Автор: Мария Пеева

Наскоро споделих с вас един чудесен текст, в който млада майка разказва за “поколението на не-бабите” - жени на зряла възраст, които не искат да помагат за внуците. Това, което ми хареса в историята беше, че жената не се сърди на свекърва си и я разбира. В крайна сметка тя е отгледала своите деца и има право сама да реши дали разполага със силите и времето да се грижи за внуче или предпочита да посвети златните си години на почивка и развлечения. Но в коментарите към тази статия и в съобщенията, които ми пратихте, изникна една друга, по-дълбока и доста по-тъжна тема - за бабите, които не обичат внучетата си.

Историите, които споделихте с мен, са изпълнени с много болка и обида. Майка на две момиченца ми разказа как свекърва й пренебрегва нейните деца, но за сметка на това се радва на внука си от другата снаха и го затрупва с внимание, грижи и подаръци. Друга майка сподели как бабата и дядото се разочаровали, че детето не е кръстено на тях и се отчуждили от младото семейство. Трета жена сподели, че майка й, с която живеят в един град, изобщо не се интересува от внуците си и няма интерес дори да ги види, камо ли да се грижи за тях. Най-много ме натъжи историята на майка, дълбоко обидена от бабата, която я посъветвала да даде в дом детето с увреждане, защото “ще им почерни живота”. Излиза, че далеч не за всички баби важи тази стара поговорка, че внуците се обичат повече от децата.

С какво невинната малка душица, на която се радват и съвсем непознати хора, е заслужила да бъде отхвърлена от собствените си баба и дядо? С нищо, разбира се. А каква е причината за подобно отношение? Може да е всякаква. Може бабата да таи лоши чувства към единия или другия родител, може да е развила старчески егоизъм, може да има и някакво заболяване, което променя личността й и я прави неспособна на нормалните човешки емоции, като това да обичаш и да се радваш на новия живот. Всъщност причината няма никакво значение и се съмнявам, че има начин да промените това положение. Това, което е важно в случая, е да не позволявате детето да страда и да се чуди защо не е обичано. Защото то не заслужава това. Ако баба му не го иска и не му се радва, може би е най-добре да не го водите при нея и да спрете да се надявате, че нещо ще се промени.

И тъй като от цялата тази история най-много се измъчват родителите, а не децата, ще споделя нещо лично.

Майка ви, разказвала съм ви и друг път, е с деменция от няколко години насам. Забравя всякакви неща. Забравя кой е баща ми, нарича го “този дядо”. Често забравя и коя съм аз - ту съм “една приятелка”, ту  “моя близка”, “далечна роднина”, а понякога дори съм “камериерката”. Единственият човек, когото никога не забравя, е най-големият ми син, за когото много ми помагаше и се грижеше в детството му. Радва се и прегръща и другите ми три деца, макар че вече не знае имената им. Но никога не забравя Теди и как се е грижела за него, какво му е готвила, как го е водила на разходка, как е тичала до София да се грижи за него, когато е болен, а ние не можем да отсъстваме от работа. Веднъж дори ми обясни, че той е сираче, което тя е отгледала и затова е нейното дете и най-много него обича. Макар да ми се плаче, когато ми казва такива неща, предпочитам да се смея и да я прегръщам. Така и тя се смее и се чувства щастлива. А за мен е важно да се чувства щастлива, защото болна или здрава, тя е моята майка. И се радвам и съм благодарна, че има внук, за когото се е грижила, когото все още помни и който изпълва с радост и обич сърцето й.

Какво всъщност исках да ви кажа? Внуците са чиста проба щастие и любов, те са обещанието на вселената, че животът ще продължи, когато някой ден ни няма или вече не сме същите. Ако вашите старци не обичат децата ви и не им се радват, не се измъчвайте и не страдайте. Съчувствайте им, защото пропускат толкова много. Отказват се доброволно от последната котва, която ги държи към света на смеха, игрите, приказките, детството и чистото щастие, което ни даряват децата. Младостта няма нужда от старостта, за да е щастлива. Старостта от друга страна може само да благодари на младостта за радостта от живота, които й връща.

Тук ще добавя няколко съвета от психолог за конкретни ситуации, които се надявам да са ви полезни. Не забравяйте, че болката и обидата от отказа на бабата да обикне детето е по-болезнена за вас, отколкото за него. Затова е добре да поговорите с него, но да разграничите своите чувства от неговите.

