Всички ние бихме искали децата да ни казват истината, но случва ли се понякога ние самите да ги лъжем, защото не можем да се измъкнем от ситуация? Една майка споделя откровено осем ситуации, в които лъже децата си без никакви угризения, за да си спести малко нерви и безброй обяснения.

1. Паркът е затворен

Знам, че искаш да отидем в парка, миличък, точно сега, но той е затворен. Да, съвсем сигурна съм, защото в главата на мама има специално устройство, което подсказва кое кога ще се затвори. И ИКЕА за съжаление затваря след 5 минути. Какво да направя? Магазините за играчки работят само, когато децата са на градина.

2. Всички спят на обяд. АБСОЛЮТНО всички

Всяко живо същество по света спи през деня. Ако сега не легнеш, ще останеш съвсем сам на света, защото всички останали спят., и ще ти е скучно Да, и камиончетата, и продавачите в Макдоналдс, и басейните, и възпитателите. Хайде, лягай по-бързо!

15 бързи трика за радост на малките и големи деца

3. Кока-колата се продава по списък. Твоят ред още не е дошъл.

Разбира се, и твоят ред ще дойде. Скоро. Колко скоро ще решат в офиса на Кока-кола. Вероятно след 2-3 години, но непременно ще дойде.

4. Да, щом ни звъни твоят лекар, вероятно е разбрал, че не искаш да ядеш броколи.

Добър ден, докторе. Колко навреме се обаждате. А, вие звъните, защото Александър не яде броколи? Колко мило от Ваша страна! Да му предам, че децата, които не ядат зеленчуци, не ги вземат в отбора по футбол? Разбира се, ще му предам. Какво?! А на родителите на тези деца им не им продават таблети? Ужас! Непременно ще му кажа! Благодаря, че ни предупредихте.

Как не купих жълт папагал

5. Всички буболечки, които пускам в тоалетната чиния, просто са загубили пътя към къщи. Оттук те отплават към специален басейн, където се събират всички насекоми, които са се изгубили.

Нещо като капитан Немо, ако децата ви знаят кой е Жул Верн. Мъката ни по всички бръмбари и червейчета обикновено утихва след това обяснение. Засега.

6. Нямат твоя размер.

Безпогрешен спасителен аргумент, когато дъщеричката ви се е загледала в демодирани джинси, обсипани с камъни и пайети. Действа безотказно: "Не, това не е твоят размер. Стои ти като торба." И въпросът е приключен.

Телохранителка

7. За днес запасите ни от интернет свършиха.

Работната легенда за по-малките е следната: Интернет е нещо много хитро. Трябва непрекъснато да следим, да не си използваме дневната порция, иначе ако свърши, няма да имаме до четвъртък (петък, понеделник и т.н. според ситуацията). Много е важно да го изключваме по-рано, за да не се изключи сам. Тогава може въобще да не ни го пуснат.

8. Виното е много люто. Това е специална напитка за майки, но много люта.

Внимателно! Тази розова напитка пари. Не искам после да ми се оплаквате, че езикът ви е като изгорен. Знаете ли колко е люто? Като в анимационните филмчета, когато им излиза пушек от ушите.

Може би ще побързаме да осъдим майките, които лъжат децата си, но нека първо помислим дали ние никога, ама съвсем никога не сме го правили. Най-вероятно ще се сетим поне за няколко случки, когато сме ги излъгали. А всъщност може и без това. Очаквайте продължение с един прост метод, който работи по-добре от лъжата. :)

Препоръчваме ви още:

Когато стана майка, никога няма да...

Детето не чува!

6 малки родителски лудости

(нощ xxxx ⁿ с Т1Д)

Автор: Кристина Тимчева

Тъкмо съм заспала, или така си мисля, защото когато си Т1Д майка, ти не спиш... само придремваш някакви часове...

Будя се от алармата на декса някъде към 23.10 ч. Декс, както му казваме повечето, е една такава многокомпонентна джаджа, която ни помага доста в следенето на кръвната захар (кз). Моят е от “късметлиите” - засега успявам да му я осигурявам, щото всичко свързано с нея, си е доста скъпо “удоволствие”, с което се сдобиваме от чужбина. В милата ни страна едва ли ще дочакаме.

Та поглеждам декса, сочи кз 4.5 с падаща стрелка. Скачам бързо и бода с глюкомера - 4.3. Будя някакси малкото и успявам, пак някакси, да му дам да хапне банан и захар. Щото да се опитваш да храниш спящо дете, не е лесна работа. С времето обаче става механично. Затварям си очите и се опитвам да заспя. И явно съм успяла, защото следващата аларма изобщо не съм я чула. Хроничната умора мачка толкоз тежко, че... понякога не чувам… после се обвинявам, но...

Събудих се от познатото до болка тежко дишане и мрънкане, скачам бързо, главата ми гърми... все едно цял отбор ръгби играчи си играят играта… само че в главата ми. Този път декса показва 2.9 със стрелка надолу! Моля се да е притиснал сензора, но пустото му тежко дишане говори, че не е.

Хората като мен, знаещи какво значи това, изпадат в паника (или поне аз изпадам, щото може и да не успея да го събудя). С треперещи ръце го боцвам, показва 3.7 - пак е хипо, обаче с една идея по-леко от 2.9. Отново се опитвам да събудя детето, само че този път е малко по-трудно. Накрая успявам - пак захар, пак банан. Преобличам детето, щото цялата му тениска е мокра, слагам го да спи, а аз чакам да видя ще се качи ли проклетата захар.

(Боже, мразя тоя диабет, мразя го, мразя го, мразя го... )

00.56 ч. - 3.5 глюкомер. Не се качва, а пада - пак будя детето, давам още малко захар. Пак преобличам. Пак е мокър. Диша си все така тежко... Пак го слагам да спи.

След още няколко минути го бода отново - този път е вдигнал - 5.4. Хем се радвам, че излезе от хипото, хем ми се свива душата, щото знам какво следва.

Хипо+захар+банан = реактивна кз, хипергликемия (повишена кз). Така и става - поредното бодене – кз 13! Детето почва нещо да бръщолеви... не го разбирам… пак е мокро, пак диша тежко, а сърцето му бие толкоз силно, че ще изхвръкне... Взимам така омразната ми писалка с инсулин и го бода, слагам най-малката възможна доза, колкото да спра покачването на кз.

И седя, и чакам... гледам показанията на декса… и чакам... преобличам пак детето... часовете си минават... 01.30 ч... 02 ч.. .02.30 ч.... 03.00 ч. Ръгбистите сякащ нямат умора... туп… туп... туп... сърцето ми също проявява някакви капризи... сега ли пък намери? Разгеле! По някое време кръвната захар започва да влиза в някакви нормални граници, детето успокоява дишането, вече не се поти, сърцето му бавно си връща нормалното туптене.

Разревавам се ей така, от безсилие. Често го правя… После пробвам да заспя… все пак минава 04.30 ч., а трябва, някакси, да стана в 06.30 ч. и да отида на работа. Няма значение дали спиш, дали си уморен, дали изобщо си жив... трябва да отида на работа, щото всичко свързано с диабета струва пари, много пари. А да беше само диабета...

Не успявам да заспя… в главата ми се блъскат хиляди въпроси, многократно задавани и оставащи без отговор... Ех, Боже.. Мисля си за пореден път с какво съм го предизвикала, какво пък толкоз съм му сторила, защо детето ми... ей такива едни...

Детето ми също споменава тоя Бог, прави го често, така по детски, и ме пита, пита, пита...

- Мамо, защо Деди Господ ми даде диабета? Мамо, ще умра ли? Мамо, ще порасна ли голям? Мамо, кога ще кажеш на Деди Господ, че не искам вече да ме бодеш? Мамо, защо децата на площадката ядат по всяко време… И аз искам, мамо, капе ми вода от устата, като ги гледам! Нали и аз съм дете, мамо. Защо Деди Господ дава само на тях? (тук е моментът да ви помоля - за Бога, спрете да храните децата си по детските площадки, те са за игра, не са закусвалня! Моля! Защото деца като моето, и други деца, които не могат да ядат когато и каквото поискат, страдат. И им “капе вода от устата”!) Мамо, като умра и Деди Господ ме направи друго дете, нали няма да ми даде пак диабет?

