или Защо децата са по-непослушни, когато са с майките си

В детската градина ни казват, че имаме „златно дете“, баба твърди, че внучето е много послушно „докато не се прибере майка му“, таткото няма никакви проблеми с поведението на мъника, а когато той остане с майка си, се отприщват всякакви емоции, нервите се обтягат и сълзите са път да се излеят. Мамините сълзи. Защо се случва така, че когато е с мама, детето се превръща в ураган от чувства?

Добрата новина е, че ситуацията не е уникална, а лошото държане на детето не ни прави лоши майки. Психолозите открояват 3 основни причини за това поведение.

1. Безусловната майчина любов

Специалистите знаят – детето се държи по-зле с хората, които най-много обича и на които се доверява. Когато е в обкръжението на такива хора, мъникът престава да се контролира и си позволява да се отпусне. Мама е „свой човек“, затова и детето може да бъде себе си в нейно присъствие. И точно върху нея да излее товара на самоконтрола, който е натрупало през деня в детската градина, с баба или с бавачката си.

2. Енергийните канали

Децата се „хранят“ от майчините емоции, особено ако са много близки с мама. От тях черпят енергия. Това е като при шопинг терапията – отиваме да си купим нещо, за да изпитаме удоволствие и да се заредим с приятното усещане за известно време. И детето има нужда от такова зареждане, а „зарядното“ обикновено е човек, от когото можеш да получиш достатъчно енергия и по любим за теб начин. Детето иска да включи мама в собствения си енергиен поток – бягане, скачане, непослушание, а тя има усещането, че като че ли с поведението си дребосъчето я наказва.

3. Синдромът „хамелеон“

Децата понякога са истински хамелеони – осъзнали зависимостта си от възрастните, те се настройват според очакванията им, дори имитират движенията, речта, навиците им. На същия принцип имитират и емоциите. Какво се получава? Детето е прекарало деня с баба си и вече се е потопило в нейното настроение – „прихванало“ е интонацията, тембъра, скоростта на движенията й (да не говорим за болките в гърба и коленете) и изведнъж се появява мама. А тя е съвсем различна. Трябва бързо да се пренастрои и това води до „бъг в системата“ му. Случва се на подсъзнателно ниво, засяга усещанията и емоциите на мъника и той излиза от ситуацията по единствения му познат начин – с капризи, с пакости или с провокации.

Кой е виновен и какво да правим?

Никой не може да бъде „обвинен“ и не е нужно да се упрекваме. Най-добрата реакция в такава ситуация е да се успокоим, да не се самонавиваме и да оставим детето да излезе от задънената улица на емоциите си, при срещата ни с него. „Знам, че се държиш така, защото си изморен и ти е било скучно без мен.“ е една добра реплика в подобна ситуация. Ще си помогнем още повече, ако бързо изолираме „конкуренцията“ – баба или бавачката, за да не изнервяме допълнително мъника с присъствието на двама съвсем различни „по клас“ души. С порастването, кръгът на общуване на детето се разширява и то много по-успешно „превключва“ в общуването си с различни типажи. А мисълта, че не ни слуша, защото по-малко ни обича, трябва да отхвърлим завинаги.

Източник: kolobok.ua

Препоръчваме ви още:

Мамо, не ми крещи!
Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение
12 признака на токсичните родители