Автор: Мая Цанева

Ако бях героиня от „Игра на тронове“, щях да стоя на чардака на крепостта си, руса, увита в кожи, и с драматичен тон, щях да казвам: „Christmas is coming!“

Коледа настъпва като зимата в „Игра на тронове“, която я чакахме 7 сезона. Първите знаци ги разпознах преди седмица, когато синът ми се прибра от детска градина с рисунка с елха, Дядо Коледа, две деца – той и братовчед му, които играят около ДВА подаръка. „Мамо, извинявай, забравих вашите подаръци!“, каза той. Стана ми толкова мило... Разбира се, започнахме и онзи дълъг разговор с въпроса: „Какво ще пишем в писмото на дядо Коледа?“, в който избираме най-малкото зло.

И така, стартирахме с барабани, тромпет, йоника, цигулка, летище за самолет и дрон, рибки, кънки, скейтборд... Към днешна дата все още избираме какво ще майсторят джуджетата, та да не ни се налага да се преместим на село, за да отглеждаме новия Слаш или Фил Колинс, и да плашим кокошките, но да насърчим творческия потенциал на сина ни. Но „рано пиле, рано пее“. В нашия случай, както и миналата година, ще планирам подаръците на децата, така че да хвана черния петък. Миналата Коледа спестих добра сума от разпродажбите, като уцелих правилните е-магазини и стоки.

Деца пишат на Дядо Коледа

Ненавиждам пазаруването по празници и това спасява от разрушение малкото ми останали мамешки мозъчни клетки.

Същият уикенд отидохме до един хипермаркет. Докато сладкото усещане за коледната щедрост на дете ми ме караше да се усмихвам наум, още на входа на магазина ослепях от пластмасова електрикова, пищяща и неонова истерия по случай празника! Митко пощуря от радост, а аз сложих слънчевите очила като супер звезда, която е видяла папарак. Не съм моден експерт, но според скромното ми мнение на естет, дизайнерът, който е измислил ярко белите светещи елени и крещящо зелените пластмасови коледни дървета, е страдал от остра форма на далтонизъм или от халюцинации с Гринч. Положението се влоши с влизането в магазина, където купища еленови рога и костюми на дядо Коледа чакаха своите герои. А сладкишите... Дядо Коледа сигурно пече щолени и отлива мини копия от шоколад още от юли, за да засити глада за щастие! Разминахме се само с един шоколад. Изядохме му главата на този дядо Коледа, та да си знае мястото, като се натрапва месец и половина преди 25-и декември.

Каквото сам си направиш
и Дядо Коледа не може да ти причини

Но Коледата е неизбежна. Днес в трамвая един младеж се вълнуваше от спасяването на дядо Прас от Сюзан и Смърт. Аз също се зачетох в Киндъла му, макар че знам историята почти наизуст... Смърт в ролята на дядо Прас е по-любимата ми версия на свети Николас. Не пропускайте и екранизацията на книгата на Тери Пратчет, от която всяка година крада „Хо-хо-хо“.

За мен коледният сезон започва с „Наистина любов“. Щом наредим украсата след 6-и декември, си сипвам чаша вино, взимам курабийка с форма на извънземно или ракета, според кулинарния ни майсторлък с Митко, и си пускам любимата английска неколедна история. Горките ми мъже знаят силата на тази филмова история и в този момент мога да кажа „да“ на почти всичко.

Синът ми обича да гледа първата част на Нарния, в която има и дядо Коледа. И той дава на децата оръжия, а не някакви мечоци или пантофи! Каква по-голяма радост за едно момче! Разбира се, Митко поиска и кон, но поради липса на веранда като на Пипи, конят още е в списъка за дядо Коледа... “ама друг път“.

С най-голям ужас очаквам началото на музикалната празнична кампания. Марая Кери с хита, чиито име не трябва да се споменава, е като Нощния крал, начело на Белите бродници. Истината е, че в крайна сметка падам посечена от тях и към 23-и декември си припявам някой евъргрийн, но както казах: “Коледата идва“.

Този надут декември!

В заключение – имам противоречива връзка с Коледа. Обичам дядо Прас, харесва ми блясъка в очите на детето ми, което рови в гардероба за скрита кутия и се чуди какво ще получи за празника. Въодушевявам се от суматохата, докато разчупваме питката, а после, с натежели стомаси от зеле, сарми и домашни курабии с извънземни форми, си говорим гушнати трима на дивана и заспиваме, благодарни, че се имаме.

Обичам Коледа и заради възможността да зарадвам непознато дете в операция „Плюшено мече“, заради вкусните, изрисувани майсторски сладки, които купувам от празничния пазар в кварталното читалище. А най-ми е любима, защото след подаръците за децата, измислям малки изненади за къщата, семейството. И тогава: “Коледата идва“ не звучи драматично, а съзидателно, богато със спомени. Но към днешна дата репликата звучи драматично - май чувам хита, чиито име не трябва да се споменава.

Препоръчваме ви още:

Тихата, тихата Коледа...

Подаръци ще има - за всички от сърце

Коледно чудо

В интернет могат да бъдат открити какви ли не съвети за освобождаване от стреса – от традиционни до екстремни. Йога, спа процедури, масажи, кафе с приятели, екскурзии в планината, различни спортове, тези методи са ни известни. Но има и такива, които може да ни изненадат.