И още въпроси, и още въпроси... Въпроси, които ти се забиват в сърцето и го разкъсват всеки път на все по-малки парчета... И боли! Много боли!

Боже, детето ми е само на 5 години! Не искам да ме пита подобни неща, за повечето нямам отговор, а само сълзи. Ама те не помагат –убедила съм се.

Явно съм заспала... И то точно във времето, в което трябва да ставам. Но не успявам да се събудя, не чувам алармата. Добре, че малкото се размрънква нещо в просъница, та ококорих очи... тичане...

Да живее кафето! Ако онези кози знаеха колко ще им бъде благодарна един ден една Т1Д майка!

Бележка на редактора: Легендата за кафето е, че някъде през 9 век етиопски пастир забелязал как козите му стават необичайно игриви и весели, след като пасат листа от храст кафе и така била открита спасителната напитка на недоспалите майки. Някои майки са недоспали заради плачещо дете, което вади зъбки. Други майки са недоспали заради дете, на което спасяват живота. И като майка към майки, имам към вас огромна молба. Следващия път, когато чуете някоя майка да каже, че не може да се съобразява къде ще си храни детето заради болните деца, или че не иска детето й да общува с болни деца, защото това го травмира... Следващия път напомнете на тази майка, че никой на този свят не е застрахован, че винаги ще е жив и здрав. Ние не сме застраховани и децата ни не са застраховани, нито техните деца. Елементарната човечност изисква да се съобразяваме един с друг, не защото едните са здрави, а другите - болни. А просто защото всички сме хора.

Препоръчваме ви още:

Въпрос на оцеляване

Захарен диабет тип 1

Апелът на една майка

Екипът от Център за обществена подкрепа „Св. София“към фондация „За Нашите Деца“ проведе успешен и емоционален Ден на превенцията от изоставяне в ПСАГБАЛ „Св. София“.

С добро настроение и усмивки, специалистите запознаха бъдещи майки и татковци с дейностите на фондацията, показаха им как правилно да къпят и подсушават своите бебета. Много от родителите се престрашиха да намажат с кремче и да сложат памперс на култовите бебета Георги и Пешо – куклите, които са неизменна част от много други обучения и любимци на екипа.

Освен бъдещите родители, силен интерес към инициативата проявиха и лекарите и медицинските, които дори се включиха в обучението. А най-малкият участник бе петгодишната Диляна, която бързо се научи как да повива и със сигурност ще се справя отлично с тази задача, когато на бял свят се появи нейното братче или сестриче.

ПСАГБАЛ „Св. София“ е едно от трите здравни заведения в гр. София, с които екипът на фондация „За нашите деца“ има дългогодишно сътрудничество и заедно работят за това все по-малко семейства да се разделят с децата си. Там специалистите на фондацията консултират и подкрепят родители, за които има риск да се разделят със своето новородено, като им оказват социална, психологическа и когато се наложи – и материална помощ.

Препоръчваме ви още:

Над 800 деца, родители и специалисти подпомогна проект "Грижа в ранната възраст"

Безплатно обучение за родители от фондация "За Нашите Деца"

Музикални, театрални, кулинарни и танцови изпълнения, работилници, мода, изкуство и още над 50 магнетични преживявания са част от богатата програма на Азиатския фестивал „Цветовете на традициите“, който ще се проведе на 12-и май на сцена „Лятна естрада“ в Борисовата градина. Каузата на фестивала са приемните деца и семейства, с които работи фондация „За Нашите Деца“. Само през изминалата 2017 година фондацията спаси 41 деца от живот в самота и изолация в институция, и те днес растат в приемно семейство, обичани, ценени и имат детството, което всяко дете в България заслужава – безгрижно, цветно и изпълнено с любов.

Тазгодишното издание на фестивала ще направи възможно фондация „За Нашите Деца“ да организира спортни и летни лагери, зелено училище, посещения на театрални постановки, арт-ателиета и други дейности, които ще насърчат развитието на 17 приемни деца и ще разгърнат потенциала им. Всички посетители ще могат да допринесат за каузата като се включат в благотворителна томбола с много неповторими награди. За да създадем заедно мечтатели, които да дръзнат да променят света, така че да стане по-приветливо място за всяко дете!

