- Може ли сладолед?

- Стига толкова, ще те заболи гърлото!

Този разговор е провеждал всеки, който някога е бил дете, а после и родител. Лекарите обаче твърдят, че напразно ни плашат със студените лакомства.

„Не пий студено!“, „Изчакай сладоледа да се размрази!“, „Не почвай динята, преди да се е стоплила!“. Страхът от студените храни и напитки ни преследва едва ли не от раждането. Дали е основателен? Ето какво мислят специалистите.

Плюсовете и минусите

Татяна Буцкая, педиатър и популярен блогър, признава, че се отнася скептично към сладоледа.

Първо, сладоледът не е продукт от детското хранене. Затова не бързайте да го давате на детето, преди да е навършило 2-3 години. Четете описанието на състава му. Търсете натуралните продукти.

Второ, не забравяйте, че сладоледът е десерт. Лесноусвоимите въглехидрати не са за предпочитане в ежедневното детско хранене. Излишъкът на сладко може да наруши баланса на чревната микрофлора, да потисне изработването на соматропин в организма (това е хормонът, който стимулира растежа), в отделни случаи може да причини диабет.

Трето, сладоледът е много калоричен продукт. Енергийната стойност на популярното ескимо например е около 270 калории. Ако изяде два сладоледа, малкото дете ще получи 540 калории. Това на практика е ¼ от енергийната стойност на менюто на ученик в началния курс. Затова, ако детето не се оплаква от липса на апетит, не пропуска хранене и има склонност към затлъстяване, е по-добре да не консумира сладолед.

Детето яде твърде много сладко

Няма да се разболее

Може ли сладоледът да те разболее през лятото? Този въпрос изниква всеки път, когато дребосъкът помоли за любимия си десерт. Подобни опасения са излишни. Инфекциозните заболявания се появяват не заради студа, а заради бактериите и вирусите. Ако детето е здраво, смело купувайте сладолед. Проблем може да има само в два случая:

1. Ако има хронично огнище на инфекция (възпаление на сливиците, аденоидит, тонзилит, хроничен отит). В този случай сладоледът може да е провокиращ фактор.

2. Ако детето е в процес на разболяване. Възможно е микробният агент вече да е попаднал в организма и появата на първите симптоми да е въпрос на време. В този случай сладоледът е катализатор на заболяването. Под влиянието на студа кръвоносните съдове се свиват, получава се спазъм, в кръвта постъпват по-малко лимфоцити и защитните сили на организма отслабват. Особено изразен е този ефект, ако детето изяде няколко сладоледа за ден.

Все пак, в някои случаи, сладоледът има почти лечебен ефект (при болки в гърлото, по време на херпангина например). Сладоледът може да облекчи болезнените усещания при отит и ангина, при условие, че детето боледува за пръв път и не са станали хронични. Под въздействието на студения сладолед отокът спада и възпалителният процес се забавя.

Препоръките на д-р Масларски

Как работи студеното

Лекарите казват, че сам по себе си студът не вреди на детето. Някои педиатри твърдят, че сладоледът може дори да бъде полезен като източник на калций и начин за закаляване на носоглътката. Популярният детски лекар д-р Комаровски също е привърженик на тази теория.

„Детското гърло не се бои от студа, това е предубеждение с вековни традиции. Ако давате на детето хладни напитки системно, то никога няма да разбере какво е ангина. Възрастните обаче сами пускат болестта в организма, защото от ранно детство затоплят всичко, което предлагат - започва се с подгряването на млякото, а после и на всичко останало.“

Ето как с няколко стъпки може да се закали носоглътката, според д-р Комаровски.

Първата стъпка е да престанете да топлите всичко и да давате на детето да пие вода или мляко със стайна температура.

Втората стъпка е да научите детето, когато пие студена напитка от хладилника (или такава, в която има лед) да задържа течността в устата си, преди да преглътне.

Третата стъпка е хапването на сладолед на малки порции.

Четвъртата стъпка е да замразяването на сок или компот и предлагането им като леден десерт.