Швеция и Дания

Като стари европейци шведите и датчаните са привлечени повече от традиционните практики. Те са майстори в създаването на релаксираща обстановка. По време на работа шведите например задължително си правят почивка за кафе с кифличка или сандвич (позната като „фика“). Датчаните са създали цяла философия за комфортно общуване – хюга. Тя проповядва да се обърнем към нещата, които ни носят радост и удоволствие. Създаването на уютна обстановка вкъщи и в офиса, посрещането на гости, насладата от вкусната храна, любимо хоби… (Помните ли нашата история за хюга лютеницата? Потвърждавам, че методът работи и наистина ти става мило и благо на душата)

Германия

Немците имат интересни опции за разпускане. Могат например да се обърнат към фирма, в която срещу символично заплащане им предоставят употребявана кола, която да строшат. Опиталите твърдят, че това е ефикасен начин да изхвърлиш натрупаните отрицателни емоции.

Всъщност според специалистите изкарването на агресията не отстранява причините за нея. Трябва да се елиминира източникът, който я създава, иначе няма да има дългосрочен ефект.

Япония

Всички вече сме чували за куклата с образа на шефа, която можеш да налагаш колкото си искаш, без някой да си направи неприятни изводи за теб. Проблемът е, че хората в тази страна прекарват по-голямата част от времето си на работа и меко казано им писва от шефове.

По-приятен вариант за релакс са популярните котешки кафенета. В тези заведения можеш да се насладиш на котешка компания, докато пиеш кафето си. Оказва се, че много арендатори на жилища не позволяват на наемателите си да отглеждат домашни любимци, а хората имат такава потребност. Точно за тях са предназначени котешките кафенета.

Класическото котешко кафене е малко помещение, в което се разхождат десетки котки. Можеш да се отбиеш след работа или през уикенда. Можеш да наблюдаваш животните, да ги галиш или да си играеш с тях. Такива кафенета вече има и в други страни по света. На снимката виждате първото котешко кафе в Лондон

Чехия

Чехите борят стреса с… бирени вани. За вани с шампанско сме чували, но това е нещо по-различно. В дъбова бъчва се налива специална течност, в която всъщност няма никакъв алкохол. Половината от съдържанието е минерална вода, а другата половина нишесте от зърнени култури и бирена мая. Те съдържат много аминокиселини и други вещества, които действат благоприятно на кожата и нервната система. Къпането в бира е популярна услуга в много местни спа центрове.

Китай

Китайците имат официална услуга, с която могат да се освободят от стреса по телефона. Това не е популярната у нас гореща линия, където можеш да получиш съвет от психолог. От другата страна на линията е обикновен човек, който срещу няколко долара те изслушва. Можете да му се оплачете или просто да изречете всичко, което ви е на душата. Той не дава съвети, само съчувства.

Разговорите излизат доста по-евтино от посещенията при психотерапевт. Клиентите споделят, че методът е доста ефективен. В крайна сметка всеки има нужда от съчувствие. Вероятно ще се запитате защо е необходимо да звъниш на непознат, за да споделяш? В Китай не е прието да товариш близки и познати с проблемите си.

Индия

Сред индийците е много популярна смехотерапията. Методът е световно известен, но тук хората специално се учат да се смеят. За целта съществуват практики подобни на йогата. Смята се, че този вид психотерапия може да ти върне вкуса към живота и, разбира се, това е чудесен начин да се освободиш от стреса. Смехотерапия има вече и в България. Имам приятели, които я посещават и са много доволни.

Израел

В Израел могат да ви предложат змийски масаж. Местните твърдят, че тази процедура има релаксиращо действие върху организма, влияе върху душевното състояние, снема не само стреса, но и тревогата и умората.

Змиите са способни да откриват проблемните места на тялото и да ги масажират. Безопасна ли е процедурата? Някои твърдят, че влечугите не са отровни, други казват, че са отровни, но са дресирани така, че да не причинят вреда на клиентите. Все пак не можем да не се съгласим, че подобно релаксиране е за по-екстремните натури.

Аржентина

Аржентинците, както и други латино американци, в състояние на стрес пият чай мате. Напитката е твърде горчива за нашия вкус, но в тази страна пиенето на чай мате е ритуал от специалното запарване на листата до пиенето със сребърна сламка, в чийто край има дори цедка. Този чай е богат на витамини и съдържа повече кофеин от обичайното. Изпиването на една чаша от напитката дава необикновен прилив на сила и енергия. Аржентинците са убедени, че чаят мате помага на хората да общуват помежду си или да размишляват когато са сами. Чаеният ритуал се прилага и в други държави. Успокоението идва не само от въздействието на чая, но и от самото удоволствие да го приготвиш бавно и старателно, винаги по един и същи начин, с любимите ценни съдове.

Гватемала

Гватемалците имат специални малки кукли, на които могат да прехвърлят страха и тревогата си, сякаш те ги поемат в себе си. Колкото и да е странно, след подобен ритуал, душевното състояние на хората действително се стабилизира. Психолозите предполагат, че куклите нямат никаква заслуга, просто хората, които се изповядват пред тях, силно вярват в ефективността на ритуала. Всъщност всеки специалист ще ви каже, че изговарянето на проблема е първата стъпка към решаването му.

Как релаксират българите? Споделете вашите идеи.

Препоръчваме ви още:

Лютеница за душата

Имаш ли време за себе си

Лагом - семпло и умерено по шведски

Само за момичета

Автор: Траяна Кайракова

Вчера разбрах нещо със сигурност, което отдавна подозирах. Ходих до пощата за един колет и изпаднах в абсолютен културен, образователен и ако щете майчински шок.
Влизам аз в салона и още от вратата чувам някакъв странен шум, който ми се забива първо в лявото, после в дясното ухо и за секунди в мозъка! За да ме разберете по-добре, си представете телевизор. Гледате си нещо на него и в един момент кабелната спира или нещо се поврежда, екранът се изпълва със снежинки и характерния за това звук. Който разбрал, разбрал! Който не е, да дойде до нас, ще му го изпея, ако въобще мога да го нарека туй чудо пеене. Но пък тъй ми се е забил, че докато съм жива, ще го помня и възпроизвеждам вероятно.

Оглеждам се, ослушвам се и тъй като не преминава отнийде влак, минавам напред. Усилва се, бе! Викам си, че сигурно някой климатик се е разбъзикал, нещо ремонтират, ама не се види. Заставам зад млада симпатична майка с новородено в количка. Оттам иде пустият му звук. Поглеждам и се чудя. Някаква помпа ли има, отопляват ли го туй човече с нещо, компресор за подгряване ли е, че то си е бая бахър вече? Отгоре на количката стои телефонът на майката и свети. Викам си от него ще да е, ама не е ясно какво е. Всички мълчим, никой не гъква, помещението е малко, вече ми става лошо от това постоянно дрънчене, ама няма накъде. Предполагам, че никоя от нас не искаше да излезе проста и да попита гордата майка какво е това. Детето се блещи в количката, майката друса с всичка сила, ние се молим да ни дойде редът. Минава жената и аз с последни сили си вземам пакета. Тръгвам след нея и понечвам да й помогна с количката. Тя отказва любезно и аз се престрашавам да ме вземе за проста и питам за това странно бръмчене. Майката се усмихва, поглежда ме като неандерталец (какъвто съм в случая) и казва, че това е специален бял шум, който пуска на бебето, за да заспи по-лесно. Бебето правеше всичко друго, но не и да спи ви казвам. Аз смотолевям умно едно „ааааааа“, а тя подвиква след мен: „Много хора вече го практикуват!“.

Божкеееее, много съм проста, казвам ви, добре че не съм тъпа! Като се замисля, баба ми навремето все тъй ни е приспивала! Сега, за непросветените като мен, малко сведение за прословутия шум. Веднага си направих труда да го проверя, щото от време на време се смятам за интелигенция.

13 ненужни съвета към младата майка

„Какво е бял шум?

Както белият цвят е смесица от всички видими цветове в спектъра (затова, ако го прекарате през призма или кристал, получавате дъга), така и белият шум е смесване на звукове с различна честота и интензивност.

Примери за естествен бял шум са близък водопад, течащата вода от чешмата, шум от прахосмукачка, миксер или вентилатор. Белият шум са повтарящи се, монотонни звуци, които успокояват бебетата.

Защо малките обичат белия шум?

През дългите 9 месеца в корема на мама детето е заобиколено от далеч не толкова безшумна среда. По-скоро то се е намирало на оживена градска улица – това ниво на шум му е добре познато и привично. При раждането се оказва в един некомфортно тих свят и белият шум се явява нещо като спомен за предишния „уютен“ дом. „Белият шум наподобява звука от кръвта, циркулираща в плацентата. Този звук детето чува денонощно в утробата и точно затова той е мощен стимулант на вродения механизъм за самоуспокояване.“ – казва известният педиатър и преподавател в Медицинския университет в Южна Калифорния Харви Карп.

От това, което видях, най-силен (и евентуално подходящ) е шумът от бензинова резачка, после идват тези от проста косачка, миксер, пералня, прахосмукачка и т.н. „Ако бебето ви се събужда на всеки 20-40 минути през деня и на всеки 90 минути през нощта, бял шум може да се използва през цялото времетраене на нощния и дневен сън…“

Навремето на новородените са давали залък хляб, натопен във вино, увит в парцалче. Детето хем смуче, хем се заглавичква, хем се отпуска, хем за кръвчица и сила. Пък и от малко да опита, да не се стърви после на пиене. Сега, дали през туй време са дрънчали с тенджери и тави, дали са играли хора и ръченици, не знам, ама е действало. Сега са страшни моди, страшна работа!

Слушам разни млади и не толкова млади майки и се убеждавам, че не ставам.

Натрийте бебето със сол и го покрийте с листа от рози

„Детето да се кърми максимално много.“ Тъй де, ама ако нямаш кърма, значи наемаш си една дойка, ако тя пресъхне, следващата и така, докато синът ти се ожени и го поеме жена му. Ей туй, ако не е максимум, здраве му кажи!

„ Да не се дава вода до еди-колко си месеца“. Бе, аланкоолу, навремето (пък не съм толкоз предъртяла) беше абсолютно задължително след хранене (независимо с кърма или друго мляко) да се дава вода, за да се измие хубаво устната кухина и се предотвратят афти. Сега не можело. В тия жеги последните години, остави го това дети жадно и си глей кефа. Ако не беше тая пуста вода, малкия щях да съм го уморила досега. Реве, та се къса нощно време. Аз де да знам, че кърмата ми не стига. Дам му шишето с вода, нашлипа се едно хубавичко, издуе му се тумбакът като на гладен хъш, умият му се червата и спи като младенец. Е, за малко мина тоя номер, ама мина. После направо кисело мляко. Ако ме чуят днешните майки, ще ме линчуват, убедена съм! Какви фонтани правеше от него при оригване, не е истина. Пък се носи една миризма на престояло в каца зеле и готово за хвърляне напролет, не ти е работа. Ама ей го на, два метра дангалак стана и оцеля с такава непросветена майка.

