Автор: Валентина Вълчева

Добре! Това е! Мисля, че е крайно време да си поговорим за един отдавна назрял проблем, който според мен е опасно неглижиран досега.

Не, нямам предвид спасяването на китовете, макар че и там нещата са на кантар от доста време. За месинджъра говоря. За фейсбук месинджър – да уточня, че не знам има ли и други видове.

Във фейсбук съм отпреди новата ера дето се вика. Много неща обаче все още не разбирам (например замисъла на функцията „сръчкай”), но може би най-непонятното за мен са… потребителите му и по-конкретно една особена порода сред тях. Често срещана. Толкова често, че вече може да бъде квалифицирана като… ами като напаст.

Именно напаст.

И така. Ще задам един простичък въпрос и от това дали ще отговорите с „да” или „не” зависи дали ще се окажете част от въпросната порода.

Когато някой приеме поканата ви за приятелство, това според вас дава ли ви основание да вярвате, че е одобрил и идеята ви да му досаждате на месинджър с опити за лафмохабети?

И ако отговорът ви е „да”… честито! Вие сте напаст.

Е, на мен ми писна да съм бяла и добра, нищо че от 2003 година съм библиотекарка. Към този тип потребители на т.нар. социална мрежа, искам да адресирам следващите си думи.

Уважаеми господа (и тук-там дами), вероятно не си личи от пръв поглед (или от първо писане), но аз всъщност НЕНАВИЖДАМ чатенето просто за лаф да става! Имам си един строго селектиран кръг от много близки хора, с които понякога (подчертавам: понякога) го правя, но като цяло не ми е приятно. Нищо лично! Ако имате да казвате/питате нещо, насреща съм, но се постарайте да е кратко, ясно и стегнато!

Не, със сигурност нямам предвид кратко ясно и стегнато като „mnogo si seksi”, „zdr kvo si pr”, „сладурано”, „кафе?” и прочее гениалности. Изгубили сте ме още преди да сте посегнали към клавиатурата в тези случаи. По едно „здравей/здрасти” или „добро утро/добър вечер”, след което застивате в очакване на реакция, също не се вместват в правилата за кратък, ясен и стегнат разговор. Вие може и да имате три живота за губене, но на мен времето ми е ценно. Не че съм се хвърлила в градене на шеметна кариера някаква – просто ако ще убивам час-два, предпочитам да го правя в разговор с мъжа си и децата си, не с някого, за когото трябва да се чудя „кой беше пък тоя сега, дявол да го вземе”. Все си мисля, че когато не реагирам след петнадесетото „добро утро/здравей/как си”, това би трябвало да е горе-долу недвусмислен намек.

Аз никога не съм била особено общителен и контактен човек. Комуникацията не ми е в Топ 50 като форми на забавно прекарване на времето. Но дори и склонен към саможивост темерут като мен е способен да схваща нюансите в общуването. Когато някой ми мълчи като пукал след три-четири опита да го вкарам зорлем в чата, прибирам знамената и бия отбой.

Криворазбраната социална мрежа

И ако все още не ме разбирате, нека ви нахвърлям един кратък речник, в който ще дам примери: 

какво получавам като съобщение → какво ми минава през ума

„здрасти/здравей” - ???

„zdr kvo pr” – Ммммууу?! Не знаех, че по света все още съществуват кроманьонци.

„Много си секси” (с вариант на шльокавица) – Благодаря, знам! Мъжът ми обаче го е разбрал много преди теб.

„Добро утро” – А какво те кара да мислиш, че е добро?

„Как си?” – Зле. Винаги съм така, когато някой ми губи времето.

„Сладуранка” – Извинявай… май не си видял добре на профила ми, че съм на 41, не на 14.

„Обвързана ли си?” – К`о?! Нье. Аз тоя статус в профила си съм го изпляскала ей така – за майтапа. Също и тези има-няма 400 снимки на мъжа ми и децата. Кое те наведе на мисълта, че съм обвързана?

„Как върви?” – Ми… на дизел. Но имам и една на бензин, щото дизелът издиша при под 5°С.

„Работим ли вече?” (в 10:30 сутринта) – Всъщност не. Стоя тук и чакам някой да ми изгуби час-два.

„Спиш ли?” (в 00:48 през нощта) – Не, бе. Точа кори за баница и „тебе чекам, Йовано, Йованке” да се сетиш да ми драснеш две благи думи в това безбожно време.

„Прекрасна усмивка” – Благодаря! Ще предам на личния си стоматолог.

„Много си готина за библиотекарка!” – Божке, ще се пръсна от кеф!

„Да опитам пак” (след поне шест неуспешни предишни опита за чат) – А, опитай! От опит глава не боли… Всъщност боли. Моята. Кое точно не разбра от предишните шест опита?

Ииии…. още много знайни и незнайни проблясъци, които неизменно ме подсещат за онова прословуто парче на Ъпсурт – „С некои хора разговора ми е сложен…”. Сложен, та чак невъзможен.

Какво научих от фейсбук

Не знам как и защо някои потребители, при това далеч не само такива в бурната хормонална възраст на тийнейджърството, решават, че фейсбук (съответно месинджър) е новият Елмаз. И трудно приемат истината, че… ами не е. Някои сме тук по-скоро със служебна цел. Поне аз, де. И не мисля, че не ми личи. Месинджър ми е връзката с колегите в работно време и с близки и приятели в останалата част от денонощието. месинджър НЕ ми е панаирджийско забавление, не ми е бар „Бърза среща”, не ми е средство да си търся „забавление”, докато мъжът ми е на път.

Има и още примери и вариации, но за тези се сещам на прима виста. Дори няма да споменавам тъпите „верижни писма”, които вече са висш пилотаж в месинджър-глупостта. Сега вероятно ще шокирам някого, но ще споделя от опит, че ако просто изтриете и забравите поредната такава тъпотия, която някой ви е (пре)пратил, няма да ви сполети никакво нещастие. Няма да ви загори тиквеникът, няма да ви умре папагалът, няма да ви избяга котката, нито ще ви увехне трилистникът, няма да ви уволнят. Повярвайте ми! Няма. Или ако все пак нещо от гореизброените ви сполети, със сигурност няма да е заради тъпото писмо.

Ама, ще каже сега някой, като ти досаждат, що ги приемаш? Това е друга тема. Все пак има някаква цедка. Не е като да съм отворила границите за свободно влизане на де що се е навъдила паплач. Но от време на време все някой успява да преодолее фейсконтрола и се налага после да се чудя как аджеба да го разкарам трайно от Месинджъра си без да ставам груба.

Ето! Казах си го. Не знам дали ми олекна, но много се надявам това да го прочетат, ако не много хора, то поне някои от личния ми списък с фейсбук-приятели. Преди да съм грабнала тризъбеца и да са излетели от въпросния списък…

Прочетохте ли

Рецепта за кекс