Или защо фейсбук е толкова забавен

Обичам фейсбук, направо го обожавам. И съм малко пристрастена към него. Понякога приятели ми казват, че се чудят как издържам на толкова коментари и откъде намирам сили и нерви да ги понасям, че дори и да отговарям. Но всъщност това е толкова забавно.

Пускам например пост с рецепта за кекс, която представлява нещо от този сорт.

Хора, днес направих чуден кекс и толкова е проста рецептата, че не мога да не я споделя с вас.

4 яйца

Чаша мляко

125 мл олио

2 чаши пресято брашно

1 бакпулвер на д-р Йоткер (става и с какъвто имате)

1 ванилия

Половин чаша кокосови стърготини

1 шоколад, разтопен на водна баня (предпочитам шоколад за готвене)

Всичко без шоколада разбивам с миксера в горната последователност и пека на 180 градуса за час. Вадя от фурната, чакам да изстине и заливам с разтопения шоколад. Момчетата си облизаха пръстите!

Ако тази рецепта я кажа на приятелка, тя най-много да ме попита има ли още кекс или само я дразня. Но фейсбук… Във фейсбук дори една такава съвсем простичка рецепта може да отведе човек до неподозирани теми и спорове. Ето няколко примерни коментара, които демонстрират силата на фейсбук да превръща всеки най-обикновен пост в екзистенциален въпрос, политически спор, носталгично откровение или дори развод:

Страхотна рецепта, моята е почти същата, но защо използваш олио, маслото е много по-здравословно.

Къде е Фройд?

Бялото брашно изобщо трябва да се забрани.

Пак е по-добре така, отколкото да се купят вафли от магазина с всички тези Е-та.

Ох, писна ми вече, абе не разбрахте ли, че Е-тата са силно преувеличени.

Брашното вие ли го пресявате, или се продава така?

Аз кекс правя само с кокосово мляко.

Баба ти все с кокосово мляко е правила кекс.

Това куче отзад продава ли се? Много го искам! Винаги съм искал да имам кафяво хъски.

Ех, едно време баба ми какви кексове правеше, ама тогава продуктите бяха съвсем различни.

Да, госпожо, по живково време всичко беше по-хубаво, що не си отидете в Москва, там още правят кексовете по старому.

Ти, младежо, не ми казвай къде да ходя, ами върви в Берлин да ядеш фалафел, като си толкова отворен.

Обичам кекс. Винаги ще го свързвам с аромата на майчината кухня. Така и не се научих да правя кекс като мама.

Жена ми също не се научи да прави кекс като мама.

Жоро, какви ги говориш? Онези клисави подметки, дето майка ти ги носи на децата, всеки път отиват в кофата, защото никой не ги яде.

Щото твоята майка по-хубаво готви.

Хора, хайде да не спамим поста на Мария, все пак става дума за един кекс.

Не, не става дума за един кекс, много сте залюхани всички, това е реклама на д-р Йоткер.

Мария, защо пускаш рецепти за кекс, че и снимки отгоре, посред лято? Опитвам се да отслабна, за бога! Имай милост.

А междувременно на лични получавам съобщение:

Бейби, много си сладка, само за теб си мисля, идва ми да те изям. Искаш ли да се видим? От теб кекса, от мен…  :)

Е, кажете сега, не е ли забавно местенце фейсбук?

Послепис: Очаквани коментари след тази публикация.

Хареса ми.

Смях се с глас.

Ама точно така е. И рецепта за кюфтета да пусне човек, все има някой да се подразни.

Не ми хареса.

Тъпо.

И къде е Фройд все пак? И Цезар не виждам на снимката.

Колко ви плати Марк Зукърбърг за тази “статия”, Мария? И вие се продадохте... Напускам тази страница.

Очаквано съобщение на лични:

Мамо, защо пак си писала за мен във фейсбук! Казах ти да не ме споменаваш БЕЗ ДА ПИТАШ.

Не съм писала нищо за теб.

А там, където казваш, че "момчетата си облизаха пръстите"?

Ако още веднъж пишеш за мен без да ме попиташ дали може, ще ти хакна сайта и ще сменя всички статии с речи на Хитлер и нацистки символи! СЧИТАЙ СЕ ЗА ПРЕДУПРЕДЕНА!

Толкова от мен :)

Отивам да правя баница и после ще споделя рецептата :)

Чели ли сте историята ни с баклавата?

Последен послепис: Ужас, забравих захарта в рецептата. Една чаша захар преди брашното :)))))