Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Въпреки че съм манекенка, колкото бизонът е влечуго, бях прочел "Алхимикът" и приех присърце философията, която манекенколюбимия писател изповядваше - "Ако силно желаеш нещо, Вселената ще ти съдейства" или нещо подобно. Обаче не знаех, че този неписан закон важи и за неосъзнатите ти въжделения. Тоест, можеш и да си мечтаеш страстно дълбоко в себе си за нещо, но да го разбереш чак като го видиш. Тогава изпитваш невероятно облекчение от мъките си и усещаш как съзнанието ти се извисява над материалния свят, душата ти се носи лека из облаците, а ти самият искаш да пръскаш любов и хармония около себе си, пеейки химни, псалми, езана или каквото там ти се пее. Може и кючек да друснеш, но ще окепазиш момента и магията ще изчезне.

Така се почувствах аз самият, когато стигнах с децата до Флората и виждайки ГО, дъхът ми спря, а очите ми се оцъклиха. Химията помежду ни веднага ме обезсили и аз жадно поглъщах с поглед всеки детайл. От неочаквания екстаз душата ми поиска да отскочи до Рая, да се похвали и да се върне, но аз положих доста усилия да я задържа, стискайки всяко телесно отверстие. Бях много близо до това да проумея пълноценно израза "Насра се от кеф!". Потискайки огромната емоция, която ме беше обзела, аз се блещех неадекватно и ГО желаех неистово. Запотен, шумен, пищен, студен и пенлив той ме зовеше свирепо и аз нямах никакво намерение да се съпротивлявам. БИРЕНИЯТ ФЕСТ!

Адамовата ми ябълка трептеше като сърцето на асматично колибри, а слюнковия ми дебит беше достатъчен да напълни олимпийски басейн за три-четири минути. Съзнанието ми се беше отделило и се беше настанило на най-близкия бар, подканяйки тялото ми да го последва. Пикочният ми мехур правеше упражнения за разтягане и грубо сръчкваше близките органи, осигурявайки си достатъчно литраж. Тялото ми се готвеше едновременно за прераждане, оргазъм и полет.

Искам при плоститулката!

Изведнъж слънцето се скри и до мен спряха чифт маратонки с рядко срещаната номерация - 53 и половина. Семейство Арабаджиеви искаха да го осиновят заради кутиите с обувки, които щеше да им осигурява. От звука, който дойде на около два метра и четири сантиметра от земята, аз разбрах, че до мен е Владо. С нежния си глас си на рендосан дъб, той сподели дълбоките чувства, които го вълнуваха в момента. Каза:

- Ъ?!

Женската част от четящите вероятно ще се изкиска и ще си помисли, че Владо е всъщност някакъв вид едро преживно животно, което няма богат речник. Всъщност мъжкото общуване, поставено в близък обсег до огромни количества бира се отличава със своята лаконичност и сбитост. Това, което на жените им коства безкрайни изрази, въпроси и възклицания, мъжете изразяват с гласни звуци, които понякога, но всъщност доста рядко комбинират със съгласни. Така че, Владовото "Ъ" всъщност беше:

- Въййй, чуек (бургазлии сме, все пак)! Гледай к'во става?! Малеееее, ще умра от кеф! Чакай бе, да не съм умрял вече (оглежда си ръцете подозрително)?! Гледай колко бира, а? Откъде ги почваме? Гледа ли Хамилтън на квалификациите в Унгария (Формула 1)? Имаш ли достатъчно пари в теб? Значи, ще се направя на дъска, ще изтрезнея и ще се върна, за да се направя на крокодил, ще изтрезнея и ще се върна, за да се направя на локомотив, ще изтрезнея и ще се върна, за да се направя на трегер, ще изтрезнея...

Аз също споделях ентусиазма му и затова отговорих подобаващо:

- Ъхъ!

Това означаваше:

- Да бе, чуек! Сигурно има към сто вида бира. Давай да ги мятаме, че за бира ще убия някого! Имам пари и карта, но ако трябва и кредит ще тегля! Гледах го Хамилтън, но Фетел е бърз с меките гуми и не се знае. Значи, ще се направя на тротоар, ще изтрезнея и ще се върна, за да се направя на амортисьор, ще изтрезнея...

Мозъкът ми беше прескочил напред във времето и аз почти усещах вкуса на ледената бира, идваща от ледения кран, който бе свързан с невидима бирена река, която идваше от безкраен бирен водопад. В главата ми се рееха бирени етикети, които ме поздравяваха учтиво и ме канеха да опитам от бутилката им.

Изпаднал в бирен делириум, аз смело закрачих към входа на бирения рай/фест. Може би затова следващите думи на Владо ми се сториха абсурдни и съвсем неотнасящи се за мен:

- Абе, къде са ти децата?

Децата най-лесно се приспиват с крещене

К'ви глупости говори тоя? Какво е това деца? Изобщо не проумявах смисъла на въпроса и затова машинално отговорих, така както отговарях на жена ми, когато ми разказваше нещо и аз не я слушах:

- Да.

- Какво ми "дакаш", бе?

- Не? - погледнах го въпросително.

- К'во "некаш", пък ся?

- Не знам - пробвах и последния си вариант.

- Къде са ти децата, питам?

- Кое? - определено всяка пейка наоколо беше по-адекватна от мен.

- ДЕЦАТА ТИ, КЪДЕ СА? - ревна мощно Владо.

Хора, тоя глас трябва да се забрани! Премести ми ушната кал от дясното в лявото ухо, напряко през черепната кухина. Мозъкът ми успя да асимилира известна част от въпроса, въпреки че от стреса, който гласът на Владо му докара беше изпаднал в несъстоятелност и трепереше нейде зад далака ми. Бавно започнах да осъзнавам какво трябва да направя и постепенно се огледах около себе си. Къде са наистина децата?!

Ето ме пред бирения фест, жаден като камила пред оазис и стресиран като прасе преди Коледа, защото ми се губят една двойка близнаци. Наоколо е пълно с народ и деца, а моите изчезнаха и сега най-вероятно ще умра. Край, това беше с мен! Изгубих си милите и добри дечица в този гаден и опасен град, където опасности дебнат на всяка крачка. Ако отидеш на заведение - ще те набият, ако шофираш - ще те набият, а нерядко те бият и когато шофираш към някое заведение. Къде са децата ми и какво ли ще им се случи?

Обичам лятото по ред причини

Започнах да дишам дълбоко, за да снабдя оня пихтиест льохман, дето го наричат мозък, с кислород та да измисли нещо. Трябваше да се стегна и да реагирам адекватно. Хукнах припряно през тълпата и започнах да претърсвам навсякъде, макар че напълно немъжествено, заради обзелата ме паника скимтях тихо и жално, всеки път когато видех дете на тяхната възраст и го подминавах с угаснала надежда. Обиколих панически няколко пъти мястото, но моите деца ги нямаше. И какво да правя сега?! Спрях на едно място и се напънах да мисля.