Подобен подход е уместен, когато детето е напълно здраво. Ефектът от закаляване на носоглътката е видим при редовен контакт със студа.

Източник: wday

Препоръчваме ви още:

6 типични грешки при закаляването

На какво учат децата в Wooranna Park

Докато в едни училища се опитват да въведат обучение по програмиране, в други въвличат децата в създаване на собствена криптовалута. Експериментът по внедряване на цифровите инструменти в учебния процес започна още през 90-те години на миналия век и вече носи плодове. Ето една история за училище за неблагонадеждни деца, което впоследствие се нарежда сред най-прогресивните учебни заведения в света.

Според философията на създателя на Wooranna Park Рей Тротър, учениците са в състояние да поемат отговорност за собственото си обучение, като си поставят различни учебни и възпитателни цели в междудисциплинарни проекти. Учителите са в ролята на треньори и мотиватори. Благодарение на този поход, и на свободата да избереш инструментариум в рамките на учебния процес, децата тестват знанията си с това, което им е най-интересно – от компютърни игри до устройства за виртуална реалност.

Всъщност обичайните рамки за училищно заведение липсват – учениците сами предлагат образователната си програма, приложението й в практически задачи, дори избират преподавателите си сами или гласуват кои експерти да бъдат поканени.

Във Wooranna много прогресивни технологии са били внедрени по-рано откъдето и да било. Първият 3D принтер е бил използван там още през 2009 г., а днес шестгодишните възпитаници на училището печатат на него проектите си.

Учебното заведение е символ на иновациите в образованието и е получило неофициален статут „училището на Дисниленд“. За първи път в Австралия, през 2015 година, Wooranna Park започва да получава частни инвестиции в биткойни от впечатлени спонсори, които решават да заплатят за изграждането на лаборатория по иновации. Първоначално учебната програма по криптотехнологии представлявала цифрови токени за вътреучилищно гласуване, но децата така се увлекли по финансите на блокчейн валутите, че „вуранакойните“ станали пособие за изучаване на начините за създаване на собствена криптовалута.

В края на 2017 г. група четвъртокласници само за няколко седмици успява да разработи своя собствена валута и да я подготви за сертифициране по ICO. Сега учениците официално имат собствени криптопортфейли.

Въз основа на опита на Wooranna, през 2018 г. австралийското правителство включва преподаването на blockchain и криптоалгоритми в учебната програма, започвайки още в начален курс. По думите на министъра на образованието на Австралия „обучението чрез криптотехнологии позволява да постигнеш много цели наведнъж, включително и да дадеш на децата финонсово и цифрово образование“. И това далеч не е всичко.

Ето как изглежда училището отвътре

Обучението в някои класове протича на специално създаден международен сървър на играта Майнкрафт, който е включен към децентрализираната блокчейн база данни. Децата се обучават във всичко - от математика и граматика до създаване на QR кодове и Java програмиране. В резултат още от детската градина те могат да боравят с криптовалути, намират нови обекти в Космоса с помощта на специални изчислители и… можем да изброяваме още много дълго.

Препоръчваме ви още:

Училище от бъдещето - Сингапур

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

Бизнесът трябва да влезе в училище

В една топла лятна нощ, непълнолетната Цветелина и нейните приятелки решават да посетят квартално нощно заведение. Вечерта минава прекрасно за Цветелина и това се дължи най-вече на факта, че среща стройния и привлекателен Иван. Между младежите бързо припламва искра и два месеца след първата им среща заживяват заедно в дома на Иван, заедно с неговите родители. Това продължава само месец и половина, тъй като момичето разбира, че приятелят й изневерява. Прибира се при родителите си и скоро след това установява, че е бременна. Tърси помощ и подкрепа от Иван, но той й казва, че няма нито желание, нито възможност, да бъде баща.

В момент на слабост, Цветелина започва да се колебае дали да задържи детето. Винаги силно е искала да има поне три деца, които да израснат щастливи и обичани. Споделя своята несигурност с родителите си, които я подкрепят напълно. Скоро след като разбира за бременността, майката на Цветелина – Катя, се свързва с Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца““ и търси съдействие и надежда. Подкрепата не закъснява – социалният работник Фикрие Байдакова веднага започва работа с несигурната млада майка и заедно преодоляват страховете й.

