Този момент, когато детето ти напуска родния дом... Той не може да се опише с думи, трябва да се изживее. Една майка ни прати писмото, което е написала на дъщеря си.

Скъпа моя,

В момента, в който спра да те виждам на терминала на летището, знай, че с теб тръгват сърцето и душата ми. Сега ще се уча да живея без тях… Идвай си винаги, когато поискаш, за да ми ги връщаш поне за малко.

Аз не съм най-добрата майка. Аз съм крещяща, врещяща, ужасна и властна. Дано са верни думите, че строгите родители възпитават добри и отговорни деца, иначе ще се окаже, че съм съвсем изперкала :)

Не съм и мечтала за дете като теб. Още като бебе, ти се събуждаше с усмивка и започваше да бърбориш своите бебешки думички, докато някой не дойде при теб. Винаги съм се гордяла с теб и се надявам, че съм ти го казвала достатъчно често.

За мен винаги ще останеш русокосото момиченце с големи очи и розови бузки, вперило питащ поглед в мен и доверчиво гушнало пухкава ръчица в ръката на мама. Малката принцеса в розова рокля, обсипана с мъниста, която нито за миг не се усъмни в думите ми, че не всички деца по конкурсите получават подаръците си на сцената, а на някои, които са много специални – като теб, ги дават лично на майките им.

Помниш ли снимката, на която стоиш сред безброй рози? А шарения бански с поличка и ужасния страх от морето? Сигурно си забравила толкова много неща от детството, но мама е за това – да помни, да се усмихва и да си поплаче.

А детската градина? Голямата сцена, кабелът на микрофона, който се е заплел и пречи да стигнеш до определеното място, но ти дърпаш с всички сили и не спираш да пееш? Никога не е имало сила, която да те спре, когато поискаш нещо!

После първи клас, спечелените безброй музикални конкурси, ужасният подготвителен клас, който стресна дори теб – моето упорито и борбено момиче. Помниш ли как мислехме, че само да мине и тази година, и после ще е по-лесно, а сетне разбрахме колко много сме грешили, но ти пак се справи. Никога не си се отказвала, никога не си търсила лесния начин, просто продължаваше напред винаги. Само ти си знаеш какво ти е коствало, но вярвам, че си е струвало.

Накрая тежкият изпит по език, задължителните матури, дългото чакане на резултати от университета. Майчиното сърце винаги знае - знаех и тогава, че ще стане така, както искаш, просто е нужно време… Но младостта е такава – буйна, кипяща и нетърпелива.

„Всеки родител дава на детето си корени и криле. Корени, за да знае къде е домът му и криле, за да лети надалеч и да прави това, на което е научено.“

И сега ти отлиташ, но знай – вратата у дома винаги е отворена за теб и мама те чака.

До дъщеря ми

Знам колко ти е трудно, как се бориш със себе си и колко много се страхуваш.

- Мамо, не искам да заминавам…

- Ще се справиш, майче, не се страхувай.

Толкова исках да останеш. Плаках цяла нощ, защото аз не искам да тръгнеш на хиляди километри съвсем сама, но майките са за това – да пуснат децата си да летят, когато настъпи времето, не да ги спират.

Казваш, че всички майки на твоите съученици плачат вече цял месец, преди да ги изпратят, а аз се държа. Не съм толкова силна, майче, просто ти не виждаш кога плача. Няма да ме запомниш тъжна и разплакана. Ще те изпратя усмихната и щастлива, пък после… аз си зная.

Всеки среща трудности по пътя, но трябва сам да се справи с тях. Знаеш какво казва Чърчил: “Успехът е да се движиш от провал към провал, без да губиш ентусиазъм“. Не ти липсват нито кураж, нито ентусиазъм, пък и невинаги това, което мислим за провал, се оказва такъв.

По-силна си отколкото си мислиш, майче. Знам, че няма да е лесно, но всяко нещо си има начало и край. Целият ти живот е летящ старт и ако сега ти се струва, че рязко се приземяваш и това е краят, знай, че това е ново начало и то ще бъде прекрасно, запомнящо се, водещо към мечтите.

„Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия; на характер, а не на техники.“ /Чърчил/

Знаеш, че винаги съм те подкрепяла и съм ти вярвала безрезервно. Не поиска да дойда с теб да се запишеш, не поиска и да дойда, за да видя къде те оставям в тази далечна страна. Имаш ли представа колко смелост се иска, за да тръгнеш сам по пътя, който си избрал? Не знаеш, но аз знам, че притежаваш смелост, за която не подозираш.

Никой не знае дали ще ти хареса, дали ще искаш да зарежеш всичко и да побегнеш, но със сигурност знам, че каквото и да решиш, аз ще застана до теб и ще го приема с усмивка, защото това е твоят живот и само ти ще решиш как да го изживееш.

Прави всичко не заради мен или някой друг, а заради себе си! Не мисли, че ще ме разочароваш или предадеш, ако не успееш в нещо. Най-важното за мен е да чуя гласа ти, да знам, че си здрава и си добре. Най-голямото щастие за един родител е щастието на децата му. Бъди себе си и слушай сърцето си! В крайна сметка „Покажи на тия хора как се прави!“ :)

Винаги, когато ти стане тежко, помни, че пътят към щастието минава през пътя към себе си! А ти отдавна си намерила себе си, сега ти остава просто да бъдеш щастлива…

Обичам те, мама

Препоръчваме ви още:

След 3 години ще мога да те изгоня от къщи

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери