Често чуваме млади родители след появата на бебето, да се шегуват, че се чувстват като зомби. Но както знаете, във всяка шега има и зрънце истина. Ако погледнете отблизо, ще установите, че първите седмици в ролята на млад родител действително са малко като оцеляване в зомби-апокалипсис. По себе си съдя!

Ядеш бързо

Във филмите със зомбита хората обикновено почти никога не ядат – просто нямат време. Но ако в някакъв момент все пак успеят да нахлуят в случаен супермаркет, грабват някакви доста странни продукти и хапват много набързо – обикновено докато продължават да бягат нанякъде. Общо взето същото е и когато си млад родител. Ако ти се случи да хапнеш нещо топло, брой се за късметлия! В този случай блаженството поне за миг се разлива буквално във всяка клетка на тялото и желанието да убиваш временно се притъпява.

Спиш малко

Постоянно ти се спи и се чувстваш способна да заспиш дори на военен полигон по време на учение, но всъщност дори и да ти падне възможност, не се получава. Странно, нали? Толкова много неща могат да се случат, докато спиш! Затваряш очи уж за пет минути, отпускаш се, унасяш се… и ако не те събуди бебешки писък, то със сигурност някоя бебешка въздишка ще те накара да се изцъклиш, убедена, че детето се дави и умира, докато то просто си лежи спокойно и спи дълбоко като никога. Иначе казано, забравете за здравия сън и то задълго!

Разхождаш се в някакви странни дрехи

Удобната дреха е задължително условие за оцеляване в зомби-апокалипсис. Единствено Алис от „Заразно зло” е способна да се размотава по задачи, барната в секси рокличка и копринени чорапи. За теб остават анцузите, развлечените тениски и косата, вдигната в чорлаво кукурику. Някой спомена ли нещо за някакви петна по тениската?

20 неща, които новородените биха ни казали, 
ако можеха да говорят

Страхуваш се да излезеш на улицата

Ами ако детето се разплаче в количката? Ами ако изведнъж захладнее? Ами ако се наака? А и всички бабички ще се бутат в количката да го разглеждат и да те заливат със съвети да го кръстиш, да му сложиш шапка, да му вържеш мънисто… И с непрестанното си кудкудякане със сигурност ще го събудят, а то и без това спи само по половин час… Не. По-добре да си стоиш вкъщи!

Не искаш никой да идва у вас

Да, дори и най-близките ти. В моменти като този оцеляването е на първо място. Дали няма да довлекат у дома някой вирус? В момента изглеждат съвсем нормално, но подозрението, че са носители на всякакви зарази, си остава.

През цялото време се страхуваш

Ужасно е почти непрекъснато да се чувстваш като пълен провал, но не и като родител. Изглежда че всички останали наоколо някак си са се научили да оцеляват в света на родителството, докато ти нямаш представа какво да правиш или не и защо това те хвърля в неописуеми пристъпи на паника и любов едновременно. Защо ти се иска да увиеш мъничето в одеялцето му, да го гушнеш и никога на никого да не дадеш да го докосне дори за миг? А може би развивам синдрома на квачката, която ще съсипе бъдещето на децата си с прекомерните си страхове?... О, ужас! Помощ!!!

Препоръчваме ви още:

За мамнезията и други отклонения

Със сигурност си млада майка, ако...

11 признака, че вече не сте аматьори

Източник: n-e-n