И така, през декември 2017 г., Цветелина ражда здраво момиченце, което кръщава Милена. Нейна опора в този емоционален момент са всичките й роднини и приятели, но и Фикрие, която полага много усилия да научи Цветелина как да гледа дъщеря си по възможно най-добър начин. Тъй като майката няма навършени 18 години и не получава никакви доходи, от фондация „За Нашите Деца“ й осигуряват всичко необходимо за посрещането на новороденото – памперси и шишета, корито, дрешки и козметика.

Цветелина споделя, че е благодарна на екипа за подкрепата. Тя е щастлива да се грижи за малката Милена и е убедена, че дъщеря й ще израсне обичана безкрайно както от мама, така и от баба и дядо. Специалистите на ЦОП „Св. София“ продължават да следят развитието на малката Милена, както и грижите полагани от вече пълнолетната й майка.

Екипът на фондация „За Нашите Деца“ и Центърът за обществена подкрепа „Св. София“ работи активно за предотвратяване на изоставянето на деца, защото вярва, че най-добрата среда едно дете да расте и да се развива е семейната. Навременните инвестиции и интензивната подкрепа на родителите намаляват опасността от трайна раздяла на детето със семейството му.

Още за дейността на фондацията и подкрепата, която осигурява можете да прочетет в Една година история на фондация "За Нашите Деца" вече и на хартия.

Често чуваме млади родители след появата на бебето, да се шегуват, че се чувстват като зомби. Но както знаете, във всяка шега има и зрънце истина. Ако погледнете отблизо, ще установите, че първите седмици в ролята на млад родител действително са малко като оцеляване в зомби-апокалипсис. По себе си съдя!

Ядеш бързо

Във филмите със зомбита хората обикновено почти никога не ядат – просто нямат време. Но ако в някакъв момент все пак успеят да нахлуят в случаен супермаркет, грабват някакви доста странни продукти и хапват много набързо – обикновено докато продължават да бягат нанякъде. Общо взето същото е и когато си млад родител. Ако ти се случи да хапнеш нещо топло, брой се за късметлия! В този случай блаженството поне за миг се разлива буквално във всяка клетка на тялото и желанието да убиваш временно се притъпява.

Спиш малко

Постоянно ти се спи и се чувстваш способна да заспиш дори на военен полигон по време на учение, но всъщност дори и да ти падне възможност, не се получава. Странно, нали? Толкова много неща могат да се случат, докато спиш! Затваряш очи уж за пет минути, отпускаш се, унасяш се… и ако не те събуди бебешки писък, то със сигурност някоя бебешка въздишка ще те накара да се изцъклиш, убедена, че детето се дави и умира, докато то просто си лежи спокойно и спи дълбоко като никога. Иначе казано, забравете за здравия сън и то задълго!

Разхождаш се в някакви странни дрехи

Удобната дреха е задължително условие за оцеляване в зомби-апокалипсис. Единствено Алис от „Заразно зло” е способна да се размотава по задачи, барната в секси рокличка и копринени чорапи. За теб остават анцузите, развлечените тениски и косата, вдигната в чорлаво кукурику. Някой спомена ли нещо за някакви петна по тениската?

20 неща, които новородените биха ни казали, 
ако можеха да говорят

Страхуваш се да излезеш на улицата

Ами ако детето се разплаче в количката? Ами ако изведнъж захладнее? Ами ако се наака? А и всички бабички ще се бутат в количката да го разглеждат и да те заливат със съвети да го кръстиш, да му сложиш шапка, да му вържеш мънисто… И с непрестанното си кудкудякане със сигурност ще го събудят, а то и без това спи само по половин час… Не. По-добре да си стоиш вкъщи!

Не искаш никой да идва у вас

Да, дори и най-близките ти. В моменти като този оцеляването е на първо място. Дали няма да довлекат у дома някой вирус? В момента изглеждат съвсем нормално, но подозрението, че са носители на всякакви зарази, си остава.

