Това не е живот!

Автор: Ина Зарева

Ама как съм се изтупала само! Лъщящата рокля така ме е прискрипала, че мязам на човечето Michelin. Обущата ми тропат кат` конски копита по паважа. Герданът с големите топки подскача гордо върху едрата ми гръд. Добре че се метнах поне на нея, на мама, ми не на татя ми. От него всичко друго взех – т`ва шкембе, гърбица, мустак. Всичко!

Колкото и да съм хубава, моят върви крачка пред мен и все него гледат. Аз го догоня, изпъча се, раздрънкам топките над пазвата и тамъъън някой да ме забележи, виждат го и пак към него се втурват. А аз все отзад.

Като ми се затръшкат жените с техните проблеми. Като кокошки си скубят перата и рият в краката си. Ревнували били ония техните. Да дойдат те на мойто, та да видят! Това цял живот се мъчиш, топорчиш коси, приглаждаш мустак, пъчиш гърди, гълташ корем. И те пак само него гледат, бе! Как се не намери един нормален човек в тоя град да види веднъж и мен?! Ненагледаха се пусто! И то да беше само гледането. Ми искат да го заговорят, да се здрависат. И моят вече ще се разтопи. При всеки да се спре. С всеки да говори. На всеки внимание да обърне. А мене кучета ме яли!

Кучета не знам, ама тия обуща ми изядоха краката. Не издържам вече! Хващам го за ръкава и плътно до мен. В галоп го подкарвам по улицата. Хората пак понечват да го спрат, ма аз гледам на кръв и не пускам! Той едва диша, дробовете му кат` стафиди останали, не може звук да измъца, само подтичва до мен и скърца с тия негови 40 кила.

Таман се мерна наш`та улица и отпред изскача една девойка – такава хубава, хубава, чак да ти прилошее. Краката ѝ не мога стигна, ако ще да се катеря цяла нощ, косата ѝ гъста като мустаците в целия ни род до 9-то коляно и едни òчи – като две сини луни се опулили. Седи отпред, впила си луните в моя и не мърда!

- Може ли – вика – да Ви пипна някъде, че много важен изпит имам днес?

Рипвам като на бясна кобила и се изтъпанчвам между двамата:

- Къде – писвам - искаш да го пипаш? Отде да те знам к`ъв изпит имаш. Може някой урологически да е. Айдееее и без пипане ще минеш днеска.

Впивам се още по-люто в моя и право вкъщи! Не си е живот това - да си жена на коминочистач.

 

Препоръчваме ви още:

Някога си бях съвсем наред

Най обичам

Как Цола Ц. отслабна за лятото

Последно променена в Събота, 28 Април 2018 22:33
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам