Автор: Ина Зарева

Ама как съм се изтупала само! Лъщящата рокля така ме е прискрипала, че мязам на човечето Michelin. Обущата ми тропат кат` конски копита по паважа. Герданът с големите топки подскача гордо върху едрата ми гръд. Добре че се метнах поне на нея, на мама, ми не на татя ми. От него всичко друго взех – т`ва шкембе, гърбица, мустак. Всичко!

Колкото и да съм хубава, моят върви крачка пред мен и все него гледат. Аз го догоня, изпъча се, раздрънкам топките над пазвата и тамъъън някой да ме забележи, виждат го и пак към него се втурват. А аз все отзад.

Като ми се затръшкат жените с техните проблеми. Като кокошки си скубят перата и рият в краката си. Ревнували били ония техните. Да дойдат те на мойто, та да видят! Това цял живот се мъчиш, топорчиш коси, приглаждаш мустак, пъчиш гърди, гълташ корем. И те пак само него гледат, бе! Как се не намери един нормален човек в тоя град да види веднъж и мен?! Ненагледаха се пусто! И то да беше само гледането. Ми искат да го заговорят, да се здрависат. И моят вече ще се разтопи. При всеки да се спре. С всеки да говори. На всеки внимание да обърне. А мене кучета ме яли!

Кучета не знам, ама тия обуща ми изядоха краката. Не издържам вече! Хващам го за ръкава и плътно до мен. В галоп го подкарвам по улицата. Хората пак понечват да го спрат, ма аз гледам на кръв и не пускам! Той едва диша, дробовете му кат` стафиди останали, не може звук да измъца, само подтичва до мен и скърца с тия негови 40 кила.

Таман се мерна наш`та улица и отпред изскача една девойка – такава хубава, хубава, чак да ти прилошее. Краката ѝ не мога стигна, ако ще да се катеря цяла нощ, косата ѝ гъста като мустаците в целия ни род до 9-то коляно и едни òчи – като две сини луни се опулили. Седи отпред, впила си луните в моя и не мърда!

- Може ли – вика – да Ви пипна някъде, че много важен изпит имам днес?

Рипвам като на бясна кобила и се изтъпанчвам между двамата:

- Къде – писвам - искаш да го пипаш? Отде да те знам к`ъв изпит имаш. Може някой урологически да е. Айдееее и без пипане ще минеш днеска.

Впивам се още по-люто в моя и право вкъщи! Не си е живот това - да си жена на коминочистач.

Препоръчваме ви още:

Някога си бях съвсем наред

Най обичам

Как Цола Ц. отслабна за лятото