През цялото време се страхуваш

Ужасно е почти непрекъснато да се чувстваш като пълен провал, но не и като родител. Изглежда че всички останали наоколо някак си са се научили да оцеляват в света на родителството, докато ти нямаш представа какво да правиш или не и защо това те хвърля в неописуеми пристъпи на паника и любов едновременно. Защо ти се иска да увиеш мъничето в одеялцето му, да го гушнеш и никога на никого да не дадеш да го докосне дори за миг? А може би развивам синдрома на квачката, която ще съсипе бъдещето на децата си с прекомерните си страхове?... О, ужас! Помощ!!!

Препоръчваме ви още:

За мамнезията и други отклонения

Със сигурност си млада майка, ако...

11 признака, че вече не сте аматьори

Източник: n-e-n

„Майчинството е еднопосочен билет към щастието и си готова да платиш за него всяка цена”, казва с усмивка Галина, събрала в топла прегръдка своите близнаци Ели и Дани. Докато стигне до този момент, тя преминава през страх и отчаяние заради преждевременното им раждане. Нейният „лъч надежда“ тогава е Нина Димова, медицинска сестра от Центъра за майчино и детско здраве в Сливен, подкрепен от УНИЦЕФ. Тя ѝ помага да преодолее трудностите в живота си с много търпение и вяра в бъдещето. Затова Галя разказва за нея с възхищение.

 „Добротворец е думата, с която мога да опиша моята Нина. Помогнала е на толкова жени като мен. Благодарна съм на съдбата, че се появи в живота ми малко преди да родя. Тя беше отговорът на нуждата ми от подкрепа.“ Близнаците се раждат преждевременно, което крие риск от бъдещи увреждания и проблеми в развитието.

„Синът ми тежеше 1450 г, а дъщеря ми 1300 г. И двамата бяха поставени в кувьози, налагаше се да останат в болницата. Прибрах се у дома без дори да съм ги докоснала.“

Следващите петдесет и пет дни са най-тежките в живота на Галя. „Обаждах се всеки ден в отделението в очакване на добри новини. Елена беше на командно дишане с опасност за живота. Страхувах се. Единственото, което ме крепеше, беше присъствието на Нина.“

Освен че ѝ вдъхва кураж, сестрата помага на Галина със съвети, за да я подготви за момента, когато ще е с бебетата си. „Никога няма да забравя деня на изписването. Протегнах ръце, за да ги прегърна, беше първият ми контакт с тях. Все едно сънувах най-красивия сън! За мен те бяха дар от Бога!“

След като се връща у дома, Галя търси съвет и подкрепа от Нина, която следи отблизо развитието на крехките близнаци. „С времето научих толкова много от тази невероятна жена: как да храня децата си здравословно, как да стимулирам развитието им, как да общувам с тях пълноценно, колко са важни игрите и четенето. Не знам дали бих се справила без нея. Както те са чудо в живота ми, така и тя.“

Година по-късно Нина все още посещава Галя и помага в грижата за децата. „Винаги е добре дошла в нашия дом, както всеки скъп приятел. Без да пести сили и време, тя ми помогна да отворя тази толкова дълго чакана нова страница в моя живот.“

Първите 1 000 дни са ключови за бъдещето на детето. До момента над 11 000 семейства са получили индивидуална подкрепа от патронажните сестри в областите Шумен и Сливен. Заедно можем да помогнем на повече деца като Елена и Дани да се радват на пълноценна грижа, любов и закрила у дома.

*Историята е базирана на истински случай от работата на Центъра за майчино и детско здраве в Сливен, подкрепен от УНИЦЕФ, но снимките са сменени.

Още за инициативата на Уницеф можете да прочетете в Патронажна грижа за майки и малки деца.

Един от трудните въпроси, които стоят пред работещите майки е дали да изоставят кариерата си и да се отдадат изцяло на детето. „Нека опитаме да не избираме "или... или...", предлага Людмила Петрановская, автор на книгата "Селфмама: Лайфхакове за работещи майки". "Стига ни е мъчила съвестта! Работещите майки могат да отгледат чудесни деца“, твърди тя.

Според теорията на привързаността един възрастен води детето в света, в който му обещава обич, защита и грижа - но не и удовлетворението на всички желания и пълната липса на неприятни преживявания.

Вие имате право да си живеете живота и детето трябва да се адаптира към вашия начин на живот. Така се развиват неговите инстинкти, мощната му програма на поведението на следване - да бъдеш със своя възрастен, да се ориентираш по него, да мислиш за добро и правилно всичко, което този възрастен мисли за правилно и добро, да живееш в неговата къща, да ядеш неговата храна, да говориш езика му, да водиш неговия начин на живот.

В същото време вие имате право да излизате по работа, а вашето дете има право да се разстройва заради това. Но вие не сте задължени да стоите вкъщи, за да не го разстройвате, точно както то не е задължено да се преструва, че това го устройва.

Вие имате право да раждате нови деца и детето има право да ревнува от тях. Не е нужно да се отказвате от увеличаването на семейството, за да може детето да остане единствено. Също така и детето не е задължено да се преструва, че му харесва всичко.

Шестте тайни на работещите майки

Вие имате право да се разделите с половинката си и детето има право да страда заради това. Не е нужно да живеете в брака, който съвсем не върви, “заради детето”, но и то не е задължено да преглъща чувствата си.

Вие имате право да промените местоживеенето и начина си на живот, а детето има право да протестира и да тъгува по това, с което е свикнало. Не е нужно да се отказвате от плановете и целите си, за да му осигурите постоянство, но то не е задължено да се преструва, че промените са му лесни за понасяне.

Вие имате право да живеете така, както смятате за необходимо или така, както ви позволяват обстоятелствата, децата имат право да бъдат недоволни, но като родител вие сте длъжни да им помогнете да се адаптират, за да смекчите внезапните обрати и спънките на съдбата. А като стане съвсем непоносимо, да може детето да поплаче в ръцете ви и да не чуе вашето “Как не те е срам!”, “Всичко е заради теб.” или “Стига! И без твоето хленчене ни е криво!”

Теорията на привързаността изисква родителят да бъде не толкова физически неразделен и подчинен на живота на детето, колкото емоционално присъстващ, за да знае детето, че ви има вас, а вие имате него, за да се чувства обичано и прието.

Да бъдеш родител означава непрекъснато да се грижиш за поддържането на истинска връзка с детето, независимо от обстоятелствата.

Увереността, че си важен, нужен и обичан, е по-важна от броя на часовете прекарани заедно. Теорията на привързаността набляга на отношенията, а не на дневния график.

Родителят, който се чувства заложник на детето, като една нещастна жертва на олтара на родителството, не е в състояние да изгради истински добра привързаност.

Родителят трябва да е силен и свободен, за да бъде господар на себе си и на своя живот - само тогава детето ще се чувства спокойно редом с родителя.

Текстът преведе и адаптира Ирина Янчева-Карагяур, психотерапевт и създател на блога Отражения.

Препоръчваме ви още:

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Мамо, живей си живота!

Да работя или да се отдам изцяло на майчинството

Автор: Мария Пеева

Наскоро споделих с вас един чудесен текст, в който млада майка разказва за “поколението на не-бабите” - жени на зряла възраст, които не искат да помагат за внуците. Това, което ми хареса в историята беше, че жената не се сърди на свекърва си и я разбира. В крайна сметка тя е отгледала своите деца и има право сама да реши дали разполага със силите и времето да се грижи за внуче или предпочита да посвети златните си години на почивка и развлечения. Но в коментарите към тази статия и в съобщенията, които ми пратихте, изникна една друга, по-дълбока и доста по-тъжна тема - за бабите, които не обичат внучетата си.

Историите, които споделихте с мен, са изпълнени с много болка и обида. Майка на две момиченца ми разказа как свекърва й пренебрегва нейните деца, но за сметка на това се радва на внука си от другата снаха и го затрупва с внимание, грижи и подаръци. Друга майка сподели как бабата и дядото се разочаровали, че детето не е кръстено на тях и се отчуждили от младото семейство. Трета жена сподели, че майка й, с която живеят в един град, изобщо не се интересува от внуците си и няма интерес дори да ги види, камо ли да се грижи за тях. Най-много ме натъжи историята на майка, дълбоко обидена от бабата, която я посъветвала да даде в дом детето с увреждане, защото “ще им почерни живота”. Излиза, че далеч не за всички баби важи тази стара поговорка, че внуците се обичат повече от децата.

С какво невинната малка душица, на която се радват и съвсем непознати хора, е заслужила да бъде отхвърлена от собствените си баба и дядо? С нищо, разбира се. А каква е причината за подобно отношение? Може да е всякаква. Може бабата да таи лоши чувства към единия или другия родител, може да е развила старчески егоизъм, може да има и някакво заболяване, което променя личността й и я прави неспособна на нормалните човешки емоции, като това да обичаш и да се радваш на новия живот. Всъщност причината няма никакво значение и се съмнявам, че има начин да промените това положение. Това, което е важно в случая, е да не позволявате детето да страда и да се чуди защо не е обичано. Защото то не заслужава това. Ако баба му не го иска и не му се радва, може би е най-добре да не го водите при нея и да спрете да се надявате, че нещо ще се промени.

И тъй като от цялата тази история най-много се измъчват родителите, а не децата, ще споделя нещо лично.

Майка ви, разказвала съм ви и друг път, е с деменция от няколко години насам. Забравя всякакви неща. Забравя кой е баща ми, нарича го “този дядо”. Често забравя и коя съм аз - ту съм “една приятелка”, ту  “моя близка”, “далечна роднина”, а понякога дори съм “камериерката”. Единственият човек, когото никога не забравя, е най-големият ми син, за когото много ми помагаше и се грижеше в детството му. Радва се и прегръща и другите ми три деца, макар че вече не знае имената им. Но никога не забравя Теди и как се е грижела за него, какво му е готвила, как го е водила на разходка, как е тичала до София да се грижи за него, когато е болен, а ние не можем да отсъстваме от работа. Веднъж дори ми обясни, че той е сираче, което тя е отгледала и затова е нейното дете и най-много него обича. Макар да ми се плаче, когато ми казва такива неща, предпочитам да се смея и да я прегръщам. Така и тя се смее и се чувства щастлива. А за мен е важно да се чувства щастлива, защото болна или здрава, тя е моята майка. И се радвам и съм благодарна, че има внук, за когото се е грижила, когото все още помни и който изпълва с радост и обич сърцето й.

Какво всъщност исках да ви кажа? Внуците са чиста проба щастие и любов, те са обещанието на вселената, че животът ще продължи, когато някой ден ни няма или вече не сме същите. Ако вашите старци не обичат децата ви и не им се радват, не се измъчвайте и не страдайте. Съчувствайте им, защото пропускат толкова много. Отказват се доброволно от последната котва, която ги държи към света на смеха, игрите, приказките, детството и чистото щастие, което ни даряват децата. Младостта няма нужда от старостта, за да е щастлива. Старостта от друга страна може само да благодари на младостта за радостта от живота, които й връща.

Тук ще добавя няколко съвета от психолог за конкретни ситуации, които се надявам да са ви полезни. Не забравяйте, че болката и обидата от отказа на бабата да обикне детето е по-болезнена за вас, отколкото за него. Затова е добре да поговорите с него, но да разграничите своите чувства от неговите.

1. Обсъждайте с детето, това, което се случва, когато се случва.

Отговаряйте на въпросите му в момента, в който ги задава. Ако ви пита "Защо баба обича повече братовчед ми" или "Защо баба не ме иска", отговорете му с истината, каквато и да е тя. За детето е по-добре да знае, че баба му обича братовчед му повече, защото е кръстен на нея, вместо да се чуди какво е направило, за да заслужи такова отношение. Също така обяснете, че независимо, че баба му харесва повече другото дете заради името му, това не е честно и справедливо и баба не е права.