Първа мисъл:

Браво, Калояне! Говедо просто си беше и такова си остана. Не, не, не - още повече изпростя и ако имаше простомер наблизо щеше да му пукнеш скалата от простотия. Създаде семейство, родиха ти се деца и ти вместо да ги пазиш и закриляш, какво правиш? Губиш ги през половин час! Такива като теб, Калояне, първи са ги изяждали динозаврите, първи са ги убивали на войните и първи са си купували билети за "Титаник". Глупостта ти, Калояне, е толкова безмерна и постоянна, че би трябвало да измислят ваксина против такива като теб! Как реши, че имаш достатъчно акъл, за да отгледаш деца?! Та ти би уморил и кактус, бе! Ако беше генерал, щеше да си загубиш армията някъде. Ако беше адмирал, морето щеше да загубиш, шиле такова! А сега и Росито да се мъчи с тебе. Ама тя си е виновна, патка замаена! На такива като мен, деца раждат ли се, ма?! Аз рядко успявам да намеря два еднакви чорапа да си обуя, тя решила татко да ме прави! Айде, дошло ти е времето за деца, поискала си семейство и домашен уют, разбирам те! Ама от три милиарда мъже, баш с мен ли реши да се чифтосваш?! Какво те накара да мислиш, че мога да стана добър баща? Все едно да вземеш едно просто и арогантно магаре, да му сложиш костюм и да го направиш президент. Това, че се получи в САЩ, не означава, че винаги е възможно. Така ли не разбра, че дългото общуване с мен води до физически наранявания, душевни болести или материални загуби (детски също)? Като се влюбваш в мен, ще си носиш кръста!

Втора мисъл:

Дали пък няма начин да оправя нещата?

Ако издебна Росито и успея незабелязано да извлека нейни яйцеклетки от... ъъъъ, а сега, де?! Къде точно са й яйцеклетките? То като си спомня уроците по биология, там долу си беше лабиринт от тръби, яйчници и матки. Правя една схема от Гугъл и действам смело с... ъъъъъ, с кое? С какво се вадят яйцеклетки? С лъжица, с щипки или с вакуум? Абе, стига глупости, бе?!

Вадя някак си яйцеклетки и ги оплождам, а после намирам сурогатна майка, която да износи ембрионите. Как ги оплождам обаче? Туй да не е хайвер бе, мама му стара! Нищо, ще намеря начин. Обаче как така децата ги няма и изведнъж се появяват след три години и пак са на три години. Извънземни са ни отвлекли? Мен са ме пуснали щото съм негоден даже и за експерименти? Ако го дообмисля, може и да излезе нещо, но извънземните трябва да ги докарам достоверни. Дали да не сложа едни антени на Владо и да го снимам нефокусиран?

Трета мисъл ( тук вече вдигам температура от толкова мислене и процесорът ми започва да накъсва картината):

Свързвам се с оня, дето клонира овцата Доли и го питам колко струва едно близнашко клониране. Ако е скъпо, преговарям за разумен лизинг и подписвам без много да се пазаря. После се обаждам на Росито и й казвам, че докато сме се разхождали по Главната, съм получил спешно обаждане от световната папагалодресировческа федерация (да не забравя да основа такава) и се е наложило да хвана първия полет заааааа.... мммммм, закъде? Трябва да е забутано, без възможност за комуникация и да е диво. Колебаех се между Огнена земя, Нова Гвинея или Балювица (Монтанска област). Колко да трае едно клониране? Две, максимум три седмици и сме си пак обратно в Бургас. Генен материал от моите деца може да се намери размазан и лекьосан из почти целия град, включително и върху 85℅ от населението, безпризорните котки и гларуси, така че това беше лесно постижимо. И тук блокирах! The system has been shut down! Точка, край на предаването, блокирали зъбчатки, бял шум, парализа, вакуум!

Обичам лятото по ред причини - продължението

Сякаш от някаква мъгла пред мен изкачат двамцата бегълци заедно с майка си. Държат се за ръце и се хилят като напушени хиени. Вървят към мен и ми се усмихват ведро и щастливо. Родих се отново, отново започнах да дишам и кръвта тръгна по вените ми. Жизнените ми функции се възстановяваха постепенно и животът се вливаше на огромни вълни отново в мен. Ето ги децата! Ето я жената! Ето че всички са живи и здрави, а аз съм най-щастливият човек на Земята. Исках да ги прегърна, да ги нацелувам и да им кажа колко много ги обичам. Поех си дълбоко въздух и започнах да им говоря за всичко, което изпитвах към тях в този незабравим момент:

- Ваш'та мамица проклета! Къде ходите, бе?! Вие нормални ли сте?! Питам ви ей тук, на! НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ?! Изкарахте ми акъла (колкото-толкова) и щях да умра, бе? Говеда да бях разхождал, щяха да ме разберат! Ама вие - НЕ РАЗБИРАТЕ! Малеееее, какво ви се пише! Малееее, ще ви побъркам направо! Никакви таблети и телефони до края на месеца! Днес кой сме? 26-и? До края на века, тиквеници такива! Ами ти, Росицо? Какво ми се хилиш като веян паламуд, патка такава! Телефон нямаш ли да звъннеш? В 21-и век сме, да не те карам пощенски гълъб да ми пращаш?! Обади се като нормална жена и ми кажи: "Калояне, галфон вкочанясал! Къде са децата, бе?! При теб ли? И какво правят? Микаела свири на цигулка, а Боримир съчинява стихове? Аха! А защо едни абсолютни копия на нашите деца са при мен в момента и ми викат "мамо"? Набрала съм грешен номер ли? Чакай бе, серсем... Ало, ало, ало! ". На вас обаче хич не ви пука за мен и ми се подигравате. Край! Баща ви напуска и си тръгва. Тоест вие си тръгвате, а баща ви остава (усетих се, че сме на Бирения фест!).

Толкова бях ядосан, че на моменти сам се усещах, че звуча като прегракнал глиган, но не можех да се спра. Гневът ми беше като горски пожар, който набираше сила и изпепеляваше всичко по пътя си. Всички бариери бяха паднали и хладнокръвието, трезвият разум и самообладанието ми се бяха изпарили като капки върху горещ котлон. Нямаше никакво съмнение, че "нещата лека-полека отиват на бой" и бях готов да ги подкарам "три в едно, а не куатро... ", но тогава Росица запали насрещен огън, който чудодейно уталожи моя гняв, укроти безумието ми и предизвика нов ужас в измъчената ми душа. Все още усмихната, но и леко озадачена, тя зададе един много странен въпрос:

- А къде е бебето?