Гостите на екзотичното събитие ще имат уникалната възможност да се докоснат до Азиатската култура. За най-малките посетители  Н. Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Република Индонезия, основен инициатор на азиатския фестивал и ключов поддръжник на каузите на фондация „За Нашите Деца“, ще открие арт работилница, в която заедно ще рисуват на тема „Цветовете на традициите“. Там ще бъдат представени още традиционни хартиени кири-е и оригами от Япония, калиграфия от Иран и игри от Корея, Индия, Пакистан и Индонезия.

Водещи на събитието са Ива Дойчинова, журналист в радио “FM+” и Пейо Филипов, актьор, певец и дългогодишен член на Консултативния съвет на фондация „За Нашите Деца“.

Присъединете се и следете информацията за събитието на фейсбук страницата на фестивала.

*** 

Фондация “За Нашите Деца” вече 25 години работи за това нито едно дете да не попада в институция. Екипът й вече четвърт век се е посветил на спасяване, оцеляване, на събиране на разкъсаните части в едно цяло. Това цяло е семейство, в което детето да се чувства сигурно, защитено и да има щастливо детство. От създаването си до момента, са  подкрепени над 11 000 деца и семейства, само за първите три месеца на тази година те са 600. Екипът на фондацията мечтае не само за спасяване на най-малките деца в риск, но и за тяхното пълноценно развитие и израстване в успешни личности.

Препоръчваме ви още:

Как един приемен родители пренаписа 6 детски истории

В подкрепа на децата лишени от майчина обич

За децата с трудности в развитието

Ученици от V , VI и VII клас ще мерят сили колко добре владеят родното слово

Гражданското сдружение „Живата вода на България“ организира състезание по български език, наречено „Пазим езика си“. Целта е да се насърчи създаването на трайни умения у учениците за правоговор и правопис на книжовен български език.

Инициативата е в партньорство с агенцията за маркетинг и комуникации Knowbox и тяхната инициатива „Как беше на български?“, които са вдъхновили и изработили част от изпитните материали. Партньор е и Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

„Стремежът на „Живата вода на България“ и неговите партньори е „Пазим езика си“ да стане национално състезание през следващата учебна година и в него да могат да се включат всички желаещи“, каза председателят на управителния съвет на „Живата вода на България“ г-жа Десислава Радева.

В пилотното издание ще могат да премерят сили ученици от училищата, показали най-добри резултати по време на Националното външно оценяване през 2017 г.

Подборът на училищата е направен по препоръка на Министерството на образованието и науката, което подкрепя инициативи, насочени към съхраняване на езиковата и културната идентичност.

Участниците в „Пазим езика си“ ще са разделени в две възрастови групи - V клас и VI – VII клас. Те ще се състезават в два изпитни кръга - на 12 и 25 май. Крайният срок за записване е 8 май.

Децата от V клас ще покажат колко добре могат да се справят с диктовка и с разбирането на текст. Учениците от VI – VII клас ще трябва да демонстрират и познаване на богатството на българския език като „преведат“ текст, изпълнен с чуждици, както и да транслитерират текст, предложен им на латиница.

Изпитните работи ще се оценяват от преподаватели по български език и литература, съвместно със студенти от специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

За втория кръг ще се класират първите седем деца от всяка възрастова група, показали най-добри резултати. Финалният етап ще се проведе в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. В него учениците ще се състезават и за различни материални награди – електронни четци и книги от съвременни български автори.

Експертно жури с председател езиковедът проф. д.ф.н. Владко Мурдаров ще оценява на място как са се справили 14-те финалисти. В журито участват още Рени Стоичкова, учител по български език и литература и автор на редица учебни помагала, изработила основната част от изпитните задачи; Мариана Манчева, директор на СУ „Васил Левски“ в Карлово и проф. Владимир Атанасов и проф. Татяна Ангелова, представители на катедрата „Методика“ във Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“.

Всички изпитни материали са съгласувани с комисия, начело с професор Мурдаров.

Кои училища могат да участват в конкурса и неговият регламент можете да видите на сайта на сдружението: /www.zhivatavoda.bg

Препоръчваме ви още:

Национално външно оценяване 7 клас 2018 - какво трябва да знаете

За равен достъп до качествено образование

Образова ли ни образованието?