2. Бъдете честни.

Не изкривявайте фактите, не омаловажавайте смисъла на случващото се, не лъжете детето. Не се страхувайте от разговори за сложните житейски явления като смъртта, предателството, конфликтите. "Преди много време когато се ожених за майка ти, баба реши, че не я харесва и често се караше с нея. Аз много обичам майка ти и затова помолих баба ти да я остави на мира и да не се държи лошо с нея. Тя не го направи и оттогава се виждаме много по-рядко. Може би затова и се държи с теб толкова студено, но ти не си виновен, нито мама, нито аз. Дори възрастните хора понякога грешат. Но пък за сметка на това си имаме майка, която и ти, и аз толкова много обичаме."

3. Предавайте сложния смисъл с разбираеми думи. 

"Баба е отраснала във време, когато в семейството са искали момчета, които да работят на нивата и се е смятало, че е по-добре жените да раждат момчета. Затова се радва повече на брат ти/братовчед ти. Ние знаем, че няма никакво значение дали детето е момче или момиче, но някои хора са стари и не разбират това."

Защото баба така каза!

5. Ако баба има свой живот и рядко се вижда с внуците

Колкото и да е трудно да си го признаем като родители, децата са си наши. И баба им не е длъжна да стои с тях. Тя е отгледала собствените си деца. В тази ситуация е достатъчно да кажем на детето: „Баба идва, когато има възможност.“ или „Баба не идва, защото има много работа.“ 

Бавачка или баба

6. Ако баба категорично отказва да се вижда с внуците си и не присъства в живота им

Това най-често се случва, защото възрастната жена отхвърля не самото дете, а майка му или баща му. За много родители е облекчение фактът, че за детето това не е толкова голяма трагедия, колкото им се струва. За децата ситуацията е "няма баба, няма проблем". Но реакцията на отхвърления родител в този случай е решаваща, защото детето я преживява.

Важно е да не представим баба като чудовище, нито да оставим у детето впечатление, че има вина за ситуацията: „На мен ми е тъжно и обидно, но не зависи от мен, нито от теб. Това е решение на баба и ще трябва да изчакаме да го промени. Тя няма никаква представа колко много изпуска, като не си общува с прекрасно дете като теб.“

6 типа баби, вредни за здравето

7. Ако баба предпочита един внук пред друг

В подобна ситуация има някои важни детайли. Наистина ли отношението на възрастната жена наскърбява детето? Може би това е по-скоро тревога на родителите? Ако то е разстроено, трябва да го подкрепим и да му помогнем да изрази емоциите си.

Думите на мама биха могли да звучат така: „Ти си тъжен, защото ти се струва, че баба ти прави по-малко подаръци и не ти обръща достатъчно внимание? Разбирам те, аз също бих се натъжила. Хайде да поговорим с нея, какво би искал да ти донесе, с какво да се занимавате двамата!“

Може и да ни е неприятно, но е важно да разберем, че децата са различни и е възможно баба да общува повече с това дете, с което й е по-лесно, което не я изморява и е по-кротко. А може и да не общува с никое от внучетата, защото й е непосилно. В такъв случай ще трябва да й влезем в положение, все пак годините си оказват влияние и умората се натрупва. 

В заключение ще напиша това, което отговорих на всички майки, които ми писаха по тази тема.

Да са ни живи и здрави бабите, но само те губят, ако не обичат внуците си. И ако не се осъзнаят навреме, толкова по-зле за тях.

А децата ни получават достатъчно обич, нали така? Все пак имат нас. 

Препоръчваме ви още:

За бабите с любов!

Автор: Анелия Зарева

Дарге преателе,

Понеже снощи, и за да бъда напълно екзактна - до ранни зори, сънят отказваше да ми бъде мил другар в нощта, реших да взема нещата в свои ръце (не по тоя начин, не се подхилквайте) и да измисля, как да се приведа в пълна безпомощност, от което и да заспя съответно.

В началото си помислих да тренирам, но понеже оня ден, в опит да докарам на задника си бразилска националност, като клекнах 300 пъти, си докарах мускулна треска, която затруднява доста от естествените движения на тялото ми, се отказах почти веднага и порочно се изпънах като берберски камшик.

