Доника Борисова е начален учител и майка. Тя ни прати впечатленията си от финландското образование. Споделяме ги с вас, защото може би ще са интересни и полезни и на учители, и на родители.

Благодарение на европейската програма Еразъм за училищен обмен, през октомври месец имах възможност да посетя пет различни училища (начални и прогимназиални) във Финландия, както и една детска градина. Три от училищата бяха в покрайнините на Хелзинки - регион Еспо и град Форса, Финландия. Независимо дали училищата са близо до столицата или на 110 км от нея, методите на преподаване и атмосферата са едни и същи.

Да, базата е първото нещо, което впечатлява. Уютни класни стаи, коридори и столова, в които да се почувстваш спокойно, комфортно и удобно, сякаш си в собствения си дом. Компютри и таблети за всяко дете, интерактивни дъски и оборудване, необходимо за изпълнение на целите на урока. Финландското образование не включва само това.

Образованието във Финландия набляга не само на знанията, но и уменията на учениците. Залага се не само на усвояването на сухи знания, но и на изключително важните според съвременните изисквания умения за работа в екип, анализ на различни реални житейски ситуации, взимане на самостоятелни и обосновани решения, преодоляване на проблеми и други. В това число се включват и практически умения как да разпределяш семейния бюджет, да готвиш, плетеш и т.н. – тоест дава се избор на децата да намерят своето собствено хоби, различно от учебния материал. В България голяма част от тези умения също са засегнати, но прекаленото пресиране на учениците с излишна фактология, натовареният учебен материал, често неподходящ за възрастта, изпитите и външните оценявания, поставят личността на децата на заден план.

След шести клас учениците избират някои от учебните дисциплини, в зависимост от интересите и наклонностите си. Стимулират се талантите и заложбите на децата, като биват насочвани какви предмети да изберат, като част от програмата им. Тънкостта е в провокирането към придобиване на нови знания и умения, а не в налагането им. Децата се учат сами да търсят и намират информацията, която ги интересува, а не тя да им се „налива“ под формата на задължителни уроци.

Образованието в скандинавската страна се гради на спокойствието, правото на избор, щастието на децата, тяхното физическо и психическо здраве. В повечето училища учениците задължително излизат навън по време на междучасията, освен ако не е под -20 градуса. Така ги каляват. Голяма част от уроците се провеждат навън.

Особено много ме впечатли начинът, по който учат децата да пазят природата. Разделното събиране на отпадъците е нещо обичайно. Вместо хартия за избърсване на ръцете, учениците използват парчета плат или малки хавлии, които след употреба се перат и отново се използват.

(При опит за разделно събиране в българско училище, ентусиазмът на децата „рухнал“ щом видели, как чистачката изхвърля разпределения от тях боклук в един общ плик.)

Относно нашумелия въпрос за ранното използването на таблетите  и пречи ли то за развитието на моториката и речта, директорката на едно финландско училище отговори следното: „Таблетите започват да се използват активно, след като учениците са ограмотени. За стимулиране на говора имат достатъчно симулативен материал, а фината моторика се усъвършенства чрез много дейности, като рисуване, моделиране, рязане, шиене, плетене и други.“  

Приемът на ученици е като в България, по местоживеене, но това не е проблем за родителите, тъй като всички училища са еднакво добри, благодарение на прецизната селекция на учителите и добрата материална база навсякъде. Във Финландия професията учител е престижна и кандидатите са много. Във всяко училище има и асистенти, които също са подбрани внимателно. Грижата е и за самите учители. Те получават възможност да творят в час, да контактуват с учениците си, а не да „ гонят“ материал, който на всяка цена трябва да се вземе за определен период от време.

Силно впечатление ми направиха учителските стаи. В тях освен удобни дивани, имаше пъзели и плетива, така учителите отморяваха след часовете и контактуваха помежду си без да бързат към втора работа. Тук няма да коментирам заплащането на учителите.

Учителите и родителите обясняват на децата си, че не на всяка цена трябва да завършат висше образование, защото там и със средно професионално образование ще успеят да се реализират така, че да получат нормален стандарт.

За финландците е най-важно децата им да бъдат щастливи.

Във всички училища храната и материалите са безплатни, но това не означава, че родителското настоятелство и общината не подкрепят училището финансово. Родителите са изключително активни, като съдействат на институцията и работят в екип.

Учениците със СОП  са интегрирани в училище, като повечето време работят  с ресурсен учител. В някои от училищата има специално оборудвани сензорни стаи, но не във всяко има психолог и логопед, както е в България. Обикновено във всяка община има ресурсен център, който работи съвместно с училищата.

Прекрасните отношения между хората – учители с учители/ръководство, учители с родители и учители с ученици и спокойната атмосфера мотивират и подпомагат учителите.

Това ги прави щастливи и удовлетворени. Учениците се нуждаят не от перфектни, а от щастливи учители. Само те ще ги накарат да ходят с желание на училище и ще събудят в тях стремеж към нови знания.

Препоръчваме ви още:

Финландското училище през миналия век

Училището, което убива мечтите

Училище от бъдещето - Сингапур