„Детето да се къпе на еди-колко си градуса и да се масажира с олио на еди-коя си марка на специално килимче за гимнастика“. Не думай! Моите и двете са ощетени баш откъм тая страна. Още с каката купих специален термометър. Къпя го туй дете, то реве и се къса. Вадя го на една кърпа и почвам да масажирам. Рев, та Боже. Идва тогава една леля на мъжа ми да ни види. Сварва ме баш на къпането. Гледа ме, гледа ме, че като се разфуча:

- Ще ви се не знаят и модите, и намярата! Ти луда ли си с термометър да мериш водата, ще изстудиш детето ма! Фърляй тъз вода и дай тука детето. Пробваш с ръка, ако на теб ти е добре, значи и за него е добре! Какво е туй олио, дето си го заразмятала, а? Нося пречистена мас. Защо го вадиш туй дете от водата? Я се съблечи, влез се изкъпи и ела гола, че да те масажирам аз! Малоумници ееееееееееей!

Че като направи една хубава топла водичка, изкъпа детето (то мълчи и се радва), още там във водата го разтри с мас, подсуши го и то заспа в ръцете й. Оттогиз и двете деца бидеха отглеждани точно тъй! Оживяха, гарантирам ви!

Скоро пък слушах две майки да се разправят за колики. Едната съвсем сериозно твърдеше, че предпочита детето й да има запек, а не колики. В тоя ред на мисли, да припомня, че едно време за запек се правеха елементарни процедури със сапунче и мушкато. Който е от мойто престаряло явно време, ще се сети.

„ Да не се дават плодове и зеленчуци преди еди-кой месец, а пюретата да са точно на марка…“ Тъй, тъй. Майка ми се беше обърнала на консервен комбинат. И трябва да ви кажа, че пюретата й бяха много по-маркови от купешките, а да не говорим, че си бяха и био, щото сама си отглеждаше всичко! Вкъщи варях и пасирах зеленчуци, давах жълтъци, банани, пресни сокове (от морковите нямаше изпиране нищо) и каквото ми бяха казали.

Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против всички тия нови чудеса, обаче аз не ставам! Доскоро ми се искаше да родя още поне едно дете, ама сега съвсем се уверих, че не ставам! То мани това, ами и за баба не ставам. Ако трябва да го гледам туй внуче по новите моди, загинала съм! Хеле пък, ако се наложи да му пускам бял шум! Аз не на шум, на светлина и трептене на пеперуда не мога да спя, пък, не дай си Боже, на косачка, резачка или миксер!

Сега пред нас щели да правят фонтан. Ама баш под терасата и спалнята. Казвам ви, туй стане ли, ще си търся правата в Хага, Брюксел, Токио или където трябва, щото тогава не ми се мисли какъв живот ще е. Не стига че няма да се спи, ами подозирам, че ще започна и да се опикавам денонощно. Тъй като съм оптимист обаче, мога да направя една детска градина за приспиване с шум от вода на фонтан. Хем някой лев ще пада, хем всички ще ме мислят за умна и образована. Иначе не ставам, честно ви казвам – не ставам!

Препоръчваме ви още: 

Натрийте бебето със сол и го покрийте с листа от рози

Кой как отглежда децата си по света

Автор: Мария Пеева

От няколко дни подготвям статия за пазаруването по интернет. Все пак разпродажбите наближават, както и голямото коледно пазаруване на подаръци. Но се оказа, че трябва да отложим приятната тема, защото получих съобщение от нашата читателка Станислава Иванова, която е видяла една от неприятните страни на онлайн шопинга. Като много други млади майки, тя обича да пазарува по интернет и да търси изгодни оферти. Преди няколко дни обаче попада на неприятна измамница. Помоли ме да споделя историята й с вас, за да имате едно наум, ако попаднете на този профил или на друга подобна схема. Ето какво ми написа Станислава. 

„Откакто се роди второто ми дете, пазарувам 99% от интернет. Много често поръчвам разни неща от олх, базар бг, и разни групи за купуване- продаване във фб. Миналата седмица се случи нещо, което искрено ме потресе и възмути. Поръчах през профила ми в ОЛХ маратонки за една приятелка. Жената, която ги продава, каза, че праща само през Спийди без опция за преглед. И познайте?! Вместо маратонки имаше скъсани мръсни патъци... Тук ще кажете, тя е виновна, да ги е видяла. Прави сте! Но след като качих въпросното лице в групата за некоректни продавачи, се оказа, че това е някаква ужасна измамна схема! Има много излъгани! За една и съща обява имаше поне 3 случая на измамени хора! Слава Богу, една дама успя да откаже пратка от нея, след като е видяла поста ми, и се почнаха едни заплахи, обиди, разпространи й личните данни (което е подсъдно!), поръча от нейно име пратки на стойност над 80 лв.! Ужасена съм! В 21-ви век да се случва това! В районното казаха да подадем онлайн жалби в "Компютърни престъпления", направихме го!"

Ето какво поръча Станислава:

Ето какво получи:

Други клиенти също са пострадали.

Дамата, която е отказала пратката, след като е разбрала за измамата, получи следното съобщение:

Ето и още няколко измамени:

Какви изводи можем да си направим?

1. Внимавайте с оферти, които са твърде изгодни.

2. Проверявайте профилите на продавачите.