Нокаут! Все едно да питаш охлюв за шпакловки и ламинат. Усещах, че въпросът е толкова ужасен, че инстинктивно не исках да го проумея. Опитах се да спечеля време:

- А? - вдигнах вежди и спечелих цяла секунда!

- Къде е бебето? - с леки следи на паника в гласа, Росица търпеливо продължи да пита.

Аз си гледах умно и разбиращо като днешен тийнейджър пред аналогов уличен телефон с 5 стотинки. Изведнъж започнах да разбирам положението. Жена ми пита за нашето бебе, което в паниката си бях оставил някъде и сега не знаех къде е!

Айде сега, някой да ми даде едно по-здравичко въженце, а аз едри камъни и мост, знам къде има!

Мамка ти и живот, мамка ти, мамка ти... Къде е бебето?

Прочетохте ли

Обичам лятото по ред причини -
продължение на продължението

С началото на новата учебна година в детските градини възникна и нов проблем – осигуряването на питейна вода за децата. Защо да е проблем? Все пак става дума за писмо от края на миналата година. Да видим какви са изискванията, които с известно закъснение влизат в сила от тази есен.

Ето какво гласи писмото, което МЗ е разпратило до РУО, а от там разпространяват по детските градини.

Изх. № РУО1-29751/15.12.2017 г.

ДО ДИРЕКТОРИТЕ НА

СТОЛИЧНИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

Във връзка с получено писмо на Министерството на образованието и науката № 9105-417/12.12.2017 г., вх. № РУО1-29443/13.12.2017 г., и писмо на Министерството на здравеопазването (МЗ) с изх. № 98-358/22.11.2017 г., Ви уведомявам следното:

Съгласно чл. 31, ал. 1, т.10 от Наредба № 26 от18 ноември 2008 г. на МЗ за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях и чл. 27, ал. 1, т. 8 от Наредба № 3 от 5 февруари 2007 г. на МЗ за здравните изисквания към детските градини, в детските заведения задължително се използват индивидуални чаши за вода за всяко дете. В нормативната уредба няма разпоредба, задължаваща директорите на детски заведения да използват пластмасови чаши за еднократна употреба.

По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за храните бутилираните води са храни. Храните се придружават с документи, доказващи тяхната безопасност. Предлагането в детските заведения на бутилирана минерална, изворна и трапезна вода, в случаите, в които обектите са захранени с питейна вода и няма издадени ограничения от здравните власти за нейното използване, се извършва с мотивирано решение на директора на съответната детска градина. Доставката, приемането, съхранението, използването и предлагането на бутилирана вода се организира от директора, а не от родителите, при стриктно спазване на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове към него. При условие, че на децата се предлага вода от диспенсъри, следва детската градина да има сключен договор със специализирана фирма, която да отговаря за периодичното им почистване и дезинфекция.

Повторното или многократно използване на опаковки за еднократна употреба за бутилирана вода крие риск за здравето. Здравните власти препоръчват през зимните месеци на децата да се предлага питейна вода на „стайна температура“, което би могло да се постигне като същата предварително се налива в съдове, отговарящи на изискванията за контакт с храни, в които водата се подменя няколко пъти на ден.

д-р Ваня Кастрева

Началник на РУО - София-град

Детската градина - ползи и странични ефекти

Кои са новите моменти?

Там, където водата е доказано годна за пиене, ще се предлага на децата в индивидуална чашка. А както е препоръчано от здравните власти, през зимата тя трябва да е със стайна температура, поради което периодично ще трябва да се пълнят между 28-30 чаши, за да има, ако децата пожелаят да пият. Отнема време, но е здравословно.

Там, където и досега водата не е била годна за пиене, ще се ползва бутилирана. Тънката разлика тук е, че нейното осигуряване ще се организира от директора на детската градина. Това съвсем не означава, че той ще организира и заплащането, което както преди, най-вероятно си остава ангажимент на родителите. Може би тази стъпка на здравните власти е продиктувана от факта, че много от родителите купуват минерални води със съдържание на флуорид над 1,5 милиграма за литър, което ги прави неподходящи за ежедневна употреба от деца в доучилищна възраст. Високо съдържание на флуор уврежда детските зъби.

Няма промяна в случаите, когато водата е от диспенсъри, при сключен договор с фирмата, която ги поддържа и почиства.

Както винаги обаче, когато има нещо неясно в някаква наредба идва ред на интерпретациите.

В някои градини нещата се решиха генерално – спира се внасянето и ползването на бутилирана вода. Ще се пълнят индивидуални чаши на определени интервали от време.

Според здравните експерти внасянето на лични шишета, чаши, бутилки, включително и бутилки за еднократна употреба с вода в багажа с лични вещи на децата, за чието съдържание и хигиена отговарят родителите, прави невъзможен контрола и прилагането на нормативните изисквания от страна на детското заведение.

Други въведоха практиката с ползването на кани с филтър, който обаче се подменя периодично и това, разбира се, е финансов ангажимент на родителите. Не коментираме факта, че и те трябва да се пълнят през определени интервали от време, за да се поддържа изискването за стайна температура.

По-предприемчивите директори, с по-състоятелни родители, прибягнаха до ползването на проточни машини за вода, които я филтрират и я доставят със споменатата вече стайна температура. Това обаче са изключения, защото става дума за скъпоструващо дарение.

Всъщност суматохата е излишна, тъй като д-р Иво Атанасов, държавен експерт в дирекция „Обществено здраве“ към здравното министерство потвърди пред bTV, че с писмото само се обръща внимание, че в „населените места, където качеството на питейната вода е добро, няма необходимост да се използва бутилирана вода“. Иначе казано – буря в чаша вода. Но пък е добър повод санитарните инспектори да влязат в детските градини и да проверят качеството на питейната вода в тях. Нещо, което би трябвало да правят редовно.

Препоръчваме ви още

Бацили, безотговорност, болести

Скъпи майки...

Защо детето боледува често

Приключения, опасности, вълнуваща международна мисия… Всичко това очаква 12-годишния Круз Коронадо, след като напуска дома си в Хавай, за да постъпи в престижната Академия на изследователите заедно с още двайсет деца от целия свят. По пътя на Круз обаче дебнат опасности. Едва пристигнал, той се сблъсква със загадки от миналото, свързани с Академията и с неговите близки – загадки, които застрашават собственото му бъдеще. Докато разгадава шифри и участва във вълнуващите учебни занятия, сдобива се с нови приятели и предприема невероятни експедиции в обогатена реалност, Круз трябва да намери отговор на най-важния въпрос: Кой се опитва да го спре и защо?