Автор: Весела Бахчеванова

Когато почистваме дома си, ние добиваме навика да забърсваме прах от видимите повърхности и често забравяме дребните детайли, които са извън полезрението ни или малко използвани. Но там с времето се натрупва много прах и е добре да им отделим внимание при основното почистване.

Запознайте се с нашия списък с пет елемента, които най-често пропускаме при почистване:

1. Датчиците за СОТ или противопожарни датчици

Знаете ли, че ако не почиствате периодично тези датчици, те ще се повредят и трябва да се подменят? Затова 1-2 пъти годишно забърсвайте насъбралата се прах от тях. Проверете дали батериите не са за смяна.

2. Вентилационните отвори и климатиците

Прахта много лесно прониква във вентилационните отвори затова, ако можете, свалете капаците, измийте и подсушете. Ако ли не, опитайте да ги забършете с влажна кърпа. Почистете климатиците според инструкциите им за употреба и проверете филтъра - някои модели са с еднократен и се подменят, а други се почистват. Не забравяйте и аспиратора.

Съвети за основно почистване

3. Саксиите и цветята

Отглеждането на цветя в дома наистина поддържа въздуха свеж, но те събират много прах. Използвайте влажна памучна кърпа, за да ги почистите. 

4. Вентилаторите и радиаторите

Дори да не виждате прахта по висящите вентилатори и зад радиаторите, че тя е там. Затова 1-2 пъти годишно ги почиствайте с помощта на влажна кърпа. Не забравяйте и междуребрената част на радиаторите - за там може да използвате приставката на прахосмукачката.

5. Килерът

Ако имате в дома си килер, където да складирате коледната украса или рядко използвани вещи, е добре да го почиствате поне веднъж годишно. Така хем ще освободите място, хем ще се отървете от ненужните или изпочупени вещи. 

Какво да правим с ненужните дрехи?

Весела Бахчеванова е нашият експерт по грижите за дома. Още професионални съвети можете да намерите в сайта на iHelpi или на фейсбук страницата.

 Препоръчваме ви още:

Как да се отървем от насекомите

Често казваме, че ни се иска детето да е послушно. А ако слуша винаги?

Има деца (не са много), които като че ли са родени възпитани. Те са послушни, предпазливи, правят всичко както трябва, дори никой да не го изисква от тях. Едва ли не предчувстват желанията на възрастните и ги изпълняват, преди да са произнесени. Стараят се да се държат така, че да не обидят никого и да не създават неприятности. Първоначалната ни реакция при досег с такова дете е радост, удоволствие, но и леко напрежение.

Дали детето се държи така, защото наистина го желае или твърде добре се ориентира в създаването на добър имидж пред възрастните?

Детето-трофей

Удобните деца най-често са ориентирани не към своите чувства и желания, а към тези на околните. Това може да е знак за високо ниво на съпреживяване – те усещат другите по-добре от самите себе си. Да влязат в контакт със собствените си емоции за тях е по-трудно от съприкосновението с преживяванията на другите. Но когато пораснат, те трябва да могат да вземат решения, опирайки се на собствените си потребности и ценности. Значи все пак по-важно е да опознаеш своите чувства и желания. Иначе може да се окажеш неспособен за самостоятелен живот. Освен това липсата на контакт със себе си обрича вече порасналото дете на потиснати емоции, на податливост към зависимости от различен вид. Удобното дете е свикнало да се доверява и разчита на някой друг, не на себе си.

Може би просто са отстъпчиви?

Възможно е детето да е отстъпчиво по характер и тогава нямаме повод за тревога. Можем да го разберем, ако го наблюдаваме внимателно. Ако изразява емоциите си, говори за желанията си, има любими занимания, значи става дума само за особеност на характера.

Кога детето е тревожно послушно

• когато не проявява гняв или раздразнение, никога не изразява несъгласие;
• когато няма свои увлечения;
• когато непрекъснато се съобразява с обкръжението си и се ориентира към интересите на другите;
• когато често моли другите да играят с него;
• когато е усърдно при изпълнение на поставените му задачи, но не излиза от рамките на това, което са му възложили;
• когато се стреми да прави всичко правилно и говори за това с особена убеденост;
• когато първата преходна възраст (3-4 години) при него протича гладко, без характерните за този етап на развитие протести, без стремеж да наложи волята си.

