Автор: Невена Делчева

Напоследък станаха много новините от типа: ,,Учителка се държи ужасно с дете“, ,,Жена остави бебето си в парка“ и т.н. Докато чета коментарите, виждам най-вече такива от рода на: ,,Каква е тази жена… , майка…, чудовище…“ или ,,И пращаме децата си на такива хора?!“. Имаше жена, която дори беше написала: ,,Депресията и пубертета са измислени в последните години болести, преди нямаше такива неща.“ Затова преди и към мен да завалят такива коментари, искам да уточня - това, което са направили тези жени не е нормално, но има своето обяснение. Майка съм и не бих искала да се държат с моето дете по този начин. Но има нещо, което в такива ситуации всички ние забравяме, а именно – хора сме, с психика, която не винаги е толкова издръжлива, с нерви, които имат нужда от почивка, с мозък, който има своя праг на търпимост при натоварване. Тези учители, майки, жени не са били винаги такива. И психологията има своето обяснение за тези ситуации – при едните следродилна депресия, а при другите - емоционално прегаряне (burn out), а понякога и двете накуп.

Накратко ще обясня какво значи това, а за всеки, който се поинтересува, интернет е пълен с информация по въпроса. Всяка жена знае, че дори нещо малко може да повлияе на настроението й (особено в „онези“ дни). Това е така заради хормоните, които се намират в тялото ни, и ни правят емоционални. Някои от нас показват повече от тази си страна, а други по-малко, но истината е, че всички жени сме емоционални, особено когато става въпрос за някого, когото обичаме, за децата ни, близките ни, приятелите ни и дори за децата на другите. Защо си мислим, че ако една жена се държи по лош начин с един от изброените обекти на любов, ние трябва да я осъждаме, без дори да сме разбрали каква е причината за тези действия?

Една от причините може да е следродилната депресия, която е обект на изучаване от много учени - лекари и психолози, точно защото се появява доста често и защото не е шега работа. Това е истинско усещане, истинско чувство и състояние. Никоя жена, която плаче постоянно след като е дала живот, не е лоша майка, никоя жена, която се чувства ужасно след това, не е лоша майка, НО със сигурност е майка, която трябва да потърси и получи помощ, защото това състояние, особено заедно с други симптоми, може да доведе до много опасни ситуации като тези, които напълниха медийното пространство в последно време.

Емоционалното прегаряне не е много популярно сред обществото, НО съществува и се среща много често, особено при хора, които работят в социалната сфера. Тези хора започват да работят (в училища, детски градини, болници, дневни центрове и др.) с емпатия, със съчувствие, с голяма грижа към хората, с които минава повечето им време, отколкото със собственото им семейство. Децата стават техни деца, възрастните стават техни близки. Но никой човек, който гледа как някой всеки ден страда, как трябва да се справя с агресия, болка, бедност, а трябва да се справи и със собствените си проблеми, не може да издържи дълго без да се срине. И пак да поясня, не защитавам никого, просто обяснявам защо се случват тези неща, и то на хора, които са работили години в тази сфера. Решението не е да обвиняваме хората за грешките им, а като граждани на обществото, като жени, като майки, като хора да подкрепим тези, които се грижат за нас, децата ни, близките ни, за здравето и образованието. Да разберем от какво имат нужда и да им го дадем, за да могат да продължат да си вършат работата по-добре и да знаем, че децата ни са в сигурни ръце. От какво имат нужда тези хора? Не само от по-големи заплати, а от повече подкрепа и грижа за здравето им – както медицинска, така и психологическа, повече почивка, разбиране и подкрепа.


Препоръчваме ви още:

Кой се грижи за децата ни?
Когато шоколадът загорчи 
Майките, които убиват 
И твойта майка също