„Тайната на „Небюла“ е първата стъпка от голямото приключение на National Geographic, наречено „Академия на изследователите“ (Explorer Academy), в което откривателството и реалната наука са преплетени с невероятни и вълнуващи приключения. Много от идеите в света на 12-годишния художествен герой Круз са вдъхновени от истинските експлоръри на National Geographic. Предстои в следващите няколко години да бъдат издадени още 7 книги от поредицата.

„Академия на изследователите“ е мултиплатформен, интерактивен проект на National Geographic, който се реализира в световен мащаб. Освен книжната поредица включва уеб портал с интригуващи факти и спиращи дъха видеа, забавни игри с дешифриране на кодове, допълнителни издания със занимателно съдържание, филмови и телевизионни продукции, както и изграждането на няколко специални центрове за забавление за цялото семейство в различни краища на света.

Повече за изданието можете да прочетете тук. 

За Труди Труит

Тя е автор на повече от 100 книги за деца – художествена и нехудожествена литература, които се приемат еднакво добре от детската аудитория. Любовта ѝ към писането се заражда, когато Труди е едва в четвърти клас и влиза в ролята на сценограф, режисьор и главно действащо лице в първата си пиеса. По-късно Труди работи като репортер и телевизионен синоптик, но знае, че писането е нейното призвание. Живее в Еверет, щата Вашингтон. Обожава фотографията, котките си и всичко, направено от шоколад.

„Егмонт“ е водещо издателство за книги и периодика в България. Мисията на компанията е да създава качествено и иновативно съдържание, което вдъхновява, образова и забавлява. В портфолиото на издателството влизат утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Рик Риърдън, Сара Дж. Маас, Джон Грийн, Вероника Рот и Стефани Майър. Сред основните му партньори са световни гиганти като Disney, Mattel, National Geographic, Hasbro, Microsoft и Mojang. Издателството е част от водещата скандинавска медийна група Egmont с дейност в 30 държави и над 6200 служители. Създадената през 1878 г. компания се развива в сфери като кино, телевизия, книги, списания, електронна търговия и дигитални услуги. Egmont е фондация, която дарява над 13 милиона евро годишно за осигуряване на по-добър живот на деца и младежи.

Повече за „Егмонт” в България: www.egmontbulgaria.com

Препоръчваме ви още:

Какво ще четем у дома тази есен

Камен и пиратите от 5 Г

Книжки, които оживяват

„Умножение без уморение” на издателство „Точица” предлага 11 лесни трика за усвояване на прословутата таблица.

Всеки ученик може да забрави онова, което най-прилежно е учил наизуст. Простата логика може да не само да му подскаже верния отговор, а и да го предизвика да търси свои пътища към всяко решение. Всяко правило е въведено с римувана история и илюстрирано с няколко примерни задачи.

Текстът е на Зорница Христова, а забавните и елегантни илюстрации са на художничката Миглена Папазова, оформител и на „Кратки приказки за досънуване”, която тази година излезе на книжния пазар в Русия, Беларус, Украйна и Молдова.

Препоръчваме ви още:

Червената шапчица и Алекс

Принцеси. Забравени и безизвестни

Магични мистерии

Автор: Иво Иванов

Да откриваме заедно нови места и да се скитаме по улиците на непознат град е любимото ни занимание с жена ми още от гаджета. Продължаваме да го правим и сега – оставяме децата на баба им (нали все обяснява колко й било мъчно за тях и колко много искала да ги види – ами ето, има възможност да ги гледа, и то няколко дни) и отпрашваме накъдето ни видят очите.

Без да сме го планирали предварително, буквам спонтанно и за нула време резервирам евтин полет с Wizzair, евтини апартаменти през Airbnb и евтини автобусни билети Братислава-Прага-Братислава с Flixbus десетина дни преди заминаването и ето ни в дунавската красавица Братислава. Пристигаме късно вечерта и след кратко, но раздвижващо кръвта и стомаха родео в автобуса от летището до центъра (шофьорът беше от школата газ-спирачка), се ориентираме лесно и бързо откриваме апартамента. Баш в центъра е и в същото време на тиха уличка – е, много съм добър в намирането на къщи и апартаменти за почивка и екскурзии значи!

Оказва се, че ще делим кухнята с две студентки от Швейцария, които правеха трип Виена-Братислава-Будапеща. Типично тевтонски тип: руси, синеоки и едрогърди. Размотаваха се небрежно по къси панталонки из апартамента (които май си бяха бельо, ако питате жена ми) и май бяха загорели за мъж (ако питате мен). Във всеки случай определено ми се зарадваха, като ми отвориха вратата. На жена ми, която влезе след мен, по-малко й се зарадваха и даже леко посърнаха. Не знам какво успяват да видят от градовете, в които пребивават – всеки път, когато се прибирахме в апартамента, те се излежаваха по гащи върху леглата в тяхната стая (вратата им беше отворена) и разцъкваха на телефоните. Може би се разхождат виртуално? А едно време какви студентки-туристки имаше...

Апартаментът явно беше наскоро ремонтиран, защото всичко в него беше съвсем ново и безукорно чисто. Собственичката се беше представила в сайта като дизайнер и жилището изглеждаше точно като шоурум на Икеа. Ама то така с всички мебели, купени от Икеа барабар с декорациите към тях, и аз мога да бъда дизайнер!

На сутринта открихме пекарна близо до нас и след 15- минутно ахкане, въздишане и точене на лиги по току-що изпечените ароматни кифлички, кексчета, гевречета и прочие сладки и солени тестени изкушения, си излязохме с пълен плик. Закусихме обилно на пейките до един фонтан и въоръжени с карти на града, се заехме с откриването му.

Ааах, това сладостно първо потапяне в лабиринта от малки пешеходни улички и площади на непознат град, това нетърпение да видиш какво има зад ъгъла, това предвкусване на непознати миризми и гледки!

Братислава е чудесен град! Излъчва спокойствие и лекота. Аз се почувствах добре в него, по мярка ми е. Малък е, не е шумен и многолюден и всички по-интересни забележителности могат да се обходят пеша. Няма я софийската истерия в работен ден. Тук хората като че ли не бързат за никъде и животът тече с други темпове. Градът хем е модерно бизнес средище (много от големите световни корпорации имат впечатляващи офиси), хем е младежки, динамичен и кипящ от живот, както подобава на столица, хем има очарованието на малък провинциален град – много приятна комбинация. По улиците от сутрин до вечер е пълно с млади хора. Според една класация, на която попаднах, това е градът с най-младо население в Европа (средна възраст около 40 години). Освен че са млади, хората са хубави, еле пък словачките. Леле, какви словачки видяхме само – дори жена ми се обръщаше след тях на улицата! Помните ли Адриана Скленарикова – ей такива жени имаше. Жена ми отбеляза, че не би върнала и високите стройни словаци.