Детето има право на всякакви чувства,
но не и на всякакво поведение

Послушното дете е повод за тревога. Такива деца имат много задръжки, които впоследствие могат да прелеят в сериозни проблеми.

Ако детето е твърде послушно, вероятно в семейството има проблем.

Удобното дете е човек, който не спори с възрастните, не вдига шум, не се противопоставя.

Удобното дете не крещи: „Искааам!“ и не се търкаля истерично по земята, карайки родителите си да се червят.

Удобното дете е винаги доволно от оценката си и никога не спори с учителя.

Удобното дете не иска джобни, взема колкото му дадат.

Удобното дете не противоречи на родителите си, когато му купуват вещи.

Удобното дете е много удобно за педофила.

Удобното дете пораства като удобен колега, който няма да възрази, с каквито и ангажименти да го товарят, но никога няма да поиска полагащото се финансово обезщетение.

Удобното дете се превръща в удобен партньор, който изцяло се съобразява с половинката си и пренебрегва собствените си потребности.

Удобното дете се превръща във възрастен, който живее съобразявайки се с мнението на околните.

Удобното дете преживява своя бунтарски период не в пубертета, а едва когато напусне родителите си.

За да стане личност, удобното дете трябва да се бори с комплекса си за вина, да отстоява границите си.

Как да си отгледаме жертва

Как можем да му помогнем да излезе от „ступора“

Като обясняваме изискванията и правилата си
Послушните деца обикновено не очакват и не искат такива обяснения, но това не значи, че не се нуждаят от тях. За тях е особено важно да разберат, защо трябва да постъпят по един или друг начин. Някой беше казал: „Правилата са ни нужни, за да знаем какво ще се случи, ако ги нарушим.“ Отсъствието на това знание може да дезориентира детето. Не по-малко важно е да му обясним защо понякога правилата се променят.

Като създадем на детето възможност да греши
Това му е нужно, за да престане да се страхува. Ако няма опасност за здравето или живота му, нека му позволим да рискува, дори резултатът да е грешка, падане или обелено коляно. Това ще го научи не само да разбере съотношението между желанията и възможностите си, но и да бъде внимателно.

Като обръщаме внимание върху собствените му желания и цели
При това е важно да му дадем възможност само да влияе върху осъществяването им. На малкото дете му е нужно време за осъзнаване на собствените желания. Не бива да бързаме да дадем играчката, към която е посегнало. Нека само я вземе и да изречем на глас какво прави в момента. Това изговаряне продължава и в по-късна възраст, с акцент върху личния характер на чувствата, желанията и действията на детето: „Ти чувстваш… “, „Ти искаш… “, „Ти направи… “

Като му даваме възможност да прави избори
Нека го насърчим ежедневно да прави някакъв малък избор. Нека само реши какво да облече, къде да отиде да играе, къде да се разхожда… Добре е да обсъждаме с него варианти за съвместното прекарване на почивните дни.

Как разреших на детето да не ходи на училище
и то не подивя

Всъщност всички ние искаме да имаме неудобни деца.

Неудобните деца имат собствено мнение и го отстояват.

Неудобните деца спорят с възрастния, който не е прав.

Неудобните деца сами избират какво образование да получат.

Неудобните деца се превръщат във възрастни, които ценят себе си и своето време.

Да бъдеш неудобно дете всъщност е удобно. Това удобство помага на родителите да разберат потребностите на децата си, техните чувства и желания и да отгледат личност.

Източник:www.aif.ru

Препоръчваме ви още:

Я го дайте на мен, щом не слуша!

Кого слушаш повече?

Децата и околните

Този текст дойде анонимно при нас. Споделяме го с вас, не само защото е написан много искрено и с много болка, но защото и ще напомни на майките на момчета някои важни неща. Синът винаги си остава син, но когато има свое семейство, е нормално то да мине на преден план. Знаем го много добре, нали? Но явно на практика не се случва винаги. Това е писмото на майка на две момчета.

