Автор: Стамена Марашева-Петкова

Що е социална мрежа и има ли почва у нас?

О, да, има, и то доста плодородна. Но както доста неща, и това е объркано и криворазбрано. Преди няколко години само малцина бяха удостоени с честта да ползват интернет. Днес обаче няма човек, който не е чувал за социалната мрежа. Тази мрежа е хванала млади и стари, затова нека да разгледаме няколко възможни сценария, които показват как можем да бъдем хванати в мрежата като едни малки заблудени шаранчета.

1. Губене на време

Натискаме бутона Log in и се впускаме в безцелно скролване и зяпане на какви ли не снимки, клипчета и публикации. Виждаме, че комшийката от третия етаж е споделила снимка на някаква манджа и се чудим, аджеба, да се възхищаваме на фотографските й умения или на мазното петно на покривката, което всъщност е доста по-атрактивно от подлучената яхнийка на Ленчето от третия етаж. След това попадаме на разни снимки на хора, които не се сещаме откъде ги познаваме, след това пък четем дълъг пост, относно състоянието на държавата. После гледаме клипче как момче и момиче си погаждат номера. Накрая поглеждаме часовника и виждаме как два часа са отлетели. Изгубени завинаги...

Из групите на майките:

Дара наблюдава

2. Хиперактивна активност

Влизаме във фейсбук и биваме заринати със снимки и публикации на познати и не толкова познати персони. Гледаме как колежката на мама, леля Станка, е публикувала снимка с поздрав за добро утро и снимка на кафе, после е споделила мъдра мисъл на неизвестен автор, след това три еднакви снимки на внучето, след това е споделила публикация на друга колежка на мама с още четири мъдри мисли. Една минута след това е качила снимка с цветя, след това с пухкави зайчета. След това е публикувала виц, който не е смешен, но на нея й се струва забавен. Ако пък се случи да е някакъв празник, тогава виждаме какви ли не картички и поздравления. Накрая идва и последната публикация, в която пожелава лека нощ на всички.

3. Дискутиране на важни теми

Скролваме си и попадаме на публикация, засягаща житейска дилема, изразяваме мнение и продължаваме да скролваме. След минута обаче някой отговаря на нашия коментар с леко хаплив коментар. Ядосваме се и се опитваме да обясним на този малоумник, че ние сме прави, а той греши. Разбира се, без успех. Тогава започват нападки, заплахи, включват се и други хора. Влизаме в профила на този малоумник, за да видим що за тъпо същество се осмелява да спори с нас. След като сме преценили, че този селянин, който качва снимки по потник и джапанки, е под нивото ни, започваме опити да прекратим спора с достойнство, показвайки класа и надмощие. За жалост, пичът с потника не се отказва и вашият спор продължава с дни. ( Това може да впише и към губенето на време.)

4. Разучаване на рецепти

Попадаме на клипче как се прави екзотична манджа и решаваме да опитаме. След като олиото почти е загоряло, мятаме в тигана малко лук и слагаме подправки, като не забравяме да сложим малко сол. Добавяме някакви сирена, на които не им помним даже имената, после маслини, малко солчица, соев сос, киноа, паста, босилек, сол, варен ориз, готварска сметана, черен шоколад, малко джинджър, варено пилешко месо и накрая щипка сол. Слагаме в голяма бяла чиния. Сервираме на семейството, но се оказва, че в бързината сме забравили да сложим гроздето, най-важната съставка на манджата с грозде.

5. Завистливо зяпане

Влизаме си в профила и първото нещо, което виждаме, е как оная кифла (Йорданка, дето се е писала Дани) с големите джуки е качила пак снимки от Тора Бора (според нея) или по-скоро Бора Бора, и се чудим как може такъв крокодил да ходи на такива места, а ние не. Еми може, нали се е хванала с някой богат идиот, който й плаща да налива силикон в джуките и да я води в Дубай, Хаити, Мароко, Бали, Анталия и разни други екзотични места. Позеленяваме от завист и си казваме, че имаме повече акъл от Данчето и си сипваме една ракийка.

Какво научих от фейсбук

6. Търсене на нови приятели

Приятелите в социалните мрежи се оказват много повече от тези в реалния живот. Затова добавяме хора, с които дори не се поздравяваме от години, или дори хора, които не познаваме. И всичко това, с цел да се увеличи списъкът с приятели и когато дойде нашият рожден ден да получим поздравления и картички от тоя и оня.

7. Участие в каузи и събития

Виждаме благородна кауза и веднага решаваме, че трябва да се включим. Оказва се обаче, че после не ни се занимава и се отказваме и само четем как други хора помагат в благотворителните каузи и си мислим, че тия с каузите и събитията са се вкарали яко във филма, чак толкова благородност… хайде няма нужда.

Като цяло социалните мрежи имат и добри черти, които не можем да отречем, а именно факта, че можем да прочетем тази статия и други полезни статии от Мама Нинджа (минутка за автореклама), пък някъде из Гугъл, или във Фейсбук, може да намерим и наистина полезна информация или да помогнем на някого.

P.S.: Всичко написано е преувеличено с цел да забавлява.

Препоръчваме ви още:

Криворазбраното майчинство

Правилата на интернет общуването