Имперското влияние на Австро-Унгария е видимо на всяка крачка – то е оставило трайни следи в архитектурата и градоустройството. В стария град има обаче и улици, които стават за декор на филм за Средновековието.

След разходка из симпатичните старинни улици и площади около Михалската порта, се насочваме към Братиславската крепост, кацнала на хълм над Дунав. Самата крепост е доста безлична (словаците я оприличават на обърната с краката нагоре маса), но гледката към реката и града си заслужава. Оказва се, че Словакия е на първо място в Европа по брой на замъци, крепости и дворци на глава от населението.

Die Schöne Blaue Donau ни притегля неудържимо и слизаме от хълма, за да се разходим по алеята край реката. Дунав, все пак, е една от основните забележителности - ако я нямаше реката, нямаше да го има и града. Луксозни кораби-хотели са акостирали и стоварват на брега заможни западноевропейски пенсионери. Ех, и аз искам такъв пенсионерски живот! Ще слушам Щраус на палубата с шезлонгите и ще се наливам с изстуден ризлинг, токайско и бира. (Щраус, токайското и ризлинга бързо ще ми омръзнат обаче).

Специално отиваме да видим църквата „Света Елизабет“, по-известна като „синята църква“. Построена е в стил ар нуво и е яркосиня и отвън, и отвътре. Не виждам по какво отстъпва на творенията на Гауди. Само дето няма никакво свободно пространство около нея - отвсякъде е обградена с кооперации, които направо са я „задушили“.

В ранния следобяд се изтягаме на пейките в градината на двореца Грасалкович, официално седалище на словашкия президент, за да съберем сили да атакуваме мемориалния комплекс „Славин“, извисяващ се над целия град. Паметникът е направо гигантски, посветен е на съветската армия-освободителка. Качихме се заради гледката. Кварталът на хълма под паметника е много баровски – Лозенец ряпа да яде. От един двор стърчеше смокиня и си набрахме – смокини в Централна Европа, не е за вярване!

Вечерта открихме кръчма с чудесна градина, в която ходят предимно местни хора, а не туристи – аз точно такива кръчми търся! А и чудно именце има: Pivovarská reštaurácia. Звучи обещаващо! Всяко питейно заведение с „пивовар“ в името е притегателно като магнит за мен. Поръчвам свинско коляно, мариновано в бира и билки и поднесено с хрян, горчица, туршийка, люти чушки и черен селски хляб. Знаете ли колко бира „пие“ това коляно, особено в тази топла братиславска вечер! Бирата е разкошна и цената й е по-ниска, отколкото в заведение в София. Изобщо, цените в Братислава са горе-долу като нашенските. Сервитьорката не владее много английски, но никой българин не би се затруднил със словашкия и чешкия. Фразите, които трябва да се овладеят, са: „Jedno pivo, prosím!“ и неизбежното „Ještě jedno pivo, prosím!“

След ресторацията попадаме на Craft beer festival "Salon piva" на стария пазар и веднага се „интегрираме“ сред шумната тълпа от весели подпийнали младежи. Готови сме за нови бирени предизвикателства. Ама тия хора сякаш са знаели, че ще отидем в Братислава и са се подготвили, бе!

Сутринта отпътуваме за Прага с комфортен зелен автобус на Flixbus с добър wi-fi, тоалетна и контакти за зареждане на електронни устройства. Словаците са тихи и кротки спътници, но в Бърно се качва шумна група испански туристи, които ни нарушават спокойствието. Викат си от единия до другия край на автобуса, настава суматоха и се изнервям. Ей сега още малко ще ги изтърпя и ще се изцепя „Silencio por favor!”, ако не си седнат на местата и не млъкнат. Другият неочаквано появил се дискомфорт е, че има участъци от магистралата между Бърно и Прага, в които много друса, а това ми разлива бирата, която предвидливо съм си взел, за да не се дехидратирам по време на пътуването.

През прозореца се редуват зелените хълмове и гори на Моравия, тук-таме между плодородните полета се гушат китни селца, стърчат камбанарии на църкви. Чехия комай е най-добре икономически от страните от бившия Източен блок и това ясно се вижда. Да не говорим панелните им блокове колко добре изглеждат. Само с тая друсаща магистрала се излагат. Ние какви магистрали имаме!

Около обяд пристигнахме в Прага. Златната Прага, градът на 100-те кули. След два и половина дни прекарани в чешката столица, смело мога да заявя, че това е един от най-красивите градове в Европа, вервайте ми.

Този град не е истински, той е от приказките! Ювелирно изработен шедьовър от камък, град от дантела, истинско архитектурно пиршество! Уникално съчетание на стилове от различни периоди – готика, барок, рококо, романтизъм, кубизъм. Ошашавих се, изкълчих си врата да зяпам нагоре и навсякъде. Всяка улица и площад крие нови и нови изненади. То са дворци, то са църкви, то са кули, то са мостове, то е чудо!

Само да ги нямаше тълпите от туристи и тази агресивна комерсиализация на всички по-важни туристически обекти. Но така е навсякъде по света – надушат ли местните, че могат да печелят много от туризъм и почват да скубят безскрупулно туристите. Прага е едно от най-посещаваните места в Европа и целият този международен мравуняк от туристи на мен лично ми дойде малко в повече.

Станахме рано на другата сутрин и разгледахме града на спокойствие, преди мравунякът да е плъзнал по улиците. Пражката ни квартира беше много близо до Pražský hrad (Пражкият замък или Пражката крепост). Аристократична кооперация в престижен квартал, високи тавани, огромни двойни прозорци, истинска дървена дограма, истински паркет. На 5 минути от метростанция Храдчанска. Страхотна квартална кръчма наблизо, встрани от туристическия поток. Стаята ни гледаше към тих вътрешен двор и беше много уютна, светла и просторна. На чешки ‚стая‘ е ‚pokoj’ и нашата наистина предлагаше покой. Не че много се свъртахме в нея, де. Любезната ни домакиня Яна – много симпатична млада дама – говореше много слаб английски, но чешкият е братски славянски език, така че нямахме проблеми с комуникацията. Руският не е препоръчително да се използва в Чехия, там не са русофили по ред причини. Само ще спомена Пражката пролет. Яна ни беше приготвила папка с карти и с листове с най-важната туристическа информация за града (цени на музеи и градски транспорт, работно време на обектите и т.н.).

