Автор: Иво Иванов

Надя Брайт написа чудесен текст за непорасналите мъже – нахакан, свеж, остроумен и болезнено уцелващ слабите места на силния пол – подейства ми като ритник в слабините, образно казано. Прочетох го два пъти. На първо четене оцених добрия хумор, но се подразних от стилистиката, издържана в духа на манхатънската мъжемелачка Саманта от „Сексът и градът“. При втори по-внимателен и задълбочен прочит обаче установих, че тя е ужасно права, по дяволите (Надя, не Саманта)! Разбрах какво всъщност ме е подразнило – не толкова стилът, а фактът, че се разпознах донякъде в описанията на типовете мъже. Даже на няколко места се разпознах, а това не е добре. И това за разликата между грижа и контрол е много точно наблюдение и много валидно в моя случай. Вероятно и много други мъже ще се разпознаят в типажите, но малка част от тях ще си го признаят. А майките им – още по-малко.

Накратко, статията и коментарите под нея провокираха у мен размисъл и в резултат от мисленето съм нахвърлял некои наброски, които споделям тук с широката аудитория. 

Напълно съм съгласен с авторката, че за кусурите на (не)порасналия мъж е отговорна в огромна степен мъжката майка. Това си е направо азбучна истина. У нас (а и сигурно не само у нас) майките на момчета проявяват ярко изразена склонност да фаворизират, глезят, обгрижват и дундуркат синовете си от малки, та чак докато станат кос коджа ми ти мъже, а и след това. Такива мъже и на 50 си остават мамини синчета. Показателно е, че към дъщерите отношението на майките е доста по-сурово и са доста по-взискателни, според моите наблюдения. Това е най-малкото несправедливо и мен лично силно ме възмущава и ако аз имах дъщери, лелееее, глави щяха да хвърчат!

Кога да го пратиш при майка му 

Ако към специалното отношение на майката се добави и фигурата на дистанцирания, вечно зает и постоянно отсъстващ баща, то бъдещият мъж е изправен пред сериозни предизвикателства в развитието си и в бъдещите си връзки, ама тук вече нагазваме в дълбоки и мътни води. 

Няма да се впускам в анализ на причините за това поставяне на пиедестал на мъжката рожба - да кажем само, че психоанализата, географското местоположение и народопсихологията могат да дадат добри отговори. Така или иначе, по-специалното и „щадящо“ отношение към момчетата е неоспорим факт, който не води до нищо добро в бъдеще. 

Така че, уважаеми майки, опичайте си акъла Овреме. Това – съвсем сериозно!

Имам безброй примери за разлигавени мъже и за жени – пичове и затова темата е важна за мен, макар и болезнена. Затова внимавам със собствените ми синове. Непрекъснато повтарям на жена ми как не им прави добра услуга като върши разни неща вместо тях, защото така потиска самостоятелността им. Също така не ги натоварва достатъчно с домашни задължения, според мен. Те могат да поемат много повече. 

Не знам защо майките все гледат да спестят на малките си мъже разни досадни рутинни занимания и гледат да ги свършат вместо тях – може би смятат, че синовете им са родени за много по-значими и велики дела? Че това не е мъжка работа? Познавам мъже, които не излизат да изхвърят боклука, защото смятат, че е унизително и ще им се подиграват. 

Като изпращахме Йоан на училищна екскурзия в чужбина, на летището една такава „образцова майка“ на негов съученик до последно лангъркаше куфара му до гишето за чекиране, услужливо подаваше исканите документи,  отговаряше вместо сина си на въпросите на служителката, до последно имаше някакви супер важни напътствия към детето и сигурно щеше да му помогне и при качването в самолета, ако не беше хладно възпряна от служителката с „Госпожо, той може и сам!“. На 15 години със сигурност може и сам и освен това така го излага пред приятелите му. Не мога да разбера как някои хора не си дават сметка за тези неща. Не правете така с вашия син, ако не искате един ден да имате „рекламации“ от бъдещата му жена или жени. Той може много повече неща сам, отколкото си мислите! Особено ако вече е на 35. 

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

Лошото е, че когато порасне и си намери партньор в живота, този мъж ще очаква и изисква по подразбиране същото отношение, ще смята, че му се полага по право и ще се сърди и вдига скандали, ако не го получава.

В общия случай май става така, че с времето мъжът наистина се превръща в домашен търтей, както беше написано в един от коментарите, а жена му – в пчела-работничка, която неусетно се нагърбва с всичките грижи около децата и домакинството. В един момент обаче тази роля много й натежава и започва да се пита дали сама не се е вкарала в тази мазохистична въртележка на изнемогваща от съвместяването на професия и домакинство майка и съпруга, която е свикнала да прави всичко сама и е поела върху крехките си плещи повече товар, отколкото може да носи. Всичко е започнало, разбира се, с най-добри намерения, направила е тази „жертва“ пред олтара на семейното огнище, защото смята, че така е правилно, защото обича този мъж и иска да му е добре, да се чувства комфортно. Какво става обаче, когато жертвата й не се оценява? Когато всичкият й труд се възприема от отсрещната страна като нещо, което си е„ в реда на нещата“, като функция, която й е изначално присъща. Йероглифът за съпруга при китайците е комбинация от два йероглифа - за жена и за метла. Пробвайте обаче да излезете с този аргумент пред съвременната българска жена и ще усетите какъв силен контрааргумент може да бъде дръжката на метлата.

Тук идва моментът да ви разкрия защо в големия процент от случаите ние мъжете постъпваме така - дали е защото не сме научени още като момчета от майките си, или защото сме гадни безчувствени копелета, или по някаква друга мистериозна причина, която психоанализата се мъчи да извади на бял свят. Моментът на истината! Правим го по една много проста причина: защото така ни е по-лесно!

Ние мъжете сме енергоспестяващи. Ако има вариант да не свършим нещо, ще си спестим усилието и няма да го свършим. Това не е мързел, нека го наречем „селективно участие“. Нали знаете как електрическият ток търси пътя на най-малкото съпротивление. Е, ние сме като тока. Децата „функционират“ на същия принцип на търсене на най-малкото съпротивление. Виж, жените са по-сложно устроени и по природа по-отговорни и затова се нагърбват с куп задачи, вместо да ги делегират. 

Делегиране му е майката, мили дами! Не простирай, делегирай! 

Трябваше да ми кажеш

Това тренираме и вкъщи, засега без зашеметяващ успех, но опитите продължават. Оказва се, че любимият на всички тъщи израз „Както го научиш“, колкото и да не ни харесва, защото, както отбелязва Надя, ние не сме немски овчарки, е все пак абсолютно валиден и приложим не само за домашните любимци, но и за съпруга, и за децата.

Между другото, тук е мястото да поясня за тези, които не знаят, откъде идва думата „съпруг“, защото това е важно за целите на моето изложение. Идва от старобългарското „съпронг“, което означава „впрегнати заедно“, СЪ-прегнати. Сещате ли се накъде бия? 

СЪ-прузите са като двойка добичета, впрегнати заедно в един общ хомот, за да теглят с обединени усилия каруцата на СЪ-вместния живот. Като Белчо и Сивушка, помните ли. СЪ-единението прави силата. Ама не Сивушка да оре на нивата, а Белчо, изтегнат на дивана, да пие бира и да гледа телевизия. Това последното не прави съединенито, а разединението. 

Ако жена ми чете това, ще реагира бурно. Точно ти ли си тръгнал да даваш акъл на хората, бе! Признавам, не съм идеалният съпруг, не съм ангел, не изкарвам отзад паста за зъби и често съм енергоспестяващ и аз, докато жена ми шета като Пършинг 2 (американска балистична ракета със среден обсег на действие) из къщи, но се старая! 

Като врял и кипял в брачния живот, искам също така да хвърля светлина върху някои широко разпространени заблуди и да дам някои съвети за намиране на подходящ партньор, за да няма после „рекламации“. 

Първо, както се казва в стария виц, винаги трябва да се прави разлика между туризъм и емиграция. Когато сте гаджета, всеки се опитва да се „продаде“ и затова се представя в най-добрата си светлина пред другия. Не се оставяйте тези евтини маркетинг стратегии да ви заблудят! Всички се правят на много мили и грижовни, сменят веднага изгорели крушки и оправят течащи казанчета, пекат настървено курабии и мъфини. Аре не на мене тия! Ако наистина сте се ориентирали към сериозна връзка, задължително се запознайте с родителите на набелязаната бъдеща половинка. Те са базата данни, на която можете да се доверите към настоящия момент. 

Всички жени рано или късно заприличват на майките си, казва Оскар Уайлд. Колкото и да се бунтуват срещу тях, в един момент възприемат същите нагласи и стил на поведение. Затова гледайте внимателно майката – ако тя ви хареса като цялостно излъчване, значи всичко е наред. Същото се отнася и до бащата – той е сравнително точна индикация в какво ще се превърне вашият бъдещ съпруг или партньор. Отваряйте си очите на четири при тези срещи: как се държат един с друг, какви са отношенията родители-деца, как си поделят домакинските задължения и поделят ли си ги въобще, кокошка ли пее в тази къща, или петел, защото този модел ще се пренесе и във вашето бъдещо семейство и отсега трябва да решите дали сте ОК с това, или не. 

Второ, обикновено жената очаква, че мъжът ще се промени след брака, че тя ще го доизкусури и ошлайфа и ще го превърне в мечтания идеален съпруг. Мъжът – тъкмо обратното – че жената ще остане все така мила, добра, сговорчива, стройна и красива, каквото е била преди брака. Ще ви разочаровам: обикновено и двете страни остават излъгани в очакванията си. Това вероятно е една от причините за разрив у много двойки – излъганите очаквания. Хората не се променят. Поне не и и в степента, в която би ни се искало. 

Затова поживейте известно време без очаквания заедно с обекта на чувствата си. Споделяйте една тоалетна. Изяжте една торба сол (добре де, цяла торба чак няма да можете, но такъв е изразът). Ще видите как след полунощ, също както в приказката за Пепеляшка, романтично посипаните по пода на спалнята розови листенца се превръщат в мръсни гащи и чорапи.

Сега е времето за рекламации, после вече е късно. Да сте гледали Овреме. Рекламации – само на касата!

Още от същия автор:

Като чуя за матура, се хващам за кобура

Йонизми & Бобизми

Най-хубавото време на годината