Направих и немислимото - пуснах тАльавизора. След като за 6 минути пълно съсредоточаване в някаква криминална програма установих, че не е добра идея да сложиш стрито стъкло в захарта, вследствие на което да умориш благоверния (явно медицината и криминалистиката доста са напреднали), посегнах към дистанционното със скорост, която трудно може да се измери с познати нам технологии.

Последната ми идея в насока „време е за съъъън“ беше да отворя тая благодатна мрежа, от социален тип - фейсбук и, научавайки нещо ново, мозъкът ми да откаже внезапно.

След като преброих 37 котета, които изключително миловидно ми пожелаваха „Лека нощ“, „Спокойна вечер“ и таканататъка, дойде ред на 14 кученца, половината от които бяха на едно мнение с котетата, за които изложих информацията по-горе, а другата половина, натъкмени със слънчеви очила, носеха табелки „Време е за море“… на втория ден след края на отпуската ми... Приключих със снимките на фауна завинаги! Беше к`вот беше!

След тях забелязах небивал интерес от страна на близки и познати към френския език... ся, не съм толкоз проста, знам, че става дума за световното, но по мачове се захласвам само след непосредствена заплаха за здравето или след употреба на алкохол. Напоителна употреба на алкохол.

Ама и това е отклонение от темата...

Загледах нещо да прочета, ама понеже вие - нормалните хора - използвате това тихо време от денонощието за блажена почивка и нищо не пишете, се обърнах към циркулиращите статийки – рекох си „тука ще да е“, но вместо някоя нова статия от НАСА на тема „На Марс продължават да не ни искат“ или „ В кой дом му е била Луната на Хитлер, когато е нападнал Полша“, се оказа, че масово писанията из фейса са със следните заглавия:

„Как да стигнем до мъжкото сърце“, „Как да превземем мъжкото сърце“, „Как да спечелим мъжа, когото харесваме“ и любимата ми „Как мъжа до нас да ни боготвори“

Явно хич не ми се е спяло, щото ги изедох! СИЧКИ!

Да е умна, но не много!

И се оказа, че след два брака и, да речем, скромен опит, аз пак нещо не съм разбрала!!!

Начи, ПЪРВО прави впечатление, че за мусака никъде нищо не е упоменато, което директно означава, че съм бръмчала напразно, да ѝ се старая... За сметка на това съм си спестила бая усилия откъм:

Подточка а: да съм слаба и крехка (във физически смисъл е явно невъзможно, но и като характерова патология съм я отпуснала съвсем);

Подточка бъ: да съм подкрепяща и насърчаваща;

Подточка въ: да съм нежна;

Подточка гъ: да съм приветлива и усмихната;

Подточка дъ: да задоволявам всички сексуални нужди... ай ся, молъ ви се, чак всички, ама се старая де… понекога...

И понеже съм откровен психопат, като обединих гореизброените липси, единственият образ, който изплува в съзнанието ми, беше следният: аз, в напреднала фаза на анорексия, свита в некой ъгъл, облечена в черен латекс, клепам сексапилно с мигли, протягам ръка към обекта на желание и с треперещ от вълнение глас, прошепвам: „Давай, ти можеш!“

Та, мисълта ми е, да потърся ли некаква подходяща терапия или направо да сменявам планетата?

Мерси!

А за тия, дето ги пишат тия статии – ако и мусаката ви е толкова гадна, колкото тия мозъчни пръдни, дето ги драскате, моля спрете да дишате за около 30 минути. Британски учени наскоро доказаха, че много добре повлиява на сърдечния ритъм.

Лек и успешен ден! Бог да е с вас! Споделете тая картинка на Девата от Гваделупе за късмет! Мяу! Време е за море!!!!!

Освен че пие вино, пише забавни истории и гледа трите си хлапета, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й можете да разгледате ето тук.

Препоръчваме ви още:

Някога си бях съвсем наред

Дантелени недоразумения

Това не е живот!