1. Обсъждайте с детето, това, което се случва, когато се случва.

Отговаряйте на въпросите му в момента, в който ги задава. Ако ви пита "Защо баба обича повече братовчед ми" или "Защо баба не ме иска", отговорете му с истината, каквато и да е тя. За детето е по-добре да знае, че баба му обича братовчед му повече, защото е кръстен на нея, вместо да се чуди какво е направило, за да заслужи такова отношение. Също така обяснете, че независимо, че баба му харесва повече другото дете заради името му, това не е честно и справедливо и баба не е права.

2. Бъдете честни.

Не изкривявайте фактите, не омаловажавайте смисъла на случващото се, не лъжете детето. Не се страхувайте от разговори за сложните житейски явления като смъртта, предателството, конфликтите. "Преди много време когато се ожених за майка ти, баба реши, че не я харесва и често се караше с нея. Аз много обичам майка ти и затова помолих баба ти да я остави на мира и да не се държи лошо с нея. Тя не го направи и оттогава се виждаме много по-рядко. Може би затова и се държи с теб толкова студено, но ти не си виновен, нито мама, нито аз. Дори възрастните хора понякога грешат. Но пък за сметка на това си имаме майка, която и ти, и аз толкова много обичаме."

3. Предавайте сложния смисъл с разбираеми думи. 

"Баба е отраснала във време, когато в семейството са искали момчета, които да работят на нивата и се е смятало, че е по-добре жените да раждат момчета. Затова се радва повече на брат ти/братовчед ти. Ние знаем, че няма никакво значение дали детето е момче или момиче, но някои хора са стари и не разбират това."

Защото баба така каза!

5. Ако баба има свой живот и рядко се вижда с внуците

Колкото и да е трудно да си го признаем като родители, децата са си наши. И баба им не е длъжна да стои с тях. Тя е отгледала собствените си деца. В тази ситуация е достатъчно да кажем на детето: „Баба идва, когато има възможност.“ или „Баба не идва, защото има много работа.“ 

Бавачка или баба

6. Ако баба категорично отказва да се вижда с внуците си и не присъства в живота им

Това най-често се случва, защото възрастната жена отхвърля не самото дете, а майка му или баща му. За много родители е облекчение фактът, че за детето това не е толкова голяма трагедия, колкото им се струва. За децата ситуацията е "няма баба, няма проблем". Но реакцията на отхвърления родител в този случай е решаваща, защото детето я преживява.

Важно е да не представим баба като чудовище, нито да оставим у детето впечатление, че има вина за ситуацията: „На мен ми е тъжно и обидно, но не зависи от мен, нито от теб. Това е решение на баба и ще трябва да изчакаме да го промени. Тя няма никаква представа колко много изпуска, като не си общува с прекрасно дете като теб.“

6 типа баби, вредни за здравето

7. Ако баба предпочита един внук пред друг

В подобна ситуация има някои важни детайли. Наистина ли отношението на възрастната жена наскърбява детето? Може би това е по-скоро тревога на родителите? Ако то е разстроено, трябва да го подкрепим и да му помогнем да изрази емоциите си.

Думите на мама биха могли да звучат така: „Ти си тъжен, защото ти се струва, че баба ти прави по-малко подаръци и не ти обръща достатъчно внимание? Разбирам те, аз също бих се натъжила. Хайде да поговорим с нея, какво би искал да ти донесе, с какво да се занимавате двамата!“

Може и да ни е неприятно, но е важно да разберем, че децата са различни и е възможно баба да общува повече с това дете, с което й е по-лесно, което не я изморява и е по-кротко. А може и да не общува с никое от внучетата, защото й е непосилно. В такъв случай ще трябва да й влезем в положение, все пак годините си оказват влияние и умората се натрупва. 

В заключение ще напиша това, което отговорих на всички майки, които ми писаха по тази тема.

Да са ни живи и здрави бабите, но само те губят, ако не обичат внуците си. И ако не се осъзнаят навреме, толкова по-зле за тях.

А децата ни получават достатъчно обич, нали така? Все пак имат нас. 

Препоръчваме ви още:

За бабите с любов!