3. Искайте преглед на стоката.

4. При измама сигнализирайте на компютърни престъпления.

5. Подайте и сигнал в полицията, независимо че в случая на Станислава, тя е потърсила съдействие в Първо районно полицейско управление в Перник, но там са отговорили, че не поемат такива случаи.

6. Разгласете случая в групите за некоректни продавачи и купувачи.

7. Сигнализирайте в платформата, в която се извършва измамата - независимо дали е ОЛХ или група в социалните мрежи.

Мерките, които Стаси е взела незабавно са следните - сигнал в полицията, сигнал до компютърни престъпления, сигнал до ОЛХ, разгласяване в групите, подали са жалба и в Окръжна прокуратура Перник. ОЛХ не реагираха веднага и до вчера можеше да се поръчат розовите маратонки, обявата за които все още стоеше валидна. Днес профилът на Мариета Петрова Чаркчиева липсва. Не знам колко клиенти са си купили розовите маратонки, но е интересно, че продавачката дори не си прави труда да се извини и да обясни, че е станала грешка. Може би смята, че сумата е малка и никой няма да се занимава да я търси за 12 лв. Ако сте пострадали като Станислава, дори да става дума за малка сума, не махайте с ръка и не отминавайте. Измамниците заслужават да бъдат поставени на мястото им, а така ще предпазите и други клиенти и ще сложите край на една порочна практика. Платформите за продажби също би трябвало да обръщат внимание на подобни сигнали и да реагират незабавно, защото такива инциденти уронват доверието на клиентите в тях. А то се печели трудно и е безценно. И накрая ще си позволя да ви шокирам съвсем с последните съобщения на измамницата, която продължава да заплашва измамените клиенти. 

Разбрахте ли сега? Никой не ви е виновен, че купувате по интернет. Мързелът ще ви убие.

Не знам да плача ли, да се смея ли или... да си купя розови маратонки. :) :) :) 

Прочетохте ли

Как да не ни измамят на Black Friday

Най-доброто от кулинарните страници на любимото списание е събрано в книга, която свързва поколенията.

Помните ли аромата на печени чушки, който се носеше от кухнята на баба, когато бяхме деца? Магичния цвят на току-що затвореното в буркани сладко от ягоди? Вкуса на лимонови корички в курабийките? Мекиците за закуска и пилешката супа за всеки повод?

А помните ли тетрадката, в която тя си записваше рецептите - задължително с твърди корици и много страници, изписани с продукти и инструкции за туршия и кекс с името на съседката, от която е взета рецептата, а между страниците - изрезки от списания и вестници с кулинарни съвети и домакински хитрини, интересни статии за семейството и отношенията.

Повечето от тези вестници и списания днес не съществуват, но не и най-важното – „Жената днес“.

Най-старото българско списание, което излиза без прекъсване и до днес, отдавна се е превърнало в нещо повече от периодично издание. „Жената днес“ е истинска приятелка и домашна помощница на няколко поколения българки, тяхна опора и разтуха в ежедневието, културен справочник и кулинарен гид. Списание институция.

„Готварската книга на „Жената днес“ събира в едно част от най-добрите рецепти, публикувани в списанието от 40-те до 80-те години на миналия век. Тук ще откриете идеи за семейната трапеза в делник и празник, които обхващат всяко блюдо – от салатите и сосовете, през предястията и аламинутите, вегетарианските специалитети и изкушенията с месо, до питките и витите баници, ароматните десерти и традиционните туршии, колбаси и сладка.

На страниците на тази необикновена книга са включени и любимите ястия и кулинарни съвети на известни актьори, музиканти, певци, преводачи и готвачи – така, както са били публикувани в „Жената днес“. Сега имате шанс да запишете и своето име сред тях. На специалните страници, запазени за вашите любими рецепти, можете да съхраните онези детски спомени от кухнята на баба и мама, които ще оживяват и в кухнята на вашите деца.

„Готварската книга на Жената днес“ не е просто книга с рецепти, тя е рецепта за връзка между поколенията.

Препоръчваме ви още:

Мечтите и кошмарите на големия кулинар и сладокусник

Илиян Димитров: "Животът има смисъл само ако е вкусен"

Ролята на храната в семейството

Този текст ни прати Дейзи. Осъзнавам колко е провокативен и как ще подразни някои читатели, особено след историята с двете пияни ромски жени и измръзналото детенце. И все пак искам да стигне до вас. Искам да го прочетете и да помислите върху него. Надявам се да стигне и до хората, от които зависи интеграцията.

По повод безумните излияния на един вицепремиер на републиката ни, господин Димитър Димитров (когото не познавам, но заради поста му уважавам) написа на стената си във Фейсбук следното:

„Не разбирам учудването ви. Преди време Валери Симеонов нарече ромските жени "с инстинкти на улични кучки", за ромските деца каза нещо от сорта на това, че си играят с прасетата, а ромите по принцип са озверели човекоподобни. Тогава шепа хора скачахме, викахме и тропахме, че така не може и трябва да си ходи. Не ни достигна енергията обаче. В резултат го направиха председател на Съвета по етнически и интеграционни въпроси.

Сега се изцепи за децата с увреждания и в резултат го правят шеф на съответния съвет. Нищо странно. Нищо ново.

Ако се учудвате, то е защото вероятно сте проспали първия път. Или сте си мислили, че не ви засяга. Или че вашият ред няма да дойде. Сори, в грешка сте. И докато им позволяваме да ни насъскват едни срещу други, няма да стане нищо.

Тука е така.“

Ромките не раждат по-често и по-рано отпреди, само са по-бедни

Толкова болезнено е прав. Но, за съжаление, аз не се учудвам на „учудването“. Защото в коментара ми във Фейбук под статията при Мама Нинджа „Аз не съм паразит, а дъщеря ми не е дебил“ аз също сравних отношението към хората с увреждания с това към другите „различни“ - хомосексуалисти, роми. И се изсипа една лавина от линкове към тенденциозни видеа в Ютюб и трета ръка статистики, които трябваше да ме убедят, че ромите не са хора. „Или да не се раждат изобщо“, беше написала една млада жена.

Не ви ли е срам, българи???

Вие хора ли сте???

С какво сте по-добри от онзи вицепремиер???

Защо очаквате другите да ви третират с уважение, да ви третират като достойни хора, ако вие отказвате на една група човеци да ги признаете за такива???

Много ме боли за България, когато чета такива злобоизлияния. Опитвам се да не губя надежда за тази нация, а става все по-трудно.

Затова ви пиша с една молба: позволете ми поне да се опитам да променя мнението ви за ромите. Ще можете ли за целта поне за няколко минути да положите невероятното усилие и да си представите, че сте ром или ромка?

За целта ще трябва най-напред да си представите, че сте израснали в разбита, стара, мръсна и студена къща. Не е толкова трудно – така са живели бабите ни, така живеят и немалко българи по селата в днешно време, че и хора в по-бедни държави, за които събираме помощи по Коледа. Вие сте дете, родителите ви нямат образование и работа, евентуално пропиват и малкото пари, които се появят отнякъде, така че нямате никакъв шанс да подобрите ситуацията. После тръгвате на училище. Ако ви пуснат – защото нямате пари. И ако ви вземат – защото много училища отказват да взимат ромски деца. Ако ви вземат в „ромско“ училище, сте сред други деца в същото положение, така че няма откъде да видите нещо по-добро. Ако пък имате зверския късмет да ви вземат в „нормално“ училище, ще видите „добро“ – но няма да сте част от него. Ще говорите трудно български, но никой няма да ви помогне, така че ще изоставате и можете да отидете в помощно училище. Или пък другите деца ще ви се подиграват, побийват и изолират. Може и някои учители да го правят.

Отпадането

Хайде сега си представете как ще го завършите това училище. Ако успеете, ще сте нещо като гений, най-малкото от ранга на... Ами не ми хрумва никой, защото май такива няма. И знам, че ще ви разочаровам много, но ще ви кажа, че и вие не сте.

Но да допуснем за целта на дискусията, че успеете – и какво от това? Да не мислите, че някой ще ви вземе на работа? Вие, при вида на когото, или която, в автобуса хората сменят седалката? Че тя кожата не се избелва – даже Майкъл Джексън не успя.

Разбрахте ли за какво става дума?

Става дума за ХОРА. За човешки същества, с човешки чувства, с човешки грижи – понякога повече от вашите, с човешки страдания. Които обичат, надяват се, обиждат се и се разочароват. Това не се променя от факта, че ходят грозно облечени (по вашите стандарти), че говорят смешен български и че не работят (както и много българи между впрочем, въпреки че имат по-добри шансове). На тези хора вие отказвате правото да живеят. Вие, и Валери Симеонов и Хитлер. Пак ще питам: не ви ли е срам?

И знам аргументите ви:

1. Да, ама те крадат и убиват и изнасилват. Ако и вие никога не сте работили и вечно сте на ръба на гладната смърт и се алкохолизирате и дрогирате и нямате никакъв шанс за достоен живот – и даже не знаете що е това - повярвайте ми, и вие ще го правите. И погледнете истинските статистики, не тези на съседката: ромите извършват предимно дребни кражби, но тежки насилствени престъпления извършват по-често българите. Това прави ли ни по-добри?

2. Да, ама те живеят от нашите данъци. На вас обаче ви е вероятно ясно, че както всичко останало в тази държава, и тук не може да се говори за истинска помощ за ромите. И тук само се изливат вашите пари в една каца без дъно. Никой не инвестира в интеграционни курсове, в дрехи и учебници за децата, в обвързване на помощите с посещение на училище, в квалификации и насърчаване назначаването на роми или ангажиране в селското стопанство. То за българите няма, та за ромите ли. Но тогава няма какво да се чудите, че взимат парите и не работят – не е луд тоя, дето яде зелника.

3. Да, ама те само раждат и скоро ще са повече от нас. Ами ще раждат, като не знаят да се пазят. Контролът на раждаемостта не е нещо, на което сме се родили научени. Знаят го тези с добро образование и здравеопазване. Да сте видели много роми с такова?

Райчо, който не стана мой

Възмущаваме се на всеки драстичен случай на примитивно поведение на роми – достатъчно е да посоча само най-актуалните с изнасилването и убийството на Виктория Маринова в Русе или с бебето на двете пияни ромски жени. Но това е върхът на айсберга: безработица, бедност и зависимости са ежедневието на хиляди хора в ромските общности и докато не променим НИЕ нещо, те няма да се измъкнат сами от блатото, а ще стават още повече. Премръзналото недохранено бебе, за което ни се къса сърцето днес, и което е беззащитно човече също като нашите деца, няма обаче шанс и най-вероятно ще стане наркоман и алкохолик като Северин Красимиров.

А ние ще се възмущаваме и тайно ще се радваме, че не сме се родили роми.

Не искам от вас от утре да запрегръщате всеки срещнат ром по улицата. И аз съм била мамена и обирана от роми и наплашвана до смърт. Но докато те не получат шанс да се измъкнат от блатото, в което ги тъпчем с омразата си, аз не ги смятам за виновни. Не и защото са роми.

Затова молбата ми е само една: разберете, че всеки ром е човек, че той като всеки човек има право на достоен живот и уважение. Не мразете ромите по презумция. И протестирайте срещу истинските виновни – тези, на които сте дали властта да решат ромските и вашите неволи, но не го правят.

Прочетохте ли

Как участвах в етническата интеграция

Доника Борисова е начален учител и майка. Тя ни прати впечатленията си от финландското образование. Споделяме ги с вас, защото може би ще са интересни и полезни и на учители, и на родители.

Благодарение на европейската програма Еразъм за училищен обмен, през октомври месец имах възможност да посетя пет различни училища (начални и прогимназиални) във Финландия, както и една детска градина. Три от училищата бяха в покрайнините на Хелзинки - регион Еспо и град Форса, Финландия. Независимо дали училищата са близо до столицата или на 110 км от нея, методите на преподаване и атмосферата са едни и същи.

Да, базата е първото нещо, което впечатлява. Уютни класни стаи, коридори и столова, в които да се почувстваш спокойно, комфортно и удобно, сякаш си в собствения си дом. Компютри и таблети за всяко дете, интерактивни дъски и оборудване, необходимо за изпълнение на целите на урока. Финландското образование не включва само това.

Образованието във Финландия набляга не само на знанията, но и уменията на учениците. Залага се не само на усвояването на сухи знания, но и на изключително важните според съвременните изисквания умения за работа в екип, анализ на различни реални житейски ситуации, взимане на самостоятелни и обосновани решения, преодоляване на проблеми и други. В това число се включват и практически умения как да разпределяш семейния бюджет, да готвиш, плетеш и т.н. – тоест дава се избор на децата да намерят своето собствено хоби, различно от учебния материал. В България голяма част от тези умения също са засегнати, но прекаленото пресиране на учениците с излишна фактология, натовареният учебен материал, често неподходящ за възрастта, изпитите и външните оценявания, поставят личността на децата на заден план.

След шести клас учениците избират някои от учебните дисциплини, в зависимост от интересите и наклонностите си. Стимулират се талантите и заложбите на децата, като биват насочвани какви предмети да изберат, като част от програмата им. Тънкостта е в провокирането към придобиване на нови знания и умения, а не в налагането им. Децата се учат сами да търсят и намират информацията, която ги интересува, а не тя да им се „налива“ под формата на задължителни уроци.

Образованието в скандинавската страна се гради на спокойствието, правото на избор, щастието на децата, тяхното физическо и психическо здраве. В повечето училища учениците задължително излизат навън по време на междучасията, освен ако не е под -20 градуса. Така ги каляват. Голяма част от уроците се провеждат навън.

Особено много ме впечатли начинът, по който учат децата да пазят природата. Разделното събиране на отпадъците е нещо обичайно. Вместо хартия за избърсване на ръцете, учениците използват парчета плат или малки хавлии, които след употреба се перат и отново се използват.

(При опит за разделно събиране в българско училище, ентусиазмът на децата „рухнал“ щом видели, как чистачката изхвърля разпределения от тях боклук в един общ плик.)

Относно нашумелия въпрос за ранното използването на таблетите  и пречи ли то за развитието на моториката и речта, директорката на едно финландско училище отговори следното: „Таблетите започват да се използват активно, след като учениците са ограмотени. За стимулиране на говора имат достатъчно симулативен материал, а фината моторика се усъвършенства чрез много дейности, като рисуване, моделиране, рязане, шиене, плетене и други.“  

Приемът на ученици е като в България, по местоживеене, но това не е проблем за родителите, тъй като всички училища са еднакво добри, благодарение на прецизната селекция на учителите и добрата материална база навсякъде. Във Финландия професията учител е престижна и кандидатите са много. Във всяко училище има и асистенти, които също са подбрани внимателно. Грижата е и за самите учители. Те получават възможност да творят в час, да контактуват с учениците си, а не да „ гонят“ материал, който на всяка цена трябва да се вземе за определен период от време.

Силно впечатление ми направиха учителските стаи. В тях освен удобни дивани, имаше пъзели и плетива, така учителите отморяваха след часовете и контактуваха помежду си без да бързат към втора работа. Тук няма да коментирам заплащането на учителите.

Учителите и родителите обясняват на децата си, че не на всяка цена трябва да завършат висше образование, защото там и със средно професионално образование ще успеят да се реализират така, че да получат нормален стандарт.

За финландците е най-важно децата им да бъдат щастливи.

Във всички училища храната и материалите са безплатни, но това не означава, че родителското настоятелство и общината не подкрепят училището финансово. Родителите са изключително активни, като съдействат на институцията и работят в екип.

Учениците със СОП  са интегрирани в училище, като повечето време работят  с ресурсен учител. В някои от училищата има специално оборудвани сензорни стаи, но не във всяко има психолог и логопед, както е в България. Обикновено във всяка община има ресурсен център, който работи съвместно с училищата.

Прекрасните отношения между хората – учители с учители/ръководство, учители с родители и учители с ученици и спокойната атмосфера мотивират и подпомагат учителите.

