Илиян е завършил Стопанска Академия в Свищов, със специалност „Финанси“, профил: „Банково дело“. Работи като главен експерт по корпоративно развитие към Българска Фондова Борса – София АД. Баща на 6-годишната Божидара и 5-годишния Николай. Казват, че хубавата храна създава приятелства, надяваме се да е така, защото ни срещна с много интересен мъж, който наскоро сбъдна още една своя мечта – книгата „Сезонна кухня“, издадена от СофтПрес. Оказа се, че и разказите му са вкусни, колкото рецептите в нея. 

Обожавам да чета – това е едно от нещата, които ми доставят най-голямо удоволствие и удовлетворение. Трудно намирам време за четене, но правя всичко възможно, за да открадна по някоя и друга минута оттук-оттам – чета в метрото, крачейки по тротоара към офиса, докато обядвам,  вечер, след като успея да приключа всички останали задачи, полагайки неистови усилия да остана буден за поне още една страница, рано сутрин, след като не съм успял да се откъсна от мисълта за някоя особено интересна книга.  Обичам филмите и телевизионните сериали, но за последните вече съвсем нямам време. Допреди години бях известен като ходеща енциклопедия за телевизионни сериали и често колеги и приятели ме молеха за препоръки, съобразно техните специфични предпочитания, но сега все повече изоставам, а и някак все по-малко стават оригиналните идеи, които да ме впечатлят. За пълнометражни филми вече съвсем нямам време, ходя на кино веднъж месечно – и то ако имам късмет. Обичам музиката, свирил съм на барабани, а като чуя тъпан нещо вътре в мен трепва събуждайки мили спомени за турнетата с фолклорните трупи, в които съм играл повече от десетилетие.

Къде е пресечната точка на финансите и кулинарията?

Пресечната точка… е в толерантността към риска. Това, разбира се, е моята трактовка на нещата, дотолкова, доколкото мотото ми е, че животът става интересен щом напуснеш зоната си на комфорт. Избирайки риска, в условията на добра информираност и увереност в собствените знания и умения, и във финансите и в кулинарията могат да се постигнат „печеливши“ резултати. И във финансите и в кулинарията човек трябва да е дисциплиниран, да владее наличния си инструментариум, да знае кога и с какво да рискува в търсенето на нови усещания и възможности, да не се задоволява с познатото и стандартното, да е иновативен и добре информиран. И най-вече да изпипва детайлите, защото в тях всъщност е разковничето.

Преди или след появата на децата се зароди интереса към готвенето?

Интересът към готвенето се появи преди децата. Не мога да си представя как някой може да развие силно, страстно и времеемко хоби, след като му се родят деца… Децата са прекрасно нещо, но моят опит с тях показва, че те са един 24-часов ангажимент, който те поглъща изцяло и без остатък. Не знам как е в другите семейства, но моите деца, докато са будни, са върху мен…. и то буквално. Няма минута, в която да не изискват внимание и взаимодействие – или ще си играем, или ще се борим, или ще се опитваме да четем, или просто ще се гушкаме, но трябва да сме заедно. Дори след като заспят общуването с тях не спира. Поне 3-4 пъти на нощ някой от двамата има нужда от нас – дали ще сънува лош сън, ще пишка или ще иска вода или просто прегръдка  - ние сме с тях. Дори само, за да ги загънем по няколко пъти на нощ, защото спят, както обичам да казвам – „на хеликоптер“.

Но за готвенето – готвя от ученическите години. Животът ме е срещал с много и интересни личности, всеки от които са оставяли в мен нещо, често свързано с храната. Аз съм от хората, които наблюдават живота, впечатляват се и разсъждават над неща, които често се пропускат, отчетени като житейски фон от другите. Натрупванията в мен в някакъв момент избиха в посока готвене. Признавам – беше неочаквано, но пък толкова удовлетворяващо. Готвенето е едно от сравнително лесните неща, които могат да „причинят“ голямо удовлетворение. Освен това, то ми дава възможност да съчетая няколко от любимите си неща едновременно – необходимостта да творя, възможността да комуникирам с вдъхновени хора, шанса да споделям впечатленията си в писмен вид (чрез кулинарното блогърстване в началото, а после и чрез писането на кулинарни книги) и не на последно място, вкуса към живота в най-сладките му (и солени) измерения…

Какво един мъж може да сготви по-добре от която и да било жена?