Пиша този текст с голямо уважение и респект към всички майки на момчета. Ако щете вярвайте, но в дългогодишния си стаж на снаха, нито за секунда не съм помисляла, че ще напиша нещо подобно. За съжаление, както често се случва в живота, очите ни "се отварят", когато каруцата се е преобърнала. Да, зная, че не при всички е така и има жени с преценка и поведение, отговарящо на действителността, но има и много такива като мен. Големи, бели птици, които не са лебеди.

С бъдещия ми бивш съпруг бяхме заедно от двадесетгодишни. Първите две години нямах никаква, освен бегла, представа какви са родителите му. Бях ги виждала веднъж и им знаех имената. Следващите две години протекоха по същия начин - с едно-две събирания годишно. Връзката ни процъфтяваше, благодарение на моите разбрани родители, които си купиха къща и оставиха семейния апартамент на разположение. Същите ни събираха при всеки повод, ходехме и на въпросната къща, практически той познаваше цялата ми огромна и обичлива рода, преди да разбера дали има такава. И ако си мислите, че ситуацията се промени радикално през годините - грешите. Май на сватбата се запознах с повечето. До въпросната сватба натворих (от сегашната си гледна точка) стотици наивни и добронамерени грешки, за които дори не ми се споменава. Ще ги опиша в "есенция", за да се знае все пак какъв завършен идиот съм.

Ходех у родителите му, за да не се чувстват самотни, когато го няма, натоварена с торби и настроение. Готвех им, решавах кръстословици с тях, правех кафе, скачах при всяко желание (ако и да е солница). Участвах в безумни семейни спорове. Ставах да правя закуски. Опитвах се да ги водя, където им се ходи. Да правя, каквото се иска и очаква. При здравословни проблеми търчах да правя каквото трябва, и то изобщо не беше малко. Изобщо - прекалено сериозно си мислех, че вече семействата ми са две - на моите родители и на неговите.

Познайте кои леко неглижирах? Ами да - моите. Надявам се да ми простят, ако още не са. Това беше уводът. Леко е "повърхностен", но няма нужда от излишна драма. Сега - изложението, тоест изведените и задължителни червени лампи за всички, които ще се познаят.

1. Ако майката на мъжа ви при семейни събирания го държи за ръката с часове и вие сте до него, това не е "силна връзка и семеен навик"- това е обсебване в чист вид.

На мама синчето

2. Ако мъжът до вас предпочита да не вдига при обаждане от родителите си и казва, че по-късно ще ги чуе (и го прави в другата стая), това не е тактичност или съобразителност относно момента - индикация е, че в личните разговори със семейството му отношенията съвсем не са открити, камо ли честни.

3. Ако кандидат-свекърва ви получи инфаркт ден след годежа - изобщо не се женете. Ако получи повторен след сватбата - направо се развеждайте. Не съм фаталист, ама и в теорията на вероятностите "ако при многократно повтаряне на даден комплекс от условия се реализира едно и също събитие, то се нарича сигурно или достоверно събитие", така че не оборвайте "на нож" вече доказани твърдения.

4. Ако си мислите и/или очаквате, че давайки все повече и повече в подобни отношения, ще ви се признае или оцени - честно, по-добре си направете харакири.

Добрата снаха

5. Ако сте бременна и ви занимават с тръшканици по повод името на бъдещото бебе, което все пак ще е кръстено на някой от отсрещната фамилия, не правете като мен, а го кръстете на мъжа, който истински ще ви обича цял живот - баща ви.

6. Ако, когато се осмелите да имате мнение, два пъти един след друг, ви припишат всички грехове на света, включително и убедително и пред сина им - не влизайте в матрицата да доказвате с все сили, че нямате сестра - така или иначе вече всички са убедени старателно в обратното.

7. Последно - ако свекърва ви не ви харесва - никога няма да ви хареса, не се правете на маймуна зорлем.

Свекървите - нашите музи

Заключение

Майка съм на две момчета. Благодаря доземи на тази жена, че ми показа как НЕ трябва да се държа с децата си. И това е забавното впрочем - тя самата имаше прекрасна свекърва, която много (и заслужено) хвалеше.

„Природа отдьхает“ (природата си почива), казват руснаците... не се месете на природата.

* Авторът е анонимен

Препоръчваме ви трогателното писмо на една снаха:

Майко, разбери ме