Това ги прави щастливи и удовлетворени. Учениците се нуждаят не от перфектни, а от щастливи учители. Само те ще ги накарат да ходят с желание на училище и ще събудят в тях стремеж към нови знания.

Препоръчваме ви още:

Финландското училище през миналия век

Училището, което убива мечтите

Училище от бъдещето - Сингапур

Автор: Ина Зарева

Никой не знаеше на колко години е точно. С младите беше млада, със старите – стара. В дома ѝ винаги бе пълно с хора. Кой за раздумка, кой за помощ. От ръцете ѝ се раждаха най-живите хлябове и пити, които красяха трапезите и в добро, и в лошо. Ако е сватба – ще отчупи някой дъхавото, още пулсиращо парче хляб, ще го остави да се разтопи в устата си, пък ще погледне вече поизхабения, поизносения си любим и ще се влюби наново в него, по-силно и от младоженец.

Ако е за сбогуване – ще се изрони питата на трохи като сълзи в шепите, ще попие горчилката, ще обвие душата като топла пелена и ще я утеши.

Всички искаха нейните хлябове, а тя никому не отказваше. Ставаше по тъмно, покриваше буйната си коса с чиста кърпа, вадеше нощвите, затананикваше и под ангелски облак от брашно, замесваше поредното си чудодейство.

Едно чедо си имаше тя – Павел. Добро момче растеше. Здраво, силно, все с една глава над връстниците си стърчеше. Косата му миришеше на лято, шепите му все някоя момчешка беля криеха, но усмивката му обезоръжаваше всеки. Татко му почина рано и двамата останаха самички. Дружинка ѝ беше. Всички в града му помагаха - кой с каквото може. Пращаха армагани и за него, и за майка му, взимаха го на пътувания и го канеха на празници. Целият град семейство му стана.

Живите се броят през пролетта

Уж него да видят, но все искаха при майка му да стигнат. Съвет да потърсят, болка да изплачат. Откъде имаше толкоз мъдрост тази жена, беше толкова чудно, колкото и чудни ставаха хлябовете ѝ. Всеки искаше да я срещне в деня си поне веднъж. Едно „Сполай ти!“ да чуят от нея, като че криле им никнеха и после всичко им спореше. С тъжните плачеше, с щастливите се смееше. Колко да беше голямо сърцето ѝ в слабичкото тяло, че да побираше всичкото. А за себе си не се оплакваше. Как се справяше сама и с женската, и с мъжката работа? Как се бореше с немотията, с бурите, със сушата, със самотата? Така и не продумваше. Като лечебен извор все за другите ромонеше, а за себе си – нищо. Само детето да е добре, отронваше и пак се захващаше за нейните работи.

Детето порасна и се измени. Да помага на майка си искаше първом, но после взеха да му се услаждат - и парите, и силата, и властта. Хващаше се все с някакви хора, дето не му бяха много по мяра. Губеше се с дни, връщаше се разпален, отнесен, оставаше шепа пари на майка си, а тя ги прибираше в едно чекмедже и никога повече не ги докосваше. Казваха ѝ хората – нещо не е наред с Павел. Там и там са го видели. Ще се затрие доброто момче.

Той махваше грубо с ръка и я отместваше от пътя си. Какво разбирала тя?! Нали за нея правел всичко.

Груб стана и с хората. Все ги ругаеше, прости и загубени били, какво ли разбирали. Умрял бил този град, някой трябва да го оправи. Реши кмет да става. Млад е още, душата му кипи, клатеха глави хората, но заради майка му, заради баща му, който беше лекувал семействата им години наред, гласуваха. Да му дадем шанс. Какво като е буен?! Ще раздвижи града, ще върне младите, ще се пооправят нещата.

Цяла нощ празнуваха. Къщата се изпълни с хора – да стиснат ръката на новия кмет, да прегърнат майка му. А тя притихнала като в птиче гнездо – очите ѝ се радват, но в душата ѝ смут някакъв, тревожност и страх я леденеят отвътре.

На сутринта се изправи пред него – до гърдите му едва стигаше вече – устните ѝ пресъхнали, безцветни едва отрониха:

- Само не ме посрамвай пред хората!

Коледата на Донка

Като че обратното му бе казала. Кмет ли е или какво? Никой не смееше да отиде и да говори с него – нито съгражданите му, нито служителите в общината. Крещеше и обиждаше още по-люто от преди. Уволняваше наред. Гонеше хората от кабинета си. Просяци били, какво го занимавали с глупости, той велики дела имал да върши, не някакви си помощи да осигурява.

- Горката! – чу веднъж след себе си на улицата – Каква добра жена, а какво зло роди!

Почти не излизаше от къщи. Не приемаше и никого. Обедняха сватбите без нейните чудни хлябове, оголиха се хората без раздумките и съветите ѝ. Съвсем студен стана целият град. И нейното сърце изстина една нощ. Намериха я на леглото ѝ – като че заспала в ангелски облак.

Видяха катафалката хората и заразпитваха кой си е тръгнал?

- На Павел Злото, бе, на кмета - майка му.

Така се разнесе мълвата наоколо. На Злото майка му си отишла. Не издържала, горката.

На гроба едно младо момиче не спираше да плаче. Като му пресъхнаха сълзите, обърна се към хората с треперещ глас и рече:

- „Човек умира два пъти, чедо. Веднъж като му спре сърцето и втори път, когато някой спомене името му за последен път“ – това ми каза тя веднъж. Ангелина. Така се казваше тя. Ангела ѝ викахме.

Прочетохте ли

Двадесет минути разлика