Като цяло мъжете сме доста по-грандомански настроени от жените, които са далеч по-прагматични. В тази връзка, някой мъж може би бил по-склонен към някакви граничещи с невъзможното кулинарни предизвикателства, докато жените като цяло биха предпочели да приложат по-изпитани прийоми в търсенето на по-сигурни резултати. Но хора има всякакви – всичко е въпрос на мотивация, дори не на възможности.

Как готвенето може да стане семейно забавление? Споделете опита, който имате с Вашите деца!

Има един единствен начин готвенето да стане семейно забавление и той изисква едновременното наличие на няколко ключови фактора: желание, търпение и пространство. Няма как готвенето да е забава, ако всички не искат да се включат в него. При децата обикновено веднага стартира състезателното начало и тук идва ролята на родителя да овладее положението и чрез търпение и воля да наложи правила, които да са приемливи за всички. Задължително е хаосът и мръсотията да се игнорират изцяло. Готвенето с деца няма как да не е съпроводено с бъркотия, пръски от крем или цвекло по тавана, изцапани до безобразие дрехи и брашно в косите, ушите, под масата и във вазата. Ако тези неща липсват – това не е забавление. Или поне у нас е така. Докато месим питки Николай заравя поне пет колички в тестото, а Божидара скулптурира половин стопански двор и четвърт морска еко-система. Правенето на кюфтета винаги граничи с бой със „снежни“ топки, а разбиването на крем, странно защо винаги навява асоциации с „Баща ми бояджията“. И всичко това често се случва едновременно из целия апартамент. Забавно е. Понякога дори е вкусно. Но е безценно, ако има някой предвидлив човек да снима с камера. Един от любимите ми кадри е как Божидара – на година и половина, се надига на пръсти на стола, памперсът и стърчи от разкопчаното боди, а тя изплезила езиче от усилие бърка сместа за палачинки, търсейки погледа ми за одобрение. Кадърът спира преди сместа за палачинки да се ливне по плота, пода, килима и дистанционното, но това го прави дори още по-стойностен.

Блоговодител е почти с ранг на институция сред кулинарните блогъри. Как ги спечелихте за този пътеводител? Това са хора на кулинарното изкуство и са ревниви към произведенията си?

Блоговодител е … любовна история достойна за класически роман. Идеята за него се появи внезапна, неочаквана и неканена, настани се безпардонно и отказа да напусне. С този сайт съм имал повече драми, отколкото семейни скандали. Опитвал съм се да се откъсна от него с отчаяните усилия на удавник, жадуващ глътка въздух и каторжник, лазещ в канавка към свободата си, но той все още не е готов да ме освободи от себе си. Истината е, че създадохме Блоговодител с огромно желание и ограничени възможности и въпреки че всички шансове бяха против съществуването му и като концепция, и като изпълнение, той бе разпознат от хората и блогърите, като нещо тяхно, лично и близко. Често казвам, че Блоговодител е правен от блогър за блогъри и може би именно това успя да го наложи. Макар да не му личи на пръв поглед – Блоговодител е плод на страшно много ежедневни усилия и са малко хората, които биха платили цената за съществуването му.  Може би ангажиментът от наша страна, стриктността ни и желанието ни да направим нещо стойностно, независимо от необходимите усилия и време, е нещото, което печели блогърите на наша страна. За съжаление, едва отскоро воденето на кулинарни блогове започна да генерира на малка част от авторите някакви доходи. С други думи, всички, които поддържат ревностно с години своите кулинарни кътчета, го правят по същите причини, поради които ние поддържаме Блоговодител – от неутолимата страст към стойностните неща и желанието да променим, пък макар и с малко, живота на хората към по-добро.

 Споделяте, че мечтаете да напълните рафт от библиотеката си със свои книги. Как започна „флиртът“ с книгите с рецепти и какво ще е продължението?

