науча да се радва на победителите. Едва тогава ще знае как да се радва на победите, които в училище не са само негови, а и на всички нас. Защото да си победител е не само да се изправиш пред неясното и непознатото, да спечелиш аудиторията, да вземеш трофея, но и да загубиш няколко битки и да се изправиш пред всички достойно с думите: „Загубих! Честито на победителя!“. Ще науча детето ви да бъде такова, каквото е, и да вземе самостоятелно решение как да се държи с околните. Ще го науча да поеме отговорността за действията си и няма да го скривам в ъгъла. Завистта е навсякъде. Ако се вгледате във вашите очи ще видите, че понякога се прокрадва или яростно връхлита мислите ви. Не се страхувайте. Не мога да го държа далеч от завистта, но ще се постарая да я владее. А това ще е свързано с много разговори, които понякога вашето дете няма да иска да води, но тогава ще очаквам вас.

За сълзите съм приготвила кърпички. Понякога ще плачем заедно. Славата и провалът са взаимно свързани, но ще го науча да се стреми към тях, ще създавам различни ситуации, които да провокират мислите към тях. Ще го науча да поеме отговорността и всички облаги от тях. Но най-вече ще го науча да ги споделя с околните. Ще науча детето ви да се присмива единствено над себе си, за да може по-леко и усмихнато да приема критиката на околните. Ще го науча да извлича ползите от думите на „циниците" и да върви с гордо вдигната глава. Ще го науча да избира книгите си. Ще го науча да си задава въпроса „Защо?“ и сам да търси отговора.

Днес няма да мога да го науча да обича книгите, защото компютърът е по-силен, но ще го науча да ги уважава. Ще го науча, че книгата отваря измислени и реални светове. Ще го науча да пише, да може да изразява чувствата си на лист хартия и след това да ги чете. Не очаквайте още от първия ден детето ви да хване книгата като свой приятел. Това ще е дълъг процес с падане и ставане (сричане и усъвършенстване), който ще даде резултат на по-късен етап. Ще го порицавам, но и винаги ще има поука в думите, които ще очаквам вие като родител да обяснявате. Ще го науча да създава своите идеи. Ще го науча да греши, дори ще го предизвиквам за това. Отстрани може да ви изглежда, че му се подигравам, но не се настройвайте. Детето ви има път и трябва да го види както светъл, така и трънлив.

Детето ви ще бъде самотно, но тогава ще може да размишлява наум, да разговаря със себе си. Ще се затвори, ще плаче, ще се ядосва, ще изрича неприятни за вас и мен неща, но това се среща и в книгите. Тогава то ще поиска да ги отвори и да се пренесе в друг свят. Единственото, което мога да направя, е да го поощря, да създам неговата приказка. В нея главният герой ще сте вие и той. Учителят насочва, но вие господине, сте неговата опора. Разговаряйте, предизвиквайте го да споделя, да крещи, да тръшне вратата, да каже с какво съм го наранила. Ще ви очаквам. Дори и да сте груб ще ви изслушам, ще замълча, но очаквам да ми подадете ръката си. Аз ще се поправя, ще изтърпя наказанието си, но си струва, защото е в името на детето. Повярвайте ми, вие трябва да го накарате да вярва в идеите си, след това да убеди учителя си в тях, а той от своя страна ще застане зад гърба му, за да ги реализира. Идеята сама по себе си е велика. Тя дава увереност, крила и свобода. Тя може да е падение, но създава чувството на удовлетвореност, първо вие като родител трябва да повярвате в детето си, а аз като учител ще му предам знанието и умението да я превърне в реалност.

Не мога да изключа сина ви от тълпата. Той трябва да е сред нея, за да направи грешките си, да направи избора си и да се идентифицира като личност. Едва тогава синът ви сам ще се изключи от нея. Изслушването е умение, което има нужда от време. Изслушването не значи чуване. Детето ви може да ме изслуша, но да не ме чуе. Истината не винаги се харесва и е възможно да има предизвикателства по пътя си. Нито аз, нито вие ще можем винаги да го убедим в нея. Аз ще бъда там с търпението си да му представя няколко гледни точки, но до истината детето ви ще стигне, защото нейният път е субективността, свързана с широкия светоглед.

Аз ще му показвам доброто, но детето ви понякога трябва да вижда и злото, за да успее да ги разграничи. Ще го предпазвам от него, но няма да скрия очите му. Ще го науча да представя силата и ума си, но продажбата ще оставя на него, защото то и само то може да й сложи цена. Сърцето и душата са неизменна част от сина ви и никой не може да разполага с тях, той е единственият господар. Аз ще направя всичко да се настаня там като поданик и ще му давам пример. Пример за достойнство, чест и морал. По пътя ни, хванати ръка за ръка, първа аз ще видя нетърпението и смелостта в очите и делата, защото младата душа има нужда да се опълчва. Търпението ще дойде после, така неусетно, че ще се удивите от него.

Детето ви е родено с вяра в себе си, аз и вие сме нейния храм. Ние трябва да поддържаме огъня, за да бъде полезен на човечеството и себе си. Именно тази полза е вярата му в околните. Разбирам, че вашите поръчения са в резултат на действия и основа от ваша страна те да бъдат изпълнени. Детето ви е малко и добро, както всички останали настоящи, предходни и бъдещи дечица. Вашето поръчение е моето призвание. Учителят е поколение, което учениците създават. Учителят е водач, войн и обикновен човек, също колкото детето ви. Приемам вашето поръчение, но и аз имам към вас: Вярвайте ми! Уважавайте ме пред детето си! Разговаряйте с мен и ме учете, защото вие имате очите на копнежа за най-доброто за детето си, а аз имам очите на света за най-доброто за детето ви. И двамата с вас имаме обща мисия - да сме будители и учители за сина ви!

С уважение,

Учителят на сина ви и родител на съученик, връстник на сина ви.



Препоръчваме ви още:

Писмото на Линкълн - послание за всички учители
Болезнено откровените мисли на един български учител 
Какво искат родителите?