В последно време новините за изоставено или убито дете ни застигаха една след друга. Ние се възмущавахме, съчувствахме, обвинявахме държавата, обвинявахме майките, разпалено коментирахме, че въпросните деца са родени и изоставени от ромки (оказа се, че не е съвсем вярно). Подобни новини, при това рецидивиращи, създават усещането, че момичетата и жените от тази общност раждат все по-често и все по-млади. Това обаче не е така. Ромките вече нито се „женят“ по-рано, нито раждат по-рано, нито имат повече деца от предишни години. Само са по-бедни. И това са факти от проучване по поръчка на детския фонд на Уницеф, публикувано през 2016 г. Целта на това проучване е била да се изследват моделите на поведение в ромските общности, които имат отношение към образованието и отпадането от училище на момичетата. Констатациите в този доклад ще ви учудят:

- повишава се образователното ниво на ромските момичета, включително на сключилите детски брак;

- броят на детските бракове и ранни раждания намалява като абсолютна стойност (почти двойно от 1995 насам);

- детският брак не е единствена причина за отпадане от училище на ромските момичетата;

- няма общ „ромски“ модел по отношение на брачна възраст и ниво на образование;

- повечето ромски момичета встъпват в брак след навършване на пълнолетие.

Цифрите, които стоят зад тези изводи, можете да видите тук.

Как се случват „браковете“ в тази общност?

Според данни на Националния статистически институт се срещат основно три модела:

- детски брак (12-15 години), след завършване на основно образование – не толкова често срещан вече; 
- брак след 16 години - по-приемлив за общността, при който дори се допуска завършване на средното образование; 
- брак след пълнолетие и завършване на средно образование, който в последните години е все по-предпочитан.

Защо ромките сключват детски бракове и раждат непълнолетни?

Силно влияние върху избора има населеното място - колкото по-малко е то, толкова по-голям процент момичета влизат в детски брак. Друг фактор е изолацията в гетата, която не позволява да се видят добри модели на семейно поведение. И особено важна предпоставка е финансовото състояние на семейството - иначе казано бедността.

Макар да мислим, че няма норми, които да диктуват сексуалното поведение на момичетата от тази общност, такива съществуват и се спазват строго - като изискването булката да е девствена. Ако за нас отдавна не е норма, в този етнос все още е актуално - иначе казано, за да правиш секс, трябва да се омъжиш. Това, което тревожи обаче, е почти нулевата сексуална и здравна култура. Ромските момичета не са запознати с рисковете от ранната бременност, познанията им се базират на опита на майките им; тези, които влизат в детски бракове, разчитат на помощта на „бабите“. Освен липсата на адекватна информация, ромските момичета изпитват и притеснение да обсъждат подобни теми. Те продължават да са табу за тях.

Въпреки стотиците неправителствени организации, които съществуват уж, за да улесняват интеграцията на етноса, той си остава капсулиран. Все пак някакво раздвижване има и то се дължи главно на местни лидери, които имат силно влияние сред общността. Много често това са пастори от евангелистки църкви.

Макар и плодовита на стратегии, наредби и друга законодателна дейност, държавата все още е слаб участник в процеса. Голяма част от мерките по превенция на отпадането от училище вегетират в документите, в очакване някой да започне да ги прилага. Всъщност ранното отпадане не е проблем само на тази общност.

От друга страна системата за социално подпомагане не стимулира трудова активност, а създава предпоставки за живот на помощи, възможност, от която този етнос се възползва без угризения и учудващо грамотно. Така е научен.

Както често се случва, когато държавата ти пречи, си помагаш сам. В Нови Пазар например през 2014 година се създава Женското ромско сдружение „Хаячи“. Изграждат общностен център с помощта на местната власт; включват по-възрастното поколение ромки в работата по превенция на ранните бракове и раждания (популярните срещи на свекървите); работят с местното училище, полагайки индивидуална грижа за всяко дете; организират извънкласни дейности, свързани с традициите и културата на общността; следят имунизационния календар и се грижат да няма дете, пропуснало ваксина и още много други неща, които дори не могат да ни хрумнат. Ромските жени от „Хаячи“ са пример, който се споменава по кръгли маси. Но не се мултиплицира. Просто едни жени, на които им е писнало да живеят изолирани, в бедност, и най-същественото им занимание да е раждането на деца, решили да променят това. Можем да сме сигурни, че в тяхната общност няма майки, които ще оставят детето си в парка. Защото имат подкрепата на останалите.

Материала подготви Янка Петкова

Снимка: www.marginalia.bg

Препоръчваме ви още:

Майките, които убиват 

Как участвах в етническата интеграция 

Няма ваксина срещу мизерията

За ученици в риск от отпадане 

109 деца спасени от изоставяне