Staré Město, Nové Město, Malá Strana, Pražský hrad, Karlův most, Václavské náměstí, Josefov, Letenské sady – харесва ми звученето на пражките топоними. Харесва ми да вървя по павираните улици, по които отеква звън на трамваи и на камбани от многото църкви, и се смесва с веселата глъчка от минувачите. Харесва ми атмосферата на Карловия мост над Вълтава с неговите улични художници и музиканти. Дори ми харесва сладкият вкус на топлите козуначени коминчета Trdelník, които се продават на всяка крачка в Стария град, въпреки че не си падам по такива неща.

При вида на величествената готическа катедрала Свети Вит, огряна от първите слънчеви лъчи, се просълзявам. Абе как мога да се разрева от някаква си църква бе, та това е само камък! Цялото това каменно величие, градено с векове, пред което си дребен като мравка, ме изпълва с възторг и преклонение, а човек понякога плаче и от възторг.

Гледката от крепостта е фантастична - червени покриви се редуват с потънали в зеленина паркове и градинки, а долу под мостовете, позлатена от слънцето се вие Вълтава, по нея плават корабчета и лодки. Под крепостните стени стар евреин с кипа на главата свири на някакъв странен музикален инструмент и пее стара еврейска песен, която те пренася в друго време.

На няколко места засичаме изящни китайски булки в бели булчински рокли, които са си организирали с младоженеца специални фотосесии на фона на катедрали и мостове. Явно това е суперхит сред китайските новобрачни – да се снимат на фона на европейски забележителности. Едната двойка даже имаше специален асистент, който хранеше лебедите по Вълтава, за да дойдат и да сформират декор за снимките.

Кръчмите и ресторантите са на всяка крачка и всичките предлагат традиционна чешка кухня. След щателен подбор и консултация с приятели, вечерта отидохме в автентична стара чешка кръчма с автентични дърти чешки пияници с мустаци, попиващи пяната от бирата. Ядох най-вкусните гриловани ребърца, а порцията беше флинтстоуновска. Абе някой знае ли как се ядат цивилизовано мариновани свински ребра в ресторант (иначе според мен е най-удачно да ги консумираш гол в банята)? Сигурно има етикет някакъв, така щото да не изглежда човек отстрани като прегладнял хищник. Извинявам се на всички вегани, които четат тези редове! Жена ми си поръча цивилизован местен специалитет – ростбиф със сметана и сладко от боровинки. Поляхме обилно всичко с бира, разбира се. Прага, и въобще Чехия, е мястото за пиене на качествена наливна бира. Не й слагат консерванти и подобрители и трябва да изпиеш голямо количество, за да се напиеш.

След кръчмата се разходихме из великолепно осветената нощна Прага и се прибрахме пеша.

Много ми легна на сърцето този град. Като цяло аз страшно много харесвам чехите и чешката култура – още от чешките филми навремето по телевизията. Имат един такъв бохемски дух (то и областта Бохемия е в Чехия), който много ми допада. Дядото на жена ми навремето е живял и работил няколко години в Прага и много ни е разказвал за този град. Сигурно сега ни е гледал от небето и ни се е радвал, че най-накрая сме се наканили и сме отишли.

Обратно в Братислава и малко време за шопинг в мола Eurovea край Дунав преди обратния полет към София. Прави впечатление, че хората в мола са облечени нормално и се държат естествено. Няма ги гъзарията и позьорството на софийските „молци“.

Братислава ни изпрати с прекрасен залез над Дунав.

Уморени сме, но доволни и щастливи. Всяко пътуване до нови места разширява хоризонтите и е празник за душата.

Na shledanou, Praha! Dovidenia, Bratislava!

Препоръчваме ви още:

Холандия: ниската земя с висок дух

Лондон, винил и караоке

Румънското ми приключение

Автор: Валентина Вълчева

Добре! Това е! Мисля, че е крайно време да си поговорим за един отдавна назрял проблем, който според мен е опасно неглижиран досега.

Не, нямам предвид спасяването на китовете, макар че и там нещата са на кантар от доста време. За месинджъра говоря. За фейсбук месинджър – да уточня, че не знам има ли и други видове.

Във фейсбук съм отпреди новата ера дето се вика. Много неща обаче все още не разбирам (например замисъла на функцията „сръчкай”), но може би най-непонятното за мен са… потребителите му и по-конкретно една особена порода сред тях. Често срещана. Толкова често, че вече може да бъде квалифицирана като… ами като напаст.

Именно напаст.

И така. Ще задам един простичък въпрос и от това дали ще отговорите с „да” или „не” зависи дали ще се окажете част от въпросната порода.

Когато някой приеме поканата ви за приятелство, това според вас дава ли ви основание да вярвате, че е одобрил и идеята ви да му досаждате на месинджър с опити за лафмохабети?

И ако отговорът ви е „да”… честито! Вие сте напаст.

Е, на мен ми писна да съм бяла и добра, нищо че от 2003 година съм библиотекарка. Към този тип потребители на т.нар. социална мрежа, искам да адресирам следващите си думи.

Уважаеми господа (и тук-там дами), вероятно не си личи от пръв поглед (или от първо писане), но аз всъщност НЕНАВИЖДАМ чатенето просто за лаф да става! Имам си един строго селектиран кръг от много близки хора, с които понякога (подчертавам: понякога) го правя, но като цяло не ми е приятно. Нищо лично! Ако имате да казвате/питате нещо, насреща съм, но се постарайте да е кратко, ясно и стегнато!

Не, със сигурност нямам предвид кратко ясно и стегнато като „mnogo si seksi”, „zdr kvo si pr”, „сладурано”, „кафе?” и прочее гениалности. Изгубили сте ме още преди да сте посегнали към клавиатурата в тези случаи. По едно „здравей/здрасти” или „добро утро/добър вечер”, след което застивате в очакване на реакция, също не се вместват в правилата за кратък, ясен и стегнат разговор. Вие може и да имате три живота за губене, но на мен времето ми е ценно. Не че съм се хвърлила в градене на шеметна кариера някаква – просто ако ще убивам час-два, предпочитам да го правя в разговор с мъжа си и децата си, не с някого, за когото трябва да се чудя „кой беше пък тоя сега, дявол да го вземе”. Все си мисля, че когато не реагирам след петнадесетото „добро утро/здравей/как си”, това би трябвало да е горе-долу недвусмислен намек.

Аз никога не съм била особено общителен и контактен човек. Комуникацията не ми е в Топ 50 като форми на забавно прекарване на времето. Но дори и склонен към саможивост темерут като мен е способен да схваща нюансите в общуването. Когато някой ми мълчи като пукал след три-четири опита да го вкарам зорлем в чата, прибирам знамената и бия отбой.

Криворазбраната социална мрежа

И ако все още не ме разбирате, нека ви нахвърлям един кратък речник, в който ще дам примери: 

какво получавам като съобщение → какво ми минава през ума

„здрасти/здравей” - ???

„zdr kvo pr” – Ммммууу?! Не знаех, че по света все още съществуват кроманьонци.

