Този текст дойде анонимно при нас. Споделяме го с вас, не само защото е написан много искрено и с много болка, но защото и ще напомни на майките на момчета някои важни неща. Синът винаги си остава син, но когато има свое семейство, е нормално то да мине на преден план. Знаем го много добре, нали? Но явно на практика не се случва винаги. Това е писмото на майка на две момчета.

Пиша този текст с голямо уважение и респект към всички майки на момчета. Ако щете вярвайте, но в дългогодишния си стаж на снаха, нито за секунда не съм помисляла, че ще напиша нещо подобно. За съжаление, както често се случва в живота, очите ни "се отварят", когато каруцата се е преобърнала. Да, зная, че не при всички е така и има жени с преценка и поведение, отговарящо на действителността, но има и много такива като мен. Големи, бели птици, които не са лебеди.

С бъдещия ми бивш съпруг бяхме заедно от двадесетгодишни. Първите две години нямах никаква, освен бегла, представа какви са родителите му. Бях ги виждала веднъж и им знаех имената. Следващите две години протекоха по същия начин - с едно-две събирания годишно. Връзката ни процъфтяваше, благодарение на моите разбрани родители, които си купиха къща и оставиха семейния апартамент на разположение. Същите ни събираха при всеки повод, ходехме и на въпросната къща, практически той познаваше цялата ми огромна и обичлива рода, преди да разбера дали има такава. И ако си мислите, че ситуацията се промени радикално през годините - грешите. Май на сватбата се запознах с повечето. До въпросната сватба натворих (от сегашната си гледна точка) стотици наивни и добронамерени грешки, за които дори не ми се споменава. Ще ги опиша в "есенция", за да се знае все пак какъв завършен идиот съм.

Ходех у родителите му, за да не се чувстват самотни, когато го няма, натоварена с торби и настроение. Готвех им, решавах кръстословици с тях, правех кафе, скачах при всяко желание (ако и да е солница). Участвах в безумни семейни спорове. Ставах да правя закуски. Опитвах се да ги водя, където им се ходи. Да правя, каквото се иска и очаква. При здравословни проблеми търчах да правя каквото трябва, и то изобщо не беше малко. Изобщо - прекалено сериозно си мислех, че вече семействата ми са две - на моите родители и на неговите.

Познайте кои леко неглижирах? Ами да - моите. Надявам се да ми простят, ако още не са. Това беше уводът. Леко е "повърхностен", но няма нужда от излишна драма. Сега - изложението, тоест изведените и задължителни червени лампи за всички, които ще се познаят.

1. Ако майката на мъжа ви при семейни събирания го държи за ръката с часове и вие сте до него, това не е "силна връзка и семеен навик"- това е обсебване в чист вид.

На мама синчето

2. Ако мъжът до вас предпочита да не вдига при обаждане от родителите си и казва, че по-късно ще ги чуе (и го прави в другата стая), това не е тактичност или съобразителност относно момента - индикация е, че в личните разговори със семейството му отношенията съвсем не са открити, камо ли честни.

3. Ако кандидат-свекърва ви получи инфаркт ден след годежа - изобщо не се женете. Ако получи повторен след сватбата - направо се развеждайте. Не съм фаталист, ама и в теорията на вероятностите "ако при многократно повтаряне на даден комплекс от условия се реализира едно и също събитие, то се нарича сигурно или достоверно събитие", така че не оборвайте "на нож" вече доказани твърдения.

4. Ако си мислите и/или очаквате, че давайки все повече и повече в подобни отношения, ще ви се признае или оцени - честно, по-добре си направете харакири.

Добрата снаха

5. Ако сте бременна и ви занимават с тръшканици по повод името на бъдещото бебе, което все пак ще е кръстено на някой от отсрещната фамилия, не правете като мен, а го кръстете на мъжа, който истински ще ви обича цял живот - баща ви.

6. Ако, когато се осмелите да имате мнение, два пъти един след друг, ви припишат всички грехове на света, включително и убедително и пред сина им - не влизайте в матрицата да доказвате с все сили, че нямате сестра - така или иначе вече всички са убедени старателно в обратното.

7. Последно - ако свекърва ви не ви харесва - никога няма да ви хареса, не се правете на маймуна зорлем.

Свекървите - нашите музи

Заключение

Майка съм на две момчета. Благодаря доземи на тази жена, че ми показа как НЕ трябва да се държа с децата си. И това е забавното впрочем - тя самата имаше прекрасна свекърва, която много (и заслужено) хвалеше.

„Природа отдьхает“ (природата си почива), казват руснаците... не се месете на природата.

* Авторът е анонимен

Препоръчваме ви трогателното писмо на една снаха:

Майко, разбери ме