Автор: Анелия Зарева

Дарге преателе,

Понеже снощи, и за да бъда напълно екзактна - до ранни зори, сънят отказваше да ми бъде мил другар в нощта, реших да взема нещата в свои ръце (не по тоя начин, не се подхилквайте) и да измисля, как да се приведа в пълна безпомощност, от което и да заспя съответно.

В началото си помислих да тренирам, но понеже оня ден, в опит да докарам на задника си бразилска националност, като клекнах 300 пъти, си докарах мускулна треска, която затруднява доста от естествените движения на тялото ми, се отказах почти веднага и порочно се изпънах като берберски камшик.

Направих и немислимото - пуснах тАльавизора. След като за 6 минути пълно съсредоточаване в някаква криминална програма установих, че не е добра идея да сложиш стрито стъкло в захарта, вследствие на което да умориш благоверния (явно медицината и криминалистиката доста са напреднали), посегнах към дистанционното със скорост, която трудно може да се измери с познати нам технологии.

Последната ми идея в насока „време е за съъъън“ беше да отворя тая благодатна мрежа, от социален тип - фейсбук и, научавайки нещо ново, мозъкът ми да откаже внезапно.

След като преброих 37 котета, които изключително миловидно ми пожелаваха „Лека нощ“, „Спокойна вечер“ и таканататъка, дойде ред на 14 кученца, половината от които бяха на едно мнение с котетата, за които изложих информацията по-горе, а другата половина, натъкмени със слънчеви очила, носеха табелки „Време е за море“… на втория ден след края на отпуската ми... Приключих със снимките на фауна завинаги! Беше к`вот беше!

След тях забелязах небивал интерес от страна на близки и познати към френския език... ся, не съм толкоз проста, знам, че става дума за световното, но по мачове се захласвам само след непосредствена заплаха за здравето или след употреба на алкохол. Напоителна употреба на алкохол.

Ама и това е отклонение от темата...

Загледах нещо да прочета, ама понеже вие - нормалните хора - използвате това тихо време от денонощието за блажена почивка и нищо не пишете, се обърнах към циркулиращите статийки – рекох си „тука ще да е“, но вместо някоя нова статия от НАСА на тема „На Марс продължават да не ни искат“ или „ В кой дом му е била Луната на Хитлер, когато е нападнал Полша“, се оказа, че масово писанията из фейса са със следните заглавия:

„Как да стигнем до мъжкото сърце“, „Как да превземем мъжкото сърце“, „Как да спечелим мъжа, когото харесваме“ и любимата ми „Как мъжа до нас да ни боготвори“

Явно хич не ми се е спяло, щото ги изедох! СИЧКИ!

Да е умна, но не много!

И се оказа, че след два брака и, да речем, скромен опит, аз пак нещо не съм разбрала!!!

Начи, ПЪРВО прави впечатление, че за мусака никъде нищо не е упоменато, което директно означава, че съм бръмчала напразно, да ѝ се старая... За сметка на това съм си спестила бая усилия откъм:

Подточка а: да съм слаба и крехка (във физически смисъл е явно невъзможно, но и като характерова патология съм я отпуснала съвсем);

Подточка бъ: да съм подкрепяща и насърчаваща;

Подточка въ: да съм нежна;

Подточка гъ: да съм приветлива и усмихната;

Подточка дъ: да задоволявам всички сексуални нужди... ай ся, молъ ви се, чак всички, ама се старая де… понекога...

И понеже съм откровен психопат, като обединих гореизброените липси, единственият образ, който изплува в съзнанието ми, беше следният: аз, в напреднала фаза на анорексия, свита в некой ъгъл, облечена в черен латекс, клепам сексапилно с мигли, протягам ръка към обекта на желание и с треперещ от вълнение глас, прошепвам: „Давай, ти можеш!“

Та, мисълта ми е, да потърся ли некаква подходяща терапия или направо да сменявам планетата?

Мерси!

А за тия, дето ги пишат тия статии – ако и мусаката ви е толкова гадна, колкото тия мозъчни пръдни, дето ги драскате, моля спрете да дишате за около 30 минути. Британски учени наскоро доказаха, че много добре повлиява на сърдечния ритъм.

Лек и успешен ден! Бог да е с вас! Споделете тая картинка на Девата от Гваделупе за късмет! Мяу! Време е за море!!!!!

Освен че пие вино, пише забавни истории и гледа трите си хлапета, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й можете да разгледате ето тук.

Препоръчваме ви още:

Някога си бях съвсем наред

Дантелени недоразумения

Това не е живот!