„Много си секси” (с вариант на шльокавица) – Благодаря, знам! Мъжът ми обаче го е разбрал много преди теб.

„Добро утро” – А какво те кара да мислиш, че е добро?

„Как си?” – Зле. Винаги съм така, когато някой ми губи времето.

„Сладуранка” – Извинявай… май не си видял добре на профила ми, че съм на 41, не на 14.

„Обвързана ли си?” – К`о?! Нье. Аз тоя статус в профила си съм го изпляскала ей така – за майтапа. Също и тези има-няма 400 снимки на мъжа ми и децата. Кое те наведе на мисълта, че съм обвързана?

„Как върви?” – Ми… на дизел. Но имам и една на бензин, щото дизелът издиша при под 5°С.

„Работим ли вече?” (в 10:30 сутринта) – Всъщност не. Стоя тук и чакам някой да ми изгуби час-два.

„Спиш ли?” (в 00:48 през нощта) – Не, бе. Точа кори за баница и „тебе чекам, Йовано, Йованке” да се сетиш да ми драснеш две благи думи в това безбожно време.

„Прекрасна усмивка” – Благодаря! Ще предам на личния си стоматолог.

„Много си готина за библиотекарка!” – Божке, ще се пръсна от кеф!

„Да опитам пак” (след поне шест неуспешни предишни опита за чат) – А, опитай! От опит глава не боли… Всъщност боли. Моята. Кое точно не разбра от предишните шест опита?

Ииии…. още много знайни и незнайни проблясъци, които неизменно ме подсещат за онова прословуто парче на Ъпсурт – „С некои хора разговора ми е сложен…”. Сложен, та чак невъзможен.

Какво научих от фейсбук

Не знам как и защо някои потребители, при това далеч не само такива в бурната хормонална възраст на тийнейджърството, решават, че фейсбук (съответно месинджър) е новият Елмаз. И трудно приемат истината, че… ами не е. Някои сме тук по-скоро със служебна цел. Поне аз, де. И не мисля, че не ми личи. Месинджър ми е връзката с колегите в работно време и с близки и приятели в останалата част от денонощието. месинджър НЕ ми е панаирджийско забавление, не ми е бар „Бърза среща”, не ми е средство да си търся „забавление”, докато мъжът ми е на път.

Има и още примери и вариации, но за тези се сещам на прима виста. Дори няма да споменавам тъпите „верижни писма”, които вече са висш пилотаж в месинджър-глупостта. Сега вероятно ще шокирам някого, но ще споделя от опит, че ако просто изтриете и забравите поредната такава тъпотия, която някой ви е (пре)пратил, няма да ви сполети никакво нещастие. Няма да ви загори тиквеникът, няма да ви умре папагалът, няма да ви избяга котката, нито ще ви увехне трилистникът, няма да ви уволнят. Повярвайте ми! Няма. Или ако все пак нещо от гореизброените ви сполети, със сигурност няма да е заради тъпото писмо.

Ама, ще каже сега някой, като ти досаждат, що ги приемаш? Това е друга тема. Все пак има някаква цедка. Не е като да съм отворила границите за свободно влизане на де що се е навъдила паплач. Но от време на време все някой успява да преодолее фейсконтрола и се налага после да се чудя как аджеба да го разкарам трайно от Месинджъра си без да ставам груба.

Ето! Казах си го. Не знам дали ми олекна, но много се надявам това да го прочетат, ако не много хора, то поне някои от личния ми списък с фейсбук-приятели. Преди да съм грабнала тризъбеца и да са излетели от въпросния списък…

Прочетохте ли

Рецепта за кекс

Този момент, когато детето ти напуска родния дом... Той не може да се опише с думи, трябва да се изживее. Една майка ни прати писмото, което е написала на дъщеря си.

Скъпа моя,

В момента, в който спра да те виждам на терминала на летището, знай, че с теб тръгват сърцето и душата ми. Сега ще се уча да живея без тях… Идвай си винаги, когато поискаш, за да ми ги връщаш поне за малко.

Аз не съм най-добрата майка. Аз съм крещяща, врещяща, ужасна и властна. Дано са верни думите, че строгите родители възпитават добри и отговорни деца, иначе ще се окаже, че съм съвсем изперкала :)

Не съм и мечтала за дете като теб. Още като бебе, ти се събуждаше с усмивка и започваше да бърбориш своите бебешки думички, докато някой не дойде при теб. Винаги съм се гордяла с теб и се надявам, че съм ти го казвала достатъчно често.

За мен винаги ще останеш русокосото момиченце с големи очи и розови бузки, вперило питащ поглед в мен и доверчиво гушнало пухкава ръчица в ръката на мама. Малката принцеса в розова рокля, обсипана с мъниста, която нито за миг не се усъмни в думите ми, че не всички деца по конкурсите получават подаръците си на сцената, а на някои, които са много специални – като теб, ги дават лично на майките им.

Помниш ли снимката, на която стоиш сред безброй рози? А шарения бански с поличка и ужасния страх от морето? Сигурно си забравила толкова много неща от детството, но мама е за това – да помни, да се усмихва и да си поплаче.

А детската градина? Голямата сцена, кабелът на микрофона, който се е заплел и пречи да стигнеш до определеното място, но ти дърпаш с всички сили и не спираш да пееш? Никога не е имало сила, която да те спре, когато поискаш нещо!

После първи клас, спечелените безброй музикални конкурси, ужасният подготвителен клас, който стресна дори теб – моето упорито и борбено момиче. Помниш ли как мислехме, че само да мине и тази година, и после ще е по-лесно, а сетне разбрахме колко много сме грешили, но ти пак се справи. Никога не си се отказвала, никога не си търсила лесния начин, просто продължаваше напред винаги. Само ти си знаеш какво ти е коствало, но вярвам, че си е струвало.

Накрая тежкият изпит по език, задължителните матури, дългото чакане на резултати от университета. Майчиното сърце винаги знае - знаех и тогава, че ще стане така, както искаш, просто е нужно време… Но младостта е такава – буйна, кипяща и нетърпелива.

„Всеки родител дава на детето си корени и криле. Корени, за да знае къде е домът му и криле, за да лети надалеч и да прави това, на което е научено.“

И сега ти отлиташ, но знай – вратата у дома винаги е отворена за теб и мама те чака.

До дъщеря ми

Знам колко ти е трудно, как се бориш със себе си и колко много се страхуваш.

- Мамо, не искам да заминавам…

- Ще се справиш, майче, не се страхувай.

Толкова исках да останеш. Плаках цяла нощ, защото аз не искам да тръгнеш на хиляди километри съвсем сама, но майките са за това – да пуснат децата си да летят, когато настъпи времето, не да ги спират.