„Флиртът“ с книгите с рецепти започна с една игра, която организирахме съвместно с издателство СофтПрес на тема традиционни български рецепти. Победителите от играта видяха своите рецепти и снимки събрани в малка тематична книжка, която издателството бе така любезно да издаде. Ако цял живот мечтата ти е била да пишеш книги, а аз смятам, че 99% от кулинарните блогъри мечтаят за собствена книга с рецепти, да почувстваш в ръцете си своя книга, е неописуемо изживяване. От онези изживявания, които те променят завинаги, „открадват“ нещо от теб и не ти остава нищо друго, освен да продължиш да се опитваш да си причиниш същото усещане пак и пак, в опит да се почувстваш отново цял.

Тази игра сложи началото на бъдещото ми сътрудничество със СофтПрес, които разпознаха в мен човек, на когото могат да имат доверие. Следващият ми проект с тях беше луксозното издание на „Кулинарна библия“, на която бях преводач и работата по която ми достави огромно удоволствие. Със следващата книга светът се промени напълно. Срещнахме се с колегите от СофтПрес, които споделиха, че имат идея за книга с традиционни български рецепти и искаха аз да я напиша. Тук авторът щях да бъда аз.

Трудно ми е да опиша какво усилие коства писането на такава книга, особено ако имаш две малки деца, на които дните започват и свършват с теб. Чисто физическото усилие е на ръба на поносимото, а психическото предизвикателство изисква да преоткриеш себе си неколкократно по време на процеса. Предполагам, че има хора, които биха успели да напишат такава книга без да се трогнат особено, но аз не съм от тях. Първата книга ме изпи до дъно, така и не успях да и се зарадвам истински. Хората ми казваха, че я харесват и им е полезна и рецептите се получават, но тя почти ме опустоши и в нея не влязоха толкова много неща, които исках да напиша, че сега ако я пренапиша, сигурно ще е много по-различна и със сигурност значително по-голяма. Стресът ми дойде в толкова много, че се бях зарекъл пред себе си, че няма да си причиня това отново за нищо на света.

Но ето, че си го причиних. Обаче с много по-осмислен и овладян подход със следващата книга – Сезонна кухня. Концепцията за сезонността на готвенето е много пряко свързана с традиционната българска кухня и още при писането на първата книга се родиха някои идеи в тази насока. В Сезонна кухня липсват ограниченията, които имах с традиционните български рецепти – в нея съм черпил вдъхновение от целия свят. Това, което е типично за готвенето и храната е, че колкото по-надълбоко се гмурваш в нея, толкова по-необятни стават хоризонтите от вкусове и идеи, които откриваш. Сезонна кухня също трябваше да събере в себе си 1500 рецепти, но 1500 рецепти се оказаха твърде малко за измеренията на кулинарните сезони, щом започнах да ги разлиствам и осмислям. За мен е мистерия как успях да се огранича до 1800. Както вече казах – аз съм впечатлителен човек и успях да събера в тази книга 1800 рецепти, които ме впечатлиха по един или друг начин. За човек като мен разходката по страниците й е като пътешествие сред аромати, цветове, вкусове и географски ширини – истинско кулинарно приключение. Къде ще ме отведе следващото кулинарно приключение? Рано е да се каже – нека първо се насладим на вкусните кулинарни сезони.

Коя е любимата Ви храна и кой е специалитетът Ви?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос – имаше време, когато можеше да посоча десетина любими храни, сега са твърде много. Специалитет по-скоро нямам. За да има човек специалитет, той трябва да го готви често, а аз предпочитам всеки път да опитвам нещо ново. Но по всеобщо мнение хлябовете и питките ми са много вкусни.

Като експерт по храната дайте ни няколко полезни съвета – как да си създадем добра „връзка“ с нея?

Лично аз не се приемам за експерт по храната. И реално, ако имам някаква експертиза, тя е по-скоро в домашното готвене, а не в заведенията и местата, където някой друг да готви вместо вас. Съветът, който мога да дам, е – не се плашете от предизвикателства, напротив, търсете ги, само чрез предизвикателствата, пък били те и кулинарни, ще откриете нови неща за себе си и околните. Животът без предизвикателства уморява. Животът с предизвикателства – също, но приятно. Гответе. По-често и за повече хора. Гответе с някого или цяла компания – предизвиквайте се един друг и споделяйте приготвеното с чаша в ръка и много добро настроение. Не мислете за мръсните чинии, а за споделените мигове и доброто настроение. Животът има смисъл само ако е вкусен, пълен с настроение и живян на ръба на възможностите.  

Интервюто взе Янка Петкова