Казваш, че всички майки на твоите съученици плачат вече цял месец, преди да ги изпратят, а аз се държа. Не съм толкова силна, майче, просто ти не виждаш кога плача. Няма да ме запомниш тъжна и разплакана. Ще те изпратя усмихната и щастлива, пък после… аз си зная.

Всеки среща трудности по пътя, но трябва сам да се справи с тях. Знаеш какво казва Чърчил: “Успехът е да се движиш от провал към провал, без да губиш ентусиазъм“. Не ти липсват нито кураж, нито ентусиазъм, пък и невинаги това, което мислим за провал, се оказва такъв.

По-силна си отколкото си мислиш, майче. Знам, че няма да е лесно, но всяко нещо си има начало и край. Целият ти живот е летящ старт и ако сега ти се струва, че рязко се приземяваш и това е краят, знай, че това е ново начало и то ще бъде прекрасно, запомнящо се, водещо към мечтите.

„Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия; на характер, а не на техники.“ /Чърчил/

Знаеш, че винаги съм те подкрепяла и съм ти вярвала безрезервно. Не поиска да дойда с теб да се запишеш, не поиска и да дойда, за да видя къде те оставям в тази далечна страна. Имаш ли представа колко смелост се иска, за да тръгнеш сам по пътя, който си избрал? Не знаеш, но аз знам, че притежаваш смелост, за която не подозираш.

Никой не знае дали ще ти хареса, дали ще искаш да зарежеш всичко и да побегнеш, но със сигурност знам, че каквото и да решиш, аз ще застана до теб и ще го приема с усмивка, защото това е твоят живот и само ти ще решиш как да го изживееш.

Прави всичко не заради мен или някой друг, а заради себе си! Не мисли, че ще ме разочароваш или предадеш, ако не успееш в нещо. Най-важното за мен е да чуя гласа ти, да знам, че си здрава и си добре. Най-голямото щастие за един родител е щастието на децата му. Бъди себе си и слушай сърцето си! В крайна сметка „Покажи на тия хора как се прави!“ :)

Винаги, когато ти стане тежко, помни, че пътят към щастието минава през пътя към себе си! А ти отдавна си намерила себе си, сега ти остава просто да бъдеш щастлива…

Обичам те, мама

Препоръчваме ви още:

След 3 години ще мога да те изгоня от къщи

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

Как една американска лекарка изрази позицията си за ползата от ваксините

Сега, предвид ситуацията с морбили и коклюш, лекарите с активна проваксинална позиция, които не се страхуват, че ще бъдат обвинени в заговор с фармацевтичните гиганти, са особено важни и нужни на всички ни. Към общността на проваксърските движения се присъединява и педиатърка от САЩ. Тя стана известна благодарение на млада майка, дошла за поредната ваксина на шестмесечната си дъщеря. Жената поискала разрешение от лекарката да снима надписа на тениската й „Ваксините са причината да има възрастни хора“ и го публикувала в Reddit. Потребителите на платформата горещо подкрепиха снимката, под която за денонощие се появиха близо 2000 коментара.

Това не е първата позиция на лекар, придобила световна известност.

Преди пет години австралийката Рейчъл Хип публикува проваксинален манифест на страницата си. Текстът веднага бе споделен от колегите й лекари заради убедителния и емоционален призив. Години по-късно майка от Колорадо, САЩ, попада на този текст в кабинета на лекаря си. Тя го снима и публикува в социалните мрежи, където е споделен над 210 хиляди пъти. Ето съдържанието му:

Отказът от ваксиниране е заплаха за здравето на децата ви.

Ако дъщеря ви се разболее от рубеола по време на бременността си, как ще й обясните, защо сте решили да я подложите на този риск?

Какво ще й кажете, когато ви позвъни и ви съобщи, че има рак на шийката на матката, защото навремето сте решили, че ваксината срещу това заболяване не й е нужна?

Какво ще отговорите на сина си, ако ви каже, че не може да има деца заради прекарана в тийнейджърска възраст заушка?

А какво ще му кажете, ако зарази баба си с грип? Как ще обясните, защо тя няма да се върне от болницата? Никога.

Ще им кажете, че не сте мислели, че тези заболявания са толкова опасни? И че сте предполагали, че прекрасната домашна органична храна може да ги защити?

Ще им кажете, че съжалявате?

Защо нагазих в дълбокото с ваксините?

Друг случай в Нова Зеландия също стана популярен в мрежата преди година.

Д-р Ланс О`Съливън, който живее и работи в град Каитаиа на Северния остров на страната, бил поканен на премиерата на филма "Vaxxed", в който ваксините са обявени за опасни. Вместо да се присъедини към зрителите и да изгледа нашумялата лента новозеландският лекар излязъл на сцената и заявил, че не възнамерява да седи и гледа как антиваксърите пропагандират тази откровена лъжа.

„Дойдох тук гневен, защото съм категорично против представената във филма позиция. Това са идеи, които убиха и продължават да убиват деца. Родители, вие, които сте се отказали от ваксините заради дезинформация основана на лъжи, запомнете – вашето присъствие днес ще предизвика смъртта на много деца в бъдеще.“
По-късно пред местни издания лекарят разказва за своя опит в работата с деца, починали от болести, които могат да бъдат предотвратени с ваксиниране.

О’Съливън е много известен лекар в Нова Зеландия. Той работи със семейства от бедните маорски общности. През 2014 година, за своята дейност е обявен за „Новозеландец на годината“.

Скъпи родители, лъжат ви!

Филмът "Vaxxed", за който става дума, е заснет от Андрю Уейкфийлд, който през 1998 година публикува изследване за връзката между ваксината срещу морбили, паротит, рубеола и аутизма при децата. Впоследствие данните бяха признати за недействителни и стана известно, че по време на изследването си той е променял историите на заболяванията на пациентите си, за да получи нужните му резултати. През 2011 година е лишен от правото да упражнява медицинска дейност.

„Обобщавайки данните получени от изследването на 1,25 милиона деца, можем да кажем, че между ваксините и аутизма няма връзка. Лансираната през 1998 година теория е позор за лекарското съсловие.“, заяви по този повод Керъл Пови, директор на Британския център за изследване на аутизма.

Въпреки реакцията на медицинските среди, Уейкфийлд продължава да представя филма си по света. Последният скандал около него е свързан с изключването му от програмата на кинофестивала Tribeca през 2016 година.

„Ваксините са причината да има възрастни хора“ – този надпис върху дрехата на една американска лекарка обикаля социалните мрежи и печели привърженици.

А вие бихте ли подкрепили своя педиатър, ако сложи тениска с такъв надпис?

Снимки: Reddit, n-e-n 

Прочетохте ли

Още едно "безумно писание"